Предполагам, че повечето от вас или не са били родени по време на Лукановата и Жан- Виденова та зима, или са били деца и не са разбрали тежестта на тези времена, затова сега се държат като малки деца, тропат с краче и отказват да приемат, че идва трудно време. Не че ме радва, но се подготвям за предстоящото.
- Публикувана: 29 апр. 2025, 00:55 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2026, 13:03 ч.
Светът се пренарежда, идва ли нов световен ред
Не виждате ли противоречието в тезите си.Европа трябва да се оправя сама,но ние НЕ искаме тя да се оправя сама.
Не, обясняваме, че за започне Европа, Канада и който и да е от западния свят да се справят относително сами, трябва да минат години и много трудни времена за хората в Европа.Няма да стане от днес за утре както лесно и красиво е обяснено в речта на канадеца, а и САЩ ще спъват такава еманципация с всички възможни средства.
Трябва елит готов да поеме отговорността и неминуемите политически последствия и население в болшинството си убедено, че трябва да плати такава цена.
За момента нямаме нито едно от двете, за да сме оптимисти.
По вероятно е да отлагат с надежда, че нещо ще се промени в политиката на САЩ и да влачим във времето, което така или иначе Европа няма.
Артемис, хиперинфлацията беше мярка хем някои хора да не връщат пари и да изгорят спестяванията населението, хем толкова да ни сдрусат, та да сме съгласни на всичко.
Полша мина без хиперинфлация през шоковата терапия, така че не е задължително.
Но това не отменя, че е бедно и трудно.
Още повече, че тогава имаше пари в света и веднага започна да се инвестира. Както правеше един мой приятел паралел между 97 и 2009 - 97 имаше пари колкото искаш след зимата с хиперинфлацията, 2009 парите изчезнаха физически и всички дължаха на всички. На документи има изработено и печалби, физически парите ги нямаше и вътрешнофирменото задлъжнялост достигна кошмарни нива. А работниците и служителите не си получаваха парите с месеци.
Та, паралела е с радикално преструктуриране на политиката и икономиката, малко е вероятно еврото да се обезцени до някакви невиждани нива. То и ЕЦБ ще е отговорна за това, но смятам, че чак такъв апокалипсис няма да е за самото евро.
О, много интересно. Почти дословно повтаряне на думите на Иво Христов. Фламбе, поне го сложи тук, та всички да го изгледат.
О, много интересно. Почти дословно повтаряне на думите на Иво Христов. Фламбе, поне го сложи тук, та всички да го изгледат.
Ако ви допада Марвин от "Пътеводител на галактическия стопаджия", може да го гледате.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2026/01/26/487 … si_za_evropeiski/
Цитат
Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща са почетни гости на парада за Деня на републиката в Индия - жест, който не е просто протоколен, а предвестник на геополитическо пренасочване.
В момент, когато Тръмп затяга търговската примка с 50-процентови мита срещу индийския внос, Европа вижда своя "златен шанс" да запълни вакуума и да спечели партньор с пазар от 1.4 милиарда души.
Залогът е т.нар. мегасделка, която трябва да преориентира Индия от традиционната ѝ зависимост от руско оръжие към европейските отбранителни технологии и да отвори вратите за европейските стоки.
Пътят до финала обаче минава през трудни компромиси: от една страна, Ню Делхи се съгласява да свали драстичните мита върху европейските автомобили (от 110% на 40%) и виното, а от друга, Брюксел трябва да намери деликатен баланс за въглеродния си данък (CBAM), без да прави твърде големи отстъпки от климатичните си амбиции. Според източници Индия все още се противопоставя и на исканията на ЕС за подобряване на човешките права и ангажиментите по Парижкото споразумение.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също е в Ню Делхи с мисия да подсигури "втория стълб" на мегасделката - морската сигурност и киберзащитата.
Ако преговарящите успеят да изчистят детайлите до вторник, Европа не само ще осигури нов пазар за своите износители, но и ще демонстрира, че може да бъде самостоятелен играч на световната сцена, докато САЩ остават встрани от търговската игра в региона.
В момент, когато Тръмп затяга търговската примка с 50-процентови мита срещу индийския внос, Европа вижда своя "златен шанс" да запълни вакуума и да спечели партньор с пазар от 1.4 милиарда души.
Залогът е т.нар. мегасделка, която трябва да преориентира Индия от традиционната ѝ зависимост от руско оръжие към европейските отбранителни технологии и да отвори вратите за европейските стоки.
