Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Именно поради такива причини и аз ще раждам за втори път в частна  болница.  Доволна съм от отношението, никой не си е позволил да бъде груб с мен. Елементарен пример - постоянно носеха вода, независимо на какво положение ти е предишната бутилка. Превръзки също.
По време на самото раждане пих вода. Отвориха ми прозореца,понеже ми беше станало адски топло. Пускаха шегички за разведряване на обстановката. Въпреки,че беше предизвикано раждане с хапчета+ в някакъв момент окситоцин, доктора не ме е гледал през 30 мин за разкритие. Помня,че дори бях възмутена защо тоя човек не идва да ме провери, а той просто си е знаел,че няма да стане толкова бързо явно. Откъм принадлежности като чаршафи, чаши и тн също имаше всичко. Единствено искаха мокри кърпи за бебето и козметика за мен.
За сравнение дъщеря ми беше болна с бронхиолит миналата седмица. Имах опцията или да де водим фиктивно настанени в детско отделение в града, в който живеем и да ходим само за вливки на антибиотик, или да отида във Варна и да ни настанят реално. Значи, толкова съм възмутена от всичко,че наистина добре,че се прибирахме, защото аз не знам тези хора, които действително лежат там и то с деца как издържат. Първо в коридорите та отделението е кучи студ, стаите се топлят с радиатори, които имат нужда от дооооста време, за да загреят. Това го знам, защото единия ден ни се налажи да чакаме в стаята, докато дойде докторката за визитация. Ок, има някакъв ремонт и е сравнително чисто, но леглата, шкафчетата и тн са си стари, матраците в потресаващо състояние. Няма абсолютно нищо откъм чаршафи, одеала, възглавници. Има разлепени бележки с някакъв си график, в който пише,че.има храна за децата- оказва се,че няма. Има с стая, на която пише детски кът, над нея сложена бележка персонал. Сестрите бяха различни- едните бяха мили и добри, другите бурсуци. Дори при въпрос от друга жена(от малцинствата беше) къде съм щяла да раждам и като казах къде, сестрата си позволи да направи коментар: е защо ходите в частните болници да раждате, какво им има на държавните. Има им и то доста. Единствено отивам в държавната, ако недай си боже тръгне преждевременно раждане и то заради неонатологията им.

И мен не са ме проверявали през 5 мин за разкритие. Провериха ме при приема- бях с 3см. Час и половина по-късно вече бях с 6.5см и ми поставиха епидуралната упойка, а след час и половина вече бях с напъни. Казах на акушерката, като тя поне 3 пъти ме попита дали съм сигурна, защото не искала толкова често да ме проверява, за да не получа допълнителни разкъсвания. В крайна сметка ме провери, потвърди, че съм с пълно разкритие и извика лекарката ми, която каза, че няма да ме проверява и тя, а направо пристъпихме към същинската част на раждането. През цялото време моята лекарка беше до мен, окуражаваше ме, между напъните ме питаше дали искам глътка вода, питаше ме дали ме боли, мереше тоновете, а от другата ми страна беше стажант- лекар, която също много ме окуражаваше. В един момент осъзнах, че в залата има поне 10 специалисти- неонатолози, акушерки, лекари, анестезиологът пак беше дошъл, за да предлага упойка за зашиването и нито един от тях и за секунда не се е държал лошо с мен. Абе с две думи- аз нямам никакви негативни спомени от моето раждане. След като бебето излезе, веднага я сложиха върху мен за skin to skin contact и два часа си седя при мен, сложена на специално “легло” и закачена на апарати за следене. След това я взеха за тоалет и изследвания, а мен ме преместиха в отделението. При опит да ме вдигнат обаче, съм припаднала заради кръвозагубата и веднага ми включиха системи и ми донесоха хапване, нищо, че беше 23:45ч.

Затова се съгласих за частна болница - поне, ако нещо не ти е харесало "имаш право" да протестираш, защото плащаш и един вид ти предоставят услуга.
От всичко, което изчетох, казвам ви честно, не знам още тези хора как са живи, аз щях да ги убия с "благия" си нрав. Най-малкото щях да ги скъсам от жалби.
Като бях по-малка имах паникатаки, веднъж положението е било много сериозно, имала съм гърч. Съответно мм ме е закарал до Пирогов, където се свестих. Там се държаха с мен все едно съм наркоман, каквото и да се опитвах да обясня. Подмятаха ме по легла и имаха ужасно отношение. Година-две след това, връщайки се назад, си бях казала, че това е нещо, което никой не трябва да позволява. Медицинските лица трябва да бъдат внимателни, без значение колко са натоварени. Никой не ги е карал на сила да се захващат с това. Както към мен или към вас хората имат очаквания с оглед професията и гледат критично на грешките, които допускате, така критични трябва да сме и към всички медицински лица.
Не може да се отнасят с теб сякаш ти правят услуга. Услуга не ти правят, а си вършат работата. Ако някой постъпи лошо с вас, подавайте сигнали, пишете жалби и т.н.. Никой не заслужава подобно отношение и по-добре да се действа срещу него (какъвто и ефект да има), отколкото да се зарязват нещата така.

