За спорта в училището

Нормативи има, говориш наизуст. В кой клас е детето ти? Какво спортувате заедно или по отделно?

Ако часовете по ФВС се провеждаха както трябва децата може и да ги обичат. Но това е до гимназията по мои наблюдения след това е задължения, от което гледат да се скатаят. Трудно се обича и спорта, ако училището няма физкултурен салон и хубави площадки/ игрища за волейбол, баскетбол, футбол.
Родителите, които не могат да плащат имат опция - УСШ. Те предлагат безплатни тренировки за ученици, като условието е трениращите при тях деца да участват в училищните спортни състезания за своето училище. И разбира се екипировката е за сметка на родителите, няма как.
Има и улични фитнеси, както и по кварталите има площадки за баскетбол. Безплатни са.
Има тротинетки и колелета, стига да искат да карат.

Предвид споменатата липса на елементарни хигиенни условия като душове и достатъчно време м/у часовете, единствената функция на този предмет трябва да е разпускане, почивка на ума.
Аз също нямам наблюдения децата да са масово с наднормено тегло. Повечето деца на приятели, които още са в ученическа възраст, ходят на балет, плуване, волейбол, баскетбол, футбол и т.н. Т.е. на това, което им е интересно.
Ненавиждах едно време часовете по физическо, повечето неща ми бяха скучни, а други ме плашеха до смърт. Ами не всеки е подходящ за упражнения на греда или успоредка. Нито пък учителите имат знанията на треньор, който може да ги подготви за правилно изпълнение. Подобна задължителна програма не само не възпитава в любов киъм спорта, а обратното, може да ги накара да го намразят.

П.П. Обичах плуването и си се записах там. Дъщеря ми също. И на волейбол ходеше за кратко, но не беше нейното. В училище покриваха базови нормативи, които не създаваха опасност за здравето.

Не знам как е сега, но по мое време още от 5-ти клас покривахме нормативи, имаше задължително облекло за физическо, после в гимназията пак покривахме нормативи, но нямаше задължително облекло стига да сме с анцунг. Много мразех да ни карат да тичаме вън на студа.
В училището до нас гледам играят народна топка малките, и ние играехме до 4-ти клас.
Живея до детска площадка и все по-рядко вижда деца да играят както играехме ние едно време - ластик, въже, топки, федербал.

Училищата осигуряват каквото могат, предвид, че са претъпкани и не всеки клас има достъп до салона даже. Малкият салон в училището от няколко години е класна стая. Училището на моите деца осигурява един час допълнително волейбол под формата на ИУЧ, винаги последен час. Има спортни клубове по карате, футбол и танци, където таксите са символични, както и натоварването всъщност, ако се разчита на два или три часа седмично физическа активност е нищо. Защото ние като деца сме били много по-активни навън, сега нито имат навика, нито безопасността да щуреят така. Има волейболен клуб за 5-7 клас, те май тренират повече. И по наше време имаше някакви символични такси, ранната демокрация. В гимназиите не знам как е точно, но гледам, че много от тях имат отбори по футбол, баскетбол, волейбол. По мое мнение са по-закръглени днешните деца в сравнение с нашите поколения. Но причината е и в храната, имат достъп до повече храна, и то по-скоро вредна храна. Като цяло дай им да висят на телефоните и ако от ранна възраст не се изградят навици за поддържане на здравословна форма, после трудна работа е моето мнение. Но училището няма как да поеме отговорност за тези фактори - преяждане и обездвижване в свободното време. И по наше време физическото беше 2-3 часа седмично.

Достатъчно им е. Те и сега имат доволно много часове, остава да спят в училище. Моята дъщеря не харесва ФВС, играят баскетбол, бутат се, постоянно я уцелва някоя топка някъде...
Има прекрасна фигура, ходи много пеш, играе народни танци...

И аз да попитам "Защо трябва да прехвърляме всички наши отговорности, като родители на училището?"
Децата ни не са възпитани, защото в училище не ги възпитават....
Децата ни са неграмотни, защото в училище не са ги научили...
Децата ни са с наднормено тегло, защото в училище не спортуват...

Чии са тези деца? А ние къде сме?

Даже са много,  според мен.  Дъщеря ми има 4 пъти в седмицата. Децата нямат условия и време да се преоблекат преди и след часа, съответно са на училище с екипа за спорт. Изпотени след часа е супер! Да отбележа,  че не съм против спорта, но по начина, по който се провежда в училище, не съм съгласна.  Освен това  норативите, които трябва да постигнат са завишени. Тя ходи допълнително на плуване.

Незнам къде имат 2часа физическо. Дъщеря ми има 4 в 5клас и двата срока.

В гимназия в осми подготвителен са два часа🙂

Напълно съм съгласна. В този си вид, че и с оценки, часовете по физическо предизвикват единствено отвращение в детето ми. Така беше и с мен. Добре че не са повече.

Да, така беше.  Още ние като бяхме ученици бързахме в междучасията да се преобличаме в една малка стблекалня. Време за почивка след това няма.
Мислила съм, дали ако са два последователни часа в един ден, дали няма да е по-добре. В това време да могат да се преоблекат децата  и да починат след физическото натоварване. И да не им се взема от междучасието. За душ, дори не мога да си представя.

При нас, в гимназията, имаше само една съблекалня и момчетата се преобличаха в коридора пред салона. В сградата бяха две училища и се е случвало да делим салона или двора с някой клас от другото училище. Съответно никой не смееше нищо да си оставя в съблекалнята, че да не изчезне.

Прави се сбирка на класът, започват се разговори за любими предмети, любими учители и разбира се такива, които не се вписват в тази графа. Стига се до учителят ни по физическо възпитание и самият предмет. Любим предмет за мен, със страхотен преподавател по физическо възпитание, човек с подход и обичащ работата си. Чакала съм часовете с нетърпение. И какво се оказва, това което на мен ми е харесало за доста мои съученици е било скучно, та дори досадно.
Относно въпросът дали са достатъчно часовете - не мога да дам компетентно мнение, по-скоро бих насочила вниманието си към нещо друго - това всички ученици да бъдат включени в заниманията по време на час. Прост пример по спомен от ученическите ми години. Какво се случваше с децата, които не спадат към графа ,,спортни натури". Игра на волейбол (да вземем за пример), тези които не са толкова добри търпят критики от страна на тези, които тренират този спорт или просто им се отдава. Съответно те изпитват притеснения, че не могат да играят, дори и да стоят на игрището са просто статични участници. И тук идва моментът, който за мен е съществен. Как да се процедира - всеки да се занимава със спортна дейност, която му доставя удоволствие и се чувства добре изпълнявайки я или всички, кой колкото може да бъдат в играта зададена по програма?
Не съм тинейджър, нито имам дете в тази възраст, за това може би и въпросът ми ще бъде неуместен, но въпреки това ще го задам - какво пречи в свободното си време, желаещите да спортуват да го правят. Ние се събирахме в училищният двор, на игрището и играехме волейбол и баскетбол свободно!? Защо да е невъзможно и сега това да се случва?

Напълно възможно е и го правят. В двора в училището на сина ми непрекъснато има играещи ученици. Наскоро им направиха две хубави нови игрища, беседки...

Малко са часовете за спорт. Поне двойно трябва да се вдигнат.