За мърлявото мога бая да напиша, моята 5 години се бори с това, още не може да го приеме. Това като миене на ръце след влизане и тоалетна, сваляне на обувки и какво ли не... А и им идваме малко темпераментни - не са свикнали те така 
- Публикувана: 24 апр. 2025, 13:52 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2025, 11:42 ч.
Студенти в Нидерландия - 25
Прекрасен разказ Додо, но ми се струва твърде романтизиран. На моменти си мисля за едно и същото място ли става дума. 
Има си положителните страни Нидерландия, както и отрицателните, като всяко място разбира се. А и в крайна сметка е въпрос на лично възприятие. И ние тръгнахме с подобни очаквания, но се оказа много различно и трудно. Нека тези, на които им предстои това приключение го имат предвид. Животът в чужбина на 18-19 не е само цветя и рози, изпълнен е и с много трудности и разочарования както и с притеснение на родителите.
Stella на твоето момиче евала ще кажа, доста предизвикателно начало!
Има си положителните страни Нидерландия, както и отрицателните, като всяко място разбира се. А и в крайна сметка е въпрос на лично възприятие. И ние тръгнахме с подобни очаквания, но се оказа много различно и трудно. Нека тези, на които им предстои това приключение го имат предвид. Животът в чужбина на 18-19 не е само цветя и рози, изпълнен е и с много трудности и разочарования както и с притеснение на родителите. Stella на твоето момиче евала ще кажа, доста предизвикателно начало!
Здравейте момичета. Моля, ориентирайте ме в какъв диапазон вървят квартирите? Какво според вас е евтин наем? Търсенето ми е за Утрехт и бюджета ми е до 500 евро, но към момента не мога да преценя дали е реалистично тъй като няма много много обяви.
Разбира се, желая Ви да имате късмет и да намерите каквото искате. Преди повече от месец предлагах контакти за стаята на сина ми, но предполагам вече е заета.
Как я измами с депозита? Обърнахте ли се за помощ към общината?
В подобна ситуация изпада и моят син. Той свърза българче с хазяйна си,( много коректен, човек) което нае една от стайте, но дойде ковид, младежа се прибра без да освободи стаята, без да си плаща и без да се обади на никого. Просто си беше събрал вещите, заключил и заминал. Хазяйна в това време продаде къщата, като беше записал синът ми като гарант на другото българче и познайте, кой плати два наема на новия собственик. От тогава бяга като дявол от тамян от българи. Не знам за добро или за лошо е...
Когато замина не мисля, че бяхме с розови очила. Имал е много трудности по пътя, но не се е отказвал. Трябваше му двойно време да завърши, но се е издържал напълно сам с изключение на първата година, хвана ковид времето, трагедия в семейството и накрая изгря слънце и на неговата улица, благодарение на млада нидерландка.
Току що ги изпратих на летището....
Когато замина не мисля, че бяхме с розови очила. Имал е много трудности по пътя, но не се е отказвал. Трябваше му двойно време да завърши, но се е издържал напълно сам с изключение на първата година, хвана ковид времето, трагедия в семейството и накрая изгря слънце и на неговата улица, благодарение на млада нидерландка.
Току що ги изпратих на летището....
Говорих си тази вечер с една приятелка и стана въпрос за нещо като пътепис за Нидерландия, който писах малко, след като синът ми замина. Търсейки го в архивите си, попаднах на нещо друго. То е много лично, но четейки го сега, се замислих, че всяка една от вас го е преживяла, преживява или ще преживее. Така че едва ли е толкова лично от майчина гледна точка всъщност и ето защо много ми се прииска да го споделя с вас. Това е посланието, което написах на сина ми, когато го изпратих преди почти две години. Когато намеря пътеписа, ще споделя и него ако искате.
И така:
…,
Прочети тази книга. Всичко, което не успяхме, пропуснахме или не ни стигна времето да ти кажем с баща ти, ще откриеш тук. А отговорите, които ги няма, вярвам, убедена съм, сам ще намериш.
