Аз повечето, които познавам и са оцелели имат по няколко заразени лимфни възли. Всичко зависи от характеристиките на самия тумор - хормонален ли е, колко е ki67, както и от организма на всяка. Имате шанс, стига вие да повярвате в това.
- Публикувана: 5 юни 2025, 19:01 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2025, 21:25 ч.
Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 89
Ново-Коте, дишай-издишай! Повтори го поне 10 пъти!
Запитай се ако те беше треснал преди два дни инфаркт или инсулт, къде щеше да си?
При тази диагноза поне имаш шанс да се бориш!
Сега дишай и издишай още 10пъти!
Ти си човекът, който трябва да се стегне! Ако не се стегнеш и близките ти ще се паникьосат. Повярвай ми това не е добре за никой!
Направи си график, някакъв план и го спазвай!
Пиши тук постоянно, момичетата много помагат с насоки и подкрепа.
Какъв е вида на рака? Хормонозависим, Ки, Хер?
Запитай се ако те беше треснал преди два дни инфаркт или инсулт, къде щеше да си?
При тази диагноза поне имаш шанс да се бориш!
Сега дишай и издишай още 10пъти!
Ти си човекът, който трябва да се стегне! Ако не се стегнеш и близките ти ще се паникьосат. Повярвай ми това не е добре за никой!
Направи си график, някакъв план и го спазвай!
Пиши тук постоянно, момичетата много помагат с насоки и подкрепа.
Какъв е вида на рака? Хормонозависим, Ки, Хер?
Nova_Kotka, здравей и не се притеснявай за това, което пишеш, нормално е да си уплашена и даже ужасена. Товапе естествена реакция. Тук няма уместно и неуместно, събарли сме се да се подкрепяме, така че казвай си всичко както ти е, за да ти олекне.
Иначе на въпроса - има измъкване. Има хора и с по над десет заразени лимфни възли са се излекували и живеят добре вече над 20 години. Аз познавам две такива жени, при едната имаше рецидив, но го пребори и него, при другата 25 години нищо и няма.
Има и други такива случаи, за които съм чела, и то доста, но споменавам жените които познавам лично.
Всичко е въпрос на късмет и (според мен) на това, дали ще съумееш да промениш това, което ти е докарало рака.
Погледни в живота си кое те стресира, кое ти докарва дискомфорт, кое можеш да промениш.
Иначе ти от рака си се измъкнала, нали си оперирана и всичко лошо е премахнато?
Вече нямаш рак. Имала си, махнал го е хирургът, ако има някоя останала клетка, терапията ще я изчисти.
Божа работа е дали ще се върне или не, това на всеки може да се случи. Но може да минат и 20 години до тогава. Това е толкова дълго време, че може да са открили лекарства за всичко, включително и за него.
Гледай сега да си минеш терапията и да влезеш в ремисия. После ще видиш, че ще свикнеш с мисълта и животът ти ще продължи. Гледай да го направиш възможно най-хубав това ще държи раците надалече.
Така казват но как е било не се знае.
Понякога човек сам не осъзнава, че нещо не е наред и приема за нормално да е в стрес.
Аз съм забелязала, че всеки човек с рак има нещо, което е било лошо за него. Само че е различно за всеки и някои хора не си го признават. Например имам приятелка, която имаше нещастен брак, но според нея не е бил нещастен, а напротив, било е голяма любов. В същото време когато се разболява, мъжът и не и позволява да се покаже от стаята без перука, защото не му било приятно да я гледа с гола глава. И един чай не иска да и направи. Ама иначе тя разправяше наляво и надясно каква голяма любов имат. След време го хвана, че е ходил при проститутка и вече и тя не можеше да си затваря очите и да обяснява колко голяма любов има между тях. Разведе се, още си е жива и здрава.
Иначе на въпроса - има измъкване. Има хора и с по над десет заразени лимфни възли са се излекували и живеят добре вече над 20 години. Аз познавам две такива жени, при едната имаше рецидив, но го пребори и него, при другата 25 години нищо и няма.
Има и други такива случаи, за които съм чела, и то доста, но споменавам жените които познавам лично.
