Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 89

Момичета, колко курса химиотерапия направихте? Аз съм с положителни хер и естроген, прогестерон отрицателен. До момента съм минала две вливки доцетаксел и фесго. Нямам болки, но пък страшни гъбички получавам по всички лигавици. След първата вливка пих Флукорик, днес пак ми изписаха противогъбичен препарат, не знам все така ли ще е... Не се търпи - устата, носа в рани, гърло и т.н. Казаха ми по план 6 или 8 вливки, но знам, че при някои са само четири.

Радмила, по протокол се правят 6 вливки, ако се е стопил тумора отиваш на операция. Ако не си дала пълен отговор, може да ти влеят още две. Ако след четвъртата вливка си дала пълен отговор и тумора не се вижда, спираш с химиотерапията и отиваш на операция. Колко вливки ще имаш, зависи от това дали ще се стопи тумора и след коя вливка ше се случи . Лекарите преценяват. При някой се стопява след 4-та вливка, при някой след 6-та, при някой остава малка част. Хората са различни. По моя протокол си - Доцетаксел плюс Херцептин и Перджета (Фесго). Той дава 60-70 процента клинични отговори.
Аз жабурих устата със Сандрин, че много ми се израняваше. Може следващия път въобще да нямаш гъбички. Може да ти се появят киселини. Може едно странични ефекти да отшумят, други да се появят. Къде правиш химиотерапията?

radmira, за вливките не мога да помогна, но за гъбичките,червена вода за уста и Дактарин или Анафтин.

Дактаринът е антимикотик за лигавицата в устата. С разтворите внимателно особено с червените. Възпаленията и афтите са в следствие на вливките, не на стандартните процеси като гингивити и пародонтити, така че само облекчаващо палиативно лечение. Дактарин ако има гъби, Глимбакс за раните. Избягвайте водите.

Благодаря за отговорите! Ползвах Анафтин, вода за уста без алкохол, разтвор на сода бикарбонат - без резултат. Сега се надявам нистатинът да помогне, но ако на следващата вливка гъбите пак се появят ... не знам...
Лечението провеждам в болницата в Аспарухово.

Явно просто удря слабото място химията. Гъби ще има! Аз имах ужасен вкус в устата първите дни, даже имаше момент, в който не усещах вкуса и на меда, чувствах се сакаш имам пясък в устата. Афти и рани имах по лигавицата в устата и в носа първите дни. Мислех си, че ако сдъвча дъвка, това ще помогне, а всъщност така ми беше изроден вкуса в устата и такава болка и дискомфорт изпитах от дъвката, че бързичко се отказах от тия перверзни идеи.
Имах проблем с единия нокът на палеца на крака след битова травма и в последствие там се насложи гъба. Лекувах я една година с лек от аптеката и що годе я бях овладяла, беше изчезнала, но аз продължавах да мажа всяка седмица и наблюдавах. После като дойде диагнозата и се натрупаха няколко химии, гъбите се разпространиха на 6 пръста, по три на двата ми крака симетрично. Мина вече почти 8 месеца откак съм спряла терапиите, но отърване от гъбите няма. Малките пръстчета се оправиха, но палците са ми ужасни. Въздържам се от нистатина все още обаче, защото достатъчно отрова погълнах до момента. Лакирам си лака и чакам търпеливо да си засиля имунитета съвсем и тогава ако не се получи, включвам антибиотика.

Просто недейте толкова да наблягате на лечението на страничните ефекти. Щадете си черния дроб, той Ви е нужен, всичко останало минава за няколко дни.

Хора, някак не мога да приема диагнозата. Още на ехографски преглед - рак  Биопсия - най-често срещания и най- агресивен. Онкологиите са пълни с млади хора. Обмислям отказ от лечение.
Вие кога и как повярвахте?
Извинете, че ви занимавам, и то в петък вечер

Storytime, при доказване на рак, ще е грешка да не се лекуваш. Поне според мен. Недей да поемеш по път, който няма да те доведе до нищо добро. Знам за случаи при които отказват лечение и когато вече се решат е твърде късно. Недей да го правиш! Ако те е страх от лечението, не е страшно! Минава и заминава. Страшно е, ако решиш да не го приложиш.
Извинявай, но аз такива решения за отказ не ги разбирам! Откачено ми е някак!
Решението все пак е твое!
В петък вечер, ако съм била рязка - съжалявам!

