Кате, четох и аз сутринта за земетресението. Епицентърът е остров Родос, усетено е в почти целия регион на Егейско море. Афито и Йешим са точно там, притесних се малко.
Снимал ги е някой снощи.
Снимал ги е някой снощи.
- Публикувана: 15 май 2025, 20:55 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2025, 23:14 ч.
Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 89
И аз ще я поставя❤
Прекрасна Афра❤
Прекрасна Афра❤
Здравейте, момичета!
Много добре го е казала Афра. 😉
Много добре го е казала Афра. 😉
Да оправим малко превода 
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Нинче, Дирен снима много интензивно за дигитални платформи и игрални филми. Почти постоянно работи.
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Нинче, Дирен снима много интензивно за дигитални платформи и игрални филми. Почти постоянно работи.
Да оправим малко превода
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Нинче, Дирен снима много интензивно за дигитални платформи и игрални филми. Почти постоянно работи.
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Нинче, Дирен снима много интензивно за дигитални платформи и игрални филми. Почти постоянно работи.
Лайк от тате.😎
Божееее!!!! 
Определено Афра вече не е сладкото светлооко момиченце, а е жена, излъчваща женственост, стил, увереност както на фотосесиите си така и в интервютата. Страхотна е !
Интервюто на Афра, обожавам това дете
„Не обичам да пропускам потенциални приключения, като прекалявам с анализирането на нещата или да съм прекалено инстинктивна и да излизам извън логическите основания. Обичам да поддържам баланс между двете в актьорския си избор.“
АФРА САРАЧОГЛУ
Феноменалният сериал „Yalı Çapkını“, който продължи 101 епизода, имаше своя финал в началото на април. Бих искала да започна с въпроса, какво прави след края на снимките? Хубаво ли беше да си вземеш почивка, как прекарваш времето си?
Почувствах се добре, да имам спокоен график след дълго време, почивам си колкото мога. Прекарвам повече време с приятелите си, имам дълги филмови маратони.
Сериалът все още се продава в чужбина, какви реакции получаваш от другите страни?
Обичат Сейран, това ме радва и мен. Виждайки, че мога да им помогна да се свържат с герой от различно общество, ме кара да обичам работата си още повече.
Какво беше чувството да се сбогуваш със Сейран? Казват, че някои герои оставят следа в хората. Къде мислиш, че я остави? На какво те научи връзката, която изгради с героя Сейран, какво ти добави тя?
Да се сбогувам със Сейран беше като да изпратя наистина близка приятелка на пътешествие. Имах чувството, че връзката ни е приключила и тя е получила това, от което имаше нужда от мен, а аз бях получила това, от което имах нужда от нея. Сякаш сме изпълнили мисията си в живота на другия. Мисля, че Сейран е на добро място сега, вече не се нуждае от мен. Мисля, че си донесохме много, както добри, така и лоши неща.
Когато създаваш герой, кога границата между теб и твоя герой се размива? Носила ли си някога сянката на този герой в реалния живот?
Опитвам се да вдъхновя героя от собствения си житейски опит и от това, което съм видяла, но не мога да го нарека изчезване на граници или усещане за сянката на героя. Мисля, че наблюдението е по-ценно в процеса на създаване на герой. Понякога, в края на дългите дни на снимачната площадка, неизбежно има малки моменти, в които реакциите на героя остават с мен.
Какво търсиш в един нов проект, който ще те развълнува след дългосрочен и сензационен проект като Yalı Çapkını?
Очаквам героят да е оригинален, да разширява границите ми, да е различен от Афра отвън и да бъде герой, който не съм пробвала досега.
Действаш според инстинктите си, или според мисленето си? Кое от двете те отвежда на правилното място в актьорството и в живота?
Има баланс между двете. Не обичам да пропускам потенциални приключения, като анализирам нещата твърде много или да действам твърде инстинктивно и да отивам отвъд логическите причини. Обичам да поддържам баланс между двете в живота си и в изборите си по отношение на актьорството си.
Какво би си помислило твоето 7-годишно „аз“, ако види Афра днес?
Мисля, че ще се гордее, че съм имала смелостта да я придружа в игрите, които си е представяла и създавала в малката си стая.
Определяш успеха като вътрешен мир или като външна оценка?
Важно е постиженията, които постигам, да ме хранят отвътре, но в същото време оценката, която получаваме отвън, също ни окуражава. Имам професия, която не може да бъде твърде откъсната от външни коментари.
Сигурна съм, че имаш много мечти и цели, както всеки млад човек. Чувствала ли си някога, че това, което си си намислила, не може да се случи?