Всичко е въпрос на късмет и (според мен) на това, дали ще съумееш да промениш това, което ти е докарало рака.
Погледни в живота си кое те стресира, кое ти докарва дискомфорт, кое можеш да промениш.
Иначе ти от рака си се измъкнала, нали си оперирана и всичко лошо е премахнато?
Вече нямаш рак. Имала си, махнал го е хирургът, ако има някоя останала клетка, терапията ще я изчисти.
Божа работа е дали ще се върне или не, това на всеки може да се случи. Но може да минат и 20 години до тогава. Това е толкова дълго време, че може да са открили лекарства за всичко, включително и за него.
Гледай сега да си минеш терапията и да влезеш в ремисия. После ще видиш, че ще свикнеш с мисълта и животът ти ще продължи. Гледай да го направиш възможно най-хубав това ще държи раците надалече.
Не съм убедена, че всичко е психоматика ..., защото съм говорила и с момичета, които казват, че са имали най-прекрасния живот преди диагнозата.
Понякога човек сам не осъзнава, че нещо не е наред и приема за нормално да е в стрес.
Аз съм забелязала, че всеки човек с рак има нещо, което е било лошо за него. Само че е различно за всеки и някои хора не си го признават. Например имам приятелка, която имаше нещастен брак, но според нея не е бил нещастен, а напротив, било е голяма любов. В същото време когато се разболява, мъжът и не и позволява да се покаже от стаята без перука, защото не му било приятно да я гледа с гола глава. И един чай не иска да и направи. Ама иначе тя разправяше наляво и надясно каква голяма любов имат. След време го хвана, че е ходил при проститутка и вече и тя не можеше да си затваря очите и да обяснява колко голяма любов има между тях. Разведе се, още си е жива и здрава.
Ново-Коте, дишай-издишай! Повтори го поне 10 пъти!
Запитай се ако те беше треснал преди два дни инфаркт или инсулт, къде щеше да си?
При тази диагноза поне имаш шанс да се бориш!
Сега дишай и издишай още 10пъти!
Ти си човекът, който трябва да се стегне! Ако не се стегнеш и близките ти ще се паникьосат. Повярвай ми това не е добре за никой!
Направи си график, някакъв план и го спазвай!
Пиши тук постоянно, момичетата много помагат с насоки и подкрепа.
Какъв е вида на рака? Хормонозависим, Ки, Хер?
Запитай се ако те беше треснал преди два дни инфаркт или инсулт, къде щеше да си?
При тази диагноза поне имаш шанс да се бориш!
Сега дишай и издишай още 10пъти!
Ти си човекът, който трябва да се стегне! Ако не се стегнеш и близките ти ще се паникьосат. Повярвай ми това не е добре за никой!
Направи си график, някакъв план и го спазвай!
Пиши тук постоянно, момичетата много помагат с насоки и подкрепа.
Какъв е вида на рака? Хормонозависим, Ки, Хер?
DZ, права си! Ще почна да дишам!
Лобуларен и дуктален на бучката, Г3.
На възлите - лобуларен, Г2.
И двата са хормонозависими.
Ки-то на бучката беше 10%, на възлите не са го мерили.
Хер е отрицателен.
Опосум, посланието, че вече съм се измъкнала ме вдигна!
Мили дами, благодаря ви! Някак живнах, когато прочетох какво сте ми отговорили.
За причините за рака на гърдата:
Зарових се да видя това откъде ми се стовари като гръм от ясно небе(нямам наследственост, нямам наднормено тегло, движа се, заради проблеми със стомаха диетата ми е повече от здравословна, раждала съм, кърмила съм ...).
И попаднах на това, от което много неща ми се изясниха: https://digital.libsu.uni-sofia.bg/bg/v/34540 Самата дисертация още не съм я докопала.
Говорих с един лекар, който ми обясни, че всичко тръгва от кофти емоции, които карат някакви жлези в главата да бълват нещо си, което провокира гадното нещо. Каза ми, че задължително трябва да намеря психолог, който да разплете възела в главата ми, от който е тръгнала тази гадост.
Нова Котка, а какви образни си правила? На тях вижда ли се нещо друго съмнително?