Пътят до финала обаче минава през трудни компромиси: от една страна, Ню Делхи се съгласява да свали драстичните мита върху европейските автомобили (от 110% на 40%) и виното, а от друга, Брюксел трябва да намери деликатен баланс за въглеродния си данък (CBAM), без да прави твърде големи отстъпки от климатичните си амбиции. Според източници Индия все още се противопоставя и на исканията на ЕС за подобряване на човешките права и ангажиментите по Парижкото споразумение.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас също е в Ню Делхи с мисия да подсигури "втория стълб" на мегасделката - морската сигурност и киберзащитата.
Ако преговарящите успеят да изчистят детайлите до вторник, Европа не само ще осигури нов пазар за своите износители, но и ще демонстрира, че може да бъде самостоятелен играч на световната сцена, докато САЩ остават встрани от търговската игра в региона.
Скрит текст:
Европейците не искат САЩ, ама не исакат и да чуят да намаляват социални разходи и да вдигат военни.Няма правилен начин за шокова терапия, затова дадох примера с Полша и Балцерович - продължават да се спрягат за пример как трябва да се направи. Въпреки това, от дистанцията на времето половината от поляците не смятат, че начина не е бил правилен.
Така, че правилен човек за такава политика няма. Факт е, че Тръмп е като слон в стъкларски магазин, но и да не е така предстоящото като последствия ще е същото, все ще е са шок за хората.
Европейските лидери се опитват да го направят по-щадящо за ухото като от време на време правят изказвания как няма да живеем добре както до сега (Mерц на няколко пъти, май и Макрон), как трябва да се погрижим за сигурността за Европа сами. Подготвят ни по-щадящо, но последствията ще са едни и същи и ще настъпят в същия времеви период.
Ако не е шоково трябва да го правят в рамките на поне 10 години, американците нямат толкова време и бързат. Отлагаха го достатъчно, нямат време вече. Ако беше само сърденето на Тръмп е малката беля, голямата е че Европа не може без САЩ, многократно го дъвкахме. 10-тина години и трябват да Европа да се еманципира, ако въобще успее, повечето анализатори не са оптимисти, последния текст на Иван Кръстев е точно по темата.
Така, че правилен човек за такава политика няма. Факт е, че Тръмп е като слон в стъкларски магазин, но и да не е така предстоящото като последствия ще е същото, все ще е са шок за хората.
Европейските лидери се опитват да го направят по-щадящо за ухото като от време на време правят изказвания как няма да живеем добре както до сега (Mерц на няколко пъти, май и Макрон), как трябва да се погрижим за сигурността за Европа сами. Подготвят ни по-щадящо, но последствията ще са едни и същи и ще настъпят в същия времеви период.
Ако не е шоково трябва да го правят в рамките на поне 10 години, американците нямат толкова време и бързат. Отлагаха го достатъчно, нямат време вече. Ако беше само сърденето на Тръмп е малката беля, голямата е че Европа не може без САЩ, многократно го дъвкахме. 10-тина години и трябват да Европа да се еманципира, ако въобще успее, повечето анализатори не са оптимисти, последния текст на Иван Кръстев е точно по темата.
Защото орязването на социалните разходи ще удари мигрантите, които вече 2-3 поколения паразитират в Европа и това ще доведе до гражданска война. И за Германия, и за Франция има такива опасения от анализатори.
Пак отговор от ИИ:
Скрит текст:
Проблемът АРТЕМИС не е, че такава "рамка" е невъзможна, а че ChatGPT я използва като заместител на анализ, а не като някакъв анализ. По поръчка на този който го пита Компактно подреждане на клишета и валидни наблюдения в рамката на конкретен мисловен модел, а не неутрална диагноза на реалността. Дава удобен наратив с подреждане на фактите който може да е полезен като някаква хипотеза, но рискът е, че замества самите факти – т.е. авторът да вижда само онова, което пасва на рамката „лагер А срещу лагер Б, негативна хегемония“.