Разбира се, както всеки човек. Понякога, когато се опитваш да постигнеш тези цели, има моменти, в които се чувстваш непосилно, трябва да си поемеш дъх и да продължиш по пътя си.
В такива моменти сменяш ли целта си, или тръгваш да я преследваш?
Този въпрос зависи от това каква е целта. Ако е цел, която не е свързана с реалността, не е правилно да посвещаваш енергията и усилията си на нея. Когато направя следваща стъпка в живота си и си поставям цели, поглеждам пътя, който съм изминала до днес, и вземам решение.
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Добре, а кое е най-предизвикателното чувство в живота, с което ти е трудно да се справиш? И как се примиряваш с това чувство?
Разбира се, всички ние имаме чувства, с които ни е трудно да се справим. Мисля, че животът е по-привлекателен с присъствието на тези чувства.
Какъв е въпросът, който те вълнува най-много напоследък?
Как мога да ям каквото си поискам и да поддържам форма, без да правя много упражнения? Възможно ли е това?
Харесва ли ти да си насаме със себе си? В свят, където всички те наблюдават, колко е възможно да си сама?
Харесва ми повече, отколкото си мислиш. Когато съм сама с котката и кучето си вкъщи, това спокойствие ми дава още повече покой. Въпреки че светът, в който живеем, изисква много разговори и да съм в светлината на прожекторите, аз преследвам моментите, в които мога да бъда сама.
Направи ли сте планове за летните месеци?
Да, опитвам се да запълня лятото си с кратки програми, в които предимно ще обикалям и ще слушам изпълнителите, които обичам, преди да се върна на снимачната площадка.
Имаш ли запомнящи се снимки, места, моменти от летуванията си като дете?
Когато си помисля за детството, в съзнанието ми винаги изникват картини на Акчай-Гюре. Липсват ми сладоледите, които купувахме за 50 куруша на плажа с приятелите ми от детството. Този въпрос ме върна към спомените ми от лятната къща.
Кои дрехи и цветове ще бъдат най-често срещани в летния ти гардероб?
Тъмносиньо и бяло, раирани топове и свободни дънки са основните дрехи в гардероба ми всяко лято.
В нашата фотосесия беше придружена от специални бижута от колекцията Panthère de Cartier, проектирана през 1914 г. от Жан Тусен и която през годините се е превърнала в символ на женската независимост и смелост. Какво означава независимостта за теб и как тя влияе на избора ти на кариера?
Всеки момент, в който можеш да бъдеш себе си, е борба за независимост. Кариерата ми и славата, която дойде с нея, изискват от мен да защитавам повече личния си живот, но това никога не ме е карало да се държа като някой различен от това, което съм като Афра. Афра, която хората около мен виждат, винаги е една и съща.
Пантерата се описва като хищно животно, едновременно женствено и грациозно, с мълчаливо, но впечатляващо присъствие. От кое имаш повече в себе си?
В резултат на това, че започнах тази работа в ранна възраст, се намирам в цикъл, в който откривам себе си отново и отново. Порастването ми малко повече всяка година и след всеки проект се отразява и на вътрешното ми аз. По-решителна съм, отколкото бях преди, целите и желанията ми се оформят пред очите ми по-бързо, в това отношение хищническото, животинско чувство е доминиращо. Но с трансформацията на това да бъда млада жена, оставяйки момичешката възраст зад гърба си и усещането за сладко момиче, което се разпада в мен, това женствено чувство се усеща повече през последните няколко години.
Кой според теб е най-вдъхновяващият и най-изпитателният аспект на това да бъдеш жена днес?
Мисля, че по-емоционално развитата интелигентност е най-голямото предимство и недостатък на това да си жена. Можем да бъдем по-детайлни, по-бързи, но това ни прави и по-уязвими към наранявания.
В модните фотосесии се превъплъщаваш в герой или намираш друг начин да бъдеш себе си в този момент?
Това женско чувство, което споменахме, се проявява повече в модните фотосесии. По-лесно е да флиртуваш с камерата и да извадиш жената в себе си, когато си там.
Добре, има ли „изречение“ вътре в теб, което никога не можеш да заглушиш?
Живей така, както чувстваш, както си щастлива. Кой каквото ще да казва, нищо няма значение, стига ти да си щастлива.
Като съвременна жена, как свързваш миналото и бъдещето? Кой аспект те интересува най-много?
Храня се с щастието си и грешките си от миналото си. Няма смисъл обаче да се връщам назад отново и отново, да си правя равносметка. Бъдещето е пред нас и е несигурно, посоката ни е към него. Избирам да вървя към това място с моите цели, моите желания и това, което съм добавила към себе си по пътя.