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Здравей, Ново коте,
Концентрирай се на положителните неща в ситуацията. И да не ти се вярва, има такива. Първо много бързо са се развили при теб нещата-биопсия, операция, уточнена диагноза. Другото хубаво е, че си открила нашата групичка, тук има много подкрепа, емпатия и съдействие.
За лимфните не се притеснявай, лечението всичко ще изчисти.
Аз съм с 20 извадени при операцията преди пет години, 16 заразени.
Имаш ли онколог и назначена терапия?
Концентрирай се на положителните неща в ситуацията. И да не ти се вярва, има такива. Първо много бързо са се развили при теб нещата-биопсия, операция, уточнена диагноза. Другото хубаво е, че си открила нашата групичка, тук има много подкрепа, емпатия и съдействие.
За лимфните не се притеснявай, лечението всичко ще изчисти.
Аз съм с 20 извадени при операцията преди пет години, 16 заразени.
Имаш ли онколог и назначена терапия?
Нова Котка, а какви образни си правила? На тях вижда ли се нещо друго съмнително?
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Нова Котка, а какви образни си правила? На тях вижда ли се нещо друго съмнително?
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Ако е само в лв, изчистено е вече.
Ки67 ти е ниско, хер е отрицателен, прогнозите ти са много добри въпреки лимфните възли.
Ще имаш и хормонална терапия, за която статистиката показва, че помага за дълги години ремисия. Затова и вече не я предписват за пет, а за 7, 10, дори напоследък чувам за 15 години.
Опосум,
Самоинициативно на 29.04. си направих КТ скенер в Надежда.
За белия дроб пише, че "в белодробния паренхим не се открива сигнификантна находка за метастатични лезии" и "без данни за сигнификантна медиастинална лимфаденопатия". Лекарят, който прави скенера, ми каза, че всичко е наред и че единствено нещо е от 6 мм в единия бъбрек, което трябва да се следи. Ходих да го тледа хирург-уролог, който каза, че е много малко и трябва да го проверявам през три месеца дали расте.
Преди втората операция, на 30.05, ми правиха рентгетография и там в Е-досието прочетох "Рентгенови данни а нодулярни сенки в белодробните полета - по клинична преценка за КТ доуточняване". Горе-долу е на същите места, коментирани в скенера - там пишеше "дискретни ивицести изменения".
Бабче Яга,
Наистина, когато ме осени идеята да пиша тук и получих отговори, започнах да се освестявам.
Инак, както писах - от четвъртък до днес само се сривам все по-надолу и бях загубила надежда.
В четвъртък, когато чух, че ще има Х., цял ден ревах. В петък се закрепих, обаче когато изчислих "За", още по-долу се сринах.
В сряда ще е присъдата на онкокомитета.
Нямам онколог - досега си общувах предимно с хирурзи, както и с един патолог. Честно казано, карам на автопилот. А така ми се иска някой да ме хване за ръката и да ме направлява през тая отврат... Ама не мога да намеря май все още такъв гуру.
Ако имате предложения, кажете.
DZ, на ПЕТ не съм ходила. С хирургията беше страшно лутане, сменях болници, хирурзи - див екшън беше /най-страшните три месеца в живота ми/. А ПЕТ може чак месец след операцията.
Нова Котка, знам, че е трудно, особено в началото, но опитай да смениш отношението и нагласата си.
Не е присъда на онко комисията, а решение на онко комисията, идеята на което е да те лекува.
За ХТ няма нужда да се реве - тя отдавна не е толкова страшна, всички сме я минали, правят премедикация и усещането вече е като при грип или някакъв друг подобен вирус, но не е страшно. Малко отпаднал, малко ти се гади /има лекарства/, е, косата пада, но това и временно. Важното е да се пребориш - ето за това се настрой! Приеми всяка стъпка като нещо положително и част от процеса по оздравяване!
Не е присъда на онко комисията, а решение на онко комисията, идеята на което е да те лекува.
За ХТ няма нужда да се реве - тя отдавна не е толкова страшна, всички сме я минали, правят премедикация и усещането вече е като при грип или някакъв друг подобен вирус, но не е страшно. Малко отпаднал, малко ти се гади /има лекарства/, е, косата пада, но това и временно. Важното е да се пребориш - ето за това се настрой! Приеми всяка стъпка като нещо положително и част от процеса по оздравяване!