@неда2. Изключително ще ми е интересно какво ше ви посъветват за операциите - дали сега или после. Дъщеря ви също беше на Верзениос нали?.
@Storytime....в момента сте в етап на отричане, явно при вас силно изразен...той ще премине, после ще дойде гнева - ще се ядосвате и гневите защо на вас, с какво сте го заслужила, и т.нат.
Можете да дадете материала от биопсията за 2ро мнение ако се съмнявате в първото и ако мислите че 2ро ще помогне за взимане на решение....
Така или иначе минава време докато се стартира лечение и т.нат. и има голям шанс мнението ви да се промени до тогава. Затова засега не отказвайте категорично, движете се по течението (стадирания, консултации първо и второ мнение, избор на онколог, хирург и всякакви такива), и вече ако дойде време за първа вливка или операция ами винаги можете да ги откажете в самия ден дори....никой няма да ви направи нещо на сила....
Но до тогава си мисля че етапа на отричане ще е минал и че дори ще сте се мобилизирала и нахъсала да се борите.
Ако сега се откажете категорично и не ходите на лекар и т.нат ще загубите ценно време което в последствие няма как да наваксвате ако ви дойде "втория акъл" и ще се обвинявате. А и ако откажете - никой от лекарите, няма да ви кандардисва, да ви моли, да ви убеждава. Най-много да ви кажат че вие си решавате - тялото и живота са си ваши....
Сега си повтаряйте че опцията за отказ е винаги възможна и не е нужно да се прави веднага....и не забравяйте че колкото и да си зариваме главата в пясъка като не се лекуваме и не мислим за ситуацията - това там дето се е появило не спира да расте.....часовника тиктака.

Аз в Онкологията не видях млади хора,аз бях най младата. На 44 бях,сега съм на 45. Всички бяха възрастни хора. 65+
Агресивен рак е тройнонегативен, възпалителен, ХЕР без хормони. Хормонален и хормонален с ХЕР са по малко агресивни. То хубав рак няма де. Ама уж там по класификации така ги водят. Мисълта ми е, че винаги може и нешо по лошо да е. Когато е хванат навреме, се лекува. Мисли в тая посока. Не в посока - Имам рак, не мога да повярвам.Радвай се, че има нови и модерни лекарства, че имаш достъп до тях-безплатен. Щото има държави, където тия новите лекарства ги няма. Ами ако бяхме в Африка, Индия? Дори в Австралия нямали Перджета...
Аз въобще не съм имала период на отричане, имам рак, това е. Побеснях защо на мен, с какво го заслужих, колко лоши хора има дето живеят без болести, завиждах на другите, че си живеят лежерен живот и се ядосват за глупости. Но  и това мина.  
Пълна глупост е да отказваш лечение, особено като си в ранен етап и имаш шанс за пълно излекуване. Съжалявам,че съм рязка, но това е което мисля.

Storytime, седни и помисли трезво.
Има много хора, които са с безнадеждна диагноза.
А нашият рак е лечим.
Имаш реалният шанс да живееш още 5-10-15-20-30 години.
От една страна е отказ от лечението и почти сигурно метастази сред време и до не казвам какъв може да е края.
От друга страна изкарваш няколко месеца терапии, които са като едно тежко боледуване и после имаш години наред нормален и хубав живот.
Помисли за близките ти хора, как ще се чувстват те ако откажеш лечение.
Знам, че тжва е само етап, накрая винаги жаждата за живот надделява. Обаче внимавай този етап да не продължи много и да не си забавиш лечението.
Стягай се и забрави тези приказки, че няма да се лекуваш. Гостод ти е помогнал да откриеш рака навреме, значи не е целта да се затриваш зорлем.
И това че има много болни е всъщност най-голямото доказателство, че има лечение. Преди 25 години, когато ходех по болници с майка ми, преживяемостта беше по-малка. Сега преживяемостта е голяма, все повече хора ходят с години на прегледи или са на терапия. Всъщност е чудесно, че са там, а не са си отишли.
А този въпрос за повярването не го разбрах. В какво да повярваме - че имаме рак или че ще се излекуваме?
Че имам рак повярвах в момента, в който си напипах бучката, просто го знаех. Но забравям от време на време и като се сетя все едно пак е онова първоначалното усещане на ужас. Почти всяка сутрин го преживявам.
А че съм излекувана не вярвам, но се надявам да съм. Или поне да имам досаттъчно дълги ремисии, че да си отгледам детето.
Така че, стягай се, гледай на хората в онкологията като на късметлии, че са живи и че се лекуват, а не да те депресират.
Обади се на дамите във фондация Една от осем. Знаят какво ти е на душичката и знаят как да ти помогнат. Телефонът шм го има във фейсбук страницата им.
Прегръдки и да знаеш - и това ще мине и няма да е все така!