Това, което искам все пак да ти кажа, е следното:
- Не забравяй, че животът е твоята тетрадка, в която ти единствен пишеш. Само от теб зависи дали тази тетрадка ще остане просто такава или би била ръкопис на вълнуващ житейски роман. Така че живей - ярко и вълнуващо. Но го прави с чест, отговорност и моля те - без субстанции.
- Бъди смел, но не безразсъден. Не се страхувай. Или поне не си въобразявай, че страхът е всичко. Не, не е. Той е само в твоето съзнание. Дадеш ли му поле за изява, ще те погълне. Игнорираш ли го, ще стане дребен като гнида. Но никога не го унищожавай. В малки дози, той е здравословен. Също като отровата, която в малки дози прави лекарството. Защото активира инстинкта за самосъхранение.
- Бъди любопитен, светът е необятен. Граби с шепи от него и го използвай по най-добрия възможен начин. Да те обогатява, да те учи, да ти носи радост и наслада. Не мързелувай, не лентяйствай, работи върху себе си и стани най-добрата своя версия. Това ще ти се отплати - вярвай ми.
- В началото ще си неуверен. Самотен. Не се подтискай. Това е нормално. И временно. Част от израстването е. Опознавайки света около себе си и усвоявайки нови умения ще ставаш все по-силен и спокоен. Общувай, с питане и до Цариград се стига. Но бъди разумен и внимателен и не се доверявай лесно, оглеждай се, защото е пълно с опасности, измама, притворност и изкушения, които не си заслужават цената, която рано или късно трябва да заплатиш.
- Учи. От това зависи как ще живееш в следващите поне 60 години. Ти и децата ти. Вероятно и внуците.
- Не винаги откриваме себе си на първото място, на което попадаме. И причината за това не е в нас. Просто на света има милион различни места, подходящи за милион различни хора. Ако това не е твоето място, в никакъв случай не го приемай за провал. Просто продължи напред в търсене на твоето място, на твоите хора, на твоето щастие. Каквото и да направиш и където и да си - не забравяй, аз съм винаги до теб, на един дъх разстояние. Ще пресека светове, за да те спася. Това само в случай, че се озовеш в крайна нужда. Инак пак ще бъде същото, само дето няма да ги громя по пътя.
- Пази себе си, пази морала си, никога не забравяй от къде си тръгнал. Празнувай живота!
- Прости ми за всички грешки, които допуснах през годините. Много от тях са резултат на фанатичното ми желание да бъда най-добрата майка за теб. Прости ми за направеното и за не направеното, за спомените, които времето или обстоятелствата не позволиха да сътворим.
- И никога, никога, никога не забравяй, макар да зная, колко много се дразниш, и все пак, не забравяй, обичам те милион пъти повече от живота си и очите ми ще изтекат гледайки в посоката, където си ти в момента и във всеки един момент.
- Моля те, все пак, прочети тази книга.
- П.П. Тук съм. Винаги. Дори, когато ме няма физически. Обичам те.
- П.П.П. Успех и попътен вятър, моето момче!
И така:
…,
Прочети тази книга. Всичко, което не успяхме, пропуснахме или не ни стигна времето да ти кажем с баща ти, ще откриеш тук. А отговорите, които ги няма, вярвам, убедена съм, сам ще намериш.
Това, което искам все пак да ти кажа, е следното:
- Не забравяй, че животът е твоята тетрадка, в която ти единствен пишеш. Само от теб зависи дали тази тетрадка ще остане просто такава или би била ръкопис на вълнуващ житейски роман. Така че живей - ярко и вълнуващо. Но го прави с чест, отговорност и моля те - без субстанции.
- Бъди смел, но не безразсъден. Не се страхувай. Или поне не си въобразявай, че страхът е всичко. Не, не е. Той е само в твоето съзнание. Дадеш ли му поле за изява, ще те погълне. Игнорираш ли го, ще стане дребен като гнида. Но никога не го унищожавай. В малки дози, той е здравословен. Също като отровата, която в малки дози прави лекарството. Защото активира инстинкта за самосъхранение.
