Защо Не емигрирахте?

Животът в емиграция е мизерен,в крайна сметка. Мизерен не във финансов,а в душевен смисъл... Поне в началото е такъв... Говоря за първо поколение емигранти...

Най-доброто което може да направи човек искащ да емигрира, е да емигрира и да види с очите си кое как е.
Половината  постове са пълни глупости, как камъка си тежи на място, как си втора ръка, как е лошо, как в България е най-уникална природа и храна и другите легенди. За това се чудите от къде да си купите сирене от мляко...
А в България когато  сте понякога 3 или 4 ръка знам, че не ви притенсява, защото сте си тук.

Точно  затова пожелавам на всеки  да се увери сам, а не да слуша кой какво казва.
Ако не се направи цял живот тежи. По-добре да се иде и да види  човек, ако не му допадне ще се върне, отколкото да си мечтае с години.
И да, винаги е трудно, но с годините става все по-трудно.

А защо не беше вашето това мечтано място?

Аз лично никога не съм обмисляла да емигрирам. Може би така съм възпитана, имам и близки роднини, които се върнаха разочаровани от великата Америка.
България е малка, консервативна, пълна със земни и добри хора. Харесвам си я - природа, храна, климат, имаме си жилища и на море, и близо до планина, туризмът е достъпен и разнообразен. Както каза някой по-нагоре - тук си е мое, с всичките му недостатъци.
В чужбина ходим като туристи, харесва ми да разгледам и да се обогатя културно и всякак, но ... дотам.
Децата си също уча да уважават и обичат корените си, смятам, че е базов минимум.
Ако можем да ценим това, което имаме, ще можем и да просперираме като държава.

България днес съвсем не е консервативна. Поне аз не забелязвам такова нещо.

[/spoiler]

Не емигрирах, защото захванах живота си тук. Като бях гимназистка имах огромно желание да емигрирам. Родителите ми тогава бяха по-затруднени финансово (2007-2012) и не можеха да ме пратят да уча в чужбина. Оглеждах се основно за Европа, говоря два езика. Вариантът беше да замина да уча, ако имам подкрепа от тях, която нямах. Или да отида да работя и да си търся късмета. Обаче не исках да хващам първата бачкаторска работа, исках да уча. Записах в България, пак без помощ от родители и съм работила през студентството. Не са ме издържали. По време на студентските години срещнах мм и той имаше аспирации да ходим в САЩ. Беше ходил на две бригади вече (преди да се познаваме) и не му беше харесало, но толкова беше отчаян от икономическите си несгоди, че ме убеждаваше как трябва да намерим начин да заминем за нов живот. Така и не успя да ме убеди. Имахме вече работа тук, бяхме сътворили някакво спокойствие. Аз съм много свързана със средата си. Просто без моите хора, приятели, близки, се чувствам ужасно. Кандидатствахме няколко пъти за зелена карта, колкото да участваме, без успех. После дойде пандемията и затихнаха всички мисли за емиграция.
Обожавам да пътувам, даже много пъти, вървейки из Италия, Испания си представям какво ли би било да живеем там. Обаче съм по-склонна да работя по въпроса за по-голяма финансова независимост, която да ми позволи да пътувам повече, отколкото трайна миграция.

Там, където отидох не ми хареса заради две неща - хората и храната. Просто не е моето, нито отношението на хората с доброто им възпитание, но голям фалш, нито пластмасовата храна. Няма да навлизам в подробности, харесвам възпитани хора, но лицемерието и липсата на приятели е нещо, което не мога да преглътна.

Хубава тема, между другото. За храната не го разбирам, както има пластмасова, така има и хубава, само че струва малко повече. И вкъщи си готвиш както ти душа иска. Ние се храним тук с вкусна храна. Много е важно в семейството да са на една вълна. Иначе трудно. Като се запознахме с моя мъж и му казах, че планирам да се местя в Германия, да си прави сметката. Той ми каза, че е живял преди там, знае немски и би се върнал с кеф. Така се получиха нещата.

В Германия си има нормална храна. Аз говоря за отвъд океана. Сигурно и там има, но се намира по-трудно. Като цяло Европа е несравнима с останалата част на света. ❤

Разбира се, ако сте на една вълна е най-добре. Преди година на мм имаше шанс да му изскочи проект в Швеция. И си говорехме дали бихме тръгнали за 2-3 години. Да, с удоволствие. Защото знам, че има краен срок, близо сме в Европа сме. Проектът пропадна, за съжаление.

В началото на демокрацията опитите ми се проваляха. Нямах или пари или хора, или си давах парите на измамни фирми, също бях с малка езикова и професионална подготовка.
След това отидох в някои държави като най ми допадна и най-лесно можех да остана в Чехия. Понаучих езика, порядките, създадох си много контакти, живях и работих в десетина населени места, отидох за първи път на гости на роднините си там и се запознахме.
При поредното тръгване нещатасе объркаха, и докато се мотах тук близки и приятели ме убеждаваха че ще е много хубаво да си остана в България, те ще ми помогнат. Останах а после когато нещата тук пак не потръгнаха дойде Ковида и ме спря.
И сега страдам всеки ден и изобщо не мога да се реализирам никак, даже в родния си град.
Просто тук не е моето място, не мога да вирея и да просперирам в тази нашата държава, нищо че принципно ми допада и има плюсове.
Предпочитам да си изкарвам парите навън а тук да идвам като на екскурзия за малко.

