Кои са добрите държавни училища в София

явно не е така, защото видях какво е по коридорите и стълбите. И ако е един стол, неминуемо става смесване. Всякакви суперлативи чух за това училище, а после се оказа съвсем друго.

Сигурна ли си, че за 118-то е ставало дума, защото за първи път чувам да е имало добра слава 

да, така пишеше на табелата, близо е до една болница. Ходих няколко пъти с кола и ми се видя, че е към Младост 1

И аз за първи път чувам 118-то да е имало слава на "елитно" училище, а и двете ми деца учеха там до 4 клас.
За мен училището е с добра дисциплина и недобро обучение.
Не мога да разбера какво значи "нямат досег с големите".
Децата в 1 - 2 клас не се изпускат от поглед дори в междучасията.
3 и 4 клас не "се смесват" с големите, защото големите просто не ги забелязват и ако мъниците нарочно не ги дразнят, няма проблем. В кое училище не е така?
В същност какво точно искате - до 4 клас да са "в инкубатор", пък после да се оправят???
Как ще се научат да общуват с по-големи и по-малки, ако не се смесват?

Гита Ог, помолих дъщеря си да пита кои учителки водят сега 4-ти клас.
В отговор получих: "Ти като ни записваше, по форуми ли питаше или отиде на място?"
И тъй като е абсолютно права, повече няма да питам.
Доколкото разбрах живееш достатъчно близо до училището, в детската градина са ходили и ще ходят учителките, така че би могла поне имената им да научиш.

Ето ви едно впечатление от извора относно 20 ОУ:
През август 2007 г., се прибрахме от задгранична работа от френско говоряща държава, и аз рабира се година преди да се приберем започнах да разучавам държавните и частни училища с изучаване на френски език от 1ви клас. От цялото ми търсене и проучване се спрях на 20то училище /заради реномето което има/ , дойдох, подадохме си документите, при което ни отговориха, да не се надяваме, че детето ще бъде прието, защото паралелкатра е от 28 деца.. и повече не може да се разширява.
Това разбира се не ме накара да си оттегля документите от въпросното училище, но за всеки случай подадох молба и в другите две ''френско учащи'' държавни училища в София /121во и 17то/.
Бях се амбицирала да намеря ''връзка'' за да си уредя детето в 20то.. но след няколко дни реших, че няма смисъл да ''натискам'' защото след това детето ми ще бъде потърпевшо от отношението на учителите. ОТКАЗАХ СЕ да се боря за 20то училище... но няколко дни преди 15 септември, ми се обадиха по телефона и ми казаха, че на следващата сутрин трябва детето да се яви на приравнителен изпит по ... френски език  /при положение, че 4 години дъщеричката ми учи във френско говоряща държава/.
Явихме се на следващата сутрин, изпита беше елементарен за кандидат ученичката, и още на излизане ни казаха, че е издържала, да се обадим на следващия ден за да ни потвърдят, че е приета. Това разбира се ме зарадва много и си казах: ... ииии успяхме без да търся ''връзки''.
На 15 септември с бодра песен открихме учебната година ... моето гардже седеше на последния чин самичко /не казавам нищо лошо за това/ но за следващите думи на госпожата съдете сами:
АМИИИ, ДА ИМАМЕ НОВО ДЕТЕ - 29то И КЛАСА ВЕЧЕ ТОЛКОВА Е ПРЕЛЯЛ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КАК ЩЕ СЕ СПРАВЯМЕ, НИТО УЧЕБНИЦИ ИМА ЗА ВАС, НИТО ЩЕ ИМА С КОГО ДА СЕДИШ...
В следващите 5 дни преди да излязат в стачка, това, че сме прелели класа ми го натякна 12 /дванадесет / пъти пред дъщеря ми и пред нейните съученици.
След встъпителните слова на класната /относно 29то дете в класа/ първите й думи бяха, че от парите които са останали от миналата година , се е наложило да купи някои неща за първия учебен ден и съответно, че трябва да се събират пари за.......  бях подготвена и знаех, че ще спонсорираме училището /във всяко друго е по същия начин/ но съгласете се, че не с това трябваше да започне новата учебна година.
Следващ шок: на 15 септември разбирам, че се образуват две групички за записване на занималня след училище, от кратките реплики които чувам от родителите разбирам, че са разделени на два лагера, такива които искат класната да поеме занималнята и такива които са си намерили друг вариант. Осмелявам се да попитам, защо, как , къде и т.н.... пак стигам до класната за да получа повече информация за занималнята: нейните думи бяха: АКО РОДИТЕЛИТЕ СЕ ОРГАНИЗИРАТЕ ДА МЕ ПОМОЛИТЕ И ПОКАНИТЕ ДА ПОЕМА ДЕЦАТА И СЛЕД ОБЯД - МОГА ДА СИ ПОМИСЛЯ - при положение, че й плащаме по 100 лв. на месец!!!
 
