Моят син беше така на тази възраст. Не се отчайвайте, израства се. Остава само леко проблема с концентрацията и фината моторика. Сега е на 17г, държи се нормално, но все още изпуска предмети, забравя. Гледам да не се впрягам, напомням и така. С ученето е малко зор, но държи успех около 4.50. Това няма пълно оправяне, лекарства не съм давала, те са за тежки случаи.
- Публикувана: 25 май 2025, 19:12 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2025, 01:43 ч.
Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 10
Здравейте,
Дъщеря ми е на 20 месеца и тази седмица беше потвърдено от двама специалисти че е хиперактивна. Даже единият използва определението "доста", а детето всъщност беше изключително кротко по време на прегледа. Просто не ми се мисли какво щеше да каже, ако я беше видяла и в акция.
Освен че е доста активна, имаме ежедневно и пристъпи на истерия с тръшкане, които се случват при всеки отказ, всяко не или когато не успява да направи нещо така както ѝ се иска.
Хубавото е че тези пристъпи така както започват рязко, след секунди обикновено приключват също толкова рязко.
Лошото е че когато се случват понякога проявява и агресия. Може да ме ухапе, одере, ощипе, да ме удари с юмруци или с нещо което държи, да си забие главата в моята с голяма сила при което нея също я заболява главата...
За сега аз отнасям боя, че съм все около нея, но се тревожа ако има някое дете до нея дали би го наранила също. По площадките гледам да я държа настрана от по малки деца, от страх да не ги нарани и я побутвам да играе с по големите от нея, на по 3,4 години например.
За ясла за момента ме е страх да си помисля дори, тъй като имаме сериозни трудности и със съня и със храненето.
За момента ѝ изписаха билков сироп, от който не знам дали ще има ефект (за сега няма) и казаха да обърнем внимание върху развитието на речта.
Тя за сега казва само отделни думи и не отговаря с да или не на зададен въпрос и не знам до колко и разбира когато ѝ говоря.
На елементарни въпроси като къде е топката или биберона реагира, като ги намира и ми ги носи, но за по сложни неща просто не знам доколко разбира.
Когато е във вихъра си пък сякаш изобщо не ме чува.
Ще съм благодарна ако ми препоръчате книжки или други методи за подпомагане на речта, както и за всякакви съвети и насоки.
Книжки с приказки все още не четем, тъй като не мога да ѝ задържа вниманието за повече от 1-2 минути.
Дъщеря ми е на 20 месеца и тази седмица беше потвърдено от двама специалисти че е хиперактивна. Даже единият използва определението "доста", а детето всъщност беше изключително кротко по време на прегледа. Просто не ми се мисли какво щеше да каже, ако я беше видяла и в акция.
Освен че е доста активна, имаме ежедневно и пристъпи на истерия с тръшкане, които се случват при всеки отказ, всяко не или когато не успява да направи нещо така както ѝ се иска.
Хубавото е че тези пристъпи така както започват рязко, след секунди обикновено приключват също толкова рязко.
Лошото е че когато се случват понякога проявява и агресия. Може да ме ухапе, одере, ощипе, да ме удари с юмруци или с нещо което държи, да си забие главата в моята с голяма сила при което нея също я заболява главата...
За сега аз отнасям боя, че съм все около нея, но се тревожа ако има някое дете до нея дали би го наранила също. По площадките гледам да я държа настрана от по малки деца, от страх да не ги нарани и я побутвам да играе с по големите от нея, на по 3,4 години например.
За ясла за момента ме е страх да си помисля дори, тъй като имаме сериозни трудности и със съня и със храненето.
За момента ѝ изписаха билков сироп, от който не знам дали ще има ефект (за сега няма) и казаха да обърнем внимание върху развитието на речта.
Тя за сега казва само отделни думи и не отговаря с да или не на зададен въпрос и не знам до колко и разбира когато ѝ говоря.
На елементарни въпроси като къде е топката или биберона реагира, като ги намира и ми ги носи, но за по сложни неща просто не знам доколко разбира.
Когато е във вихъра си пък сякаш изобщо не ме чува.
Ще съм благодарна ако ми препоръчате книжки или други методи за подпомагане на речта, както и за всякакви съвети и насоки.
Книжки с приказки все още не четем, тъй като не мога да ѝ задържа вниманието за повече от 1-2 минути.
Здравейте,
Дъщеря ми е на 20 месеца и тази седмица беше потвърдено от двама специалисти че е хиперактивна.
Дъщеря ми е на 20 месеца и тази седмица беше потвърдено от двама специалисти че е хиперактивна.
Хиперактивна или не би било съвсем логично и нормално нищо да не и задържа вниманието.
Наблюдавайте и опитвайте и ако откриете, че нещо и задържа вниманието т.е. се фокусира за по-продължителен период, то тогава ще може да имате възможност в тази посока и детето ще е спокойно.