Повечето клишета идват от три „кладенеца“, които се въртят от поне 20 години и в статии от 2000-те и 2010-те се виждат почти буквално:
1. „Хегемонията като мрежа от съюзи“
2. „Free riding / burden sharing“ и Лагер А vs. Лагер Б
3. „Упадък + негативна хегемония“
Като цяло, текстът не „копира“ конкретна статия едно към едно, а по-скоро ре-комбинира утвърдени клишета от академична и публицистична литература от 2000–2010-те в нова, гладка формулировка
Повечето клишета идват от три „кладенеца“, които се въртят от поне 20 години и в статии от 2000-те и 2010-те се виждат почти буквално:
1. „Хегемонията като мрежа от съюзи“
2. „Free riding / burden sharing“ и Лагер А vs. Лагер Б
3. „Упадък + негативна хегемония“
Като цяло, текстът не „копира“ конкретна статия едно към едно, а по-скоро ре-комбинира утвърдени клишета от академична и публицистична литература от 2000–2010-те в нова, гладка формулировка
Има сделка с Индия.
https://www.bta.bg/bg/news/economy/1051233-targovskata-sdelka-es … onizhavat-i-koi-o
Урсула пък е пратила статия до всяка страна, в нашия случай до БТА.
https://www.bta.bg/bg/news/world/1051291-istoricheskoto-sporazum … azmozhno-da-se-sl
https://www.bta.bg/bg/news/economy/1051233-targovskata-sdelka-es … onizhavat-i-koi-o
Урсула пък е пратила статия до всяка страна, в нашия случай до БТА.
https://www.bta.bg/bg/news/world/1051291-istoricheskoto-sporazum … azmozhno-da-se-sl
Други времена дойдоха, Европа трябва да демонстрира, че води самостоятелна политика и сключва съюзи през главата на САЩ.
Аз се заиграх с AL по темата САЩ да изкупят тръбите за руски газ и да станат посредник за продажбата му на Европа, защото мисля че е ясно че слабото място на Европа е липсата на енергийна независимост.
Опитвах се да искам само факти, но така или иначе ИИ отговаря стремейки се да ти хареса отговора въпреки, че се опитвах въпросите да са неутрални. Все пак ще го пусна защото е системизирано.
1. Възможен ли е сценарий при които американците да изкупят тръбопроводите от Русия за Европа и да станат продавач на руски газ на европейските държави?
Това би бил върховният акт на геополитическо „брокерство“. Ето как би могъл да се реализира и защо би бил изгоден за Москва и Вашингтон:
Изкупуването на тръбопроводите би превърнало САЩ от „защитник“ в „дистрибутор“, т.т САЩ не произвеждат стабилност, те просто монетизират зависимостта.
2. Има ли някакви доказателства, че сащ искат да реализират такъв сценарий?
Ето най-важните доказателства и събития, които сочат към такъв сценарий:
2.1. Плановете за „американски контрол“ над украинския транзит
2.3. Инвестиционен интерес от американски гиганти
А
Доказателствата показват, че Вашингтон активно проучва модел, при който контролира транзита на руски ресурси. Това би позволило на САЩ да диктуват условията на Европа, докато едновременно с това отслабват икономическата връзка между Русия и Китай. Към момента обаче това е по-скоро инструмент за преговори в контекста на края на войната в Украйна, отколкото финализирана икономическа сделка.
3. Доказателства за турски поток?
3.1. Физически доказателства и капацитет
„Турски поток“ е в експлоатация от януари 2020 г. и към момента е единственият останал директен маршрут за руски тръбопроводен газ към Европа (след спирането на транзита през Украйна на 1 януари 2025 г.).
3.2. Доказателства за американски инвестиционен интерес (2025–2026)
Най-силните индикации за сценария, който обсъждахме, идват от съобщения за преговори на големи американски финансови структури за придобиване на дялове в инфраструктурата:
E
3.3. Турция като „Газов хъб“ и ролята на САЩ
Т
3.4. Политически сигнали от САЩ
През септември 2025 г. при посещението на президента Ердоган в Ню Йорк, САЩ поискаха Турция да намали покупките на руски петрол. Същевременно обаче американските инвестиции в инфраструктурата на „Турски поток“ се разглеждат като начин за „разводняване“ на руския контрол и замяната му с американско финансово влияние.
Извод: Доказателствата от 2025 г. сочат, че „Турски поток“ вече не е само руски проект. Той се превръща в поле за икономическа битка, в която американски фондове се опитват да изкупят „входа“ към европейския пазар, за да контролират потоците, независимо от произхода на газа.
4. Как може да противодейства Европа?
4.1. Енергийна „Крепост Европа“
Европа трябва да престане да бъде купувач на дребно и да стане монопсон (единен купувач).