През седмицата преди учителската стачка, всички мои опити да попитам за нещо - бяха пресичани или ми се отговаряше с изключително остър и неподходящ тон. По същия начин въпросната госпожа се отнасяше с децата пред самите родители.

Вярно е, че госпожата имаше писани правила за поведение на децата в час и училище, и дъщеричката ми ги получи още първия ден за да ги научи на изуст, силно се надявам, че всички деца спазват тези правила и има ред и дисциплина в нейния клас.
За една седмица детето ми не само, че намрази училището, посърна и сутрин я болеше корем, че трябва да ходи на училище, но вечер се прибираше умряла от глад, и като я попитам, защо сандвича е половин, защо не си го е изяла: тя ми отговаряше: защото нямаме време в междучасието. Аз: как така нямате време в междучасието;
- тя: защото или учим или сме наказани.
Не си спомням, какво точно се случи и търпението ми се изчерпа, но първия петък след 15 септември, си 'грабнах'' детето и за 2 часа успях да го преместя в друго училище. Не казвам, че там всичко е идеално, но пък детето ми ходи с желание на училище и се чуства добре. Еее, тоалетните не са толкова ''луксозни'' като в 20то, няма зеленина в двора, но пък няма идеално място.. все пак сме в България.
С две ръце съм против 20то училище, сигурна съм, че не всички класни са като тази на която ние попаднахме... но и детето на колега също учи в 20то, но в немската паралелка.. и в началото когато се ''дивях'' от нашата класна и го питах при тях как е?.. той ми каза, цитирам: '' стискаме зъби, защото ни е квартално, а и двамата с жена ми нямаме възможност да водим и взимаме от друго училище''.
БЕЗ КОМЕНТАР!
[/quote]

За съжаление, мисля, че това е отношението на повечето класни в 20то ОУ. Нашата клсана все ни натяква, как едва ли не прави жертва, като учи децата ни, за толкова малко пари и при тези трудни условия. Повтаря, също, че не трябва да очакваме децата да се изучат само в училище, ами да си мислим как да им помагаме...
Добре си направила, че си преместила детето.  Аз още не съм се решила. Много я местих от детските градини, защото боледуваше и си мисля, че трябва поне в училище да има чувство за сигурност и постоянство.

Ама аз толкова отдавна смятам че така наречените "елитни" (за мен псевдо-елитни) училища са мит зародил се в  съзнанието на някои родители, ако детето на еди коя си известна личност учи в дадено училище - то автоматично е елитно, ако тоалетните и чиновете са нови и лъскави - пак елитно, ако някой пусне слух че ей това училище е страшно добро и успее да разпространи този слух на повече родители търсещи в този момент добро училище за детето си и хоп всички се юрват натам...

Аз съм учила в едно затънтено (нямащо нищо общо с елита) училище в едно малко провинциално градче, училището беше малко, тоалетната външна (септична яма), отоплението на твърдо гориво с едни големи печки, стол нямаше имаше само една малка външна лавка.
Учителката беше ПРЕКРАСНА, най-добрата, която никога няма да забравя. Обичах всичко в това училище :
 - външната тоалетна в която момичетата се криеха от момчетата, като играехме на гоненица,
 - печките които така уютно бумтяха през снежните зимни дни докато навън вееше сняг на парцали,
 - малката лавка с една добра и миловидна лелка-продавачка, откъдето си купувахме онези малки пресни плодови млекца, които сега ги няма вече.
Дори не помня дали чиновете бяха ново боядисани или излюпени и захабени, всичко което си спомням от това училище беше свързано с хубави неща и с един изключителен педагог и Човек   , който успя да ни научи на толкова много неща и то по начин, който ние приехме с радост. Тази жена с дългогодишен стаж приемаше всеки 1-ви клас със същото удоволствие, ентусиазъм и радост все едно че и беше първия клас който поема. Ако и сега ме попитат къде в детството си би се върнала - щях да посоча именно тези години от 1-ви до 3-ти клас в началното училище 
Не училището ами УЧИТЕЛЯ е важен в началните класове. Дано всички имат късмет с добър и старателен преподавател!

и задължително трябва да има неписано условие за изръсване на джобовете на родителите и висене на опашки по цели нощи за записване. Направо е абсурдно. И наистина част от учителите в тези училища се държат високомерно, предполагам защото имат едно рамо от директорите.
Поне на все повече хора им идва на ума, че новата дограма и боядисаните чинове не правят едно училище.

