Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Да се включа и с моето раждане в държавна болница в малък град. Държа да кажа, че съм мед. сестра в болницата и получих някакво отношение. Нооо има хора и хора. Отидох с 4см. разкритие , но какво вече съм казвала след 10мин. бяха 10см. и това ми спести клизмата и окситоцина. Иначе е точно така както вече го описахте. Болезнени контракции, а през това време трябва да попълваш и документи. През това време мъжа ми тичаше по етажите за да ме хоспитализира (носене на лична карта на регистратурата, ИЗ, и т.н.) Беше в 23ч. ,та ги е почакал да се събудят. През 5мин. проверка на разкритието. Имах чувството, че който влезе в стаята все ме проверяваше. Подмятания от сорта " Не пъшкай, повече ще те боли като почнеш да раждаш". Надуха ми главата защо детето няма да се казва Константин, като денят е "Константин и Елена"... Поне ме сложиха в самостоятелна стая, както ги помолих. Не всички знаеха, че съм колега, а аз не съм и казвала. Санитарката ме увика, защото повърнах в мивката. Направи ме на 5стотинки. После като разбра, че съм колега започна да се държи по друг начин, но определено ми падна в очите. Дадоха ми бебето и повече не ме погледнаха. Никой не ми обясни какво да го правя. Никой не ми обясни, че трябва аз да ходя до неонатологията за АМ. Отидох да им занеса детето и да ги питам защо се е изринал, а те ме изгониха защото чакали бебе от секцио и не могат да се занимават. После ми се скараха, че се е изринал защото съм яла нещо което не трябва. 🤣 Последният ден мина доктор и ме попита кой ме е следил, като му казах той отговори тогава той да си те преглежда и затвори вратата. Така се зарадвах като дойде моята АГ.
Този път пак ще раждам там. Ще издържа - няма как. С такова бързо раждане както първия път не бих рискувала да тръгна за някъде. София ми е на 2ч - 2.30ч. път. Пък и пак не знаеш на какви ще попаднеш.

MonikaMM, нямам думи 😔 Надявам се, че този път преживяването ще е по-бедно на сблъсъци с реалността в българското здравеопазване.

От МД и аз си имам хорър стори, но ще я спестя, защото не си струва да се връща човек натам.

Вбесяващо е, че всяка, абсолютно всяка жена, с която сме говорили за грижите за женското здраве в България, поне веднъж е била нагрубявана и унижавана, а болката или притесненията й - омаловажавани.
Това се отнася всъщност за всеки, озовал се в позицията на пациент. 😔

Пожелавам на всяка от нас повече човеци сред хората, които ще се окажат наблизо по време на раждането.

MonikaMM, явно в провинцията, в София, все тая....протоколът по ЗК е еднакъв. Хубаво е, че Сте пропуснала окситоцина и клизмата....напълно излишни бяха при мен, от толкова силни контракции, не успях да усетя призивите за напъване. От свръхстимулация всичко ми изтръпна от гърдите надолу и след това нищо не усещах поне 2 часа след раждането 😂😂😂

Пандора, аз също преди пъвото раждане не бях лежала в болница. Гарантирам, че звучи по-страшно, отколкото наистина е. До колкото помня изборът Ви е Надежда. Там доста приятелки родиха всички секцио. Но останаха доволни, дори някои повториха след време, така че според мен няма причина за негативни мисли. Когато е на частно отношението е много по-различно. Една позната раждала по ЗК и после в частна каза, че втория път все едно е била на хотел.

Илиева, благодаря! Да, избрах Надежда до голяма степен по тази причина. От една страна следенето по каса е крайно недостатъчно, а от друга искам да родя там, където се следя и всичко да ми е на едно място. Не, че в Надежда ще ме върнат ако отида в 35 седмица, но аз самата не съм имала доверен АГ през годините никъде. Ходила съм за профилактични, където има с допълнителното здравно и това е.

Имам приятелка, която роди като студентка в държавна болница, сега втория път в частна. Един и същи лекар, с времето е била израждаща в държавна, после в частна болница. И приятелката ми каза същото, че няма нищо общо едното с другото раждане. Отношение, база, всичко.

Аз имам лоши спомени от детството, бях на 16-7 като оперираха майка ми в неврохирургията на Св. Иван Рилски в София. По онова време беше ужасяващо, лекарите са добри, няма спор. Спасиха майка ми. Обаче отношението на персонала беше много гадно, особено на санитарките, а аз съм стояла там с майка ми и виждах много гадни неща. Тогава съм била почти дете, разбира се, че ми е оставило отпечатък. И сега се надявам да мина леко по този път, да се грижат добре за мен и да не усетя дните в болницата.