Нова котка, не приемай Онкомисията като присъда, радвай се че имаш достъп до модерно и напълно безплатно лечение. Знаеш ли, че има държави, където липсват лекарства и перспективите на болните от рак никак не са добри? В България всички нови и модерни лекарства пристигат в момента, в който ЕК ги одобри. Ние сме привилегировани. Я, си представи, че трябва да плащаш за химиотерапия или таргетната, или няма химиотерапевтици?
Моят рак беше ХЕР, без хормони, дето е крайно агресивен на една нога с тройно-,имах бучка 3,2 см. Аз съм на 44, има и по сложни случаи от твоя. Аз имам надежда и вяра, че ще живея,какво остава за теб. Химиотерапията е като лек вирус, не е онова дето го дават по филмите.Дават ти лекарства против повръщане и гадене и си минава. Даже на работа ходих аз.
Има психосоматичен фактор рака, как да няма. Хроничния стрес създава среда на постоянно възпаление в организма, което от своя страна отключва вратите на рака. Възпалението е един постоянно пренапрегнат имунитет, той не издържа, срива се и не успява да си свърши работата. Всичко е в имунитета и генната експресия. Генната експресия се влияе от вътрешната среда, стреса и постоянно високия кортизол как мислите влияят? Има клинични проучвания, че спорта намалява риска от рецидив до 60 процента. Но умерен спорт и то с тежести. 4 пъти седмично със тежести, бързо ходене. Това е доказано че влияе на имунитета много добре. Умерен спорт, защото активния спорт създава среда на високо възпаление в организма. Също така е добре да се пие витамин Д и рибено масло. Аз пия всеки ден и комбуча плюс кефир, заради ферментацията. Млечнокиселите бактерии са изключително добри за червата, а нали там е имунитета.
Храните които доказано имат връзка с рака са преработените меса - салами и всичко което е минало обработка, всичко. Също така алкохола е доказано, че вдига риска и подсладените напитки, защото от тях се пълнее, а наднорменото тегло също е рисков фактор.
Въпреки че има хора, които пият и пушат след диагнозата и живеят дълъг живот. Има и алкохолици, които никога не се разболяват от рак. Не знам къде е истината, и кое е най доброто. Може би всичко в умерени количества и голям късмет. 🙄
Моят рак беше ХЕР, без хормони, дето е крайно агресивен на една нога с тройно-,имах бучка 3,2 см. Аз съм на 44, има и по сложни случаи от твоя. Аз имам надежда и вяра, че ще живея,какво остава за теб. Химиотерапията е като лек вирус, не е онова дето го дават по филмите.Дават ти лекарства против повръщане и гадене и си минава. Даже на работа ходих аз.
Има психосоматичен фактор рака, как да няма. Хроничния стрес създава среда на постоянно възпаление в организма, което от своя страна отключва вратите на рака. Възпалението е един постоянно пренапрегнат имунитет, той не издържа, срива се и не успява да си свърши работата. Всичко е в имунитета и генната експресия. Генната експресия се влияе от вътрешната среда, стреса и постоянно високия кортизол как мислите влияят? Има клинични проучвания, че спорта намалява риска от рецидив до 60 процента. Но умерен спорт и то с тежести. 4 пъти седмично със тежести, бързо ходене. Това е доказано че влияе на имунитета много добре. Умерен спорт, защото активния спорт създава среда на високо възпаление в организма. Също така е добре да се пие витамин Д и рибено масло. Аз пия всеки ден и комбуча плюс кефир, заради ферментацията. Млечнокиселите бактерии са изключително добри за червата, а нали там е имунитета.
Храните които доказано имат връзка с рака са преработените меса - салами и всичко което е минало обработка, всичко. Също така алкохола е доказано, че вдига риска и подсладените напитки, защото от тях се пълнее, а наднорменото тегло също е рисков фактор.
