Студенти в Нидерландия - 25

Нидерландско приключение през очите на една майка
Колкото и да ни се струва невероятно в самото начало, идва моментът, в който децата порастват. Далеч съм от мисълта, че правя откритие или казвам нещо, което никой от вас не подозира, не. Децата порастват и с това са наясно дори самите те.
Но повярвайте, цялото разбиране на света не е в състояние да предотврати онзи атавистичен шок в мига, в който осъзнаем, че порастването е вече факт и скоро ще ги отведе.
Струвайки ни се, че разполагаме с цялото време на света, една сутрин ненадейно констатираме, че малкото пухкаво краче се е превърнало в огромен космат израстък, а въпросът кога отлетяха тези има-няма 18-19 години остава без отговор... Да, знаем, че порастват, но този момент винаги е изненадващ и ни сварва абсолютно неподготвени.
И така, отминали са суетните от седмокласните матури, след тях и гимназиалният етап е приключил, зрелостните изпити са зад гърбовете ни, свидетелство за абитуриентската еуфория са купищата снимки, а сега накъде?
Всъщност този въпрос тревожно започва да се прокрадва още нейде около края на 11 клас, дори по-рано. Това разбира се не важи за онези добре ориентирани, знаещи какво искат и целеустремени от малки деца. Моето не е от тях.
Той е от онези, за които търпеливо очакваме мига, в който ще узнаят какво искат, осенени от внезапно прозрение, ако не за друго, поне за индикативна посока на някой университет.
Истината е, че по един или друг начин те откриват своето място под слънцето. С или без помощ от наша страна, стига да имат желание за учене, ориентират се. А когато за това е нужна нашата подкрепа, ние трябва да бъдем там.
И ето точно там започна моето нидерландско приключение. Ако трябва да бъда напълно откровена, преди неговото.
Била съм в Нидерландия няколко пъти, но истината е, че последният път, преди година и половина, небето ми се стори по-бяло от другите небета, под които съм крачила, а цветовете по-ярки от онези, с  които очите ми са свикнали. Твърде вероятно причината за това да се крие в географските ширини, но честно казано повече ми харесваше да си представям, че има нещо магично по тези земни краища.



И как да няма, само магия може да избута морето наобратно например.



Впечатлена от всички канали, малки и големи, вадички и бълбукащи рекички, почетох, поразпитвах и си дадох сметка, че магията е в нас самите, хората. И колко необятен и удивителен е човешкият гений.Толкова голям, че в продължение на стотици години да побеждава природните стихии, за да бъде Нидерландия присвоена от морето земя. Чрез силата на хидро-инженерната мисъл хората са се борили и се борят за всеки сантиметър от своята суша изграждайки системи от канали, диги и шлюзове и мащабно отводнявайки участъците земя намиращи се под морското равнище.



Знанието, че тази държава воюва за всеки покрив над главите на своите поданици, но не само, тя е и толкова гостоприемна, че приютява и подпомага тълпите чужденци (200 националности живеят само в Амстердам), в това число и студентите, неспиращи да прииждат от всички краища на света, и всичко това на фона, че е най-гъсто населената европейска държава (за сравнение България, чиято площ е 111 000 км. е с население около 6 милиона и половина, съответно Нидерландия, която има площ от 41 800 км. e с население 17 милиона и половина души) няма начин да не те накара да поискаш да се докоснеш до това чудо.





Холандците имат поговорка гласяща „Бог е създал света, а холандците Нидерландия”. Прави са. И това ми се струва изключително мотивиращо. Особено за един млад човек, който в началото на пътя си има нужда повече от всичко от положителни и насърчаващи примери.
Не по-малко удивителното е, че заслугата за тези човешки постижения не са плод на постиженията на съвременния технологичен напредък, а това е хилядолетен процес. Фризийските племена, които са първите там, изграждат и първите диги, имащи за цел да защитят селищата им от наводненията. Това се случва някога много, много отдавна, 400 години преди новата ера, време, което дори не мога да си представя, че е съществувало и изтекло. Стотици години по-късно, през 1287 год., при голямо опустошително наводнение значителна част от дигите там се късат, наводнявайки огромна територия от страната. Загиват над 50 000 души, а бедствието е запомнено като едно от най-тежките в човешката история. Вместо да прокуди хората обаче, в следващите няколко века те полагат огромни усилия да си върнат загубената при наводнението земя. Изграждат нови диги, които преграждат т. нар. полдери - ниско разположени участъци от сушата, намиращи се под морското равнище, чието отводняване става с помпи, задвижвани от вятъра и наподобяващи вятърни мелници, така характерни за Нидерландия.
През 1953 год. силно вълнение в Северно море предизвиква ново катастрофално наводнение, като в някои райони вълните достигат до пет метра, а водата помита дигите и залива села и градове. Жертвите са над 1800, евакуираните над 72 000. И отново, вместо това поредно настъпление на водата да отчая всъщност поставя началото на инфраструктура с нови преградни стени и язовири, която се счита за едно от модерните архитектурни чудеса на света. Чудо на съвременния дизайн и инженерство е  акведуктът Veluwemeer, например. Брилянтно проектиран, това е воден мост, позволяващ на превозните средства да минават под водата, а над тях да се движи водния трафик с все всички кораби и лодки, поддържан от тонове бетон. В резултат на това над 30 000 превозни средства – и автомобили и лодки се движат ежедневно и едновременно по водния мост без да си пречат едни на други. Уникално.





