Ей, жени, защо търпите и си мълчите докато се случи това? Ама ядосвам се!

И аз така мисля !

Заради дискусията просто, да отбележа, че не съм съгласна, че така се "дават сили" на жертви на домашно насилие. Това е малко като да кажеш на някой, страдаш от душевна болест, "Хайде стегни се": бодри общи думи, но неадекватни.

Категорично съм против изказвания как всеки заслужавал съдбата си в този контекст. Еделия, би ли споделила точно и конкретно как си се опитвала, неведнъж,  да помагаш на "такива жени"?

Голям залък хапни,голяма дума не казвай!!!!!
Молете се да не ви иде до главата.......тогава да си говорим пак..........моите уважения,но... 

Да, Алиса, бих.
Първият случай беше с моя колежка. Съпругът и я пребиваше редовно, разкъсваше и дрехите, щото той и ги бил купил, чупеше и телефона и всичко което му попадне... в един момент тя реши, че няма да търпи повече това. Напусна работа, за да не я намира там, изнесе се от жилището им - тя не беше от София, и така. Започна наново. Предложих и моя апартамент, в който не живееше никой, за неограничено време. Пари имаше достатъчно, но я уверих, че ще и услужа, ако се наложи. Започна нова работа, и всичко беше наред. НО - стандартът, който си осигуряваше сама, не можеше да се сравни с този, който и осигуряваше той - и, предпочете да си яде боя, вместо да не може да си купи последните модни дрешки... и се върна при него.
Вторият случай е моя съседка, с 30 годишен брак и вече пораснали и напуснали дома деца, която също е пребивана от мъжа си. Когато и предложа да влезе, след като той я е изхвърлил от апартамента, тя се прави че не разбира за какво говоря  когато извикаме полиция, те излизат усмихнати, и уверяват, че всичко е наред..
И т.н. примери имам достатъчно, за да се изкажа така крайно, повярвай ми 
Както познавам и жени, които са твърдо решени да променят живота си, напускат насилника, и дори и с деца, успяват да подредят живота си. Но, ключът е в нас самите.

ммммммммммммдддддддаааааааааа, една от тези смели жени беше моята майчица която се реши на тази крачка когато бяхме деца,но трябваше да се осъзнае малко по рано та ние с брат ми да нямахме спомени,защото повярвайте този кошмар остава за цял живот върху психиката на децата а и на потърпевшия Все пак и благодаря за това че се е решила защото незнам дали щяхме да се съхраним като що годе нормални люде.Така че винаги всеки си взима решението сам,колкото и да е трудно.До ден днешен винаги настръхвам ако стана свидетел на такава сцена някъде,просто откачам и ми иде да унищожа насилника
Да пази господ всички ни

Много жалко за жената .Това е ужасно..Незнаем за6то е търпяла наистина.Отстрани е лесно да говориме...понеже незнаем със сигурност.... можем  само да гадаем.Аз предполагам 4е не е имала избор...накъде сама след развода с тези 3 деца??? То нито държавата ни е кат хората,нито законите...
Лека и пръст на жената.    Може да ви сву4и зверски..но за мен... тя се е отървала от тези мъки. Не може да се живее по този на4ин.
Само горките деца,остават амии  как 6те го преживеят .....без мама

Ох много е лесно да се каже...."ако искат".Бе може много да го искат..ама да не могат 
 И с това заслужава ....??? Не мога де се  съглася...

Ами тази жена ако не е работила....понеже е имала 3 деца и си е била в къ6ти да си гледа де4ицата???
Добре ама тази твоя приятелка е била сама ....доколкото разбирам...айде прибави сега  + 3 деца....без работа...какво става Ами ако си  е нямала такава добра приятелка  която да и даде  свободен апартамент??

Винаги има хиляди АКО, и още толкова причини да не правиш нищо 
АКО мъжът е насилник - което обикновено бързо проличава, за какъв дявол му ражда тази жена 3 деца примерно    а това да си без работа не е присъда до живот.. днес си без, утре намираш, и така. Има случаи, в които няма как да стане по-зле. Освен това не разбирам от какво би могла да се страхува една жена, за да не подава жалба срещу такъв индивид... след като я е пребил сто пъти, какво повече може да и стори?? Да я пребие за сто и първи ли? Вярно, лесно е да се каже, лесно е да се даде апартамент докато някой си стъпи на краката.. най-трудното от всичко е да направиш една решителна крачка, за да промениш живота си - ако не го харесваш, разбира се... иначе просто си се пускаш по течението, и си търпиш боя.

