Здравейте, за хиперемезис гравидарум (тежка форма на повръщане, свързана със значителна загуба на тегло, дехидратиране, залежаване, престой в болница и др) има малко споделено из форума в скоро време. Като например в тази стара тема https://m.bg-mamma.com/?topic=990324.
Бих искала да се обърна към бременните дами преживели това състояние. Споделете дали при всяка ваша бременност сте били в това състояние и еднакво тежко ли беше положението.
Аз имам син на 16 година, с него бременността ми беше кошмар в първата половина - до към 5ти месец бях на легло, с денонощно гадене и повръщане, загуба на тегло, невъзможност да задържам храна и вода. До скоро бях бременна отново, хиперемезиса този път беше още по-тежък, за 3 седмици отслабнах с 10кг, за два месеца с общо 15, два месеца бях на легло, 25 дни прекарах по болници на системи. Основно ми вливаха деган (който нямаше особен ефект), само в едно болнично заведение ми вливаха зондерон (лекарство за онкоболни на химио и лъчетерапия), което имаше ефект и облекчаваше гаденето и повръщането, лежах и в гастроентерология (бях вече с панкреатит), повръщах и кървави нишки... За най-голямо съжаление, се оказа, че бебето е със синдром на Даун и прекъснах бременността. Много бихме искали да имаме детенце, но след преживяното, не мога да събера смелост пак да мина през всичко това. Всички гинеколози, които срещнах за 2 месеца изразиха мнение, че след като и при двете ми бременности съм имала хиперемезис (който се дължи на непоносимост на моят организъм към хормона на бременността), то е почти 100% сигурно, че ще бъда така и при последваща бременност.
Споделете своя опит с това състояние при бременност? При всяка бременност ли беше така, колко време продължаваме, хоспитализирането помагаше ли, как ви 'лекуваха'. Много се надявам да видя лъч светлина в споделеното от вас.
Бих искала да се обърна към бременните дами преживели това състояние. Споделете дали при всяка ваша бременност сте били в това състояние и еднакво тежко ли беше положението.
Аз имам син на 16 година, с него бременността ми беше кошмар в първата половина - до към 5ти месец бях на легло, с денонощно гадене и повръщане, загуба на тегло, невъзможност да задържам храна и вода. До скоро бях бременна отново, хиперемезиса този път беше още по-тежък, за 3 седмици отслабнах с 10кг, за два месеца с общо 15, два месеца бях на легло, 25 дни прекарах по болници на системи. Основно ми вливаха деган (който нямаше особен ефект), само в едно болнично заведение ми вливаха зондерон (лекарство за онкоболни на химио и лъчетерапия), което имаше ефект и облекчаваше гаденето и повръщането, лежах и в гастроентерология (бях вече с панкреатит), повръщах и кървави нишки... За най-голямо съжаление, се оказа, че бебето е със синдром на Даун и прекъснах бременността. Много бихме искали да имаме детенце, но след преживяното, не мога да събера смелост пак да мина през всичко това. Всички гинеколози, които срещнах за 2 месеца изразиха мнение, че след като и при двете ми бременности съм имала хиперемезис (който се дължи на непоносимост на моят организъм към хормона на бременността), то е почти 100% сигурно, че ще бъда така и при последваща бременност.
Споделете своя опит с това състояние при бременност? При всяка бременност ли беше така, колко време продължаваме, хоспитализирането помагаше ли, как ви 'лекуваха'. Много се надявам да видя лъч светлина в споделеното от вас.
