Невролог не поставя диагноза, свързана с подобно състояние. Това е в сферата на специалността на психиатъра . Само той е медицински специалист, който има право и достатъчно познания да го направи. Същото важи и за спектър. Нито невролог, нито психолог, нито логопед, нито клиничен психолог. Всички те могат да са част от екип за диагностика. Невролог би могъл да участва в екипа, за да отрече или потвърди патология да кажем структурно или функционално (примерно при ДЦП първично и ХДВА вторично /РАС вторично). Но не и да се произнася има или няма ДХВА. Състоянието е много комплексно, специфично, иска поне 6 месеца наблюдение. Не че ако се постави такава диагноза ( на 12 г - според американския психиатричен диагностичен справочник Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-5), който всички много правилно следваме) е края на света и следва нещо сериозно. Продължавам да твърдя че подходът за деца без съпътстващи болести и състояния е холистичен - самопознаване, самоконтрол, подходящи за личността подходи. Медикаментозен би бил подходът, ако имаме да кажем нещо първично (ДЦП , РАС ниския край) и ХДВА вторично. Макар че като имаме едно дете с ниско функциониране няма как да сме сигурни хиперактивното поведението на какво се дължи. Но се предписват успокоителни, защото така детето цялостно се повлиява поведенчески. Но в този случай на неадекватност хилистичния подход би имал ограничена полза.
Според адвоката ни, това е една огромна машина за пари.