Общи покупки (AggregateEU): Вместо отделни държави да се състезават за договори, ЕС трябва да задължи всички доставки да минават през обща платформа. Това би неутрализирало опитите на САЩ да налагат индивидуални такси върху руския газ.
Ядрена мобилизация: Както обсъдихме, Франция трябва да получи мандат от ЕС за „ядрен План Маршал“. Целта е до 2030 г. Европа да има 30% по-малка нужда от внос на газ чрез замяната му с базова ядрена мощност.
4.2. Юридически „Щит“ срещу поглъщания
За да се предотврати изкупуването на тръбопроводите от американски фондове:
Закон за стратегическите активи: ЕС трябва спешно да приеме регламент, който забранява на компании извън Съюза да притежават повече от 20% от критичната енергийна инфраструктура (тръби, хъбове, съоръжения за съхранение).
Принудително държавно управление: В случай на опит за враждебно изкупуване от американски или руски проксита, държавите членки трябва да имат правото да поставят тези активи под временен държавен попечител.
4.3. Технологичен суверенитет
Ако САЩ контролират софтуера за управление на мрежите (Pax Algorithmica), те контролират и газа.
Европейски дигитален код: Преминаване към софтуер с отворен код (Open Source) за критичната инфраструктура, разработен от консорциуми като Gaia-X. Това би попречило на Вашингтон да „изключва“ тръбите дистанционно.
4.4. Дипломация на „Трети страни“
Европа трябва да разбие американско-руския картел, като привлече алтернативни сили:
Сделка с Глобалния юг: Директни инвестиции в Катар, Алжир и Азербайджан за разширяване на капацитета, който не минава през „Турски поток“ или американски LNG терминали.
Тандемът Париж-Ню Делхи: Франция и Индия вече засилват сътрудничеството си. Индия може да бъде източник на суровини и пазар, който да балансира американския натиск.
5. Вътрешно „Пречистване“
Брюксел трябва да упражни изключителен натиск върху държави като Унгария и България, които в момента са „входната врата“ за енергийни схеми.
Финансова дисциплина: Обвързване на всички европейски фондове с изискването за пълно прозрачност на собствеността върху енергийните обекти.
Рискът: Тези мерки изискват федерализация на енергийната политика. Германия трябва да се откаже от правото си сама да преговаря, а Франция – да сподели ядрената си технология.
Заключение: Европа може да противодейства само ако спре да мисли като „пазар“ и започне да мисли като „империя“. Всяко разединение ще бъде използвано от американските брокери за монетизиране на европейската слабост.
5. Европейските антимонополни органи имат останал някакъв суверенитет, за да блокират подобна сделка, или Вашингтон ще ги принуди да я приемат като „спасителен план“?
Теоретично имат суверенитет, но практически са притиснати до стената.
Ето как би изглеждал сблъсъкът между Брюксел и Вашингтон при опит за изкупуване на тръбопроводите:
5.1. Институционалният „зъб“ на ЕК
Европейската комисия (ГД „Конкуренция“) притежава едни от най-мощните инструменти в света за блокиране на сливания и придобивания.
5.2. Сценарият „Спасителен план“
Вашингтон няма да влезе в правен спор, а ще използва стратегическо изнудване. Ако Европа е в състояние на енергиен глад и индустриален колапс, САЩ ще представят придобиването на тръбите не като монопол, а като „гаранция за доставка“.
5.3. „Оръжието“ на националната сигурност
През 2025-2026 г. виждаме преливане на антимонополното право в правото на националната сигурност. Държави като Полша и Франция могат да използват своите механизми за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (FDI), за да блокират американско-руския съюз.
Суверенитетът тук е в столиците, а не в Брюксел. Ако Париж реши, че американската собственост върху газовия поток е заплаха за френския суверенитет, те могат да наложат вето, което Вашингтон трудно би заобиколил без огромни дипломатически щети.
5. 4. Доказателства за ерозия на суверенитета
Примерът с придобиването на части от европейската енергийна мрежа от американски субекти (като лобирането на Стивън Линч за Nord Stream 2) показва, че Вашингтон вече действа директно върху политическата воля на отделните държави, заобикаляйки регулаторната тежест на ЕС.
Заключение:
Антимонополните органи ще запазят суверенитета си само ако зад тях стои единна политическа воля. Ако Европа е разцепена, Вашингтон ще „прегази“ регулаторите, представяйки сделката като единствения изход от кризата. Суверенитетът в правото съществува само докато имаш силата да го наложиш.