Ако си представиш живота си като филм, в коя сцена си в момента?
Може би ще съм в края на първо действие. Моята героиня, коя съм аз, моята гледна точка за живота е разбрана.
Какво мислиш, че ще се случи в следващото действие?
Ще опитам още неща, ще ми трябват нови предизвикателства, за да видя различни страни на себе си.
„Не обичам да пропускам потенциални приключения, като прекалявам с анализирането на нещата или да съм прекалено инстинктивна и да излизам извън логическите основания. Обичам да поддържам баланс между двете в актьорския си избор.“
АФРА САРАЧОГЛУ
Феноменалният сериал „Yalı Çapkını“, който продължи 101 епизода, имаше своя финал в началото на април. Бих искала да започна с въпроса, какво прави след края на снимките? Хубаво ли беше да си вземеш почивка, как прекарваш времето си?
Почувствах се добре, да имам спокоен график след дълго време, почивам си колкото мога. Прекарвам повече време с приятелите си, имам дълги филмови маратони.
Сериалът все още се продава в чужбина, какви реакции получаваш от другите страни?
Обичат Сейран, това ме радва и мен. Виждайки, че мога да им помогна да се свържат с герой от различно общество, ме кара да обичам работата си още повече.
Какво беше чувството да се сбогуваш със Сейран? Казват, че някои герои оставят следа в хората. Къде мислиш, че я остави? На какво те научи връзката, която изгради с героя Сейран, какво ти добави тя?
Да се сбогувам със Сейран беше като да изпратя наистина близка приятелка на пътешествие. Имах чувството, че връзката ни е приключила и тя е получила това, от което имаше нужда от мен, а аз бях получила това, от което имах нужда от нея. Сякаш сме изпълнили мисията си в живота на другия. Мисля, че Сейран е на добро място сега, вече не се нуждае от мен. Мисля, че си донесохме много, както добри, така и лоши неща.
Когато създаваш герой, кога границата между теб и твоя герой се размива? Носила ли си някога сянката на този герой в реалния живот?
Опитвам се да вдъхновя героя от собствения си житейски опит и от това, което съм видяла, но не мога да го нарека изчезване на граници или усещане за сянката на героя. Мисля, че наблюдението е по-ценно в процеса на създаване на герой. Понякога, в края на дългите дни на снимачната площадка, неизбежно има малки моменти, в които реакциите на героя остават с мен.
Какво търсиш в един нов проект, който ще те развълнува след дългосрочен и сензационен проект като Yalı Çapkını?
Очаквам героят да е оригинален, да разширява границите ми, да е различен от Афра отвън и да бъде герой, който не съм пробвала досега.
Действаш според инстинктите си, или според мисленето си? Кое от двете те отвежда на правилното място в актьорството и в живота?
Има баланс между двете. Не обичам да пропускам потенциални приключения, като анализирам нещата твърде много или да действам твърде инстинктивно и да отивам отвъд логическите причини. Обичам да поддържам баланс между двете в живота си и в изборите си по отношение на актьорството си.
Какво би си помислило твоето 7-годишно „аз“, ако види Афра днес?
Мисля, че ще се гордее, че съм имала смелостта да я придружа в игрите, които си е представяла и създавала в малката си стая.
Определяш успеха като вътрешен мир или като външна оценка?
Важно е постиженията, които постигам, да ме хранят отвътре, но в същото време оценката, която получаваме отвън, също ни окуражава. Имам професия, която не може да бъде твърде откъсната от външни коментари.
Сигурна съм, че имаш много мечти и цели, както всеки млад човек. Чувствала ли си някога, че това, което си си намислила, не може да се случи?
Разбира се, както всеки човек. Понякога, когато се опитваш да постигнеш тези цели, има моменти, в които се чувстваш непосилно, трябва да си поемеш дъх и да продължиш по пътя си.
В такива моменти сменяш ли целта си, или тръгваш да я преследваш?
Този въпрос зависи от това каква е целта. Ако е цел, която не е свързана с реалността, не е правилно да посвещаваш енергията и усилията си на нея. Когато направя следваща стъпка в живота си и си поставям цели, поглеждам пътя, който съм изминала до днес, и вземам решение.
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Добре, а кое е най-предизвикателното чувство в живота, с което ти е трудно да се справиш? И как се примиряваш с това чувство?
Разбира се, всички ние имаме чувства, с които ни е трудно да се справим. Мисля, че животът е по-привлекателен с присъствието на тези чувства.
Какъв е въпросът, който те вълнува най-много напоследък?
Как мога да ям каквото си поискам и да поддържам форма, без да правя много упражнения? Възможно ли е това?