Бях ви казвала, че първото ми беше в Шейново. Такъв ужас няма по отношение. Спокойно мога да кажа, че са ми оставили травма. Бях си казала, че забременея ли с второ отивам на най-частното. Чудех се между свети Лазар и Токуда. В крайна сметка избрах Токуда заради лекаря. Много пари са, но като знаят всички около мен какво изживях там, ако трябва казаха че ще помогнат с пари.
Влизаха с вратите сутрин, спукаха ми вена, даваха ми сама да си промивам абоката с физ. разтвор защото имали много работа и съм можела сама да си го промивам. Сама ми казваха как да си оправям системата да си следим капките. Молех се за обезболяващи, казаха ми ако искам да си купя защото не се полагали. Не ми дадоха информация ден и половина как е бебето, след като ги питах. Казваха ми “ като дойде времето ще разбереш “. Най-дългите часове в живота ми. Накрая ни разиграваха за изписването “ днес ще е , няма да е днес “. Измислиха че детето трябва да стои още два дни за наблюдение. Накрая казаха “ за всеки случай  “. Накрая на изписването чаках повече от половин час някой да ми махне абоката, за да си тръгнем, махнах си го сама 😂 абе абсурдно беше просто, само като мина от там ме побиват тръпки. Да не говорим, че главно студенти те гледат и пускат тонове, което естествено отнема два пъти повече време защото се учат. Нямам против да се учат, но след като 1 час не ти се получава, хвани извикай някой дето може да запише тонове …

Много е тъжно всичко, което чета! Не мога да повярвам какво преживяват българските жени, за да родят. Не стига, че раждането само по себе си е ново и стресиращо, случва ни се по 1-2-3 пъти в живота, но и болниците го правят още по-трудно! На пръстите на едната ми ръка се броят доволните ми приятелки от раждането си, независимо дали естествено или секцио. И винаги, дори при тези, които наричам "доволни", винаги има по едно НО - "имаше една гадна санитарка, не ми чистеха стаята редовно, не ми даваха бебето редовно" и други такива.

Моето първо раждане беше в Токуда, да, частно, но намерих прилики с разказите на някои от вас. Базата е хубава, прекрасна, условията са супер, но и там срещнах студено отношение. Минах си през клизмата,  бръсненето (унизително), окситоцина, проверките за разкритие през половин час, двудневното лишение от каквато и да е вода,  подигравките колко съм дебела, разбира се спешното секцио, плюс пъшкането и офкането на персонала. И най-потресаващото за мен беше, когато едната нощна сестра ми остави на шкафа хапче Достинекс вместо Допегит. Добре че погледнах и ми се стори, че формата е различна, та попитах... За информация - едното е за кръвно, а другото за спиране на кърмата!

Заради всички тези неща този път Токуда изобщо не ми е била в потенциалните места за следене и раждане. Бях избрала Св. Лазар, но прочетох някои ужасни мнения за там наскоро и мисля да се преориентирам към Надежда.

Силно се надявам някой ден бременните в България да не се чувстват сякаш всеки ни дебне да ни прецака, както е в момента. Да имаме истинско майчино здравеопазване и да не ни се подиграват затова, че сме решили да станем майки...

Мисля, че майките, дори преживели ужасии в болницата, просто се фокусират на бебето “нали сме живи и здрави” и опитват да продължат напред. А трябва да се говори за тези неща. Остават някак несподелени, освен вече скандалните случаи като разменените бебета в Шейново и шамарената родилка в МД. По-дребните случаи остават неизговорени. Това с хапчето е нямам думи!

Въобще такива истории..
Сигурно и в Надежда не всичко е цветя и рози, но за сега това е моя избор. Не ми харесва, че сме принудени да пълним сметките на частни болници, докато държавните са на тоя хал.

Леле момичета, като ви чета историите и направо настръхвам. За съжаление, масово са недоволни и приятелки и познати от унизително отношение по време и след раждане. Има и много доволни, но като ми споделят подробности - преглед за разкритие като изнасилване, бръснене, подигравки, натискане и скачане по корема... и въобще се чудя от какво са доволни. Но баба ми ми разказва и за нейните раждания преди 60 години, така че дори най-кофти историите от днешно време, ми се струват песен с това, което ми чуха ушите. И все пак като броиш накрая между 2к и 5к за раждане е редно да получиш и добро отношение.