Аз се заиграх с AL по темата САЩ да изкупят тръбите за руски газ и да станат посредник за продажбата му на Европа, защото мисля че е ясно че слабото място на Европа е липсата на енергийна независимост.
Опитвах се да искам само факти, но така или иначе ИИ отговаря стремейки се да ти хареса отговора въпреки, че се опитвах въпросите да са неутрални. Все пак ще го пусна защото е системизирано.
1. Възможен ли е сценарий при които американците да изкупят тръбопроводите от Русия за Европа и да станат продавач на руски газ на европейските държави?
Това би бил върховният акт на геополитическо „брокерство“. Ето как би могъл да се реализира и защо би бил изгоден за Москва и Вашингтон:
Скрит текст:
Извод:1. 1.Механизмът: „Енергиен попечител“ (Energy Trustee)
Вместо САЩ да налагат санкции върху руските тръби, те ги превръщат в американска собственост (директно или чрез консорциум, контролиран от BlackRock или Vanguard).
Сделката: САЩ купуват контролния пакет на „Северен поток“ (ремонтиран) или украинската газопреносна мрежа.
Резултатът: Русия получава сигурни плащания и излиза от изолацията, а САЩ стават единственият касиер на Европа. Газът е руски, но фактурата е американска.
1.2. Защо САЩ биха го направили?
Това решава основния проблем на Вашингтон: контрол без разходи.
Американският LNG (втечнен газ) е скъп. Ако САЩ продават руски тръбен газ с „такса сигурност“, те печелят повече, отколкото от собствения си газ.
Така САЩ държат ръката си върху гърлото на германската индустрия. Ако Берлин не слуша, „американската“ тръба просто се затваря за „техническа поддръжка“.
1.3. Защо Русия би се съгласила?
За Москва това е начин да заобиколи европейските регулации и да си върне пазара.
Путин знае, че Европа няма да купи газ директно от него заради политическата цена. Но ако Европа купува от американска компания, тя може да го нарече „диверсификация“ или „преходен газ“.
Русия получава достъп до кеш, а САЩ гарантират, че тръбите няма да бъдат взривени отново.
1.4. Психологическият удар върху Европа
Това би било окончателното унижение за Брюксел. Европа ще осъзнае, че е финансирала собственото си енергийно заробване.
Правен прецедент: Подобен модел вече съществува в Ирак, където приходите от петрол минаваха през сметки в Федералния резерв на САЩ. Прилагането му върху Европа би я превърнало в икономически протекторат.
Критика на сценария:
Германската съпротива: Берлин може да види в това акт на враждебност и най-накрая да се обърне към Франция за „ядрено спасение“.
Китайският отговор: Пекин ще види в това енергиен картел и ще ускори изграждането на „Силата на Сибир 2“, за да примами Русия обратно.
Вместо САЩ да налагат санкции върху руските тръби, те ги превръщат в американска собственост (директно или чрез консорциум, контролиран от BlackRock или Vanguard).
Сделката: САЩ купуват контролния пакет на „Северен поток“ (ремонтиран) или украинската газопреносна мрежа.
Резултатът: Русия получава сигурни плащания и излиза от изолацията, а САЩ стават единственият касиер на Европа. Газът е руски, но фактурата е американска.
1.2. Защо САЩ биха го направили?
Това решава основния проблем на Вашингтон: контрол без разходи.
Американският LNG (втечнен газ) е скъп. Ако САЩ продават руски тръбен газ с „такса сигурност“, те печелят повече, отколкото от собствения си газ.
Така САЩ държат ръката си върху гърлото на германската индустрия. Ако Берлин не слуша, „американската“ тръба просто се затваря за „техническа поддръжка“.
1.3. Защо Русия би се съгласила?
За Москва това е начин да заобиколи европейските регулации и да си върне пазара.
Путин знае, че Европа няма да купи газ директно от него заради политическата цена. Но ако Европа купува от американска компания, тя може да го нарече „диверсификация“ или „преходен газ“.
Русия получава достъп до кеш, а САЩ гарантират, че тръбите няма да бъдат взривени отново.
1.4. Психологическият удар върху Европа
Това би било окончателното унижение за Брюксел. Европа ще осъзнае, че е финансирала собственото си енергийно заробване.
Правен прецедент: Подобен модел вече съществува в Ирак, където приходите от петрол минаваха през сметки в Федералния резерв на САЩ. Прилагането му върху Европа би я превърнало в икономически протекторат.