Бъдете по-внимателни в избора на така наречените специалисти.
Наблюдавайте го и може би не е зле да оцените до колко е сензитивна е средата около него, светлина, цветове, шум, мириси, брой на играчките, особенно екрани!
ADHD не е заболяване, а и детето ви е още съвсем малко.
Желая ви здраве на вас и на семейството ви.
Диагнозата ДВХА се поставя като официална диагноза според Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders ( пета версия DSM V ) , който е следван от МКБ 11 (нашият международен класификатор на болестите) на възраст от 12 години - първа диагностика и на 16 допълваща, която потвърждава или отхвърля.
Аз в къщи горе долу се справям. Сложно е че като се храни не трябва да има никакви дразнители. Баща ѝ да мине покрай нея с нещо с ръка и вече е в истерия да ѝ се даде нещото и храненето отива по дяволите. Приспиването същата работа. Захласва се временно по нови играчки, но за няколко дена ѝ омръзват. С тях пак е проблем пък ако трябва да прекъсне играта за къпане, хранене, спане.... Без истерия и тръшкане не минава. Но някак се справям в домашни условия. Обича да тича и да танцува. Харесва кучета и котки, ама те обикновено се чудят къде да се скрият от нея, че се опитва да ги яхне на конче....
Ужасът идва когато трябва да излезем. В количка не седи. Да я водя за ръка е мисията невъзможна. Аз дърпам в една посока, тя дърпа в друга и следва пак истерия, тръшкане и пълна програма, защото тя иска да гони кучето, котето, баткото, каката или да отмъкне на някое дете биберона или тротинетката. В магазин да влезем, същата работа. Всичко иска да свали от рафтовете, да хвърля и да чупи( може би не нарочно), но ако се разлетят буркани резултата е ясен какъв ще е.
На гости при приятели не мога да седна за секунда. Всичко се пипа, вади се всичко от шкафовете, това покривки и подобни.... Накрая се преуморява и започва да плаче. На кафе е същото. Едно безкрайно обикаляне. За минута даже не сяда. А може и от самото начало да реши че тя в това заведение /дом няма да влезе че и това е правила. Държи се сякаш тя е цар и всяко НЕ води до луда истерия.
Та това което най вече ми е нужно е как да се справям с нея извън дома. Трябват ми насоки как да подходя с нея за да не е толкова кошмарно всяко излизане.
Тя е много усмихнато дете по принцип и даже прави и номера за да развесели околните и ако не са тези истерии.
Ужасът идва когато трябва да излезем. В количка не седи. Да я водя за ръка е мисията невъзможна. Аз дърпам в една посока, тя дърпа в друга и следва пак истерия, тръшкане и пълна програма, защото тя иска да гони кучето, котето, баткото, каката или да отмъкне на някое дете биберона или тротинетката. В магазин да влезем, същата работа. Всичко иска да свали от рафтовете, да хвърля и да чупи( може би не нарочно), но ако се разлетят буркани резултата е ясен какъв ще е.
На гости при приятели не мога да седна за секунда. Всичко се пипа, вади се всичко от шкафовете, това покривки и подобни.... Накрая се преуморява и започва да плаче. На кафе е същото. Едно безкрайно обикаляне. За минута даже не сяда. А може и от самото начало да реши че тя в това заведение /дом няма да влезе че и това е правила. Държи се сякаш тя е цар и всяко НЕ води до луда истерия.
Та това което най вече ми е нужно е как да се справям с нея извън дома. Трябват ми насоки как да подходя с нея за да не е толкова кошмарно всяко излизане.
Тя е много усмихнато дете по принцип и даже прави и номера за да развесели околните и ако не са тези истерии.
Има причини защо не се поставя подобна диагноза преди 12 години. Не знам кои са тези специалисти че и двама дето са ви казали какви ли не щуротии, обаче явно не са медицински лица и нямат по- задълбочени знания върху проблема, особено защото очевидно не разбират че всяко трето дете на 20 месеца се държи както хиперактивно, както и всеки пети ученик, като на възраст 12 години този процент спада до 3-10 %. Към 16 години спада още повече. Ако симптомите не изчезнат и засягат всички сфери на живот ( това няма как да бъде сбъркано на възраст от 16 години и само човек виждал възрастен с ДВХА разбира как изглежда това) то тогава се поставя официална диагноза.
детски психиатър го каза, че в тежки случаи може и на 6г. (Препоръча ни я педиатър. Аз лично мислех на невролог по скоро да я заведа).
Но кога точно ще се постави диагнозата не е толкова важно според мене. По важно е по проблемите да се започва да се работи навреме, отколкото да се чудя какво да правя като тръгне на училище.
Но кога точно ще се постави диагнозата не е толкова важно според мене. По важно е по проблемите да се започва да се работи навреме, отколкото да се чудя какво да правя като тръгне на училище.
