Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 10

Искам нещо много дебело да подчертая, без да е свързано с контекста на предното мнение.
Невролог не поставя диагноза, свързана с подобно състояние. Това е в сферата на специалността на психиатъра . Само той е медицински специалист, който има право и достатъчно познания да го направи.  Същото важи и за спектър. Нито невролог, нито психолог, нито логопед, нито клиничен психолог. Всички те могат да са част от екип за диагностика. Невролог би могъл да участва в екипа, за да отрече или потвърди патология да кажем структурно или функционално (примерно при ДЦП първично и ХДВА вторично /РАС вторично). Но не и да се произнася има или няма ДХВА. Състоянието е много комплексно, специфично, иска поне 6 месеца наблюдение. Не че ако се постави такава диагноза ( на 12 г - според американския психиатричен диагностичен справочник Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5), който всички много правилно следваме) е края на света и следва нещо сериозно. Продължавам да твърдя че подходът за деца без съпътстващи болести и състояния е холистичен - самопознаване, самоконтрол, подходящи за личността подходи. Медикаментозен би бил  подходът, ако имаме да кажем нещо първично (ДЦП , РАС ниския край) и ХДВА вторично. Макар че като имаме едно дете с ниско функциониране няма как да сме сигурни хиперактивното поведението на какво се дължи. Но се предписват успокоителни, защото така детето цялостно се повлиява поведенчески. Но в този случай на неадекватност хилистичния подход би имал ограничена полза.

А аз си мислех че тук е зле...

Благодаря ви много. Спирам да го мисля, като дойде първи клас ще видим, дано до тогава малко да се кротне.

Ако детето има готовност първи клас,  поведенчески адекватно е ( оставям настрана другото) няма как  в часа да стане и да се разхожда. Особено ако е преминало подготвителна първи клас, а не е "прекарало времето си в застойна зона" 4-та група ДГ. Която е летаргия - напълно неполезна за децата . Разбира се  ако родителя си дава отчет кое е по-полезно спрямо детето му.
Освен това времето за концентрация при деца които демонстрират  дефицит на внимание, бавно и полека трябва и може  да се удължава. Постижимо е, от личен опит. Концентрацията може да се постигне до 30 минути първи клас ако детето е с дефицит на внимание, и до 40-50 ако е без такъв. Детето в рамките на това време е адекватно, коопериращо, работи, изпълнява, опитва се да решава задача/ да се справя с проблем и не се отказва, дори да има затруднения.  Дори ако детето да губи концентрацията си, трябва да се е формирала някаква практика за самоконтрол, т.е. дори да се е разсеяло , то трябва да осъзнава, че не трябва да става и пречи на другите.

За ставането по време на час го правят много от децата в началото,докато свикнат с правилата в училище.Другото което правят в началото,разбирайте първите няколко месеца е да говорят едно с друго по време на час.Всичко това отшумява до началото на вторият срок,ако детето се развива в норма и няма някакви специални потребности.Има деца които са родени в края на годината и при тях е нормално да са по-незрели в сравнение с родените в началото.Нашето дете е родено декември месец,на всичкото отгоре и родено в седми месец.Какви ли не вероятни диагнози чух, докато беше по-малък и благодаря на Господ,че никоя от тях не се оказа вярна.Мис Чичи имате доста време до училище и не се знае дотогава колко от нещата,които те притесняват няма да ги израсте,а пък вие през това време си работете с него.Моето дете все още е по-активно от другите,но това не означава,че му има нещо.Гивори много и се движи почти постоянно,но в живота има и такива хора.За мен това е темперамент и всеки от нас се ражда с неговия си.

Добро утро. След дълъг тормоз от страна на училището, че детето ми има аутизъм, че треперела с ръце в час, не се концентрира, плаче, че избирала определен цвят чаша в столовата, преди месец я водих на обследване. Психиатърката дълго време не споделяше резултати, та до вчера бях като в транс.
Вчера имахме уговорена среща в училището, беше повикала всички замесени учители, за да съобщи, че дъщеря ми аутизъм НЯМА. Не покрива нито един критерии, има 0 точки и на теста. Защо трепери с ръце? Според нея защото иска да каже нещо, но не намира думи. Проблемът бил в двуезичето, а сега започна и трети език. Ще мислим да я водим на логопед. Една от учителките настояваше да я водим в психиатрична клиника, защото плаче. И там ще спре вероятно. Мъжът ми е побеснявал и иска да заведем съдебно дело за причинен тормоз. Ще видим как ще се развият нещата.

Здравейте, не знам дали въпросът ми е за тази тема, но ще споделя моите терзания. Синът ми е на 12 г. Все по-трудно става поведението му с навлизане в пуберитета. До четвърти клас имаше проблеми с някои деца от класа, постоянно го обиждаха, присмиваха, измисляха прякори и тем подобни. Учителката успяваше да се справя със ситуацията понеже беше нон-стоп с тях. В пети клас настъпи ужаса, деца от класа продължиха с тормоза, но моя син вече започна да им отговаря, псува и показва жестове, които не са присъщи за дете... Те го дразнеха тайно, без присъствието на учител, а той не умее да се крие и се проявяваше точно когато не трябва, всеки го набеждаваше за виновен, започна да плаче, да изпада в истерии и стана страшно. Сменихме училище, но след известно време пак се започна истерията, пак го дразнят, пак провокират, пак рев, притеснявам се за него, казва, че не иска да ходи на училище, оня ден дори спомена да си сложел край на живота... А толкова искаше в това училище, вечер говорим, че не трябва да обръща внимание на всички, но му е трудно да се абстрахира от думите им. Не може да завърже приятелства. Уж има 1-2 деца, с които говори понякога и играе игри на телефона, но като цяло социалните контакти му куцат... Какво мога да предприема за да му помогна? И аз вече не мога да работя от този стрес. Няма обучителни проблеми, макар, че напоследък го мързи, но ако седне да учи изкарва добри оценки? Как да се справим със ситуацията, искам поне в училище да няма проблеми и да не се изнервя толкова. Не сме посещавали специалисти, нямаме диагнози... Благодаря на всички, които ще се включат и ще ми дадат съвет 🤗

