Любов и война

Ще ви разкажа три любовни истории: първата е интересна (за загрявка), втората е покъртителна и градивна, а третата – мистериозна и деструктивна (от терапевтичната практика).

1.

По празниците си направихме една семейна екскурзия до Русе, където посетихме римската крепост Сексагинта Приста. Екскурзоводката Маргаритка Иванова ни заведе в един подземен военен обект, който е бил щаб на германската армия по време на Втората световна война и в който са се съхранявали и боеприпаси за зенитната артилерия. И там ни разказа как през 2006 година в този обект дошла германска група туристи. Един от германците бил възрастен човек и водел внучката си – около 15-годишно момиче. Вместо дисциплинирано да слуша беседата на екскурзовода, той се запътил с уверена стъпка през лабиринтите от помещения и коридорчета. И го чули да казва развълнувано на внучката си: „О-о-о-о, ето го, ето го!“. Внучката също била развълнувана. Тогава екскурзоводът също отишъл при тях и видял, че на една от тухлите имало надпис с инициали и година: H Z 1944.


Човекът обяснил, че се казва Ханс Цимерман и това са неговите инициали. През 1944 година той бил военнослужещ в германската армия. Бил 18-годишен младеж и в България се влюбил в едно момиче. Те двамата си обещали да се оженят след войната, но „желязната завеса“ ги разделила и замисълът им не се осъществил. Този човек дошъл в България, за да намери отново своето любимо момиче. Но не успял. Само успял да покаже на внучката си тези инициали, които и вие виждате на изображението.

Оттогава екскурзоводката разказвала често тази история. И веднъж в групата имало човек, който силно се заинтригувал. Попитал за името на германския войник и когато го разбрал, казал: „Не, това не е той!“. И разказал история номер две.

2.

Неговата майка също имала любовна връзка с германски войник. Той дори бил сгоден в родината си, но заради силната си любов написал на своята годеница, че разтрогва отношенията си с нея, защото се е влюбил в друга. След войната двамата влюбени планирали да се оженят, но това така и се оказало невъзможно. След няколко години, през които си пишели писма, българката написала на германеца, че повече не може да чака и ще се омъжи. Той също ѝ написал, че смята да създаде свое семейство.

След няколко десетилетия синът на българката тръгнал да пътува служебно до Германия. (Нейният съпруг вече бил починал.) Тогава тя решила да разкрие на сина си историята за своята любов с германския войник. Дала му също и адреса и го помолила да го потърси, за да го види. Синът отишъл на посочения адрес в Германия и позвънил на вратата. Отворила му възрастна жена на годините на майка му. Той попитал за любимия на майка си и жената му отговорила, че той наистина живее тук, но в момента отсъства. Тогава българинът разказал накратко кой е и защо е дошъл. Германската домакиня го поздравила и го поканила да влезе. Но го предупредила, че го чака изненада.
Когато влязъл в хола на къщата, българинът останал изумен. Там на централно място той видял един голям портрет на майка си като млада! Бил толкова поразен, че се просълзил. Оказало се, че германският войник се оженил за своята годеница от Германия, но неговото единствено условие, за да го направи, било тя да се съгласи в жилището им да стои на видно място портрета на българската му любима. Жената проявила уважение към тези чувства и се съгласила. Така те живели заедно в любов и уважение до старини… Децата им също хранели уважение към българската жена в живота на баща им и сякаш това уважение засилвало любовта и взаимната свързаност в семейството…

3.

В третата история става дума за жена на 50 години, която цял живот не е можела да създаде здрава връзка. При нея нещата се случвали все по един и същ сходен начин. Още първата ѝ любов от ученическите години е била с момче, което си имало и друга. Уж са се обичали, били сродни души, но той така или иначе си поддържал и връзката с другото момиче. По-нататък тя все попадала в подобна ситуация: или била влюбена в мъж, който си има друга, или в мъж, който все не може да се раздели с другата. Дори имаше любовна история с мюсюлманин от друга страна, който и предлагал да бъда втората му жена. И тя не се беше възмутила от това, а стояла години наред във връзка с този човек…

Тази жена още от малка е била много изненадана и развълнувана по странен начин, когато влизала в спалнята на своите родители. Баща ѝ бил офицер. Над спалнята стояли три портрета: в средата той с офицерска униформа, от едната му страна – портретът на майка ѝ, а от другата страна – портретът на друга, непозната жена.

Попитах я какво знае за тази жена. Оказа се, че не знае нищо, но винаги била по тайнствен начин разчувствана и въвлечена в множество фантазии от странното съжителство на тези три портрета. И със сигурност върху нейната склонност да попада във връзки, където тя е втората жена, оказваше влияние тази странна комбинация. И не толкова комбинацията, колкото Тайната. Защото съм сигурен, че зад това странно съжителство на портрети на стената в спалнята на нейните родители се крие някаква човешка история. Със сигурност двамата родители така или иначе са приели тази история. И за тях е било напълно разбираемо и нормално присъствието на портрета на тази жена в най-интимното място в дома им. Но кой знае защо им е било неудобно да разкажат историята на дъщеря си. И понеже не е била разказана, историята е упражнила мощно влияние върху нейните нагласи за създаване на връзки. Фантазията за двуженството като нормален начин за функциониране на жената беше я завладяла само заради това, че портретът на втората жена стоеше там по неясни за нея причини.

Ето защо често казвам в групите си, че няма нищо по-лековито от Истината. И нищо по-разрушително от Тайната…