Припомням, че антиутопията в държавните болници също Е платена - и ние, и мъжете, и майките и бащите ни плащат - при това без право на избор дали и колко да инвестираме в това.

Така че именно раждащите в държавни болници имат най-голямо право на претенции.

При брутна заплата 1500 евро, към момента общо 120 евро/месец се удържат за здравно осигуряване. Това са 1440 евро годишно, внасяни в държавната хазна за здравеопазване, благодарение на един средностистически работещ човек.

2880 евро се плащат благодарение на човека и жена му години наред, за да може после някоя санитарка или друг персонал от здравното заведение да се навикат на жената, докато ражда, защо си е позволила да изохка, да повърне или подлогата й е пропуснала и чаршафът се е изцапал с кръв.

Меко казано, вбесяващо. 😠

По темата за жалбите - на мои оплаквания, които съм подавала покрай баща ми, не съм получавала никакви отговори. Мисля, че в най-добрия случай, такива писма се оказват на дъното на нечие чекмедже. В лошия случай, авторът на оплакването бива разкарван по медии да се обяснява и в крайна сметка гилдията след разследване винаги преценява, че нарушение не е било налице и възхвалява професионалистите, които са си свършили перфектно работата.

Затова поставих израза в кавички, заради глупавата ни народопсихология да си мълчим и да не очакваме нищо, защото е "безплатно", видиш ли.
Това биха ни посъветвали масово хората, които не са изпитали подобно нещо, като самият съвет ще е украсен с едно "ееее....." в началото

Мълчанието идва най-вече от страх, защото буквално от лекарите зависи благополучието на раждането и просто жените си траят в името на детето. Аз съм доста устата и не знам ако някой се държи грубо с мен без причина дали ще си мълча, но в паниката не знам как ще реагирам. Гледам да мисля позитивно и да се надявам на нормално отношение имайки предвид, че ми е за първи път и не знам какво се случва🤣🤣

Лекарите са положили Хипократова клетва.
Аз не осъждам липсата на реакция към момента на раждане, а давам съвет, ако такова нещо се случи на някоя, да не дава Господ, да реагира, когато мине всичко.

В това отношение присъствието на бащата според мен доста помага да се минимизират  проблемите. Ако раждащата жена в общи линии не знае на кой свят е от хормони, болка и/или страх, мъжът поне физиологично не е възпрепятстван да гледа трезво, да преценява и най-вече, да помни какво и от кого се причинява на жена му и детето му. ✌️ Това - ако и жената е ок той да е там и болницата го позволява, разбира се.

Според мен основната причина в повечето болници да не се разрешава присъствието на бащата (даже срещу допълнителна такса) е нежеланието на медицинския персонал да предостави каквато и да било евентуална възможност за санкция над това, което се случва в родилното. 😒 Което за мен си е ярко червен флаг. Ако не се притесняват от нищо, да оставят решението на семейството и толкова.

Аз бях доста устата с тях, но това по време на раждане не е възможно през цялото време.
И малко да се посмеем. Спомням си как при поредната проверка за разкритие през 5 мин и охкане от моя страна, че прекаляват и е болезнено, акушерката миобясни, че лекаря пъхал 2 пръста, а главата на бебето е 10см и ще ме боли много повече. А аз я питах раждала ли е и се оказа, че не е. Тогава се усмихнах нагло и и' казах, че няма право да говори какво усещам. Ръката на лекалря е в обрятна посока на бебето и в това няма нищо естествено, затова боли и искам да престанат с прегледите - е спряха. Отидох в родилна, когато главата на бебето вече се виждаше :Д

Момичета, според мен монетата има две страни. Ние виждаме само ужасния, краен резултат като пациенти. Условията и за тях са отвратителни. Здравната ни каса се източва тежко и на други високи нива. За тези хора нищо не остава. По време на моето раждане октомври, те получиха в пликче аванса си за септември. Питах ги защо още работят тук, а те казаха, че навсякъде в държавните е така. Някои доработвали на частно, от там вероятно и по-голямото старание в тях, но дори и там големите пари са за шефовете на болницата. Ясно е, че никой не ги държи на сила, но вярвам в това, че и системата ги мачка жестоко. Не всеки от тях има желанието, капацитета и възможността да иде в чужбина.

