Депресия ?

Отидете на психиатър, за да ви предпише по-силни лекарства

Като чета, Вие реагирате на неадекватно отношение от околните. А може и да сте постпартум. Говорете с психиатър, даже с двама, че понякога бързат да друсат ненужно. Може би няколко сесии с психотерапевт ще помогнат. Естествено че няма да сте нервна при невролога, без провокации. Нервна сте, като се чувствате изтормозена.
Детето на колко е? Едно ли е? Бащата възпитава ли го, финансово подсигурява ли го? Със свекървата ли живеете? За какво Ви нагруби и защо си го позволи? Работите ли?
Не е нужно да отговаряте на въпросите тук, а за пред себе си.

Няма проблем да отговоря .
На 2,7 г е детето, само едно е ,но е като за поне 3 .
Таткото работи,подсигурява ни финансово ,повече от добре сме обаче всичко вкъщи и възпитанието и отглеждането на детето е на моите плещи.
Не живеем със свекървата ,обаче това не й пречи да идва вкъщи и да се държи така все едно съм у тях .
Задължително ще посетя психиатър
Хубаво е някой да разбере ,точно какво ти е все едно те познава ,благодаря ви
Имах нужда да бъда разбрана

Може би ако работиш няма да се концентрираш толкова върху проблемите си. А и ще си по- независима.

И аз бих била нервна и тросната ако свекървата идва и се държи все едно съм натрапница...
Психиатър лесно, но бих започнала с по-общи изследвания защото като нищо може и освен натрупаната умора и негативни емоции да има дефицити примерно на витамин Д и Б12 които също се отразяват на менталното здраве, може проблеми с работата на щитовидната жлеза да има и всякакви такива неща - изключете първо тях според мен.

И аз бях така.
В момента, в който се разделих с ММ станах нов човек.
Децата пак ме ядосват, но няма кой да ме обвинява безпричинно в изневери, да ми стъжнява деня, да ме наранява и вече отново започнах да се радвам на всеки нов ден и на хората, които обичам.  И той не пипваше нищо, ръцете му за няколкото години, в които бяхме заедно не пуснаха цигарата и чашката, но на мен казваше, че не ставам за нищо, дето без мен нямаше буквално да оцелее. Простих му дори и когато почна да води една лека жена вкъщи, още преди да се появи първото ни дете, но иначе аз бях невярната. Детето ни изкара и все още кара тежък бебешки пубертет,  от ангелче, което ни разсмиваше, стана истеричен, пакостлив, с адски труден характер, аз не мога да търпя лиготии и истерясвах по детето, онзи викаше по мен, за начина, по който го възпитавам, заради него детето още не ме приема като авторитет и като майка.
Не потърсих лекари и хапчета, защото знаех, че лекът е в промяната. На хората, на средата, на живота. Знаех, че навсякъде другаде ще се чувствам по-добре, отколкото при този човек и в тази къща. Замислете се - поправими ли са ситуациите в живота ви? Има ли неща, които ви нараняват, тормозят, потискат? Като за начало бъдете по-строга с детето, наложете дисциплина и граници. Когато бащата е свободен, го карайте да се включва в отглеждането и възпитанието му. Започнете работа, нещо ново, това ще ви осигури и раснообразие на средата и независимост - най-важното нещо за всяка от нас! Успех и дано всичко се нареди по най-добрия възможен  начин.
🌺

Не е свекървата, т.е. не е приятно да те обиди, ама заради това да ревеш 3 дена, нещо друго е.
Каква е физическата ти активност, заетост покрай работа? Само с детето ли се ангажираш?
Пробвай по-сериозно физическо натоварване, ако ти липсва такова. При мен помогна това си мисля.

Физическо натоварване имам дори в излишък. Не е причината свекървата,казвам че от тогава отново съм в дупка

Доста сте млада, тепърва ще откривате себе си в много отношения. Не знаем каква е динамиката в семейството Ви, каква е била в началото, на какво са се съгласили партньорите, какво са предполагали без да изговорят. Истината е, че много мъже до 60+ се държат като момченца, облъчени от радикален патриархат и вече като усетят че остаряват и ще се мре един ден все пак, се смиряват. Но за някои двойки това също е работещ модел, патриархатът.
С психиатър следва да се действа внимателно. Силно уважавам тези, които препращат на психиатрична лаборатория или препоръчват психотерапия, когато ситуацията на пациента не е в компетенциите им.
На 2.7 е бебешки пубертет, гадничко си е. Особено ако таткото не се занимава с възпитание. Майчиният авторитет често е изграден върху бащиния. Бащата казва: мама не се рита дори на игра, това не е хубава игра и не се прави, мама само се милва, о, о, мили, мили. Бащата казва: лягаш да спиш, стига лиготии. Да, и майката може, но ако таткото го е потвърдил това нещо, детето слуша повече. Вече за грижите, зависи кой как и какво. Щом го мързи, а има пари, може поне помощница за домакинството да наеме. Но ако е краен патриархат, няма да иска. Ако е мамин Николчо също. Май е мамино синче и няма граници с мама. Вероятно така си е бил и в началото на връзката Ви, но са се сдържали да не са хипер токсични към Вас. Откъде накъде някой ще влиза в дома Ви, че и ще Ви нагрубява. Вие сте стопанката, заслужавате уважение за поддържането на дома и отглеждането на дете и може би и мъжа си отглеждате. Прави ли си сам закуска (примерно)? Май е мамас бой таткото. То може и 100 други неща да са, но така ми изглежда. А при майка с малко дете ходиш да помагаш, къде с домакинска работа, къде да забавляваш детето, докато наготви.
Вариант ли Ви е детска градина или почасова бавачка. Детето има нужда от авторитет да наложи дисциплина малко и да не е мама.
Ако работите, дали ще се разпредели домакинската работа, или пак ще е на Ваш гръб. Иначе добре са казали дамите, финансовата независимост е крайно необходима при такива неравностойни отношения.
Ако той има 40-часова работна седмица, а Вие сте у дома с детето, сто процента имате повече часове. Това е не само несправедливо, а е експлоатация и не е партньорство.
Помислете си нещата и внимавайте да не забременеете повторно, докато сте в тази ситуация или поне докато се чувствате както сега.
Казват, че никой не е перфектен, но е важно да знаем с кое сме склонни да направим компромис и с кое не.
Последно, мъжът има ли предходен брак/ сериозна връзка/дете от друга жена? Ако да, знаете ли защо са се разделили?
Пак казвам, не е нужно да отговаряте тук. То си е за Ваши размишления. Успех!

И моят мъж изиграва роля във влошаването на депресията ми, която за капак не се влияе от медикаменти. Постоянно мрънка, обвинява, не проявява разбиране. Той винаги е бил такъв, но когато психически бях добре, от едното ухо ми влизаше, от другото излизаше. Сега вече страшно ме изнервя. Едно нещо реших да направя за себе си- да тръгна на фитнес и започна да натяква. Опитва се да ме смачка, защото вижда, че и без друго не се чувствам добре. Децата и те са изключително диви, особено дъщеря ми, но да са живи и здрави. На тях им е позволено да ме тормозят.
Това, което аз се опитвам да направя за себе си, е просто да затворя съзнанието си за него, за да не ме засягат думите му.