Рак на стомаха - последен стадий

След като нищо не я боли какво желаете да Облекчите?

Явно под облекчение се разбира само,ако има болки...
По принцип се надявам,някой минал през нещо такова с рак на конкретния орган (стомах) да се включи с опит,подход и т.н

Vencho82, предполагам операция не е опция.

Варианти за храна: има едни храни, които са балансирани за хранене през сонда, нямат вкус, но са много силно калорични, биха могли да ѝ дадат сили. Продават се в аптеки ремедиум, на компанията, която прави Фризубин-а.
Фризубин, течните протеини, ако не ги пие - може да ѝ ги вземете и тях. Обогатени са с витамини и са специализирани за хора с проблеми с храносмислателната система.

То зависи какво искаш да облекчаваш - моите препоръки са специализирани продукти за хранене за хора с проблеми в храносмилателната система. Виж в нета.

Вариант е да ѝ готвих храни, които ѝ понасят. Предполагам, че заради химиотерапиите е загубила много тегло и няма сили. Хубаво е и леко да я раздвижваш.

Друго нещо - пробвай да я запалиш по нещо, я книга, я филм, сериал, борсови индекси, нещо, което да ѝ занимава мозъка и да не мисли само за болестта.

Благодаря! Ще проверя за тези храни,много ми е полезно написаното от Вас! ❤️

Най-бързо можете да вземете храна от фитнес магазин - протеинов, силно калоричен прах, който се разтваря. Вкусен е. С лъжичка по малко.
Съжалявам, до дни - всичко ще приключи

И дивидуално е, при баща ми бяха адски болки, при свекър ми също. Предполагам не става вече, от описаното. Ако е много отпаднала и не приема нищо, съжалявам да ви кажа, но са дни до седмици, така бе при нас.
Кураж ви желая

За пръв път чувам че болен от рак в терминален четвърти стадий не изпитва болки. Обикновено в такава фаза се прибягва до опиати от рода на лидол или морфин. Баба ми си отиде от рак на дебелото черво с разсейки. Отвориха и корема в началото на май и за 100 дни си отиде през август, но нямам спомен напълно да е отказвала храна и вода, даже в последните дни беше поискала от майка да и купи кебапчета че и се прияли. Иначе майка и слагаше инжекции. Във вашия случай явно вече остават броени дни живот при това описание и няма какво да се направи, особено ако наистина не усеща болки. Едва ли ще преживее месец май.

Благодаря на всички за коментарите и съжалявам за загубите,които сте изпитали.
Да, явно зависи от самия рак и къде е локализиран за болките и последните дни...
Пожелавам на всички Ви здраве и по-малко тежки моменти!

Знаете ли, няма по-силно нещо от психиката на човека. Ще споделя за моя свекър. Рак на бъбрека също с разсейки. Спря да яде и отслабна много, кожа и кости стана. Той живееше сам на село и също беше на ХТ всеки месец. Един вирус доста го бутна последните месеци и мн рязко отслабна и се влоши. Преди НГ рязко падна и лекарите вдигаха рамене и го отписаха като му гледаха документите и разсейките. Спряхме всякакви терапии и го взехме да го гледаме вкъщи. Пробвахме с фрезубин и с какво ли не. Имаше болящи афти в устата от немощ. Този човек издържа на вода и кисело мляко 6 месеца. Лежи и ходи до тоалетна, нищо не го боли освен краката. Все така слаб и немощен без всякакви терапии, той навърши 70 години и продължава да живее, пу пу. Сега около Великден пак му падна мн захарта и го приеха за кръвопреливане в коц. Той само лежи, но става сам до тоалетна. Позакрепиха го и с много говорене на обнадеждаващи неща и случки на успяли хора, той се мотивира. Има остеонекроза на челюстта, слаб е като скелет, но има хъс за живот и не се дава. Подех го много настъпателно, че Господ му е дал дни и че може да се закрепи и пред очите ми той започна полека лека да похапва. Половин бананче, водичка, баничка, супичка, баклавичка, толумбичка. Много обича сладки неща. Аз самата съм с онкологична диагноза и може би знам какво да говоря или може би той ме слуша заради това, но той малко живна. Дадохме го в хоспис, тъй като няма как да го обгрижвам три пъти дневно със свежа топла храна и той сега е мотивиран и има цел да се вдигне и да се върне на село на пук на всичко…. Да Даде Господ здраве и сполука. Никой лекар или човек с лична преживяна история, не може да даде прогноза! Ние не знаем! Човешкият организъм е вселена и чудо! Чудеса съществуват. Дайте всичко от себе си да накарате този мозък да мисли в правилна посока. Всички ние сме смъртни и крехки. Днес сме тук, утре не, никой не знае, направете дните на този човек важни и стойностни. Дайте му сила, вдъхнете му от вашата, може пък да я улови. Да видиш как това се случва пред очите ти е велико.