- Бъди любопитен, светът е необятен. Граби с шепи от него и го използвай по най-добрия възможен начин. Да те обогатява, да те учи, да ти носи радост и наслада. Не мързелувай, не лентяйствай, работи върху себе си и стани най-добрата своя версия. Това ще ти се отплати - вярвай ми.
- В началото ще си неуверен. Самотен. Не се подтискай. Това е нормално. И временно. Част от израстването е. Опознавайки света около себе си и усвоявайки нови умения ще ставаш все по-силен и спокоен. Общувай, с питане и до Цариград се стига. Но бъди разумен и внимателен и не се доверявай лесно, оглеждай се, защото е пълно с опасности, измама, притворност и изкушения, които не си заслужават цената, която рано или късно трябва да заплатиш.
- Учи. От това зависи как ще живееш в следващите поне 60 години. Ти и децата ти. Вероятно и внуците.
- Не винаги откриваме себе си на първото място, на което попадаме. И причината за това не е в нас. Просто на света има милион различни места, подходящи за милион различни хора. Ако това не е твоето място, в никакъв случай не го приемай за провал. Просто продължи напред в търсене на твоето място, на твоите хора, на твоето щастие. Каквото и да направиш и където и да си - не забравяй, аз съм винаги до теб, на един дъх разстояние. Ще пресека светове, за да те спася. Това само в случай, че се озовеш в крайна нужда. Инак пак ще бъде същото, само дето няма да ги громя по пътя.
- Пази себе си, пази морала си, никога не забравяй от къде си тръгнал. Празнувай живота!
- Прости ми за всички грешки, които допуснах през годините. Много от тях са резултат на фанатичното ми желание да бъда най-добрата майка за теб. Прости ми за направеното и за не направеното, за спомените, които времето или обстоятелствата не позволиха да сътворим.
- И никога, никога, никога не забравяй, макар да зная, колко много се дразниш, и все пак, не забравяй, обичам те милион пъти повече от живота си и очите ми ще изтекат гледайки в посоката, където си ти в момента и във всеки един момент.
- Моля те, все пак, прочети тази книга.
- П.П. Тук съм. Винаги. Дори, когато ме няма физически. Обичам те.
- П.П.П. Успех и попътен вятър, моето момче!
Ох, аз да продължа за хигиенните навици на холандците. Никаква хигиена нямат. Дъщеря ми работи в голям хранителен магазин. На тях не им изискват здравни книжки и изследвания всяка година както е при нас за хората, които работят в хранително вкусовата промишленост, магазини и заведения за хранене. Наистина не си мият ръцете преди хранене, преди и след тоалетна. В заведенията им, в тоалетните нямат диспенсъри, сапун никакъв. Преди време беше почерпила със сладолед неин колега, паднала му едната топка на земята, той я е взел с пръсти, сложил си я пак във фунийката и я изял. Беше потресена от видяното и продължава да се възмущава всеки ден. Тук при нас доста често може да видиш по улиците, парковете, около моловете цял или половин паднал и разтопен сладолед на земята. Но нашите деца се гнусят даже да си изцапат ръцете със собствения си сладолед и да го хвърлят в някой кош.
Вече почти година е с холандско гадже, първата й любов, чиста и невинна. Добре, че момчето бързо се учи и лесно възприема нашите хигиенни навици. В началото на връзката им, вечеряли един път и пържен картоф паднал на мокета, той го взел и го хапнал. Моята госпожица му направила забележка, а той отвърнал, че това било добре за имунитета му
Докато се научи, постоянно го следеше и му напомняше да си мие ръцете. Тя е много емоционална, случва се да поплаче или да й се насълзят очите. Нормално е, справя се сама с всички трудности, но и холандското гадже се научи да плаче с нея, даже прекалено емоционално е станало, повече от самата нея. Скоро го е видяла да плаче от щастие, за това, че я е срещнал в живота си.
Сестра ми живее в Амстердам и племеницата 2-3 пъти им донесе въшки от детската градина, за която плащаха над 3500 Е на месец.
Дъщеря ми е в общежитие на Xior до стадиона в Бреда. След футболен мач е ужасно, а и не само около спортни събития. Постоянно опикават улиците тези холандци, по центъра също. Пият до безпаметност, сякаш е дошъл краят на света и няма да има утре, повръщат и хвърлят бутилки и боклуци по улиците.
