ЗА или ПРОТИВ настаняването на възрастни хора в старчески домове

ДА, но не в БГ! И в никакъв случай, ако това не е изричното желание на въпросния възрастен!

дано не ми се налага да взимам такова решение,но съм против.

Зависи от много неща и първото нещо е мнението на стария човек .... 

Гласувах с "ДА", в случай, че възрастният е толкова зле, че да не може да се грижи сам за себе си или пък представлява опасност за околните. Това, което разказа Unknown lady е ужасяващо. Не знам, но ако някой направи нещо такова на детето ми, може и да не стигне до старческия дом  

Против.

Според мен, не може да се отговори еднозначно, на този въпрос, всичко зависи от това колко близък ти е човека, отношенията ви, здравословното състояние в което се намира и други такива фактчета, които всъщност са определящи решението някой да бъде настанен в старчески дом!
Гласувах ЗА !!

Аз отбелязах първата позициа.И ще кажа защо!
Живеехме с баба и дядо в тристайния ни апартемент.Аз спях при нашите.Когато станах на 12г дядо ни съобщи,че се местят в дом.Ние всички бяхме много против.Но след като ни обясни каква е обстановката и в последствие видяхме ,се съгласихме.Става въпрос за дома за стари хора в София,ЖК"Зона Б5".В самостоятелна гарсониера-напълно обзаведена,с кухненски бокс,топла вода и ток без ограничения.Постоянни грижи от лекар и мед.сестра.Обслужвани от чистач.Със столова във сградата,като в дневното  меню задължително има месо.На всеки празник,а дори и без повод,се правят пиеси(от студенти),организират се конкурси по надпяване и надиграване.Те  са много доволни .

Аз съм за това АЗ да постъпя в такъв дом, ако не мога да се справям сама и имам нужда от помощ.

За други хора не мога да отговарям.
Това, че са възрастни не ги прави малоумни, отговорни са за постъпките си , имат и свободна воля.

    Прекрасно звучи.Само защо не дойдеш у нас да постоиш 1-2 дни за да видиш как "медицинските грижи" за възрастните ни се чуват и нощем в спалнята./Имай предвид,че прозореца ми е на около 50 м от болничното крило на дома и е с алуминиева дограма и стъклопакет.Те обаче не спират плясъците и писъците./
                 Ако темата е :Какви биха били старческите домове в едно нормално общество и дали тогава бихте дали родителите си там.ОК,но в случая с нашите домове отговора на въпроса е повече от НЕ.Не ми се разказват случки от ежедневието,единственото ,което искам да ви кажа е :Първо понаблюдавайте някой старчески дом без да ви вижда персонала и след това решавайте.
                 И напълно съм съгласна,че това е решение на всеки един от възрастните хора.Пред очите ми обаче е свекър ми /свекървата почина декември/,който в момента е сам в провинцията.Ние имаме огромен апартамент,даже не го ползваме целия.Има стаи ,в които влизаме само да почистим и искаме да го вземем у нас.Ще си приказва със сина си,ще играе с внуци и правнуци,НО не би.Иска си човека собствения дом и нищо не е в състояние да го премести на друго място.Питам се как ще си продаде къщата за да отиде в старчески дом.Той в момента не иска да я остави,какво остава за продажба.Аз си мисля,че когато вземеш на един възрастен човек ДОМА ,за него не е просто къща или недвижим имот,а целия му живот с радостите и болките човека просто остава "дърво без корен".Може би на запад обществото е прескочило тези мотиви,но тук сме далеч от това мислене ,а като сравним условията  просто и да искам не бих могла да обрека най-близките си на подобни "медицински грижи и спокойствие".

  Това е и моето мнение. Никога не бих натоварила децата си, живот и здраве, те ще си имат свой живот, трябва да гледат своите си семейства и деца, а не мен.

Никога не казвай "никога". Първо, възрастните хора губят реална представа за заобикалящия ги свят, като тук имам предвид не само тежките клинични случаи, а основно средностатистическият възрастен. Не случайно е станало нещо като аксиома "възрастните са егоисти" - като правило те смятат, че светът се върти около тях. Второ, когато си на прага на смъртта (а възрастните се страхуват много по-силно от смъртта от младите) те започват да се вкопчват по-яростно в живота. А как може да се вкопчи един труднообслужващ се човек - като остане там, където е свикнал и съхрани максимално навиците си.

Чукайте на дърво и се надявайте да не ви се случи, но не бъдете сигурни, че ще ви се размине.

Не, категорично против съм. 
Баба ми беше на легло повече от седем години. Да, тежко беше за всички ни. Но поне се грижехме за нея.
Сърце не ми дава дори да си помисля да захвъля някой близък човек, още повече родител, някъде, където съм сигурна, че няма да се грижат за него така, както заслужава.

ПРОТИВ

Имам доста познати, които настаниха близките си възрастни роднини в старчески домове. За статистиката, всички, без изключения, починаха в рамките на двумесечен престой. Имам дълга теория по въпроса, но в момента не ми се пише за това!

Отзиви за старческия дом в "Дървеница" на ул."Константин Игнатов" някой да има?

не и в българският вариант на тези домове. ако в такъв дом всеки има собствена стая, има общо помещение за гледане на тв, игри или просто лаф, свестен персонал, включително и медицински и въобще не луксозни, но добри условия - ДА.
и като гледам баба ми какво прави с майка ми ставам все повече за. само дето при тия условия, които са тук , все едно изхвърляш човека на боклука