Ако нещата стоят наистина така,  аз лично бих ги осъдила, направо училището, барабар с всички кадри. Подкрепям решението ви ако се оформи като такова. Не че моята подкрепа ви дава нещо, но все пак като родител преживял "тормоз" но не от точно  такова естество,  осъзнавам какви трайни  "вреди" може да нанесе подобно отношение и на вас и на детето. Още повече, че става въпрос на заключение от психиатър, който е медицинско лице. Честно казано, много педагози си мислят че разбират от тази толкова тънка материя - детската психика и лесно етикетират, а не им влиза нито в работата , нито в професионалната квалификация. Аз смятах , че това е "запазена марка" на българските учителки, но явно съм в грешка. Дори детето ви да е "близнато" от нещо, няма достатъчни симптоми за диагноза и толкова. Учителката директно можете да я упътите към психиатрията. Има нужда.


социалната комуникация куца по този начин при деца от спектъра ( мога да навържа още няколко неща от написаното от вас  и някак така ми се оформя представа за човек с подобни на вашето поведение и бих казала  "социална неадекватност", в добрия смисъл на думата. Не говорим за социопатия). Дори и да сте там, сте с едно пръстче или в много широките спектрални  граници. Казвам го само защото това много по-лесно формира представата къде е проблема. Не че тези деца не  искат да осъществяват социални взаимодействия, просто не могат по общоприетия начин. Социалните ситуации, тълкуването им,  реакциите им, двойствения смисъл в експресията на събеседниците , двойствен смисъл на поведение  - тези неща са им суперсложни, не са им естествени. При тях преодоляването става с психолог. Всъщност на заниманията с психолог се работи над добиване на представа как да се реагира в дадена ситуация, как да се справи със стреса, фрустацията и т.н. Разиграват се социални ситуации обсъждат се и се заучават модели на реакции, особено ако естествените реакции на детето не са адекватни за възрастта или са такива ч ему носят емоционална вреда в комуникацията и водят до стигматизиране. Така, с усвояване на шаблони, детето започва да ги прилага и те му стават "естествени".Тъй като те са формирани от гледна точка на нормотипичното развитие, тези "обучени" реакции изглеждат за останалите естествени и поведението на детето престава да ги дразни.

Всичко това което ви написах няма нужда да го обяснявате на никого, то е за ваше лично ползване. Иначе към всяко училище има психолог, потърсете помощ като се свържете с педагогическия съветник. Той ще ви свърже с училищния психолог. Обяснете му ситуацията. Вижте как ще тръгнат нещата след няколкото консултации които ще предоставят на детето.  Успех!

Re-ge, сега ми се мазнят, ама много. Хубавото тук е че мнението на лекаря е неоспоримо и не смеят да гъкнат отново.
Аз съм с последици от здравна гледна точка, вследствие на стреса.
Учителите тук не са подготвени да работят с деца от друга култура. За тях нормално е децата да са роботи. Всяка емоция е повод да те пратят на психолог.
Благодаря за подкрепата, обмисляме съд. Имам всички необходими документи, плюс писмо от училището, в което се твърди, че дъщеря ми показва среден пръст. В действителност тя смята на пръсти понякога и кой знае какво им се е привидяло. Но среден пръст абсурд.

_re_ge много благодаря за отговора и съветите, чудех се дали да не го заведа на психиатър първо, понеже точно пед.съветник ме изпрати там, но май ще пропусна, ще търся добър психолог, дано успее да се справи. Ще следя темите, бъдете здрави 🤗

Дидка, да не те цитирам, че е дълго, само ще ти кажа, че и при моя син са абсолютно същите нещата. Вече е на 17г и няма приятели, но ходи на фитнес и там общува добре. Сега има и приятелка, до късно си говорят и е щастлив. Не съм го водила никъде, не мисля, че може да се оправи, ще гледаме да е поносимо.

Благодаря 🤗и моя може с определени деца да общува извън класа, по игрищата играе мач, чат пат на шах ходи, но в класа му е фикс идея защо няма приятел... Обяснявам, че не е задължително, но...

ако сте споделили че детето заплашва да си посегне, това за пед.съветник е напълно логичен ход, защото никой не може да поеме отговорността за преценка дали детето е сериозно. Оценката на медицинско лице (психиатър)се смята за здравноориентирана.  Материята е деликатна. Преценката има ли нужда детето в момента от психиатър е ваша, защото вие като родител най-добре си го познавате.
Иначе, ако не са ви предложили работа с психолог от училище ( след като пед.съветник не ви е дал друго "работно" предложение), можете да се ориентирате към някой от центровете за предоставяне на социални услуги, към фондации с държавно участие във вашето населено място. В тях услугите са  безплатни, предоставят се при нужда.Имат психолози и могат да ви отпуснат "помощ"  за няколко консултации или за по-дълго в зависимост от "сериозността". Успех!

_re_ge благодаря 🤗