Имам следният въпрос. С човекът, с когото живея си имаме малко бебче, но неразбирателството по между ни е страшно. Той е много избухлив и прави много щуротии. Посяга ми, съответно и аз не отстъпвам. Но той е мъж и ме наранява. Говори ми всякакви глупости и тем подобни.
Не веднъж съм го хващала да ме лъже. Проблемите са много. Страх го е да не си тръгна с детето и смее да ме гони от тях като изпадне в тва тежко състояние да посяга, псува и т.н. Направи много грешки, които не са нормални в едни семейни отношения и аз прощавах само заради детето. Той съжаляваше след това. Както и да е. Много е дълго за обяснение.
Така... Когато се караме до такава степен ме заплашва, че ще ми вземе детето. Като ме гони без колата, която се води на негово име, но аз съм дала половината сума и няма как да го докажа.. Ей така.. На улицата без багаж, без кола, без дете. Минава малко време и му минава. Аз съм на новото място с неговото семейство и неговите приятели (всички подкрепят него, а аз си нямам никого) Смея да твърдя, че причината и виновника за скандалите е той. Той е и провокатора.
Въпросът ми е: Как бих могла да си взема детето без той да ме допуска до този дом, ако наистина се стигне до там? За колата е ясно, че няма как да докажа, няма и да ми върне парите. Упреци защо все още съм с него са излишни.
Някой имал ли е подобна ситуация.
Другият ми въпрос е: стигне ли се до съд кой би имал по-голямо право над детето? Все пак аз съм майката, аз съм го носила и минала през болезнена та трудност да го родя. И това е съществото, което обичам най-много. Няма да допусна да ми го вземат. Тук може би е важно да спомена, че нямам свой дом и не мога да отида при близки и роднини. Сама съм, но все някак ще се справя.
Извинявам се, ако е хаотично и не толкова разбираемо. Някой преминал ли е през подобна ситуация. Вероятно с адвокат трябва да се консултирам за правата върху детето.