Железните ботуши (история с трансгенерационен страх)

Много често в кабинетите на психолози и психотерапевти (а също и в групите по семейни констелации) идват майки, които споделят, че децата им са страхливи и притеснителни. До такава степен, че плачат истерично, когато ги оставят сами. Те са направили живота на майките си труден, защото се вкопчват в тях, не ги пускат да отидат дори в банята, залепват се за полите им, когато тръгват на пазар или в двора, постоянно ги държат за ръката и дори треперят от страх.

На въпроса от какво ги е страх, тези деца нямат смислен отговор. И никакви логични аргументи не ги убеждават, че няма нищо страшно да стоиш сам в стаята си в един голям съвременен град… Майката на такова дете е склонна да прибягва дори до по-груби действия, служи си с лъжливи маневри за отвличане на вниманието, за да може да излезе някъде сама. Често е склонна и да дава „безобидните“ чайчета и хапченца за успокояване на нервната система от мента, глог и валериан. Но нищо не помага. А отношенията ѝ с детето са изострени и трудни за понасяне.

Това сравнително често срещано детско поведение не се разбира правилно от родителите. Защото винаги се оказва, че децата не са тревожни и не се страхуват за себе си. Вкопчването, сълзите и треперенето от страх всъщност означават, че детето се страхува за живота на майка си. И затова не я пуска никъде. Иска тя постоянно да му е пред очите, за да може при нужда да я спаси…

Въпросът е откъде идва този страх? И той изисква съвсем конкретен и ясен отговор, за да може страхът да се преодолее. Важно е да изследваме подробно ситуацията, за да навлезем в същината на проблема. И само достигайки до разбиране, можем терапевтично да повлияем върху странната симптоматика на такова свръхтревожно дете.

Причините за този страх обичайно са свързани с това, че майката или е болна, или е депресирана. Или пък може тя да има влечение към смъртта като реакция от загуба. Например – ако е загубила рано родител или братя и сестри. Детето чувства това влечение на майката. Страхува се да не я изгуби и в страха си не иска да я пусне никъде…

Ще разкажа една история, от която се вижда, че този страх може да има много особени трансгенерационни корени. Това се случва с жена на 38 години. Тя споделя, че дъщеря ѝ, момиче на осем и половина, е досадно вкопчена в нея и не иска никога да остава сама. След кратко обсъждане клиентката напълно се съгласи, че дъщеря ѝ очевидно се страхува за живота на майка си, а не за собствената си сигурност. Тя си припомни множество ясни сигнали и думи на детето като: „Мамо, внимавай!... Мамо, пази се!... Мамо, да не се удариш, да не се убодеш!... Мамо, къде отиваш? Мамо, защо се забави?“ и др. Все думи и действия, които издаваха страха на детето за живота на майка му.

Когато изследвахме произхода на този страх, установихме, че в настоящия живот на майката няма нищо плашещо, което детето интуитивно да чувства и от което да произлиза този страх. Тя не е болна или депресивна, в живота ѝ няма загуби на близки хора, които тя подсъзнателно да иска да последва в отвъдния свят... Така че като следваща стъпка се върнахме в детството на самата майка, за да видим какви страшни преживявания има там.

И това, което се разкри, изскочи някак изведнъж. История, изпълнена с толкова много страх, че беше изтласкана и забравена, потънала в несъзнаваното. Оказа се, че в първи клас тя отишла за една седмица на зелено училище, където имало и по-големи деца. На лагера била популярна модата децата да попълват лексикони. Тя също попълнила такъв лексикон с напътствията на едно по-голямо момиче – лидер в групата и основен проводник на модата с лексиконите. При попълването споделила немалко лична информация, включително множество цифрови данни: кога е родена, колко е висока, колко килограма е, колко приятелки има... И тогава какичката започнала да комбинира цифрите от нейния лексикон и да пресмята. Да събира, изважда, умножава и дели… И докато играела така умело с цифрите, клиентката ми я гледала с огромен респект. Като хипнотизирана! Тя била едва навършила седем и тези операции ѝ изглеждали магически и недостижими. Когато приключило с пресмятанията, голямото момиче я погледнало с очи на ясновидец и ѝ казало: „От моите изчисления се вижда, че когато станеш на 9 години, баща ти ще умре на твоя рожден ден!“.

Това зловещо предсказание се забива в съзнанието на моята клиентка и тя се изпълва със страх. Очаква с ужас своя девети рожден ден. И се готви за голямата битка. Битката със Смъртта за живота на баща ѝ. Защото във всяко дете в подобна ситуация на страх за живота на родителя се задейства програмата: "По-добре да умра аз, отколкото ти, мили татко" Във фантазията ѝ преминават какви ли не картини и възможности. Сценариите се сменят, а ужасът става все по-голям с наближаването на злокобната дата. Не смеела да сподели с никой страховете си. Представяла си, че ако го направи, баща ѝ може да умре в същия миг…

За нейния девети рожден ден цялото семейство отива на село. А баща ѝ имал уговорка с други мъже да ходят заедно в гората, за да секат дърва. Тя обаче се вкопчила в баща си и му казала: „Тате, не те пускам да ходиш в гората! Остани си тук с нас!“.

Бащата се видял в чудо. Тя се държала за краката му и плачела. Не помагали никакви аргументи, че той е направил тази уговорка преди месец и не може да се откаже. (“Нали знаеш, тате, че аз си държа на думата. Мъжете трябва да си държат на думата!“)… Но в крайна сметка той, с цената на заплахи, тръгнал с една каруца заедно с другите мъже, с които имал уговорка. Тогава тя скочила на каруцата и не искала да слезе. Обяснявала през сълзи, че и тя ще дойде с него. Плачела и настоявала, че ако ще ходи баща ѝ за дърва, трябва задължително да си обуе железни ботуши. (Така и не разбрахме откъде ѝ е дошъл този образ в ума.)

Бащата, разбира се, нямал такива ботуши, но като видял неотстъпчивостта на дъщеря си, в крайна сметка се съгласил да я вземе със себе си в гората. И през целия ден тя обикаляла наоколо, изследвала какво има зад всеки храст, зад всяко дърво, въоръжавала се с камъни и пръчки, за да се намеси решително и да спаси баща си при нужда. Била толкова уплашена, че този ден ѝ се сторил по-дълъг и от година.


В крайна сметка, естествено, баща ѝ се прибрал жив и здрав заедно с нея и другите мъже.

Когато си припомни тази история, моята клиентка осъзна, че дъщеря ѝ по странен начин преживява същото спрямо нея. Да, и тя също наближаваше девет години. Установи, че: "О-о, да, този страх се появи през последната половин година, без никакви реални причини!".

Тези трансгенерационни връзки, които биват изследвани от множество аналитично и системно ориентирани школи в психотерапията и особено от метода Семейни констелации, напомнят за дълбочината, до която достигат основанията на нашите симптоми. И тази майка беше до сълзи трогната, когато разбра, че преживяванията на дъщеря ѝ се основават на разтърсващи събития от нейния живот отпреди 30-тина години, за които дъщеря ѝ изобщо не е чувала. А осъзнавайки тези връзки и работейки над себе си с този така вълнуващ метод, ние получаваме най-важното и най-успокояващото за човека прозрение. Разбираме и сме трогнати до сълзи, че не сме сами, че между нас има невидими нишки, които ни държат заедно…

Историята имаше положителен край. Когато майката разказа на дъщеря си за своите преживявания след този летен лагер, това донесе спокойствие. И по-голяма задушевност и близост в отношенията между майка и дъщеря…