Много е права авторката на темата, 95% от малтретираните жени сами са виновни за унизителното положение, в което са изпаднали. Живеем във време, когато сами, доброволно, без натиск от родители, или общество избираме партньорите си. Преди два дни моя 18 годишна приятелка беше пребита пред очите ми от прятеля си, защото й се бил ядосал за нещо. Всички й говорихме за ди помисли дали си струва да продължава да е с него, но, да, за съжаление тя Е с него, за съжаление от тук до следващия побой остава малко време. Те нямат деца, тя е е зависима от него, но ТЯ Е С НЕГО.
В службата имаме служителка, 45-50 годишна, която редовно идва на работа добре "подредена" от съпруга си алкохолик. И аз и началникът ми разговаряхме с нея многократно да го напусне и да започне отначало. Децата й са големи, вече семейни, тя има работа с прилично заплащане, началникът ми няколко пъти от собствения си джоб човекът й плати престоя в болница, след поредния тормоз, предлага помощ с адвокат, аз й предложих да си намери квартира и да платя пак от моя джоб 2 наема, казах й, че този човек може да я осакати, или, пази Боже убие, НО ТЯ Е С НЕГО.
Държавата не е длъжна да издирва на кого да помогне. Не е вярно, че хората, изпаднали в такава ситуация нямат избор и нямат шанс. Имат, но те САМИ правят грешния избор, много често въпреки помищта, която им се предлага. Това са жени, израстнали в семейство с побоища, самите те създават семейства, където това е най-честият начин за комуникация и обричат дъщерите си на същото.
А силните жени, дори и да сгрешат и да попаднат във връзка с такъв партньор - намират начин да я прекратят и да започнат отначало. Аз излязох от такава връзка (е,нямаше бой, но ревност, заплахи, изнудване, унижения и т.н), и животът ми е прекрасен. Не е трудно. Човек трябва да уважава себе си и личното си право на живот, трябва да е осъзната личност.

Аз напълно те подкрепям и бих постъпила в такава ситуация, точно както ти описваш - полиция, преглед при лекар, съд до дупка и чао амиого!
ОБАЧЕ, разбери, че има жени, без образование, без никавка или без свястна работа, които няма да мога сами да издържат 1-2-3 деца и търпят най-вече от незнание на своите права и от притеснение какво ще кажат хората Не на последно място е и подкрепата от семейството (разбирай родители, братя, сестри, близки приятели) ако няма кой да ги подкрепи и да ги окуражи те си траят вечно Мога да ти дам пример с моя колежка-позната, която не иска да се развежда, щото видите ли какво ще кажат хората , та какво остава за насилие 

Да ме извиняват другите, ама си е точно така!
Наистина, по-добре да не разбирам точно какво е, но независимо дали е физическо или психическо насилие (защото постоянните обиди, заяждане, мрънкане и тн. за мен си е чист тормоз), една личност сама решава колко и докъде ще издържи. Самоубийството определено не е решението (то тва всеки го може, трудно е да се живее ).
В случая, ако жената не може да го пребие сама , да се маха от него, законни или незаконни мерки...ако седи и търпи-тя си е виновна! А това, че държавата не помага-ами гадно, не е правилно, ама аз нищо не чакам от тая държава, защото нищо не е направила за мен досега...
Абе, спасявайте се, кой как може, ама не седете да търпите безропотно издевателството!

Каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи.
Мога да изпиша страници с оправдания, които съм чула от малтретирани жени. То не е липса на пари, грижа за децата да имат баща, нямало къде да отидат, нямало кой да им помага, страх какво ще кажат хората...

Вярно е, че едва в последните 5-6 години се появиха фондации, които да помагат на жени, страдащи от насилие. Тъжната статистика е, че по-голямата част от жените, които са потърсили тези услуги, се завръщат при насилниците си. Защо да съчувствам на такива жени? Изборът си е техен, след като желаят да търпят и им е по-лесно да ги бият, отколкото да направят нещо с живота си.  Това са жени с психика на жертви и насилниците ги надушват от далече. След като такава жена не желае да се раздели с насилника, кой ще я раздели? Приятели, доброжелатели, полиция, държава? Да не се заблуждаваме - много по-лесно е да се оплакваш и да се самосъжаляваш, вместо да поемеш риск да промениш живота си. Най-любимото ми изказване е "Аз го обичам, а и търпя заради децата!" Ами, нека си търпят. Докато не ги умъртвят от бой, а децата им се превърнат в същите насилници. Аз съм се отказала да помагам на такива жени. Резултатът в 99% от случаите е, че жертвата се връща при насилника.

Към побързалите да осъдят: не ви е на вас работата да дават определение кой бил малодушен, кой страхлив, кой виновен. Малодушни, страхливи и виновни са мъжете, които пребиват жените, тук място за особен дебат всъщност няма. Пък и кой е казал, че ако една жена е с по-слаб характер, по-плашлива, по-неуверена в себе си, това значи, че заслужава малтретиране?

