Ние се върнахме от Гърция. Имах чувството, че само нашето бебе е с UV костюм. Но пък бяхме атракцията на плажа - малки деца всякакви идваха да го оглеждат. Малко странно беше и не съм свикнала на такова неща, но все пак са дечица.
- Публикувана: 7 май 2025, 19:59 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2026, 02:49 ч.
ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5
Аз имам малък проблем, дами...
Мъжът ми нещо не успява да се справя с бебето...
Много ми е трудно да го приема като факт, защото имах далеч по-различна представа за него като баща.
Като моя половинка е чудесен. Грижи се мен, старае се да ми помага с всичко, но с бебето не се справя. Предпочита да излъска цялата къща, да е на работа 24/7, но не и да остане за дълго с бебето..(това, че предпочита, не значи, че не го прави, но въпросът е, че се измъчва, защото бебето плаче, а той не знае какво да прави и постоянно си мисли, че нещо му има откъм зъби, глад..)
Омръзна ми да съм сама в отглеждането на детето и често ходя при майка ми и баща ми през деня, защото само тогава усещам искрена и желана помощ с бебка....
Тя е прекрасно бебе. Просто вече реве като иска да привлече вниманието на някого, като иска гуш, като иска да е свободна на пода да лази и да се изправя по мебелите, а не в леглото си или в кошара...иска си наблюдение, а мъжът ми пък иска да си легне и тя да си кротува....това нямам обяснение защо е така и защо не се напъне малко при положение, че му я оставям за някакви си 40 минути макс....
С него се разбирахме и все още се разбираме чудесно относно всичко друго, само не и по въпросите с бебето....Той като цяло не ми прави забележка често, но основно като плаче и не мога дори аз да се справя иска да даваме Панадол или Нурофен...Давам като няколко часа през деня е крива, а не като заспива вечер и хоп веднага да бутам лекарства....
И друго....дали е добър вариант да си намеря занимание 2-3 пъти седмично вечер и да ги оставям двамата, въпреки че знам, че ще им е много трудно?
Ще се радвам на конструктивни съвети☺️☺️☺️
Мъжът ми нещо не успява да се справя с бебето...
Много ми е трудно да го приема като факт, защото имах далеч по-различна представа за него като баща.
Като моя половинка е чудесен. Грижи се мен, старае се да ми помага с всичко, но с бебето не се справя. Предпочита да излъска цялата къща, да е на работа 24/7, но не и да остане за дълго с бебето..(това, че предпочита, не значи, че не го прави, но въпросът е, че се измъчва, защото бебето плаче, а той не знае какво да прави и постоянно си мисли, че нещо му има откъм зъби, глад..)
Омръзна ми да съм сама в отглеждането на детето и често ходя при майка ми и баща ми през деня, защото само тогава усещам искрена и желана помощ с бебка....
Тя е прекрасно бебе. Просто вече реве като иска да привлече вниманието на някого, като иска гуш, като иска да е свободна на пода да лази и да се изправя по мебелите, а не в леглото си или в кошара...иска си наблюдение, а мъжът ми пък иска да си легне и тя да си кротува....това нямам обяснение защо е така и защо не се напъне малко при положение, че му я оставям за някакви си 40 минути макс....
С него се разбирахме и все още се разбираме чудесно относно всичко друго, само не и по въпросите с бебето....Той като цяло не ми прави забележка често, но основно като плаче и не мога дори аз да се справя иска да даваме Панадол или Нурофен...Давам като няколко часа през деня е крива, а не като заспива вечер и хоп веднага да бутам лекарства....
И друго....дали е добър вариант да си намеря занимание 2-3 пъти седмично вечер и да ги оставям двамата, въпреки че знам, че ще им е много трудно?
Ще се радвам на конструктивни съвети☺️☺️☺️
Аз имам малък проблем, дами...
Мъжът ми нещо не успява да се справя с бебето...
Много ми е трудно да го приема като факт, защото имах далеч по-различна представа за него като баща.
Като моя половинка е чудесен. Грижи се мен, старае се да ми помага с всичко, но с бебето не се справя. Предпочита да излъска цялата къща, да е на работа 24/7, но не и да остане за дълго с бебето..(това, че предпочита, не значи, че не го прави, но въпросът е, че се измъчва, защото бебето плаче, а той не знае какво да прави и постоянно си мисли, че нещо му има откъм зъби, глад..)
Омръзна ми да съм сама в отглеждането на детето и често ходя при майка ми и баща ми през деня, защото само тогава усещам искрена и желана помощ с бебка....
Тя е прекрасно бебе. Просто вече реве като иска да привлече вниманието на някого, като иска гуш, като иска да е свободна на пода да лази и да се изправя по мебелите, а не в леглото си или в кошара...иска си наблюдение, а мъжът ми пък иска да си легне и тя да си кротува....това нямам обяснение защо е така и защо не се напъне малко при положение, че му я оставям за някакви си 40 минути макс....