Харесва ли ти да си насаме със себе си? В свят, където всички те наблюдават, колко е възможно да си сама?
Харесва ми повече, отколкото си мислиш. Когато съм сама с котката и кучето си вкъщи, това спокойствие ми дава още повече покой. Въпреки че светът, в който живеем, изисква много разговори и да съм в светлината на прожекторите, аз преследвам моментите, в които мога да бъда сама.
Направи ли сте планове за летните месеци?
Да, опитвам се да запълня лятото си с кратки програми, в които предимно ще обикалям и ще слушам изпълнителите, които обичам, преди да се върна на снимачната площадка.
Имаш ли запомнящи се снимки, места, моменти от летуванията си като дете?
Когато си помисля за детството, в съзнанието ми винаги изникват картини на Акчай-Гюре. Липсват ми сладоледите, които купувахме за 50 куруша на плажа с приятелите ми от детството. Този въпрос ме върна към спомените ми от лятната къща.
Кои дрехи и цветове ще бъдат най-често срещани в летния ти гардероб?
Тъмносиньо и бяло, раирани топове и свободни дънки са основните дрехи в гардероба ми всяко лято.
В нашата фотосесия беше придружена от специални бижута от колекцията Panthère de Cartier, проектирана през 1914 г. от Жан Тусен и която през годините се е превърнала в символ на женската независимост и смелост. Какво означава независимостта за теб и как тя влияе на избора ти на кариера?
Всеки момент, в който можеш да бъдеш себе си, е борба за независимост. Кариерата ми и славата, която дойде с нея, изискват от мен да защитавам повече личния си живот, но това никога не ме е карало да се държа като някой различен от това, което съм като Афра. Афра, която хората около мен виждат, винаги е една и съща.
Пантерата се описва като хищно животно, едновременно женствено и грациозно, с мълчаливо, но впечатляващо присъствие. От кое имаш повече в себе си?
В резултат на това, че започнах тази работа в ранна възраст, се намирам в цикъл, в който откривам себе си отново и отново. Порастването ми малко повече всяка година и след всеки проект се отразява и на вътрешното ми аз. По-решителна съм, отколкото бях преди, целите и желанията ми се оформят пред очите ми по-бързо, в това отношение хищническото, животинско чувство е доминиращо. Но с трансформацията на това да бъда млада жена, оставяйки момичешката възраст зад гърба си и усещането за сладко момиче, което се разпада в мен, това женствено чувство се усеща повече през последните няколко години.
Кой според теб е най-вдъхновяващият и най-изпитателният аспект на това да бъдеш жена днес?
Мисля, че по-емоционално развитата интелигентност е най-голямото предимство и недостатък на това да си жена. Можем да бъдем по-детайлни, по-бързи, но това ни прави и по-уязвими към наранявания.
В модните фотосесии се превъплъщаваш в герой или намираш друг начин да бъдеш себе си в този момент?
Това женско чувство, което споменахме, се проявява повече в модните фотосесии. По-лесно е да флиртуваш с камерата и да извадиш жената в себе си, когато си там.
Добре, има ли „изречение“ вътре в теб, което никога не можеш да заглушиш?
Живей така, както чувстваш, както си щастлива. Кой каквото ще да казва, нищо няма значение, стига ти да си щастлива.
Като съвременна жена, как свързваш миналото и бъдещето? Кой аспект те интересува най-много?
Храня се с щастието си и грешките си от миналото си. Няма смисъл обаче да се връщам назад отново и отново, да си правя равносметка. Бъдещето е пред нас и е несигурно, посоката ни е към него. Избирам да вървя към това място с моите цели, моите желания и това, което съм добавила към себе си по пътя.
Ако си представиш живота си като филм, в коя сцена си в момента?
Може би ще съм в края на първо действие. Моята героиня, коя съм аз, моята гледна точка за живота е разбрана.
Какво мислиш, че ще се случи в следващото действие?
Ще опитам още неща, ще ми трябват нови предизвикателства, за да видя различни страни на себе си.
Еве, благодаря за превода.
Беше удоволствие да изчета мислите на Афра.
Един интелигентен отговор на въпроса, който всички си задаваме: какво стана с Мерт?
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Беше удоволствие да изчета мислите на Афра.
Един интелигентен отговор на въпроса, който всички си задаваме: какво стана с Мерт?
Кой беше най-големият „мълчалив урок“, който животът ти даде?
Мисля, че понякога моментите, които са специални за даден човек, трябва да останат с него. Когато много хора станат свидетели на това, мисля, че магията, която тези специални моменти оставят в човека, също се разваля.
Еве сърдечни благодарности Прекрасно момиче и с дух
Прелест
Препоръчани теми