Там е работата, че са минали през деня, нашите г-жи идея нямат как се казват даже. Доколкото разбрах даже не са минали самите учителки, а някакви си от у-щето за зарибявка. Раздали по 1книжка за оцветяване и листовка с инфо на у-щето. Разпитвам и познати, обаче никой нищо не знае. Тук живеем от 6г, та нямам толкова познати, освен приятелки покрай Констанца, т.е. с еднаква информация. Естествено, че след някой и друг месец съвсем ще се юрна, ама сега с бебе в този студ и сняг, няма начин и до отсреща да отскоча. Детето ти е право, но пък исках да се възползвам и от форума 

Като ви чета, направо тръпки ме побиват... Едно време учих в 22-ро от първи до седми клас. Бяхме на военен режим. Прекалено беше. Но имаше невероятни педагози. "Менкахме" се с тези от 20-то за трудовото, при нас имаше едни кабинети, при тях други. То създаваше тогава ужасно впечатление. А тоалетните! Върха на гнусотията. Не се учудвайте на ремонта им.
Тази година на втория ден от стачката, като стана ясно, че ще се проточи, записах сина в едно частно училище в Банкя (много съм доволна). Сега ходят там с малката, тук не се вредихме за ясла. Но за догодина събирам идеи, така че ще ви следя.

superslavy, ако позволиш - Не сменяй частното с държавно училище ако можеш да си го позволиш. Може да се отрази много зле на детето ти.
Отношението към децата и начина на обучение са коренно различни при двата вида училище.

Сестра ми беше в частно, преместихме я в държавно и сега отново е в частно, но според мен е малко късно вече да се оправят проблемите й.

За съжаление, мисля, че това е отношението на повечето класни в 20то ОУ. Нашата клсана все ни натяква, как едва ли не прави жертва, като учи децата ни, за толкова малко пари и при тези трудни условия. Повтаря, също, че не трябва да очакваме децата да се изучат само в училище, ами да си мислим как да им помагаме...
Добре си направила, че си преместила детето.  Аз още не съм се решила. Много я местих от детските градини, защото боледуваше и си мисля, че трябва поне в училище да има чувство за сигурност и постоянство.
[/quote]
 

Абсолютно споделям мнението за 20то у-ще. Това все едно аз съм го писала. Синът ми учи там до 3ти клас. Нищо хубаво не видяхме - ужасно посредствени преподаватели и не научи нищо по френски. Добре, че и ние го преместихме в друго училище, също държавно. Вярно, че няма "лукса " на 20то. Но смятам, че добро училище е това, в което детето попадне на ДОБРИ учители.
Сега и малкият учи там и разбрах какво е да не трябва да се налага да учиш с детето всяка вечер, защото в часа някой не си е свършил работата...

Моите дъщери са в 32-ро. Много прехвалено, чака се цяла нощ за записване. В същност няма значение в кое училище е детето, важна е учителката от 1 до 4 клас. Моите деца, поради разликата във възрастта от 4 години, са  при една и съща учителка. Страхотна е. Много взискателна, много строга, тренира ни с едни диктовки и т.н., но факта е, че децата в края на втори клас пишат съчинение без правописни и граматически грешки, нямат никакви затруднения по математика и т.н. Изобщо, доколкото знам, началния курс на 32-ро е много силен, за средния е трудно да се каже, там децата вече не са съвсем деца, наляга ги пубертет и стават по-трудни, но въпреки всичко ми се струва, че нивото на обучение е доста високо. И още нещо за началния курс: ако някой си прави илюзията, че може да се разчита само на това, което им се дава в часовете, не се залъгвайте. Ако искате детето ви да напредва, трябва да се занимавате с него.

За какво даване само в часовете говориш като навсякъде има сборници, които са доброзорни. При положение, че масово задачите от сборниците са за домашно се получава двойно натоварване. Колко още да учат децата извън училище? Така или иначе се налага да обяснявам задачи от сборника, защото са нов материал, но няма време да се вземе в час. Така е почти навсякъде.

Ох, чета я тая темичка и се хващам за главата, макар че синът ми е все още прекалено малък.
Аз съм франкофон, говоря езика на Волтер и Русо от близо 20 години,би ми се искало и Станислав да го научи. Обаче това, което чета сега за 20 училище-на мене ми е на една ръка-много ме...разочарова. Най-вероятно ще се налага от време на време да ходя и да 'водя' частни уроци ли, що ли? (в кръга на майтапа).
Другото училище, за което съм чувала позитивни неща и ми е близо, е 22....там е завършил до 7 кл. мъжът ми, девер ми е учил там, от свекърва ми знам много хубави неща, ноооо, за жалост, от епохата на комунизма.
Офф топик-Иза, Лекси, по комшийски можем да се видим.

И аз мисля, че важни са учителите. Бих искала дъщеря ми да попадне на стабилен учител, независимо дали училището ще е квартално. И в кварталните училища има добри педагози.