Критика на сценария:
Германската съпротива: Берлин може да види в това акт на враждебност и най-накрая да се обърне към Франция за „ядрено спасение“.
Китайският отговор: Пекин ще види в това енергиен картел и ще ускори изграждането на „Силата на Сибир 2“, за да примами Русия обратно.
Изкупуването на тръбопроводите би превърнало САЩ от „защитник“ в „дистрибутор“, т.т САЩ не произвеждат стабилност, те просто монетизират зависимостта.
2. Има ли някакви доказателства, че сащ искат да реализират такъв сценарий?
Ето най-важните доказателства и събития, които сочат към такъв сценарий:
2.1. Плановете за „американски контрол“ над украинския транзит
Скрит текст:
2.2. Директни разговори с Кремъл и „Газпром“През април 2025 г. се появиха съобщения, че администрацията на Тръмп разглежда възможността Американската корпорация за международно финансиране на развитието (DFC) да поеме контрола над газовата инфраструктура в Украйна.
Контекст: Това се обсъжда като част от по-широка сделка за достъп до критичните минерали на Украйна в замяна на мирно споразумение.
Цел: Чрез придобиване на контрол върху мрежата, САЩ де факто стават „пазач“ на руския газ за Европа, като получават видимост и лостове за влияние върху обемите, които се доставят.
Контекст: Това се обсъжда като част от по-широка сделка за достъп до критичните минерали на Украйна в замяна на мирно споразумение.
Цел: Чрез придобиване на контрол върху мрежата, САЩ де факто стават „пазач“ на руския газ за Европа, като получават видимост и лостове за влияние върху обемите, които се доставят.
Скрит текст:
През май 2025 г. източници разкриха, че представители на САЩ и Русия проучват начини за възстановяване на газовите потоци към Европа, потенциално с участието на американски посредници.
Участници: Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и ръководителят на Руския фонд за директни инвестиции Кирил Дмитриев са обсъждали енергийните въпроси като част от преговорите за мир.
Интерес от „Газпром“: Кремъл е намекнал, че би обмислил продажба на газ, ако „нов собственик“ (вероятно американски) поеме контрола над мрежата между Русия и Европа.
Участници: Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и ръководителят на Руския фонд за директни инвестиции Кирил Дмитриев са обсъждали енергийните въпроси като част от преговорите за мир.
Интерес от „Газпром“: Кремъл е намекнал, че би обмислил продажба на газ, ако „нов собственик“ (вероятно американски) поеме контрола над мрежата между Русия и Европа.
2.3. Инвестиционен интерес от американски гиганти
Скрит текст:
2.4. Политическа логика: „Енергия за съюзниците“Съществуват данни, че големи американски инвестиционни фондове вече имат позиции:
BlackRock, Vanguard и Capital Group притежават малцинствени дялове в Газпром.
Има предположения за интерес на американски инвеститори към закупуване на дялове в ключови тръбопроводи като „Северен поток“.
BlackRock, Vanguard и Capital Group притежават малцинствени дялове в Газпром.
Има предположения за интерес на американски инвеститори към закупуване на дялове в ключови тръбопроводи като „Северен поток“.
А
Скрит текст:
2.5. Съпротивата на ЕС (Европейската комисия)мерикански лидери, включително министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм, публично заявяват, че мирът се постига чрез продажба на енергия на приятели, за да не се налага те да купуват от противници. В сценария, който обсъждаме, това се трансформира в: „Купувайте от американска компания, дори газът да е руски“.
Скрит текст:
Заключение:Към януари 2026 г. Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен остава твърдо против връщането към руския газ, като планира пълно спиране на вноса до края на 2027 г.. Тази твърда линия на Брюксел е основната пречка пред американско-руския план за „препроджба“ на газа.
Доказателствата показват, че Вашингтон активно проучва модел, при който контролира транзита на руски ресурси. Това би позволило на САЩ да диктуват условията на Европа, докато едновременно с това отслабват икономическата връзка между Русия и Китай. Към момента обаче това е по-скоро инструмент за преговори в контекста на края на войната в Украйна, отколкото финализирана икономическа сделка.
3. Доказателства за турски поток?
3.1. Физически доказателства и капацитет
„Турски поток“ е в експлоатация от януари 2020 г. и към момента е единственият останал директен маршрут за руски тръбопроводен газ към Европа (след спирането на транзита през Украйна на 1 януари 2025 г.).
