Не харесвам работата си, твърде психически изтощаваща е и не е за всеки, но се надявам скоро да открия точното за мен и да спра да се лутам.
- Публикувана: 25 май 2025, 18:03 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2025, 18:41 ч.
Какво ви дава удовлетворение в работата ви?
Не харесвам работата си, твърде психически изтощаваща е и не е за всеки, но се надявам скоро да открия точното за мен и да спра да се лутам.
Зависи и на колко си години.
Ако си в 20-те всеки се лута, докато си намери своето, пробва, не става, и т.н.
Зависи искаш по специалността ли, какво точно и т.н.
Ще намериш, който търси...
Мелина страхотен пост. В Испания открих,ч е навсякъде са много по-доволни и спокойно хората - като започнеш от продавачите на карти за градски транспорт и стигнеш до лекари и адвокати; за учителите в университетите - просто са приказка; Как пък един не се озъби по нашенски; а там независимо от социалното си положение ти помагат, усмихват, вършат си работата с желание. Тук като се върна още от летището се почва с цупенето на таксиджията първо и т.н. и т.н. То накъдето и да се обърнеш - все недоволни; пфу просто.
Отношението на шефовете към служителите се отразява върху клиентите- и много лесно става един омагьосан кръг. тук в бг масово просто липсва уважение - това е най-големият проблем.
И на моето място липсва уважение. но гледам да не си го слагам на сърце - прост пример днес свърших толкова много работа и толкова полезна работа, дори дадох идея как едно нещо да се направи по -добре и да се спести време от нищоправене и ненужна механична работа, буквално дадох идея как да се работи по -умно. Ами никой не ми го оцени и не ме похвали. Важното е аз да си се хваля. Видяла съм че на такива места и в такива фирми много трудно ще получиш истинска похвала и много трудно ще те оценят и затова вече дори не се ядосвам.
И на моето място липсва уважение. но гледам да не си го слагам на сърце - прост пример днес свърших толкова много работа и толкова полезна работа, дори дадох идея как едно нещо да се направи по -добре и да се спести време от нищоправене и ненужна механична работа, буквално дадох идея как да се работи по -умно. Ами никой не ми го оцени и не ме похвали. Важното е аз да си се хваля. Видяла съм че на такива места и в такива фирми много трудно ще получиш истинска похвала и много трудно ще те оценят и затова вече дори не се ядосвам.
Според мен голяма част от магазините са на загуба заради недалновидни собственици, не заради продавачките. Моя приятелка работеше в магазин за обувки. Тя го правеше с голямо желание, независимо от ниската заплата, просто търговията е в кръвта й, доставяше й удоволствие да убеждава клиентите. Обаче собственика зареждаше само най-нискокачествените обувки, които след две седмици се разпадат. Ми купих два пъти от там и се отказах. Не ми е за парите, те не бяха скъпи, но имам проблеми с краката -плоскостъпие и разширени вени, много ми е трудно да си намирам удобна обувка, защото стъпалата ми са по-широки. Като най-после намеря удобна и тя се скъса след две седмици много ме е яд. Вероятно и другите клиенти по подобни причини са се отказали , собственика се принуди да затвори и я освободи. Два месеца по-късно отвори магазин за дрехи с нова продавачка и пак зарежда най-нискокачествените текстил. Мисля, че още малко и нея ще уволни поради "некадърност" Или собственик на местна верига за електроуреди. Постоянно пише гневни постове във фейса, че съгражданите му не го уважават и купуват от веригите във съседните градове. Цените му са по-скъпи от веригите, няма разнообразие, като да ти доставят артикул на който са дистрибутори, започват да те убеждават да избираш от наличните, не осигурява транспорт. Аз лично бих си купила от там и малко по-скъпо, за да стимулирам местния бизнес, но поне нещо по-добро като услуга да предлагаше за компенсация.
Затова всички са доволни, ако са добре платени, без значение дали са те потупали по раменцето през деня. Има разлика като се прибереш да страдаш в прохладната си вила край басейна с коктейче и друго е да стараш в бокосиера на 8 ет в панелка в Ботунец например.)))) Има си универсално мерило на удовлетвореността на работника и това е заплатата му. Ноооо много добре се насочва вниманиета, че на човек са му важни нематериалните блага, за да не мрънка много много на ръководството за пари).
Незнам, за мен пък няма нищо по-хубаво от това да четеш добра книга и това ми носи удоволствие)))... край басейна)
Незнам, за мен пък няма нищо по-хубаво от това да четеш добра книга и това ми носи удоволствие)))... край басейна)
Имам познати, на които помагам винаги и то не натрапчиво, защото така са потънали в спокойствието на ума си, че не могат да си платят тока и учебниците на децата. Но най- важното е, че всеки си намира път как да оцелее - едни със спокойствие на ума и добри познати и така също може да се живее.
Големи крайности описваш, драконче, и те не са преобладаващи в обществото. Освен това, за да продължава това положение, имаш вина и ти- поддържаш го, един вид.
Към все по-големи крайности в социално положение ще се движи обществото от тук насетне. Вече се прехвърли тънката граница, когато все още се поддържаше наличието на богата средна класа. Крайностите са факт и в БГ. Аз например, за да не губя връзка с реалността веднъж годишно задължително ходя на футболен мач в БГ. Много отрезвяващо ми действа, защото това е концентрация на преобладаващата вече 70% част от нашето народонаселение мило родно.
А иначе, смятам, че децата не трябва да страдат заради грешките на родителите си и ще продължа да помагам и давам шанс, когато мога.
И с риск да предизвикам масов хейт - но когато си тъп и ограничен според мен е задължително да страдаш, и това страдание ще продължи защото си толкова тъп, че смяташ, че другите са ти виновни.
Има си универсално мерило на удовлетвореността на работника и това е заплатата му