С него се разбирахме и все още се разбираме чудесно относно всичко друго, само не и по въпросите с бебето....Той като цяло не ми прави забележка често, но основно като плаче и не мога дори аз да се справя иска да даваме Панадол или Нурофен...Давам като няколко часа през деня е крива, а не като заспива вечер и хоп веднага да бутам лекарства....
И друго....дали е добър вариант да си намеря занимание 2-3 пъти седмично вечер и да ги оставям двамата, въпреки че знам, че ще им е много трудно?
Ще се радвам на конструктивни съвети☺☺☺
Мъжът ми нещо не успява да се справя с бебето...
Много ми е трудно да го приема като факт, защото имах далеч по-различна представа за него като баща.
Като моя половинка е чудесен. Грижи се мен, старае се да ми помага с всичко, но с бебето не се справя. Предпочита да излъска цялата къща, да е на работа 24/7, но не и да остане за дълго с бебето..(това, че предпочита, не значи, че не го прави, но въпросът е, че се измъчва, защото бебето плаче, а той не знае какво да прави и постоянно си мисли, че нещо му има откъм зъби, глад..)
Омръзна ми да съм сама в отглеждането на детето и често ходя при майка ми и баща ми през деня, защото само тогава усещам искрена и желана помощ с бебка....
Тя е прекрасно бебе. Просто вече реве като иска да привлече вниманието на някого, като иска гуш, като иска да е свободна на пода да лази и да се изправя по мебелите, а не в леглото си или в кошара...иска си наблюдение, а мъжът ми пък иска да си легне и тя да си кротува....това нямам обяснение защо е така и защо не се напъне малко при положение, че му я оставям за някакви си 40 минути макс....
С него се разбирахме и все още се разбираме чудесно относно всичко друго, само не и по въпросите с бебето....Той като цяло не ми прави забележка често, но основно като плаче и не мога дори аз да се справя иска да даваме Панадол или Нурофен...Давам като няколко часа през деня е крива, а не като заспива вечер и хоп веднага да бутам лекарства....
И друго....дали е добър вариант да си намеря занимание 2-3 пъти седмично вечер и да ги оставям двамата, въпреки че знам, че ще им е много трудно?
Ще се радвам на конструктивни съвети☺☺☺
Моля те не давай лекарства за рев. Вземи го при педиатъра на следващ преглед и коментирайте въпроса нека го чуе от лекар. Колкото повече време прекарват заедно толкова по-добре ще опознае бебето.
Моля те не давай лекарства за рев. Вземи го при педиатъра на следващ преглед и коментирайте въпроса нека го чуе от лекар. Колкото повече време прекарват заедно толкова по-добре ще опознае бебето.
[/quote]
Давам само като съм сигурна, че наистина я боли. Доста нерви и безсънни нощи ни спестява само еднократна доза Панадол, защото я боли. Случва се рядко. Мъжът ми е фармацевт и знае плюсовете и минусите на лекарствата, но не може да ме убеди често пъти, че плаче от зъби и затова имаме спорове.
А относно повече време заедно...да...затова мисля да ги оставям сами повече
[/quote]
Давам само като съм сигурна, че наистина я боли. Доста нерви и безсънни нощи ни спестява само еднократна доза Панадол, защото я боли. Случва се рядко. Мъжът ми е фармацевт и знае плюсовете и минусите на лекарствата, но не може да ме убеди често пъти, че плаче от зъби и затова имаме спорове.
А относно повече време заедно...да...затова мисля да ги оставям сами повече
Това за зъбите много хора го казват всеки път, като бебето плаче. А реално то от зъби плаче няколко дни, преди да избият.
Аз научих от майка ми следния трик, като бебето плаче - изкарвам я навън. Може само пред вратата или на балкона, но определено помага. Вече ако и навън продължи да плаче, може да е нещо друго - глад, памперс
Аз научих от майка ми следния трик, като бебето плаче - изкарвам я навън. Може само пред вратата или на балкона, но определено помага. Вече ако и навън продължи да плаче, може да е нещо друго - глад, памперс
Ans, съчувствам ти, при мен е нещо подобно. Малкият си иска внимание, да щъка наляво-надясно, да го водим за ръчички, да го занимаваме и да му говорим. ММ иска да го гушне на дивана и той да кротува както когато беше новородено. В следствие, бебето плаче истерично, ММ си цъка на телефона и накрая аз се изнервям и се намесвам. Той вдига ръце и казва, че просто не знае какво да прави с него. Малкият наистина е почнал да плаче и мрънка повече, да не говорим, че е залепен за мен постоянно и ако е леко кисел и ме види, само с мен иска да стои. И аз търся помощ от майка ми, когато е възможно. Бях сега цяла седмица с нея, на нея също ѝ дойде малко в повече хаха. Ако искам да изляза, все пак си ги оставям двамата и като не съм наоколо някак се справят. Не съм затворник, все пак. Добър съвет ти е дала zimk, а нека и бащата да излиза на разходка с бебка, предполагам тя си кротува в количката. А ти през това време ще свършиш нещо за себе си.