Скрит текст:
Капацитет: Общо 31,5 млрд. м³, разпределени в две линии. Първата захранва вътрешния пазар на Турция, а втората (наричана „Балкански поток“) доставя газ през България за Сърбия, Унгария, Румъния и Гърция.
Увеличение на доставките: През първата половина на 2025 г. доставките на руски газ през „Турски поток“ са се увеличили с 26% спрямо предходната година, достигайки 12,7 млрд. м³.
Увеличение на доставките: През първата половина на 2025 г. доставките на руски газ през „Турски поток“ са се увеличили с 26% спрямо предходната година, достигайки 12,7 млрд. м³.
3.2. Доказателства за американски инвестиционен интерес (2025–2026)
Най-силните индикации за сценария, който обсъждахме, идват от съобщения за преговори на големи американски финансови структури за придобиване на дялове в инфраструктурата:
E
Скрит текст:
lliott Investment Management: През април-май 2025 г. Wall Street Journal съобщи, че американският хедж фонд Elliott води прелиминарни преговори за придобиване на дял в българския участък на „Турски поток“. Представители на фонда са се срещнали с правителствени служители в София за обсъждане на инвестицията.
Лобисти и „директна линия“: Стивън Линч, американски инвеститор с опит в придобиването на руски активи и спонсор на Републиканската партия, активно лобира пред американските и европейските политици за вдигане на санкциите върху Nord Stream и разширяване на участието в енергийната мрежа на Европа.
Лобисти и „директна линия“: Стивън Линч, американски инвеститор с опит в придобиването на руски активи и спонсор на Републиканската партия, активно лобира пред американските и европейските политици за вдигане на санкциите върху Nord Stream и разширяване на участието в енергийната мрежа на Европа.
3.3. Турция като „Газов хъб“ и ролята на САЩ
Т
Скрит текст:
урция съзнателно се превръща в посредник между Русия и Запада, балансирайки между двата източника:
Смесени договори: Турция удължи договорите си с „Газпром“ за 2026 г., но само за кратък срок (една година), докато едновременно с това подписва 20-годишни договори за американски LNG с компании като Mercuria (от 2026 г. до 2045 г.).
Инвестиции в САЩ: Турската държавна компания TPAO води преговори с Chevron и ExxonMobil за инвестиции в американския добив на газ, за да хеджира ценовите рискове от вноса.
Смесени договори: Турция удължи договорите си с „Газпром“ за 2026 г., но само за кратък срок (една година), докато едновременно с това подписва 20-годишни договори за американски LNG с компании като Mercuria (от 2026 г. до 2045 г.).
Инвестиции в САЩ: Турската държавна компания TPAO води преговори с Chevron и ExxonMobil за инвестиции в американския добив на газ, за да хеджира ценовите рискове от вноса.
3.4. Политически сигнали от САЩ
През септември 2025 г. при посещението на президента Ердоган в Ню Йорк, САЩ поискаха Турция да намали покупките на руски петрол. Същевременно обаче американските инвестиции в инфраструктурата на „Турски поток“ се разглеждат като начин за „разводняване“ на руския контрол и замяната му с американско финансово влияние.
Извод: Доказателствата от 2025 г. сочат, че „Турски поток“ вече не е само руски проект. Той се превръща в поле за икономическа битка, в която американски фондове се опитват да изкупят „входа“ към европейския пазар, за да контролират потоците, независимо от произхода на газа.
4. Как може да противодейства Европа?
4.1. Енергийна „Крепост Европа“
Европа трябва да престане да бъде купувач на дребно и да стане монопсон (единен купувач).
Общи покупки (AggregateEU): Вместо отделни държави да се състезават за договори, ЕС трябва да задължи всички доставки да минават през обща платформа. Това би неутрализирало опитите на САЩ да налагат индивидуални такси върху руския газ.
Ядрена мобилизация: Както обсъдихме, Франция трябва да получи мандат от ЕС за „ядрен План Маршал“. Целта е до 2030 г. Европа да има 30% по-малка нужда от внос на газ чрез замяната му с базова ядрена мощност.
4.2. Юридически „Щит“ срещу поглъщания
За да се предотврати изкупуването на тръбопроводите от американски фондове:
Закон за стратегическите активи: ЕС трябва спешно да приеме регламент, който забранява на компании извън Съюза да притежават повече от 20% от критичната енергийна инфраструктура (тръби, хъбове, съоръжения за съхранение).