Бързам да разбия всички породили се предположения, не, синът ми няма да учи инженерство. Споделените впечатления и удивления са си единствено мои.
Но му ги разказвах и разказвах. Защото не съм спирала да вярвам, че порасналите деца, а и възрастните хора, не спират да имат нужда от приказки. За вълшебни страни и вятърни мелници. За силата на човешкия дух, за упорството и непоколебимата вяра. Защото те вдъхновяват и мотивират. Защото неслучайно нидерландския национален девиз олицетворява всичко това, но  би могъл да бъде чудесен лайтмотив и на всеки един отделен човек – “Ще продължавам”.





Разказвах му също, че това е държавата с едно от най-младите населения, че на територията си има над 300 замъка, че там живеят най-високите хора в света (сред които той, най-накрая, би се почувствал сред себеподобни), за ниската престъпност, за пъстрите дрехи и за дъжда от падащи в каналите колелета, за музеите и Рембранд, Вермеер, Ван Гог..и още и още.











Дали всичката тази информация успя да разпали искра в сърцето и ума му или просто толкова му дотегна от моите истории, че в желанието за бягство от тях, един ден синът ми просто каза – отивам да уча там. И ето така започна всичко и този път - за всички ни. 
Ще ви споделя какво се случи след това, тъй като вярвам, че добрите истории трябва да се споделят, защото могат да насърчат някой несигурен или да успокоят някой страхуващ се (или майка му например).
По повод последното, след като идеята за нидерландската авантюра превзе съзнанието ми, често се случваше да се утешавам, че във всеки един момент можем да се откажем, нищо не е окончателно и дори до деня, в който трябва да замине, инициативата може да бъде замразена. Защото освен тъгата, другото нещо, което ме ужасяваше, бяха … техническите подробности.
Ето така се озовахме в офиса на Unify. И октомврийското им изложение.
Делегирах им цялата документална отговорност, с все наследника, и ясно им дадох да разберат, че от сега нататък няма лесно да се отърват от нас, минимум година. (още не са се отървали всъщност, натресох им наследник номер едно сега )
От процеса по кандидатстване бих отличила като особено полезно и ефективно посещението през пролетта в Нидерландия, организирано от фирмата. Освен, че момчетата и момичетата се запознаха предварително, това значително улеснява избора на университет, когато има условен прием на няколко места. Ето защо препоръчвам с две ръце. Ако се кандидатства през фирма е значително по-лесно, тъй като организацията им принадлежи. Ако не се ползват консултантски услуги и можете да си го позволите, направете го също, защото това би спестило значителни главоболия и би дало предварителни знание, увереност и спокойствие на детето къде отива и какво да очаква.  





Прословутите квартири.



Историите за липсата на квартири се мълвят злокобно от уста на уста и са в състояние да отключат сериозен родителски стрес. Не зная как този въпрос би се отразил на нидерландското ни приключение ако синът ми не се оказа поръсен със звезден късметлийски прах. Цялата ми психическа и информационна подготовка така и не успяха да се разгърнат пълномащабно, защото търсенето ни продължи точно две седмици. Саня, благодаря ти. Ако не беше ти, нямаше да узнаем за KlikVoorKamers или поне не преди да съм трансформирала няколко стотици хиляди неврони в толкова бели косъма.
Точно две седмици активност в KlikVoorKamers и младежът се сдоби с хубава, просторна, светла стая на цената на люлински наем, почти в центъра на града. Спечели я на лотария от 140 човека и беше на път да забърше стая и в Тилбург, където се класира  на второ място по ред в списъка на чакащите от 154 души, та трябваше да се отказва в хода на процеса. Колкото и да ми се свидеше, защото идеята да имаш две стаи в Нидерландия е така примамливо еретична, но пък мисълта от друга страна, че сме отстъпили място, допринасяйки за облекчението на една непозната, изтерзана, търсеща квартира душа, е толкова стопляща.
Вярно е, че цъкахме в сайта по около 18 часа в денонощието, но е и също толкова вярно, че всяко усилие се възнаграждава, тогава когато то е целеустремено и всеотдайно. Така че дерзайте. Няма невъзможни неща.
В края на месец май имахме посочен час, в който трябваше да вземем ключовете от квартирата. Преди това договорът беше изпратен на имейл, подписан и сканиран. Без електронни подписи, без превантивни мерки за информационна сигурност и излишни усложнения. На свой ред синът ми го подписа, щракна го накриво с телефона и го пусна да лети в обратна посока. Беше твърде лесно, за да е истина, така че наблюдателността ми не можеше да бъде лесно приспана. Очаквах  компенсаторни усложнения.
Отидохме за ключовете в уречения ден и час, заредени с порядъчна доза увереност за предстоящи компликации. Бях въоръжена с изострено внимание и няколко килограма мнителност. Нищо такова. Процедурата беше мигновена и безболезнена - може ли личната карта, заповядайте ключа. Приятен ден. Останах насаме с всичките си оръжия, изпитвайки остра нужда от разоръжаване. Преследващите ме кошмари за сложни административни процедури, лашкания и лутания, се оказаха абсолютно напразни. Или както се казва, страхът от страха е по-голям от самия страх.
А може би сме толкова изтерзани от сложнотии, връщания, разкарвания, така че обикновеният непринуден човешки мозък трудно проумява, че може да има и лесен начин за случване. Че нейде по света бродят хора безгрижни и необременени от тежки редове, кисели служителки и строги охранители и си живеят живота. И изведнъж ти се приисква да станеш по-добър.