Аз преди да родя първото си дете имах пряк сблъсък със светилата, които следят и израждат от няколко болници + небезизвестният Сигридов. Така доста лекари отпаднаха от списъка ми с потенциални и за първото и сега за второто раждане, а покрай тях и болниците, в които израждат. Единственият, от когото останах силно впечатлена (но не и от останалия персонал), е професор Марков в Токуда, но той не поемаше естествено раждане. Накрая, чак в осми месец, избрах да родя в Шейново с доктор Вецев. Честно казано, нямам големи забележки - всички се държаха много мило освен една санитарка по време на раждането, защото повърнах в леген! и тя ми се развика, но не й останах длъжна и бързо си коригира поведението. От неонатологията обаче редовно овикваха някоя майка пред мен и то супер грозно, аз извадих някакъв огромен късмет в този аспект. В самата болница обаче е мръсно, храната не става за ядене и всеки път когато си оставях бебето за визитация сутрин (през останалото време беше при мен) и после си го взимах с дрехите от болницата, направо ми се ревеше. Шишета, чаршафчета, дрешки, всичко скъсано, протрито, много кофти ми ставаше. Да не говорим за нощниците, които дават на майките (аз не исках да я обличам и ми направиха леко забележка), калъфки, чаршафи и тн. Трябва да си носиш всички хигиенни материали (разбирайте и тоалетна хартия и сапун)...

Сега много се чудех дали да не родя отново там, защото акушерката ми е прекрасна и много ми помогна и след раждането. Но забелязвам, че лекарят предпочита да си планира ражданията, което е разбираемо до някъде, и всичките ми приятелки, които родиха последно при него, са родили след брутален преглед за разкритие, после система с окситоцин и още не слезли в таза бебета, което си е предпоставка за доста усложнения по време на раждането. Аз не знам дали от окситоцина и това, че бебето беше високо, или от друго, но по време на раждането получих разкъсване на шийката, два шева, но после възстановяването беше мноооого дълго, мъчително и болезнено. Така че този път приоритет ми беше лекар или акушерска практика, които да изчакат раждането да започне естествено - без прегледи за разкритие, без окситоцин. Бях се спряла на една болница, но на позната почти не й изпуснаха здравото бебе след раждане, имат явно проблем с неонатологията, защото и други подобни отзиви има, и се отказах от тях. Така че след дълго обикаляне и запознаване в крайна сметка си паснах с лекар, с когото сме на една вълна и живот и здраве ще раждам с него, така че ще мога да сравня болниците и екипите.

На мен ще ми е първо раждане и съм потресена от историите на някои жени. Силно се надявам с лекаря, с когото се уговорихме да се отнесе адекватно по време на раждането- вдъхва ми доверие засега. За съжаление и от държавни и от частни болници съм чувала много лоши неща. Аз се насочих към Майчин дом и макар и да има доста негативни мнения има и също позитивни. Обмислям да си платя за самостоятелна ВИП стая и бебето да е до мен през цялото време, както и да си поръчвам храна, ако е чак толкова гадна колкото съм чувала -казаха, че доставят горе до отделението😆😆 Разбира се в частните болници е къде къде по-приветливо откъм интериор на стаите и храна, но там и цените са други и на фона на всички разходи покрай бебе и ремонт на нов апартамент- решихме да спестим с мъжа.

Аз също ще раждам в държавна болница. Въпреки че съм медицински лице, не го споделих и не получавах специално отношение, но поне в отделението по “Рискова бременност”, всички се държаха добре и човешки, говорят на “Вие” даже на жени от “малцинствата”. Но както казахте има и хора, и “хора”. Лично съм виждала как лекари се държат с родилки, които са от малцинствата. Тъй като съм в провинцията и то от град с немалко частни болници, които се предпочитат от жените по изброените по-горе причини, направо ти се радват в държавната като си българка и сравнително интелигента (разбирайте да знаеш какво те питат). Единственото, на което се надявам е да откликнат, ако имам въпроси за кърмене и отглеждане, докато сме в болницата, знам, че ти показват как да го къпеш, но ако ск родил естествено бебето си е при теб. Условията ще ги преглътна и по-зле можеше да е, а и е само за 3-5 дни. Храната наистина е под всякаква критика, хубаво е някой да ти носи всеки ден. Жената на моя брат роди в Надежда, каза, че на нея никой не й е показвал нищо, добре че имало 2 жени с второ дете при нея и са й помагали.
Всичко е на късмет, наистина дори и настроението на екипа. Важното е да сме живи и здрави, и майките, и бебетата. ❤

При кой се следиш в Токуда?
Аз също съм там поради кошмарното отношение по време на първото ми раждане в държавна болница. Имам травма и сега искам да ме глезят 😀

В шейново първия път отидох точно заради доктор Вецев. Следящата ме докторка ме насочи към него. Той е професионалист, но да почнем от там че закъсня с 2 часа защото беше на интервю. Дойде сряза ме и си тръгна, останалото беше направено от акушерките.
Този път живи и здрави ще съм при професор Марков в Токуда. Жив късмет беше, че отидох в самото начало при докторка която се оказа, че е съпругата му. Разбрахме се да съм при него тъй като имам кофти опит и исках читаво отношение този път. Записахме час от декември за началото на март месец при Марков, като още нямам точен ден и час. Ще звъня тези дни да питам какво се случва.
Не искам някакво специално отношение, честно казано. Просто искам да се държат с мен като човек в деликатно положение. Хормони, страх, притеснение. Все неща, които са бонус и ако се държат с теб като с поредното парче месо е ужасно. В шейново се наслушах на такива грозни изказвания към родилки, че ако ми кажат нещо такова сигурно ще ги ударя. Добре че бях секцио, та половината неща си ги спестих. Представете си как има 2 тоалетни на етажа общи, дават на 20+ родилки едновременно свещички за разхлабване и какво се случва пред тоалетните. Аз лично знаех, че следродилното е на горния етаж и ходих до WC там с притеснение да не ме хванат, защото бях чула че се карат…