Принудително държавно управление: В случай на опит за враждебно изкупуване от американски или руски проксита, държавите членки трябва да имат правото да поставят тези активи под временен държавен попечител.
4.3. Технологичен суверенитет
Ако САЩ контролират софтуера за управление на мрежите (Pax Algorithmica), те контролират и газа.
Европейски дигитален код: Преминаване към софтуер с отворен код (Open Source) за критичната инфраструктура, разработен от консорциуми като Gaia-X. Това би попречило на Вашингтон да „изключва“ тръбите дистанционно.
4.4. Дипломация на „Трети страни“
Европа трябва да разбие американско-руския картел, като привлече алтернативни сили:
Сделка с Глобалния юг: Директни инвестиции в Катар, Алжир и Азербайджан за разширяване на капацитета, който не минава през „Турски поток“ или американски LNG терминали.
Тандемът Париж-Ню Делхи: Франция и Индия вече засилват сътрудничеството си. Индия може да бъде източник на суровини и пазар, който да балансира американския натиск.
5. Вътрешно „Пречистване“
Брюксел трябва да упражни изключителен натиск върху държави като Унгария и България, които в момента са „входната врата“ за енергийни схеми.
Финансова дисциплина: Обвързване на всички европейски фондове с изискването за пълно прозрачност на собствеността върху енергийните обекти.
Рискът: Тези мерки изискват федерализация на енергийната политика. Германия трябва да се откаже от правото си сама да преговаря, а Франция – да сподели ядрената си технология.
Заключение: Европа може да противодейства само ако спре да мисли като „пазар“ и започне да мисли като „империя“. Всяко разединение ще бъде използвано от американските брокери за монетизиране на европейската слабост.
5. Европейските антимонополни органи имат останал някакъв суверенитет, за да блокират подобна сделка, или Вашингтон ще ги принуди да я приемат като „спасителен план“?
Теоретично имат суверенитет, но практически са притиснати до стената.
Ето как би изглеждал сблъсъкът между Брюксел и Вашингтон при опит за изкупуване на тръбопроводите:
5.1. Институционалният „зъб“ на ЕК
Европейската комисия (ГД „Конкуренция“) притежава едни от най-мощните инструменти в света за блокиране на сливания и придобивания.
Скрит текст:
Използването му срещу американски фондове като BlackRock или Vanguard би означавало пълномащабна икономическа война.Според Регламента за чуждестранните субсидии (FSR), ЕС има право да разследва и блокира сделки, които нарушават вътрешния пазар, особено когато става въпрос за критична инфраструктура.
Проблемът: Този регламент беше мислен срещу Китай.
Проблемът: Този регламент беше мислен срещу Китай.
5.2. Сценарият „Спасителен план“
Вашингтон няма да влезе в правен спор, а ще използва стратегическо изнудване. Ако Европа е в състояние на енергиен глад и индустриален колапс, САЩ ще представят придобиването на тръбите не като монопол, а като „гаранция за доставка“.
Скрит текст:
При такъв ултиматум, антимонополните органи вероятно ще бъдат „съветвани“ от националните правителства (особено от Берлин) да одобрят сделката с определени козметични условия.Логиката: „Ние купуваме тръбите, за да инвестираме в сигурността им и да гарантираме, че Русия няма да ги спре. Ако ни блокирате, вие поемате риска от празни тръби през зимата.“
5.3. „Оръжието“ на националната сигурност
През 2025-2026 г. виждаме преливане на антимонополното право в правото на националната сигурност. Държави като Полша и Франция могат да използват своите механизми за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (FDI), за да блокират американско-руския съюз.
Суверенитетът тук е в столиците, а не в Брюксел. Ако Париж реши, че американската собственост върху газовия поток е заплаха за френския суверенитет, те могат да наложат вето, което Вашингтон трудно би заобиколил без огромни дипломатически щети.
5. 4. Доказателства за ерозия на суверенитета
Примерът с придобиването на части от европейската енергийна мрежа от американски субекти (като лобирането на Стивън Линч за Nord Stream 2) показва, че Вашингтон вече действа директно върху политическата воля на отделните държави, заобикаляйки регулаторната тежест на ЕС.
Заключение:
Антимонополните органи ще запазят суверенитета си само ако зад тях стои единна политическа воля. Ако Европа е разцепена, Вашингтон ще „прегази“ регулаторите, представяйки сделката като единствения изход от кризата. Суверенитетът в правото съществува само докато имаш силата да го наложиш.