Въпреки че има хора, които пият и пушат след диагнозата и живеят дълъг живот. Има и алкохолици, които никога не се разболяват от рак. Не знам къде е истината, и кое е най доброто. Може би всичко в умерени количества и голям късмет. 🙄
Нова котка, и аз се включвам със съвет да мислиш само и единствено позитивно, че ще минеш през това и ще си здрава. Горе главата, има лечение и ще си добре.
За химиотерапията, аз я чаках с нетърпение, защото според мен тя е една от стъпките за лечение. За разлика от теб при мен беше преди операцията. Няма нищо страшно! Минава и заминава. Така, че смело напред!
Знам, че сега всичко те плаши, но недей да се даваш на страха. Вярвай силно, че ще оздравееш!
Момичетата тук са прекрасни и подкрепящи! Бойни другари и силни жени!
А за това, че болестта идва заради негативни емоции и разочарования, при мен смятам че е точно това + много силна тревожност. Сама се унищожавах постепенно. Не мисля, че е заради храната. Не мога да кажа, че съм се хранила супер здравословно, но пък не съм и вредно.
Така, че мислите и чувствата са много важни. Всички взаимоотношения, които не носят щастие и хармония, трябва да се прекратят или намалят.
За химиотерапията, аз я чаках с нетърпение, защото според мен тя е една от стъпките за лечение. За разлика от теб при мен беше преди операцията. Няма нищо страшно! Минава и заминава. Така, че смело напред!
Знам, че сега всичко те плаши, но недей да се даваш на страха. Вярвай силно, че ще оздравееш!
Момичетата тук са прекрасни и подкрепящи! Бойни другари и силни жени!
А за това, че болестта идва заради негативни емоции и разочарования, при мен смятам че е точно това + много силна тревожност. Сама се унищожавах постепенно. Не мисля, че е заради храната. Не мога да кажа, че съм се хранила супер здравословно, но пък не съм и вредно.
Така, че мислите и чувствата са много важни. Всички взаимоотношения, които не носят щастие и хармония, трябва да се прекратят или намалят.
Nova_kotka, здравей!
Тук си на най-полезното и позитивно място. Страшно е в началото, защото неизвестните са много. Тръгвайки по пътя на лечението ще разбереш, че страховете ти са били излишни. Химиотерапията не е това, което сме гледали по филмите. Минава се леко с неразположения за няколко дни. Приеми, че това е начина да се излекуваш. Вярвай, че всичко ще е наред. Твоите положителни мисли ще те карат да се чувстваш добре, а така и близките около теб ще са спокойни.
Тук си на най-полезното и позитивно място. Страшно е в началото, защото неизвестните са много. Тръгвайки по пътя на лечението ще разбереш, че страховете ти са били излишни. Химиотерапията не е това, което сме гледали по филмите. Минава се леко с неразположения за няколко дни. Приеми, че това е начина да се излекуваш. Вярвай, че всичко ще е наред. Твоите положителни мисли ще те карат да се чувстваш добре, а така и близките около теб ще са спокойни.
Момичета, много ми е мъчно за майка. Гледам я отслабна, а още не е готова патологията. Не знам има ли шанс. Ако има разсейки навсякъде ще я оставят ли без лечение? А, ако има разсейки навсякъде има ли смисъл лечението? Такива мисли са ми в главата.
Тя се е предала сякаш. Била на 78 г., за кога да се лекувала, колко още да живеела. Не иска да излиза, а и на мен няма да ми е спокойно да излезе и да я мисля.
Активна е, пъргава, не може и се дадат годините. Но, откакто научи и се предаде.
Пък още сякаш не съм осъзнала какво се случва, защото още нищо не е започнало. Аз съм от тези с контрола, всичко да ми мине през ръцете, само аз мога да го свърша най- добре, винаги съм поне два хода напред. Да, ама не.
Тя се е предала сякаш. Била на 78 г., за кога да се лекувала, колко още да живеела. Не иска да излиза, а и на мен няма да ми е спокойно да излезе и да я мисля.
Активна е, пъргава, не може и се дадат годините. Но, откакто научи и се предаде.
Пък още сякаш не съм осъзнала какво се случва, защото още нищо не е започнало. Аз съм от тези с контрола, всичко да ми мине през ръцете, само аз мога да го свърша най- добре, винаги съм поне два хода напред. Да, ама не.
Препоръчани теми