За хигиената още много мога да напиша, за здравната им система също. Скоро й се наложи да си вземе лекарство за мазане с рецепта. В цяла Бреда, която е сравнително голяма не го намериха и от една аптека ги пратиха в друг град да го купят. После разбраха, че и без рецепта можело да се купи това мазило.
Вече почти година е с холандско гадже, първата й любов, чиста и невинна. Добре, че момчето бързо се учи и лесно възприема нашите хигиенни навици. В началото на връзката им, вечеряли един път и пържен картоф паднал на мокета, той го взел и го хапнал. Моята госпожица му направила забележка, а той отвърнал, че това било добре за имунитета му
Докато се научи, постоянно го следеше и му напомняше да си мие ръцете. Тя е много емоционална, случва се да поплаче или да й се насълзят очите. Нормално е, справя се сама с всички трудности, но и холандското гадже се научи да плаче с нея, даже прекалено емоционално е станало, повече от самата нея. Скоро го е видяла да плаче от щастие, за това, че я е срещнал в живота си. Сестра ми живее в Амстердам и племеницата 2-3 пъти им донесе въшки от детската градина, за която плащаха над 3500 Е на месец.
Дъщеря ми е в общежитие на Xior до стадиона в Бреда. След футболен мач е ужасно, а и не само около спортни събития. Постоянно опикават улиците тези холандци, по центъра също. Пият до безпаметност, сякаш е дошъл краят на света и няма да има утре, повръщат и хвърлят бутилки и боклуци по улиците.
За хигиената още много мога да напиша, за здравната им система също. Скоро й се наложи да си вземе лекарство за мазане с рецепта. В цяла Бреда, която е сравнително голяма не го намериха и от една аптека ги пратиха в друг град да го купят. После разбраха, че и без рецепта можело да се купи това мазило.
Аз нямам преки впечатления от хигиената на холандците, но били ли сте на масово събитие на националния стадион? Същата свинщина е. Дни след това се почиства. Синът ми е в Айндховен. Миналата година след някакъв голям мач на PSV ми изпращаше снимки от центъра, в 6,30 сутринта беше страшна мизерия и пълно с почистващи коли. И снимка 3 часа след това. Не може да се познае, че е същото място.
Като говорим за масови събития и празници, беше ми много интересно да науча за току що отминалия Kings day. Ами наистина тоалетната си била най-големия проблем😆. 5-7 евро за WC на посещетие! Иначе веселба голяма!
А за хигиената.., аз имам и български приятели, които си вдигат храна от земята. И е факт, че "цигамицинът" помага за имунитета. И не са само холандците, цяла западна Европа са си така. То като им е чист тротоарът, а не е кал до дупка....И обувките затова не си свалят, просто е чисто навън.
От гледна точка на лична хигиена като чистота на дрехи и баня, не съм чула оплаквания, напротив, даже много в положителен аспект, но опитът ни не е много богат все още 😄
Додо, много ми е мило да чета подобни текстове, много съвпада с моя поглед на нещата. Аз я романтизирам тази държава, това отделно. Живяла съм там за година на младини и ми е много на сърце. Чак започвам да се замислям да уча езика. Малко поне само, ей така- за превенция на старческата деменция хахахаха.
А за хигиената.., аз имам и български приятели, които си вдигат храна от земята. И е факт, че "цигамицинът" помага за имунитета. И не са само холандците, цяла западна Европа са си така. То като им е чист тротоарът, а не е кал до дупка....И обувките затова не си свалят, просто е чисто навън.
От гледна точка на лична хигиена като чистота на дрехи и баня, не съм чула оплаквания, напротив, даже много в положителен аспект, но опитът ни не е много богат все още 😄
Додо, много ми е мило да чета подобни текстове, много съвпада с моя поглед на нещата. Аз я романтизирам тази държава, това отделно. Живяла съм там за година на младини и ми е много на сърце. Чак започвам да се замислям да уча езика. Малко поне само, ей така- за превенция на старческата деменция хахахаха.
Препоръчани теми