И моят син на 2г беше като тазманийски дявол. Педиатър и невролог ми казаха, че е хиперактивен. Но според мен това се израства, или поне частично - с разбирането и узряването на нервната система, точно както е писала ре_ге. А и на неподходщи места го водите това дете ми се струва или имате нереалистични очаквания - на кафе, в магазин? Аз до 3г тичах като ненормална по паркове и площадки след 3г с тротинетка. Освен това направете режим, не допускайте да се преуморява и да реве, а и детето знае какво следва и като цяло е спокойно. Обяснявайте: сега ще отидем на площадката, после до магазина мама да купи хляб и т.н. Така, че набюдавайте детето, то ще си покаже. Доколкото виждам движение ви трябва и спорт(малко трудно за 2г, по-скоро тичане след него) и режим. Колкото до специалисти бих препоръчала ерготерапия и/или психомоторика.
Детето има режим, и не е в това проблема.
По скоро като има хора около нея да ѝ обръщат внимание и да я забавляват, нещата ескалират, въпреки положителните емоции.
Например , дошло е време да се храни, вече е гладна, но не иска да прекъсне играта и отказва да яде. Ако я отведа в друга стая без съответните "дразнители" изпада в истерия и агресия. Ако продължи с играта, пак започват истерии защото всъщност е гладна и уморена.
За площадките не съм писала, просто защото мислех че се подразбира. Естествено че сме навън когато времето го позволява. След дъжд сме само ние на площадката. Люлки и пързалки са старателно забърсани след нас. На пързалката се качвам и спускам с нея, защото се засилва и се мята със скок на нея и не знам как ще се метне и дали ще я уцели изобщо. Стълбичките ѝ пък са високи, тя бърза и не внимава. Къде ги катери, къде ги пълзи, къде губи равновесие от бързане и падането ѝ е в кърпа вързано. И аз ( 46 годишна магарица) , срам не срам, джъткам на пързалката с нея за радост на пенсионерите от блока.
По магазини, аптеки и подобни няма как да не я водя, защото предимно няма кой да я гледа, а все нещо трябва да се купи. А за нея те са като Джъмбо. Пълни с разни шарени неща, които лошата ѝ майка не позволява да къса и разхвърля.
За кафето, ами и аз съм човек и имам нужда от социален живот. Нещо което за момента очевидно не мога да си позволя. Сега сме намислили с приятелка и 2те ѝ по големи деца да отидем на заведение с аниматор, та ще видим как ще мине.
На нейната възраст работа със логопед дали ще има смисъл? Въпреки че не ме тревожи за момента, ако комуникацията ни се подобри може пък да има положителен ефект.
Днеска я помолих да затвори вратата на едната стая. Погледна ме но замина в друга посока, и сякаш не разбра какво ѝ казвам.
По скоро като има хора около нея да ѝ обръщат внимание и да я забавляват, нещата ескалират, въпреки положителните емоции.
Например , дошло е време да се храни, вече е гладна, но не иска да прекъсне играта и отказва да яде. Ако я отведа в друга стая без съответните "дразнители" изпада в истерия и агресия. Ако продължи с играта, пак започват истерии защото всъщност е гладна и уморена.
За площадките не съм писала, просто защото мислех че се подразбира. Естествено че сме навън когато времето го позволява. След дъжд сме само ние на площадката. Люлки и пързалки са старателно забърсани след нас. На пързалката се качвам и спускам с нея, защото се засилва и се мята със скок на нея и не знам как ще се метне и дали ще я уцели изобщо. Стълбичките ѝ пък са високи, тя бърза и не внимава. Къде ги катери, къде ги пълзи, къде губи равновесие от бързане и падането ѝ е в кърпа вързано. И аз ( 46 годишна магарица) , срам не срам, джъткам на пързалката с нея за радост на пенсионерите от блока.
По магазини, аптеки и подобни няма как да не я водя, защото предимно няма кой да я гледа, а все нещо трябва да се купи. А за нея те са като Джъмбо. Пълни с разни шарени неща, които лошата ѝ майка не позволява да къса и разхвърля.
За кафето, ами и аз съм човек и имам нужда от социален живот. Нещо което за момента очевидно не мога да си позволя. Сега сме намислили с приятелка и 2те ѝ по големи деца да отидем на заведение с аниматор, та ще видим как ще мине.
На нейната възраст работа със логопед дали ще има смисъл? Въпреки че не ме тревожи за момента, ако комуникацията ни се подобри може пък да има положителен ефект.
Днеска я помолих да затвори вратата на едната стая. Погледна ме но замина в друга посока, и сякаш не разбра какво ѝ казвам.
Всяко едно дете ще манипулира родителите си, ако те му позволят.
Става център на внимание и лесно получава това което иска.