От личен опит, повечето мъже започват да се включват по-активно в отглеждането като детето излиза от бебешката фаза, като може да ходи, успява да се заиграва, разбира какво му говориш и разказваш повече. При нас като каката тръгна на ясла вече грижите за нея бяха 50:50, но не и докато бях в майчинство.
От личен опит, повечето мъже започват да се включват по-активно в отглеждането като детето излиза от бебешката фаза, като може да ходи, успява да се заиграва, разбира какво му говориш и разказваш повече. При нас като каката тръгна на ясла вече грижите за нея бяха 50:50, но не и докато бях в майчинство.
The biggest scam in society is convincing women that they should have families and raise children with men.
Не познавам жена, на която мъжът ѝ да гледа детето наравно с нея. Повечето само помагат, ако въобще, и ми е много жал.
Ans, вместо мъжът ти да вземе детето и ти да си почиваш, ще се чудиш какво занимание да си намериш, за да се наложи да те няма, за да му се наложи на него да остане с детето и някак да се справи.. Без да му дава Нурофен, нали.
Не знам как търпиш това
Сила и кураж ти пожелавам!
Не познавам жена, на която мъжът ѝ да гледа детето наравно с нея. Повечето само помагат, ако въобще, и ми е много жал.
Ans, вместо мъжът ти да вземе детето и ти да си почиваш, ще се чудиш какво занимание да си намериш, за да се наложи да те няма, за да му се наложи на него да остане с детето и някак да се справи.. Без да му дава Нурофен, нали.
Не знам как търпиш това
Сила и кураж ти пожелавам! 
Моят мъж прави почти всичко наравно, освен да кърми, естествено през работната седмица няма как да се включва толкова много, но във всеки друг момент сме напълно 50-50. И не очаквам от него нищо по-малко. Най-лесно е да кажеш ‘ами аз не знам какво да правя с бебето’. Никой не се е родил научен и да, може да е досадно, еднообразно, иЗморително, то е такова и за майките. Изисквайте повече от тези мъже.
По тази логика моя мъж трябва да го птемахна от акта за раждане😁.Единственото му задължение с детето е да забелва пишлето.Аз не успявам.Мило ми е да не го боли.Иначе си уграе с него сумарно час за деня и това е.Нощем си става два пъти да яде и аз поемам храненията.Аз го къпя,сменям,храня,режат нокти,забавлявам и всичко друго,за което се сетите.Ама пък умирам от кеф като се опитва да го вземе и то му вика:"не,мама".Свекърва ми ми казва,че не е хубаво,че свикна толкова с мен,но не ми пука.Не ми тежи да си играя с него,да го нося на ръце,да го гушкам и пр.Вече носим 92 р-р.Не е онова малко недоносено бебе,а голямо,разбиращо човече.
По тази логика моя мъж трябва да го птемахна от акта за раждане😁.Единственото му задължение с детето е да забелва пишлето.Аз не успявам.Мило ми е да не го боли.Иначе си уграе с него сумарно час за деня и това е.Нощем си става два пъти да яде и аз поемам храненията.Аз го къпя,сменям,храня,режат нокти,забавлявам и всичко друго,за което се сетите.Ама пък умирам от кеф като се опитва да го вземе и то му вика:"не,мама".Свекърва ми ми казва,че не е хубаво,че свикна толкова с мен,но не ми пука.Не ми тежи да си играя с него,да го нося на ръце,да го гушкам и пр.Вече носим 92 р-р.Не е онова малко недоносено бебе,а голямо,разбиращо човече.
Пробвала ли си да премахнеш нощното хранене? Пробвайте с по-късно вечерно и ако си спи не го събуждай.
Мислите ли вече за връщане на работа? Как се чувствате по темата? Аз трябва да започна да се настройвам сериозно по въпроса, а хич не ми се връща. Не знам как ще комбинирам всичко, което правя в момента с работа. Освен това ще трябва скоро да се оглеждам за нова, тъй като в настоящата не виждам потенциал за голямо кариерно развитие и по-добро възнаграждение.
Ако можех, бих била като американките stay-at-home-mom поне до четвъртата-петата година. Изобщо не ми се връща на работа. Ние решихме да си остана и втората година майчинство, и да подработвам нещо почасово, че финансово няма да се оправим иначе. Все пак ноември-декември ще се роди синът ни и да имам поне 9-10 месеца и с него.