Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 10

  • 4 720
  • 50
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 16 151
Искам нещо много дебело да подчертая, без да е свързано с контекста на предното мнение.
Невролог не поставя диагноза, свързана с подобно състояние. Това е в сферата на специалността на психиатъра . Само той е медицински специалист, който има право и достатъчно познания да го направи.  Същото важи и за спектър. Нито невролог, нито психолог, нито логопед, нито клиничен психолог. Всички те могат да са част от екип за диагностика. Невролог би могъл да участва в екипа, за да отрече или потвърди патология да кажем структурно или функционално (примерно при ДЦП първично и ХДВА вторично /РАС вторично). Но не и да се произнася има или няма ДХВА. Състоянието е много комплексно, специфично, иска поне 6 месеца наблюдение. Не че ако се постави такава диагноза ( на 12 г - според американския психиатричен диагностичен справочник Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5), който всички много правилно следваме) е края на света и следва нещо сериозно. Продължавам да твърдя че подходът за деца без съпътстващи болести и състояния е холистичен - самопознаване, самоконтрол, подходящи за личността подходи. Медикаментозен би бил  подходът, ако имаме да кажем нещо първично (ДЦП , РАС ниския край) и ХДВА вторично. Макар че като имаме едно дете с ниско функциониране няма как да сме сигурни хиперактивното поведението на какво се дължи. Но се предписват успокоителни, защото така детето цялостно се повлиява поведенчески. Но в този случай на неадекватност хилистичния подход би имал ограничена полза.

И в Германия се раздават диагнозите на килограм. Без обстойни прегледи, само въз основа на разговор с учител, с родител и хоп, дефицит на вниманието. След това следват лекарства. Не е задължително, ама ако откажеш, следва жесток тормоз от училище и социални.
Според адвоката ни, това е една огромна машина за пари.
А аз си мислех че тук е зле...

Последна редакция: ср, 21 яну 2026, 12:35 от _re_ge

# 46
  • Мнения: 3 480
Благодаря ви много. Спирам да го мисля, като дойде първи клас ще видим, дано до тогава малко да се кротне.

# 47
  • Мнения: 16 151
като дойде първи клас

Ако детето има готовност първи клас,  поведенчески адекватно е ( оставям настрана другото) няма как  в часа да стане и да се разхожда. Особено ако е преминало подготвителна първи клас, а не е "прекарало времето си в застойна зона" 4-та група ДГ. Която е летаргия - напълно неполезна за децата . Разбира се  ако родителя си дава отчет кое е по-полезно спрямо детето му.
Освен това времето за концентрация при деца които демонстрират  дефицит на внимание, бавно и полека трябва и може  да се удължава. Постижимо е, от личен опит. Концентрацията може да се постигне до 30 минути първи клас ако детето е с дефицит на внимание, и до 40-50 ако е без такъв. Детето в рамките на това време е адекватно, коопериращо, работи, изпълнява, опитва се да решава задача/ да се справя с проблем и не се отказва, дори да има затруднения.  Дори ако детето да губи концентрацията си, трябва да се е формирала някаква практика за самоконтрол, т.е. дори да се е разсеяло , то трябва да осъзнава, че не трябва да става и пречи на другите.

Последна редакция: чт, 22 яну 2026, 00:10 от _re_ge

# 48
  • Мнения: 485
За ставането по време на час го правят много от децата в началото,докато свикнат с правилата в училище.Другото което правят в началото,разбирайте първите няколко месеца е да говорят едно с друго по време на час.Всичко това отшумява до началото на вторият срок,ако детето се развива в норма и няма някакви специални потребности.Има деца които са родени в края на годината и при тях е нормално да са по-незрели в сравнение с родените в началото.Нашето дете е родено декември месец,на всичкото отгоре и родено в седми месец.Какви ли не вероятни диагнози чух, докато беше по-малък и благодаря на Господ,че никоя от тях не се оказа вярна.Мис Чичи имате доста време до училище и не се знае дотогава колко от нещата,които те притесняват няма да ги израсте,а пък вие през това време си работете с него.Моето дете все още е по-активно от другите,но това не означава,че му има нещо.Гивори много и се движи почти постоянно,но в живота има и такива хора.За мен това е темперамент и всеки от нас се ражда с неговия си.

# 49
  • Deutschland
  • Мнения: 8 097
Добро утро. След дълъг тормоз от страна на училището, че детето ми има аутизъм, че треперела с ръце в час, не се концентрира, плаче, че избирала определен цвят чаша в столовата, преди месец я водих на обследване. Психиатърката дълго време не споделяше резултати, та до вчера бях като в транс.
Вчера имахме уговорена среща в училището, беше повикала всички замесени учители, за да съобщи, че дъщеря ми аутизъм НЯМА. Не покрива нито един критерии, има 0 точки и на теста. Защо трепери с ръце? Според нея защото иска да каже нещо, но не намира думи. Проблемът бил в двуезичето, а сега започна и трети език. Ще мислим да я водим на логопед. Една от учителките настояваше да я водим в психиатрична клиника, защото плаче. И там ще спре вероятно. Мъжът ми е побеснявал и иска да заведем съдебно дело за причинен тормоз. Ще видим как ще се развият нещата.

# 50
  • Мнения: 177
Здравейте, не знам дали въпросът ми е за тази тема, но ще споделя моите терзания. Синът ми е на 12 г. Все по-трудно става поведението му с навлизане в пуберитета. До четвърти клас имаше проблеми с някои деца от класа, постоянно го обиждаха, присмиваха, измисляха прякори и тем подобни. Учителката успяваше да се справя със ситуацията понеже беше нон-стоп с тях. В пети клас настъпи ужаса, деца от класа продължиха с тормоза, но моя син вече започна да им отговаря, псува и показва жестове, които не са присъщи за дете... Те го дразнеха тайно, без присъствието на учител, а той не умее да се крие и се проявяваше точно когато не трябва, всеки го набеждаваше за виновен, започна да плаче, да изпада в истерии и стана страшно. Сменихме училище, но след известно време пак се започна истерията, пак го дразнят, пак провокират, пак рев, притеснявам се за него, казва, че не иска да ходи на училище, оня ден дори спомена да си сложел край на живота... А толкова искаше в това училище, вечер говорим, че не трябва да обръща внимание на всички, но му е трудно да се абстрахира от думите им. Не може да завърже приятелства. Уж има 1-2 деца, с които говори понякога и играе игри на телефона, но като цяло социалните контакти му куцат... Какво мога да предприема за да му помогна? И аз вече не мога да работя от този стрес. Няма обучителни проблеми, макар, че напоследък го мързи, но ако седне да учи изкарва добри оценки? Как да се справим със ситуацията, искам поне в училище да няма проблеми и да не се изнервя толкова. Не сме посещавали специалисти, нямаме диагнози... Благодаря на всички, които ще се включат и ще ми дадат съвет 🤗

Общи условия

Активация на акаунт