Използвайки посещението, извадихме BSN след предварително записан онлайн час в общината. Часът беше спазен до секунда и регистрацията продължи не повече от 7-8 минути. След което имахме цялото време на света за хунски набези из Action, Ikea, магазините за втора употреба, всичко това обилно полято с холандска бира.
Билетът за окончателното преселение беше осигурен за месец август. Имахме точно три дена и половина, в които трябваше да обзаведем стаята и да я изчистим, да извадим холандска банкова сметка, да намерим колело, да сключим договор с мобилен оператор, да залепим фолио на прозорците и да си тръгнем без куфари … сами.
На пръв поглед мисията е невъзможна. Но добрата предварителна подготовка за пореден път доказа, че няма невъзможни мисии. Благодарение на трите списъка (какво да вземе, какво да се направи преди заминаването  тук и впоследствие -  там и списъкът с лекарства) организацията беше лесна и безболезнена (особено от днешна гледна точка).
Мебелите бяха предварително поръчани от Ikea, с уговорен ден и час за доставка. Сглобяването също. За разлика от тук, холандската Ikea при онлайн поръчки не осигурява сглобяване, а прехвърля към платформа с всевъзможни майстори, където правиш заявка, която се плаща на час. Съдбата ни изпрати скромен и топъл човек, с който се сприятелихме и който дойде да работи и на втория ден, в края на който отказа заплащане за него, въпреки ожесточената ни съпротивата, изтъквайки, че иска да ни направи подарък. Защото според него е важно да има добри хора, а ние сме му се видели баш такива. Това беше шокиращо, очарователно и трогателно. След тази история, месец по-късно го ангажирахме да боядиса и стаята, за което не остана време през август. Направи го с безпрецедентна точност и на цена драстично по-ниска от цените тук. Не искам да пиша цифри, защото се опасявам, че не бихте ми повярвали и ще поставите под съмнение всяка изписана до тук моя дума.



С холандската любезност и търпение се сблъскахме и в банката. Разбира се, преди да тръгнем, сметката беше онлайн открита. Но оказа се, че това не е достатъчно за нас. Активацията й и работата с т.нар. рабоскенер успяха да поставят под съмнение средната ни интелигентност, поради което се наложи три пъти да атакуваме офиса на банката. И всеки път беше едно и също. Никакви хора, усмихната служителка, с нечовешко търпение, за която убедена съм, че все още ни помни. И подозирам, че ни има за не особено умни, но не направи и намек за това. Нито физиономия.
Спестявам другите подробности, оставям само желанието си да ви кажа – няма нищо страшно. Особено ако сърцето ви подсказва, че това е пътя.

Вярвам, че децата ни трябва да имат избори. Това е едно добро начало за всеки стартиращ живот. Осигурявайки им ги, добавяме финалния фрагмент към изпълнението на родителската си мисия. Изборите могат да бъдат различни, всекиму според разбиранията и възможностите. Единственото важно е да им даваме възможността за тях. От там нататък от тях зависи кой да направят и как да  го отстояват. Ако сбъркат, не е страшно. Не е страшно да направиш стъпка напред и две назад. По-страшно  е да се стои на едно място. Опитът е онова, което ни прави по-уверени, по-силни, по-смели и в крайна сметка по-успешни. Част от него неоспоримо са и грешките и провалите. Но убедена съм, че размерът им в голяма степен зависи от смисъла и значението, които им придаваме. Ето защо, моят син има уверението и знанието, че винаги може да се върне, или да смени специалността, университета, държавата. Това което неизменно ще го съпровожда навсякъде обаче, ще са изградените самостоятелност и борбеност, покорените предизвикателства и победените до момента страхове. Готвенето, пазаруването и почистването са допълнителен бонус, който надявам се един ден семейството му да оцени. Съществуването сред олекотени от тревоги, съмнения и грубост хора, чистият въздух и бялото небе, качеството на живот и възможностите са различна гледна точка, която му показахме и дадохме.
След което вече ще може сам да избере къде иска да бъде, какъв иска да бъде и за какво ще се бори да постигне.










Това е от мен, дано ви е било интересно и полезно