Storytime, някой има нужда от наритване 😁
Тук съм с кубинките направо😘
Сядай си на трибуквието и се вземай в ръце.
Да, стават грешки! Ама са 1: 1 000 000
Занеси си биопсията на второ мнение, то това е задължително всъщност!
Първия път бях на 33г, със сигурност бях най-младата по това време в болницата. Минах през месеци в които се събуждах сутрин и си виках- "Егати кошмара", после реввах, защото остановявах, че не е кошмар. Съмнения също имах, че изобщо имах рак (нищо, че си пратих блокчетата на Поповска и го потвърди).
Последните 4г бях всеки месец в онкология с майка. Всички без 2-3 бяха по-възрастни от мен.
Сега съм на 40г и наново ще се боря с "квартиранта", пак не съм го канила и той пак без да ме пита се е настанил...
Ами не вярвам и сега,не мога да го проумея, ама се боря и няма да отказвам лечение (стига физически да го понасям).
Ако откажеш лечение, ще съжаляваш.
Да, има случаи в които нищо не става, но те са минимален %. Останалите съжаляват и когато се освестят е вече късно за каквото и да е лечение.
Майка се бореше до края! В момента в който се предаде, рака я надви набързо и си я взе.
Ти избери- борба или 2 000-3 000лв за погребение. Ама и дрехи и обувки си приготви, че на близките ти да не се наллага да избират. И хубава снимка за паметника
Щото за майка ми, сестра ми избра една ужасна🫣
Та казах, че ще съм с кубинките. Надявам се хубаво да съм те "сритала" и да си се съвзела.😘

radmira, аз бях на същият протокол. Бяха назначени 6 вливки, но имах пълен патологичен отговор след 4 химиотерапии. Така, че спрях на 4 и седмица след това бях оперирана.
Последната ми химиотерапия беше на 3 юни миналата година. Раните в носа продължава да ги има и не заздравяват. Носа продължава да "капе". Приела съм ги тези "екстри".
Но и мен ме има. 😀Добре съм - радвам се на внуците и семейството ми, работя.
Storytime,
Получаваш следващата доза наритване и от мен. Изобщо не си помисляй да отказваш лечение. Нямаш право да го правиш за теб самата и да причиниш тревоги на близките ти. Получили сме шанса да разберем диагнозата си навреме и възможността да се лекуваме. Получаваме най-доброто лечение, с което ще ни има още много години.
Аз съм на 58 години и смятам да ме има поне още 20 години.

Storytime, свържи се с Една от 8,  както са те посъветвали.Заради родителите си искаш да се отказваш. Като дете на лекари, би трябвало да знаеш какво се случва при отказ от лечение. Ние също скрихме от майка, а сме много близки трите. Сестра ми отиде сама на биопсия и след нея припаднала в къщи. Аз бях на работа и веднага звъннах на майка, живеят много близо.Научи го по трудния начин. Пак не знае всички подробности и ако някога научи, а то е неизбежно, няма да ми проговори. Знаеш ли колко се шашнах в началото, като ми казаха, че няма да има химио, а само хапчета. Помислих че са я отписали и се молех на доцентката да й назначи. Сестра ми е много сутна и мислех, че ще се срине и няма да понесе лечението. Още в началото,реши че ще маха гърдите, ще слага импланти и дори взе да гледа перуки. Пие си хапчетата по часовник и си гледа живота. Много исках, да е с ранно открит рак, химио, лъче, операция и да ходи на диспансерни.За съжаление го откри късно с костни метастази,но се бори, не се е предала. Имаш шанс, да се лекуваш с най новите лекарства,безплатно. Много хора по света го нямат и дори в САЩ, ако нямаш здравна застраховка. Страничните ефекти се преодоляват с правилните медикаменти. Всяка година излизат нови лекарства, дори в момента Астра Зенека приключи с изпитанията на Камизестрант, хормонална терапия, която дава шанс с до 56%, по голяма преживяемост без прогресия. В момента търся как да се включи в проучване, докато го одобрят. Обмисли го добре и ако откажеш химия, вземай поне хормоналните таблетки.

Storytime, да се намеся и аз с наритване. Бях на 44 години като дойде ракът. Къде виждате млади хора по болниците не знам?! Обикновено аз съм най-младата по опашките. Както са писали и другите - не отказваш, защото има много по-тежки случаи и живот до няколко месеца след диагнозата, понеже няма лечение. Без лиготии! Химиотерапията не е гаранция, тя е само шанс и опит да се изтрепе ракът. Това важи за всякакви терапии. Надявам се да съм била достатъчно рязка и ясна. Всеки има близки или познати, които са си отишли без време заради липса на шанс (светла им памет!).
Относно гъбите по устата и ноктите, неприятна работа, но бавно ще минат. За устата е писано, за ноктите да добавя и системите на Шол като ефикасни.