Ей, гати у гнусотията, стигнахме до това, жени да седат и да си чешат езиците какви овци били пребитите други жени. Безумно тъпо е да се вменява по такъв начин вина на жертвата: ами тя се е поставила в такава ситуация; подобна е логиката на разсъждения от рода на ами ако изнасилена жена не беше ходила с предивикателно облекло/по тъмното/бал-бла, нямаше да я изнасилят, значи тя си е виновна и подобни мъдри наблюдения.

Хайде, аз вече няма да пиша, това е тъпа тема, а ако някой има още нещо да каже, ако обича да помисли малко преди да драска, какво всъщност казва.

И аз съм работила с жертви на насилие. И също вече се отказах. Истина е, че те се връщат при побойниците обратно, почти винаги.  Много от тях и не познават друг модел на поведение, освен насилието и често го носят още от родителските си семейства. Малко се тези, които наистина искат промяна, не само за себе си, а и за децата си.  Виждала съм такива ситуации, че ако някой ми беше казал че има такива неща, нямаше да повярвам. Просто те често не са съвместими с нормалното човешко поведение. До някъде става дума и за един вид психически мазохизъм. Изход има винаги, просто трябва да се потърси. Малодушието и нерешителността не са оправдание, ако наистина се търси промяна. Никой не заслужава да бъде тормазен до края на дните си.
Имам и личен контакт с такъв проблем - една позната,  също жертва на домашно насилие. Мъжът й е мутра.Тя е красива, образована, с добра професия, 3 чужди езици, работи на престижна длъжност, но не за пари, а за кеф и социални контакти.  Побоите в къщи са ежедневие. Обаче ... той има пари, дава щедро, купува подаръци - хубаво джипче за рождения ден, колие с диаманти, екзотични екскурзии, маркови парцалки и пр. Синът й е голям, също вече работи, не издържаше непрекъснато да я спасява от побоите, че и той го отнасяше често, а тя търсеше помощ от него и момчето се изнесе на квартира заедно с приятелката си. Тук кой беше родителят и кой детето не беше много ясно. Моята позната все по-често ми се обаждаше и идваше у нас да се крие от мутрата. То бяха едни циркове ... Накрая каза, че стига вече, напуска го и дали може да й помогна. Аз се съгласих. Тя реши, след последния бой, чиито финал беше в Пирогов, че ще замине в Испания при наша обща позната, която ще й помогне да започне нов живот, веднага щом заздравее сцепената й глава. И започна да си стяга багажа.  Складираше го у нас. Аз допусках, че може да й е дошъл умът, повярвах, че иска промяна и я криех, помагах, ангажирах и други хора да й помагат. Помогнаха й също  всичките й познати, колеги и приятели кой с каквото можа - пари, вещи, контакти. Не че тя беше в затруднение, но твърдеше, че ако си вземе всички неща, мутрата ще се усети, че тя крои нещо и направо ще я убие. Както и да е, изпратихме я на летището, замина и всичко мина в най-голяма конспирация. Мутрата като разбра, че е заминала в чужбина, изобщо не страда, а веднага си покани у тях да живее едно маце. А нея в Испания я посрещнаха, настаниха, намериха й работа веднага - барманка в една дискотека. Работата не е кой знае какво, но за начало докато се ориентира става. Точно след няма и 15 дни, тя ми звъни и казва - идвам си обратно. Защо така - питам- ами не мога да живея без него, мъчно ми е, обичам го. Как ли не й говорих и не само аз - не, та не. Работата била тежка, парите са малко, наоколо - пияни простаци, че и квартирата също скапана. Е, пристигна си пак обратно. Изхвърли гаджето на мъжа си и пак старата песен - бой до спукване и ах, колко съм нещастна. И пак - нали ще ми помогнеш да се отърва от него ... друг път.
Тя имаше възможността да започне на чисто и никой не й пречеше. Детето й вече беше самостоятелно, имаше кой да й помогне, имаше и уредени документи за Испания, имаше при кого да отиде и знаеше испански перфектно. Но живота е тежък, трябваше да работи, да се справя с трудности и с отговорности - нещо, което никога не беше правила тук.  Тук си яде бой всеки ден, но има и пари, и осигурен живот, и лайф - все неща, които не всеки човек има... Това явно е цената.                  
На истински искащите промяна, винаги съм помагала с каквото мога. Но в повечето случаи често ме се е случвало на един определен етап да започват да ми обясняват как насилникът всъщност бил много добър човек, много мил, те го обичат, обаче другите хора са виновни, че не го разбират правилно и го ядосват. И дали не може те да не предприемат нищо, а той само да се промени, че когато не бие, иначе не е лош човек ... Намирам го за преливане от пусто в празно.  Не можеш да спасиш някого,  който сам не желае да бъде спасен.