Защо Не емигрирахте?

  • 33 701
  • 1 108
  •   6
Отговори
# 60
  • Мнения: 10 324
Защото когато бях студентка още бяха слабо застъпени възможностите за студентски обмен, а бяхме бедни и нямах шанс за някаква макар и минимална сума с която да тръгна.
После вече ми се стори че съм безумно закъсняла.
Искам да емигрирам когато съм пенсионер, защото ежедневно ме побърква хаоса навсякъде около мен и абсурдите, до които достига поведението на популацията.

# 61
  • Sofia
  • Мнения: 16 515
Докато съм жива няма да си простя, че не запазих зелената си карта, а сигурно беше възможно.

Ауч! Това, като го прочетох, даже мен ме прободе в сърцето. Кофти ситуация, определено, щом си стигнала чак до Green Card. Confused Но не бъди сурова със себе си – съдба...

А между другото, понеже видях някакви гастрономични коментари – най-вкусната храна в живота си, като става въпрос за десетки неща, съм я яла именно в САЩ. За жалост, никъде другаде по света не успях да се докосна до същия вкус.

Иначе, темата назад е пълна с бисери! Joy

# 62
  • Мнения: X
Защото за моя изненада се оказах повече българка, отколкото си мислех.

# 63
  • Мнения: 13 492
Много интересна тема.
Никога не съм имала желание да емигрирам. По-интертен човек съм, не обичам промените. ММ, за разлика от мен, имаше желание. И до ден-днешен подхвърля "ако бяхме заминали, ама заради теб си останахме тук".
На този етап съм доволна от живота си тук - работа, финанси, възможности, среда, срещи с приятели, пътувания. Въпреки многото проблеми и неуредици, оценявам и плюсовете, като например бърз достъп до медицински специалисти, изследвания, лечение и т.н.
Важното е, че имаме избор и възможности да преценим къде искаме да живеем и къде ни е по-добре.

# 64
  • Мнения: 10 786
Докато съм жива няма да си простя, че не запазих зелената си карта, а сигурно беше възможно.

Ауч! Това, като го прочетох, даже мен ме прободе в сърцето. Кофти ситуация, определено, щом си стигнала чак до Green Card. Confused Но не бъди сурова със себе си – съдба...

А между другото, понеже видях някакви гастрономични коментари – най-вкусната храна в живота си, като става въпрос за десетки неща, съм я яла именно в САЩ. За жалост, никъде другаде по света не успях да се докосна до същия вкус.

Иначе, темата назад е пълна с бисери! Joy
Мъжът ми след дълги години в Щатите, също смята, че там има доста добра храна - плодове, зеленчуци, риба, месо и т.н. Той не харесва храната в България, смята, че масовите продукти тук са ужасни (с което съм съгласна, де), но харесва европейска кухня.

# 65
  • Мнения: 1 950
В България наистина трудно се намират хубави продукти, но се справяме, не е нетърпимо. Все повече неща си правим вкъщи сами и съм намерила тук-там качествени суровини. Като ви слушам, искам да опитам храната в щатите. Там е идеално за земеделие, населението е голямо, покупателната способност и търсенето също и съм сигурна, че имат какво да предложат.

# 66
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 411
На мен ми се връща в БГ, защото физически ми понася по- добре. Тялото ми се чувства по- добре - ходенето постоянно и навсякъде ми извайва тялото, кожата ми е по- мека от водата, храната ми понася по- добре,  хората ми харесват, жените са хубави и добре облечени и това ме стимулира да се старая и аз, мъжете са отзивчиви, нагласата на хората е нормална,  ако ме хване съклета , жега ми или прочие хващам планината или заминавам за някакво красиво място. Климата ме устройва перфектно. Единствено пари трябва да има за да живееш добре. Мисля, че и това е възможно да се намери.  
Където живея е ОК, обаче за мен БГ е истинския живот.

П.п. Сега видях коментарите за храната в Щатите. Моля ви се, единствено пържолите  им са добри и бургерите и това е.

# 67
  • Мнения: X
Ако нашите не бяха взели това решение вместо мен,със сигурност щях да си остана в България.Даже имах “план”(по-скоро цел) къде да се преместя да живея и да следвам в България,но уви,съдбата ми била друга.
Може би след 12-ти най-много да замина и аз извън граница да уча и след това да приложа наученото в родината си.
Винаги,когато съм се връщала в Бългсрия,съм се чувствала по по-различен,неописуем начин.Все едно тялото ми и душата са на едно по-сигурно и приятно място.

# 68
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 251
Имах няколко възможности да емигрирам през различните години в няколко държави. Но, останах заради семейството, което вече беше факт.
Не мисля, че там някъде ще съм по- добре, както финансово, така и емоционално.
И тук живеем добре и имаме доста по- хубав, разнообразен живот и възможности .
Ако бях зле, може би щях да си осъществя и тази мечта.

финансовата част не е за пропускане. освен че българите ги недолюбват почти навсякъде, малцина са тези, които познавам извън БГ и са успели. под успели имам предвид - не живеят в типичното "гето" от българи и др мигранти, не са закачени на системата за помощи, децата им ходят в хубави училища, имат хубава работа и могат да си позволят да се връщат в БГ или да идат другаде на екскурзия няколко пъти в годината.
не знам защо, но съм останала с впечатление че основно бягат тези,които и в бг нямат хубава работа. но пък явно е по-престижно да си камериерка в шотландия или гледач на възрастни, отколкото тук. покрай родителите ми вс съседи имаха поне по 1но избягало дете - имаше такива дето се водеха нелегални в щатите, 20 години не се бяха прибирали от страх да не ги върнат в бг завинаги. ами,  не са постигнали кой знае какво - крупие и домакиня. живеят на купони през повечето време. децата за сега нямало как в колеж да идат,освен ако не си спечелели стипендия. други пък в англия - не могат да си позволят детето на градина да пратят, били виснали на хранителната банка и се наложи да върнат в бг куче, което не могат да си позволят да гледат.