Раждах в единственото държавно отделение в София, където насърчаваха нормално раждане и даваха бебетата на майките веднага, имаше отложено клампиране и прочие....познайте - закриха го няколко години по-късно. Персоналът не достигал, не знам си какво. Имаше слухове, че сменили директора, който дошъл с мисия да го съсипе, защото дърпал пациенти от частните.
Шейново размениха бебета, Щерев направиха бебе на жена от мъж, който не беше дал съгласие за това и разбра, когято детето направи година, МД с шамарите .... все им се разминава и така ще си остане, защото става въпрос за наистина много пари. Реално си доплащаме и се кръстим да мине всичко гладко. Тези хора нямат оправдание за отвратителното си отношение, но просто системата ни го толерира, защото така пациентът плаща повече.

Ще ви разкажа, за моя крайно неприятна случка от преди близо три години отново в шейново.

Забременях втори път след сина ми, когато той беше едва на 6 месеца. Бременноста следих на частно при същата докторка която ме следи и първия път. В 5 месец прокървих, като както тя така и на няколко пъти в спешни кабинети ми казаха, че не виждат опасност щом е малко кървенето и непостоянно. Така в 7 месец кървенето продължаваше, накрая се стигна да отида по спешност ден преди рожденият ми ден в най-близката до мен болница - Шейново. Стоях за задържане, обяснявах им че имам контракции, те ми казаха “ нямаш , твоето е на психическа основа “ , отново спукана вена, отново неопитен обучаващ се персонал се чудеше какво да ме прави, едната вечер стоях до 2ч през нощта кървяща и с контракции пред кабинета на дежурния за да го изчакам понеже имал работа. Дадоха ми обезболяващи и ми казаха “ нищо ти няма, внушаваш си “. Изписаха ме след 3 дни с диагнозата, че детето е добре и аз съм добре. Няколко дни по-късно болките и контракциите не спряха докато една вечер 4 дни по-късно след изписването родих вкъщи мъртво бебе, сама на пода с друго дете плачещо в стаята и с мъж който Един час чакаше 112 да дойдат. След куп разправии, съдебна медицина обикаляне по районни и какво ли не, казаха че било моя грешка.
Не го разказвам за да предизвиквам съжаление, преживявам го все още и още сънувам кошмари, просто в България трябва много да се внимава с лекарите на които поверяваме нашият живот, както и този на детето ни.
Абсурдно е да се молиш да те видят как си, да питаш как е детето ти и да не ти дават отговор. За това и този път си бях казала, ако ще и 10 бона да дам за това следене и раждане искам да излезем живи и здрави. Едно време майките ни не са се следили като нас, не са знаели пола на детето си докато не го извадят. Сега даваме по 5к за тестове, по 200лв на преглед и пак се чудим дали всичко ще е наред. Това ме побърква. Това да те е страх да се зарадваш, че ще имаш дете докато не го усетиш в ръцете си, не е добре за психиката. После защо жените масово изпадат в следродилна депресия. Никой не говори за ежедневния стрес който преживяваме от виждането на двете черти до края, та и след това. Най-малкото което искаме е отношение и то не червен килим и хайвер, а да не те размятат като сурово месо.

За съжаление си много права, Илиева. Нали майка ми я блъсна кола миналия месец и я оперираха в Пирогов. Аз ужас изпитвам от тая болница ама в последните години и баба, и братовчедка ми, и майка ми преживяха операции в травматологията там. Парите са за големите риби, санитарката е на мрз.
Обаче пак не мога да приема нечовешкото отношение. А и една жена може след раждането да дава гласност и да пише жалби, но докато е там и ражда е ясно, че не може винаги да се защити.

Аз не знам за държавните болници като цяло, които не допускат бащата дали изобщо имат ресурс да го допуснат тоя баща. Ще е странно общи стаи с по няколко мъже там. Не знам, поправете ме ако греша.
Есента бяхме в Испания при моя приятелка, която също беше бременна, даже вече роди. И нейния мъж пита моя дали ще присъства на раждането и ние и двамата - о, не то ако е секцио, съвсем. И те бяха много изненадани как присъствието на бащата е условно, даже в повечето случаи изобщо не присъства дори при натурално раждане. Обаче там и стаите не са така споделени.