Подсъзнателно, но детето управлява заобикалящата го среда.
Когато едно дете контролира всичко, нещата не могат да се оправят от само себе си и невежи "специалисти".
Ако едно дете има поведенчески проблеми, заведете го на психиатър, които да има Докторат в съответния проблем и поне 10 години клинична практика, т.е да е работил в клиника а не на сергия с чекмедже. И не на последно място, да му имате доверие, а това не е автоматично, защото просто отговаря на изискванията, които описах по горе. И не е реалистично да очакваме винаги от децата си това, което искаме. *** Просто разсъждения от моята гледна точка.
Не е зле всеки да се запознае с що е то Екзекютивни функции и Мозъчно развитие. Как протича и колко време продължава.
Става център на внимание и лесно получава това което иска.
Подсъзнателно, но детето управлява заобикалящата го среда.
Когато едно дете контролира всичко, нещата не могат да се оправят от само себе си и невежи "специалисти".
Ако едно дете има поведенчески проблеми, заведете го на психиатър, които да има Докторат в съответния проблем и поне 10 години клинична практика, т.е да е работил в клиника а не на сергия с чекмедже. И не на последно място, да му имате доверие, а това не е автоматично, защото просто отговаря на изискванията, които описах по горе. И не е реалистично да очакваме винаги от децата си това, което искаме. *** Просто разсъждения от моята гледна точка.
Не е зле всеки да се запознае с що е то Екзекютивни функции и Мозъчно развитие. Как протича и колко време продължава.
Всяко едно дете ще манипулира родителите си, ако те му позволят.
Става център на внимание и лесно получава това което иска.
Подсъзнателно, но детето управлява заобикалящата го среда.
Когато едно дете контролира всичко, нещата не могат да се оправят от само себе си и невежи "специалисти".
Ако едно дете има поведенчески проблеми, заведете го на психиатър, които да има Докторат в съответния проблем и поне 10 години клинична практика, т.е да е работил в клиника а не на сергия с чекмедже. И не на последно място, да му имате доверие, а това не е автоматично, защото просто отговаря на изискванията, които описах по горе. И не е реалистично да очакваме винаги от децата си това, което искаме. *** Просто разсъждения от моята гледна точка.
Не е зле всеки да се запознае с що е то Екзекютивни функции и Мозъчно развитие. Как протича и колко време продължава.
Става център на внимание и лесно получава това което иска.
Подсъзнателно, но детето управлява заобикалящата го среда.
Когато едно дете контролира всичко, нещата не могат да се оправят от само себе си и невежи "специалисти".
Ако едно дете има поведенчески проблеми, заведете го на психиатър, които да има Докторат в съответния проблем и поне 10 години клинична практика, т.е да е работил в клиника а не на сергия с чекмедже. И не на последно място, да му имате доверие, а това не е автоматично, защото просто отговаря на изискванията, които описах по горе. И не е реалистично да очакваме винаги от децата си това, което искаме. *** Просто разсъждения от моята гледна точка.
Не е зле всеки да се запознае с що е то Екзекютивни функции и Мозъчно развитие. Как протича и колко време продължава.
+1. Много добре написано,особено като знам че е от човек лично засегнат от състоянието.
Аз за последно се включвам . Някак е несериозно оплакване колко било буйно, хаотично и емоционално детето и как не се получавало подгъване на крак в тема, в която всеки е засегнат лично или с дете. Има много стойностни съвети и всички те са работещи. Трябва ви повече критично мислене, четене, образоване. Едва тогава може да има приемане, разбиране и от там следваща стъпка е много работа. А накрая, след като сте свършили много работа и детето е усвоило механизми за компенсация, като стане на 16 ще стане ясно дали е или не е с ДВХА.
Аз реални съвети за подход до сега не прочетох, освен в отговора на г-жа Букет.
Другото е опит да ме убедите, че детето няма проблем, при положение че не сте го виждали и на снимка даже, а не сте и лекари.
А темата уж е за взаимопомощ, ама откъде накъде аз съм се оплаквала от състоянието на детето, всичко му се позволява и то ме действа както то си иска.
Само вашите деца са хиперактивни. Трябва да си свиркам и да чакам и моето да стане на 16 за да разбера дали е такова и тогава да се чудя как да попълвам дефицити. Нищо че ще е малко късно за това.
Другото е опит да ме убедите, че детето няма проблем, при положение че не сте го виждали и на снимка даже, а не сте и лекари.
А темата уж е за взаимопомощ, ама откъде накъде аз съм се оплаквала от състоянието на детето, всичко му се позволява и то ме действа както то си иска.
Само вашите деца са хиперактивни. Трябва да си свиркам и да чакам и моето да стане на 16 за да разбера дали е такова и тогава да се чудя как да попълвам дефицити. Нищо че ще е малко късно за това.