баща ли е да го опишеш

  • 2 497
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 13
Знам- много е лесно да даваш съвети от страни, а самата ти се чувстваш "захлупена" от всякъде.
Но твоето задължение е да се грижиш за това малко същество, за неговото израстване като човек.
Няма място за компромиси в този случай.
И по-зле ще става миличка. Бъди сигурна.
Тепърва да го променяш....май няма смисъл.
ИМАШ ДРУГА РАБОТА!
И ти и детенцето ще се чувствате подтиснати.
Тръгвай, или по-скоро БЯГАЙ!!!!!
Пак ти казвам, имаш по-важна задача от сега на татък- малък човек, който се нуждае от теб всячески!
Няма място за егоизъм и комплексарщина.
Да си седи при тати!
БЯГАЙ!

# 16
  • Мнения: 2 022
Преди 10 години и аз избягах (по-точно изгоних) един такъв! И нито за миг не съм съжалявала. Тогава синът ми беше на 4 години и една вечер каза: Мамо, виж колко хубаво ни е без тати...
Мисля, че това обяснява всичко.
Успех, мила!

# 17
  • София
  • Мнения: 127
всеки има своите трудни моменти и определено ти си в такъв, а може би и мъжа ти.
опитай се да говорите без мн.емоции и да превъзмогнете този лош момент от брака ви.
някъде тук бях чела че често човек се премества от трън та на глог, че е по-висок.
да си си отваряла очите навреме

# 18
  • Мнения: 4 451
Аз обикновено съм много крайна в решенията си. Но това, което прочетох просто ме втрещи Shocked. Няма смисъл да съсипваш живота си. Оправяй го (живота), докато си млада. Тръгни си. Може би, тогава ще види грешките си, ще си направи равносметка, и ще съжалява за изгубеното. Но..., вече ще е късно. Да е мислил, когато трябва. Успех! Hug

# 19
  • Мнения: 17 546
стягай си бакажа и се махай от там...
чудя ти се какво още правиш при тоя?!
  Peace Този заслужава да живее сам като кукувица!

# 20
аз си знам дереджето, но като чета така всичко накуп ми става още по-кофти.... благодаря ви за подкрепата и вярата че ще успея да подредя живота си занапред

# 21
  • Мнения: 750
Махай се от там бе жено!Оставяй го!Ама не ти трябва такова л... Naughty

# 22
  • Мнения: 128
Много гняв си натрупала в себе си и ми се струва,че може би дребни неща от ежедневието ти те изкарват извън релси. Когато аз раждах моят мъж се прибра да спи-лекарката се изуми като разбра, че го няма да чака-и кво не съм се фиксирала върху това-всеки си има различни начини за справяне-не го обвинявам, сега е добър баща. Разбирам го, но имам и големи изисквания към него. Ако ме обиди-не хленча кротко в другата стая, ами му давам да разбере-и то как. Мисля, че твоя си го оставила да ти се качи на главата-размисли, промени се-тропни с крак ако трябва, но си искай своето. Не се депресирай и хвърляй в генерални заключения веднага. Все пак това си е семейство и дете си имате. Опитай да обърнеш палачинката пък после ако се наложи и гърба, но....в тази последователност. 

# 23
  • Мнения: 640
Много преди мен са го написали. Няма да си първата, нито последната, която ще си оправя грешките. Събирай багажа, детето с теб и приключи тази лична драма. На него му е през няма да казвам къде за теб или детето, но пък за теб всяка малка тревога си е от значение, защото ще се отразява на мъничето до теб. От личен опит казвам, че няма да е лесно първите месеци, но пък е за ваше добро. А той като не може без техните, да си седи при тях.

# 24
  • Мнения: 753
Съжалявам че си попаднала на такова прасе, подкрепям мненията предходни: задължително си тръгвай, не заслужава и стотна от секундата присъствието ти та камо ли и детенцето, не ВИ заслужава....ако имаш къде да отидеш събирай багажа и си тръгвай...

# 25
  • Мнения: 1 446
Помисли и прецени. Претегли. Реши. Направи го. И не съжалявай, че си го направила.

# 26
  • Мнения: 2 407
Бих го напуснала на минутката.
Другия вариянт е да муобясниш какво чувстваш и да се разберете, ще се променя ли или не.
Успех.

# 27
  • Мнения: 4 138
след 3 брака и 3 щастливи развода ти казвам-махай го, тутакси #2gunfireкой е крив и кой е прав няма значение. не сте един за друг и толкова. няма какво да му се обясняваш, да се обяснява той. утре ще срещнеш някой, който с 5 мили думи ще те омая и после нова трагедия.

# 28
  • Мнения: 157
Самата ти си расла без баща! А мечтала ли си за такъв - какъвто го описваш?
Не е ли мечтания баща грижовен, който си играе с детето, който обича и гушка мама, който излиза с нас и сме заедно през почивните дни и вечерите след работа, който ме глези понякога, който ми се кара понякога, когато правя бели, който ме прегръща, когато ми е тъжно, който утешава мама, когато и е трудно, който и помага в къщи поне понякога. И има още много, много какво да се каже за мечтания татко...
Има ли поне и 1% от това у вашия татко? Мисля че не. И аз съм расла без баща, но бих искала нито да е мой този, нито на детето ми. И сама знаеш какво е най-добре да направиш - осигури нещо по-добро за детето си.

# 29
  • Мнения: 620
Aко бях на твоето място без всякакви угризения до сега да не ни е видял очите с детето. Twisted Evil
За всеки мъж малко или много бащинството е стрес и го изживяват различно,но твоя НЕ заслужава да е баща. Sunglasses
Ако нещата опираха само до теб-да се "жертваш" да го променяш,но в този случай "жертва" е и детето,което не е заслужило да живее в такава атмосфера.
Не смятам,че си струва цял живот да компенсираш и неговата любов към детето,докато той е само "статист" или безучастна част от "семейния портрет" Sad
Дано да си достатъчно търпелива,умна и смела за да можеш да избереш правилния път за напред.
Желая ти успех Peace

Общи условия

Активация на акаунт