Аз изпитвам ужас да не се падна с кофти хора, без значение в коя болница съм. Не искам да съм груба, но една приятелка роди в Шейново и като цяло беше ок с преживяването, но в реанимацията каза, че е била легло до легло с някаква ромка, която е подлудила всички. И в частната болница ти стига да попаднеш на кофти човек в твоята стая…

Baby boo, не знам какво да кажа! Съжалявам за преживяното!
Наистина едно време не е било по-добре, аз съм родена 1993 г, майка ми е ходила там на каквото се е полагало. Седмица преди да се родя е Нова година и никой зор не си е давал. Отишла на АГ на преглед и той й казал, че ще роди февруари! И тя била в шок, защото терминът е бил януари, обаче според лекаря такова малко бебе щяло да се роди месец по-късно! Обаче съм била малко бебе с огромни кости! Това казал. Е, не съм се родила поднормена, 3 кг инещо… в началото на януари! Добре, че майка ми е била перде и не ги е слушала!
А в началото на бременността с мен е имала кървене, отишла на лекар и казали, че няма смисъл да прави каквото и да е - нито хапчета, нито инжекции, а да чака да направи спонтанен аборт. Понеже била на 31 г за къде да се мъчи…
Общо взето някакъв майчински инстинкт я е хванал и буквално се озъбила на лекаря като не иска да я приема за задържане да изпише инжекции и да си ходи вкъщи. Съседка се смилила над нея и идвала да слага инжекциите, защото нали.. няма смисъл да пълни отделението като ще прави спонтанен аборт.. ей ме, 33 година карам.. нито съм с големи кости, нито съм ранен аборт.

А мм не се е обърнал, виждали са, че не се обръща в последните седмици ама .. защо да се хабят със секцио, вадили са го брутално, дърпали са го за краката, а свекърва ми е била разпорена жестоко с усложнения и е лежала в болницата 45 дни след раждане с жесток абцес. Свекър ми донесъл кола, че й се пиело и я откраднали, нали е комунизъм.. кока кола само с връзки. Аз се надявах такива неща да не се случват в днешно време, но след разказите ви…

Не е гаранция, че като платиш, ще получиш по-добро отношение все пак.
Нито подценявам професиите им, нито не вземам предвид условията, в които са принудени да работят, както и заплатите, които са смешни. ОБАЧЕ едното не зависи от другото. Лекарската професия би следвало да върви ръка за ръка с хуманността. Винаги бих застанала в подкрепа на медицинските лица, когато искат промяна на условията на труд, но никога не бих ги подкрепила, ако заради тези условия се държат безобразно с човек, особено при положение, че не от него зависи положението им.
Пак казвам - изборът на професия го правим ние самите. И един адвокат, каквото работя аз, не винаги взима добри пари, не винаги може да почива по два дни през седмицата и Н-брой часа след работа, както се полага на всеки. Аз в моемнта, например, в 8 месец стоя на работа до 19-20 и през това време не ставам от бюрото. Защо? Защото клиентът не винаги може да прецени, че за едно нещо трябват доста часове труд, или пък не е могъл да предвиди спешната ситуация, например. Никога не съм си позволила негативното в мен да изплува пред него, да го накарам да се почувства кофти в стресова ситуация.
Така е с всяка професия, с която се работи с хора. Длъжен си да се отнасяш човешки. Парите никога няма да ни харесват, условията понякога също.
Казвам го, защото като по-малка съм работила и като продавач.

Момент, момент, за присъствие на бащата по време на самото раждане говоря. После в обща стая в женско отделение е ясно, че няма как мъж да стои. За самостоятелните стаи в МД например съм чувала, че са само няколко и си е чист късмет човек да уцели да има свободна стая, дори да иска да си доплати.

Ако по време на самото раждане има и друга раждаща жена в залата (така ли се ражда в държавните болници?) това за мен е WTF ситуация само по себе си - и със, и без бъдещ татко в залата. 😱

Мислили ли сте за присъствие на бащата, като стана дума? Тоест държите ли / бихте ли искали?
Защото на мен ми е малко странно, честно да си призная, т.е., ако бащата иска, няма да му кажа "не", но и не бих го питала, защото ще звучи сякаш държа, а аз не държа, и ще се почуства длъжен. А пък аз не вярвам да е много приятна гледка процесът. Лично аз не бих присъствала в стая с раждаща жена, ако не раждам аз 😁

Victorinox77, в държавна има шанс да раждате повече жени в една стая. При мен имаше още едно легло и магаре, но просто не дойде родилка. В повечето предполагам, че е така.
В частните също няма гаранция, чувала съм варианти всякакви. Затова е най-добре да се провери предварително. Една позната пък ражда в частна, плати за екип и присъстващ татко. Екипът не идва (били отпуска), родилното било препълнено и родила нормално на операционната маса, защото само там било свободно. Беше се одървила от твърдата маса, без магаре, без опция дори леко да я повдигнат. Разбира се не и' приспаднаха и стотинка от платеното.