И аз първото си дете родих в Токуда и нямам нито една забележка. Имам само позитивни спомени от раждането, което протече за точно 4 часа от първата контракция до излизането на бебето. Всички бяха много внимателни. Дори не разбрах кога и как ми поставиха епидурална упойка, анестезиологът беше много внимателен. Дори час след поставянето на упойката, се върна да ме провери как съм и да пита лекарката дали да приготви още една доза от упойката. Неонатологията им е също на много високо ниво, даваха ми абсолютно всеки ден обратна връзка за бебето- какви ваксини са поставени, какви изследвания са направени, кой скрининг е вече минал и какъв е съответният резултат, и кой скрининг предстои да се извърши. Единствено една сестра ме забрави- бях я помолила за обезболявящи свещички, но така и не ми донесе. Час по-късно си поисках отново и ми донесоха цяла шепа, като ми казаха през колко време да си ги поставям. Имахме и лекции всеки ден на различна тема, свързана с бебетата. Относно кърменето- това и за мен е минус в болницата, защото не обръщат достатъчно внимание. Аз обаче имах късмет с една много готина неонатоложка, която ми обясни на 2, на 3 как да слагам бебето, помогна ми да засуче и от тогава бебето ми беше само на кърма- не знам дали не беше просто късмет при мен . Сега с второто дете не съм се замисляла и за секунда къде да родя. Да, цената не е малка, но мои приятелки родиха на скоро в МД с избор на екип и ВИП стаи. Оказва се, че там се заплаща всичко отделно- дори неонаталогичния пакет със скринингите трябва да си заявиш, имаха проблеми с бебчетата и трябваше да останат по-дълго в болницата. Като са драснали чертата, раждането им е излязло към 2600лв.
За Надежда, 3 мои приятелки родиха там и не са очаровани и вторите деца са категорични, че няма да родят там. Това, което ми направи на мен впечатление е, че масово бебетата в Надежда са на антибиотици. Не знам обаче дали не съм останала с грешни наблюдения.

Това е най-страшното, че и да дадеш една торба пари, и да не дадеш, пак нямаш гаранции за нищо. В държавните също правят врътки, както някоя от вас беше писала, и уж отиваш при който се паднеш, пък накрая пак ти искат пари за екип. И не знам как се процедира в такъв случай, като и твоят живот, и на детето ти е в техни ръце, и си във възможно най-уязвимият си момент.
В частната пък има хиляда такси и подтакси, които плащаш, ама и ти не знаеш защо - избор на дата, ако си секцио, избор на неонатологичен екип, такса кърмене и прочее, а реално рядко за тия неща някой се допитва до теб.
От години обаче съм взела решение за себе си, че ще раждам в частна болница. Най-малкото - не е нормално, както каза babyboo, да има две тоалетни на етаж с куп родилки и да притичваш през целия коридор полугола с риск да се изпуснеш, че и като стигнеш, да трябва да изчакваш. Или пък да няма топла вода. Разпорена, покрита с кървища, пот и други телесни течности и да не можеш да си вземеш един душ, извинявам се за цветните описания. 21 век сме, не сме крепостни селяни. 3, 5, 20 дни, НЕ е нормално да нямаш капка уединение и нормални битови условия.
За самостоятелна стая не държа сякаш, макар че не съм сигурна още. Хем не ми се дават излишни пари, защото е по-скоро прищявка, хем не желая да гледам други гърди и кървища освен моите...
Надявам се всичко да мине добре, може би към средата на месеца ще говоря и с израждащия, и ще отида и на отворени врати за всеки случай. Макар че съм лежала там преди години - ами, много мили бяха всички, от санитари до лекари. Нищо общо с държавната, за където се носят легенди и за жалост, нищо не се е променило и след години по разкази на приятелки - с часове никой не се сеща да те провери дали си добре и да ти смени лигнина, сутрин санитарките влизат като ГДБОП в акция или ти крещят, че си изкървяла, акушерките те изкарват идиот, понеже не ти тръгва кърмата, въобще...
То човек е достатъчно травмиран от целия процес, та отношението на леля Станка, дето си мрази работата и живота като цяло, е достатъчно съвсем да те довърши и да ти докара кошмари за цял живот.