Защо Не емигрирахте?

  • 17 815
  • 521
  •   1
Отговори
  • Melmak
  • Мнения: 7 728
Здравейте, пускам тази тема, защото напоследък ми е актуална.
Бях на място, на което много хора мечтаят да живеят и осъзнах колко не е моето. Напоследък и аз размишлявам защо не емигрирах.

Вие защо мислехте да емигрирате и се отказахте? Харесва ли ви животът ви в България?

# 1
  • Мнения: 5 475
Да! Много ! Живяла съм в чужбина и тук ми харесва много повече.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 38 124
Не емигрирах, защото не успях навреме. Ковид ме спря. Но много исках и все още искам.

# 3
  • Мнения: 14 427
Камъкът си тежи на мястото.

# 4
  • Мнения: 404
аз не знам дали бих искала трайно да се установя в чужбина - живяла и учила съм в няколко страни в Европа. Харесаха ми Швейцария и Монако, но към момента не бихме заминали с ММ. Мн документи, скъпа издръжка на месец, а и детето е в начален етап на обучение в БГ. Може като се пенсионираме или птичката като напусне гнездото да идем с ММ някъде.

Последна редакция: пн, 30 юни 2025, 14:43 от kokozavar

# 5
  • София
  • Мнения: 6 382
Отраснала съм в семейство, според което емиграцията беше единственият ми шанс за хубав живот. До голяма степен го вярвах - все пак ми се повтаряше ежедневно.
В 11 клас ме изпратиха на обмен в Швейцария и... преживяването не беше никак положително. Струпаха се много фактори накуп, не че самата Швейцария е лоша, само че категорично се отказах да емигрирам.
В наши дни родителите ми (вече само майка ми, защото баща ми почина през април) са доволни от решението ми и виждат, че не са били прави да са толкова крайни.
Хубаво ми е тук, някак мое си с всичките му кусури.

# 6
  • Мнения: 2 003
Защото имам семейство, роднини, отговорности, а и ми харесва България, не на последно място - здравето е една идея по-стабилно на родна почва, а и образованието ми няма много почва в чужбина.
Брат ми емигрира още 1997 и още тогава знаех, че аз трябва да остана да подкрепям родителите си тук, нищо че бяха под 50 годишни тогава, здрави, а аз тийнейджър на 13 години.

# 7
  • Мнения: 1 701
Не, никога не съм мислила, родителите ми не са ми говорили. Нямам нужда, живея по-добре от повечето европейци, благодарение на труда си.
Има някои неща, които доста ме притесняват. Надявам се да останат само притесненията и да не ми се налага да се местя, защото ще бъде ужасно.

# 8
  • Мнения: 1 091
Аз още от дете бях принудена (заради избора на родителите ми) да живея в чужбина, но винаги съм мечтала да се върна в България. Преместих се вече като възрастна и нито за миг не съжалявам. Може би там съм имала повече възможности за професионална реализация, и сега не работя по специалността си, но се чувствам много по-добре емоционално. А останолото в живота се наваксва.

# 9
  • Мнения: 9 571
Не емигрирах, защото смятам, че чужденецът винаги ще си остане чужденец. И за разлика от тук, където се прекланяме пред германци и англичани, решили да се заселят в държавата ни, в чужбина не приемат с отворени обятия българите. За това,  разбира се, една определена категория наши сънародници са се "потрудили" здраво.

Харесвам България. Смятам, че имаме уникална природа, което е най-ценното ни богатство. За жалост хората малко се обезвериха, малко се озлобиха от чакане някой съвестен човек да застане начело и да има като приоритет наистина развитието на страната, а не джоба си. Вярвам, че това ще се случи в най-скоро бъдеще!

# 10
  • Мнения: 6 559
И сега мога да хвана самолета за Острова, но не е моето място там. Искам на определено място, но за жалост няма как да стане. Но ще бутам детето си навън.

# 11
  • Мнения: 21 445
Защото и в България имаме добра среда, перспективи за развитие и пр. Живели сме извън страната, живели сме тук, не е казано, че след време пак няма да живеем извън Бг. Около нас е пълно със семейства, които прекарват по 5-6 години в някоя държава, след това в България, след това в друга държава. В този живот малко неща са окончателни.
Имам роднини, които емигрираха на друг континент на 60+ години. Има време за всичко.

# 12
  • Мнения: 17 696
Мисля, че ме хвана шубето. Вариантът ми беше абсолютно сама в чужбина или сама в друг град в България, където сигурното е на 2 часа с автобус. Може би ако имах човек до себе си, с когото да се изнесем, щях отдавна да съм навън.
Нямам излишни сантименти към нищо и не съм заслепен патриот, така че не ми е била това пречката.
Сега вече не ми се занимава, уседнала съм и животът ми е подреден. Въпреки че като гледам някои чужбини, малко ме хваща яд как у нас все не може, все не става, все някакъв чалъм е нужен.

Последна редакция: вт, 01 юли 2025, 11:28 от Нарцùса

# 13
  • Мнения: 8 273
Имах няколко възможности да емигрирам през различните години в няколко държави. Но, останах заради семейството, което вече беше факт.
Не мисля, че там някъде ще съм по- добре, както финансово, така и емоционално.
И тук живеем добре и имаме доста по- хубав, разнообразен живот и възможности .
Ако бях зле, може би щях да си осъществя и тази мечта.

# 14
  • София
  • Мнения: 6 382
И мен донякъде ме хвана шубето...

Общи условия

Активация на акаунт