"Емиграция" е остаряло и неточно понятие за жители на ЕС и еврозоната, които могат да пътуват свободно (без визови и др. изисквания) до практически всички страни без САЩ и Австралия.
Светът е друг, полети има по няколко пъти на ден, хората се местят, сменят работата си, после се връщат, отглеждат децата си и т.н. Има един език, който се говори практически от всички, има безплатни инструменти за денонощна комуникация и т.н.

И да, аз също съм живяла епохата преди това и разбирам, че въпросът е може би насочен към хора с тогавашна менталност - емигрирали в тези далеч по-сложни условия. Друг е въпросът, ако фенове на "Възраждане", "Величие" и т.н. искат да натоварят думата с конотации, които тя няма.

Аз пък съм била в началото на детската градина в така наречената "стара епоха", не я помня и не мога да кажа, че съм живяла в нея (защото съм била прекалено малка, за да разбирам нещо), нито гласувам за изброените партии, и мнението ми е противоположно.
ЕС не е едно семейство, нямам абсолютно нищо общо като морал или мислене с хората от Западна Европа и нямам и желание да приличам на тях.

Не знам колко е остарял терминът. Въпросът не е политически и не искам темата да се политизира. Не всеки човек, който се е върнал в Бг или не е живял в чужбина гласува за подобни партии.

Смятам, че всеки бива да живее там, където се чувства добре. Понеже сме ЕС и можем да се местим свободно из пространството, не значи, че ако отидем да живеем в Швеция или Дания (която и да е държава) няма да имаме адаптация, културни различия, езикова бариера и т.н.

Моето мнение е, че някак си се уеднаквяват нещата в ЕС. И като администрация, и като манталитет. От моя гледна точка е добре. Много ми е чужд национализма, много ми е комична борбата за лева. Ами в Европа сме, искат или не искат някои. И аз се чувствам европейка.

Зависи от човека, аз се чувствах прекрасно от началото.
Още като студентка установих, че не изпитвам носталгия като други хора.

Не съм мечтала да емигрирам никога, но явно съм била отворена към идеята, така се случиха нещата, че емигрирах и невероятен късмет - на място, което е просто прекрасно за мен. Обичам да пътувам, но като турист е тотално различно. Испания и Италия са невероятни, например, но не бих живяла там.

Но и аз като BernardaM не смятам, че е някаква велика цел, по-скоро - хубаво е да пробваш, ако имаш желание. Ако ли не - има безброй други държави, а Бг си е винаги там.

Не съм емигрирала, защото тук е семейството ми, с мъжа ми имаме хубава работа, голямо и хубаво наше жилище, можем да говорим с всеки и навсякъде на най-хубавия език - родния. Мога лесно да си намеря продукти за българска баница, куче от българска порода, да танцувам български народни танци. Мога да отида при наистина добър зъболекар или да наема наистина добър фотограф за сватбата си, без да си продавам бъбрека. Мога да отида при добър офталмолог или ортопед без да чакам няколко месеца. Мога да отида на планина без да плащам такса вход и да ходя сама из дивото, защото все още има трудно достъпни диви места (макар и малко). Харесва ми и климата. Всичко изброено горе сигурно може да се намери и в чужбина, но не на едно място и не толкова лесно.

Харесвам България, но ми допада и това, че малко по малко се "поевропейчва". Да, бюрокрацията ни е ужас, законите също, но това за момента не е достатъчна причина да емигрирам. На този етап бих емигрирала единствено ако тук стане голям глад или война, т.е. ако съм принудена.

В скандинавските страни не бих живяла. Хората там до такава степен обичат самотата и личното си пространство, че сигурно ще изпадам в абсурдни ситуации постоянно. Изглеждат тъжни, но някак щастливи в тъгата си и това е неразбираемо за мен.

Аз заминах, след като завърших университета и поработих на две места в БГ. Преди 18 години. Някак си отчаяна, се реших. Хареса ми, чувствах се добре, живеех в хубава къща, в хубав квартал, имах пари. Но след година си дадох сметка, че съм самотна. И честно си казах, че там не мога да създам семейство. Върнах се и някак си нещата се подредиха. Започнах да ценя свободата си тук. Наскоро синът ми заговори за университета (само 4ти  клас е) и когато му казах, че може да учи И в чужбина това, което е избрал, той отсече, че не иска да живее в чужбина. Ще се радвам, ако децата ми се реализират тук, ако обаче са щастливи тук. И ще ги подкрепя, ако искат да ходят по света, макар и със свито сърце. Защото аз съм доволна с избора си.