с ММ живяхме в началото в Белгия и Нидерландия (семейството му е основно в тези 2 страни). аз като студентка минах през Германия, Австрия, Австралия. харесва ми да пътувам, бих завела детето в Австралия да се научи да кара сърф, но не си се представям да живея 20 години там. работата на ММ е такава, че не може все от вкъщи да работи, но аз мога. ще се радвам скоро до може да прекарваме по месец-два извън бг семейно, но не бих се преместила трайно. не че в БГ сме цвете, но явно към момента си харесва живота и стандарта му тук. още животът в бг не ме е смачкал до там, че да искам да напусна и да бера ягоди или да чистя къщи някъде.

Дали не ти е такава средата и затова да имаш само такива наблюдения? Около мен всички, които са емигрирали навън, са с добри работи и доволни от живота си като стандарт, голямата част не са емигрирали по финанови причини. И аз не съм се преместила по финансови причини. Нито един от близките ми познати не е на помощи, предполагам го за само няколко бегло познати семейства са, но пак работят нормална работа, т.е. става дума по-скоро за хора с по-нисък финансов статус, където се налага допълване на бюджета с помощи, а не лежане на системата.
Интересно е това мислене, как всички българи, емигрирали в чужбина, чистят тоалетни и бършат задници в старчески домове, предвид, че много голяма част от тях работят разнообразни работи извън сферата на обслужване и поддръжка.
И това вечно клеймо с "добри" и "лоши" професии, под което разбираме престижни и не толкова, но това е друга тема Grinning

# 69
  • София
  • Мнения: 1 496
За да спра изтичането на мозъци Grinning

# 70
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 411
Имам един калкулатор за астрокартография и там може да анализирате дали определено място ви пасва и за какво точно.
(за разбиращи от астрология)
За мен абсолютно позна резонираше, както и за близките ми - защото веднага им направих карти и ги разпитах как къде са се чувствали.

https://horoscopes.astro-seek.com/astrocartography-online-astro-map-relocation

# 71
  • София
  • Мнения: 365
Ами Бу със сигурност има всякакви ситуации и хора.Но и аз имам повече примери за хора,които работят нещо не толкова престижно,факт. Разбира се,че има и много успешни българи в чужбина.Това обаче,което аз забелязвам в хора,конкретно около мен е,че тези по-успелите се връщат насам или планират връщане след пенсия.НЕ всички,но поне няколко семейства. Причини всякакви,но нещо,което не е за пренебрегване е голямата промяна на тези чудесни европейски държави последните години, в следствие на голямата арабска емиграция.Нямам нищо против хората,но те носят култура и най-вече не поддържат,както и повечето хора,които не принадлежат към нещо наистина. И това все повече накланя везните в посока прибиране на хора,които са много,много добре финансово уредени в съответните държави. Разбира се фактори има всякакви. Наши роднини след изключително големи професионални успехи се върнаха в Бг-там нямаха приятели и среда. Изключително приети от колегите си,млади,но комуникацията е само работна...и това надделя.Сега обаче са в пъти по-добре-успешен бизнес,повече спокойствие,деца,приятели,несравнимо...
Инак за себе си-никога,никога не ме е изкушавало заминаване навън. Не вярвам,че външни обстоятелства променят дълбокото удовлетворение в човешкото сърце. Може би и мама ,която беше обиколила половин Европа и живя на вън също оказа влияние.Беше заклет родолюбец😊за нея нямаше по-добро от България! Но не по този високопарен и безумен начин, по който някой политически партии представят народа ни.Просто обичаше природата тук,хората,тук се чувстваше на място.Аз също съм така- имам чудесен кръг от приятели, безценни, роднини.Не го заменям с нищо🤗

# 72
  • Мнения: 4 110
Това е другия мит!
"планират връщане след пенсия" обаче само планират, както и тези планиращите цял живот от България.
Дори да се върнат, 90% бягат веднага.

За връщане преди пенсия, да има го все по-често по една или друга причина/и

# 73
  • Мнения: 3 337
-  Нашите нямаха пари да ме издържат в чужбина и да финансират заминаването ми. Те нямаха пари да финансират ученето ми и в БГ, затова започнах работа и се финансирах сама. Реших, че ще уча магистратура в чужбина, ако още искам след 4 години.
-  След 4 години вече не исках да ходя никъде. Имах собствен бизнес, бях се уредила добре, имах приятели, гадже и дом.
- Обикаляла съм много Европа и не съжалявам, че не съм отишла в чужбина. Оказа се, че тийнейджърското ми желание да емигрирам съм го объркала с желание да пътувам и да ходя по екскурзии. Продължавам да пътувам, за разглеждане на забележителности, обикаляне на музеи, катедрали, пиене на коктейли и плажуване става, ама никъде не ми е харесало толкова, че да кажа "ех, как ми се живее тук".

# 74
  • София
  • Мнения: 365
Е, Alexlav, 3 семейства се върнаха,някой доста преди пенсия. И  никъде няма да ходят. Другите планират да се връщат,да. Ще видим,време има. Познавам и такива,които не планират да се връщат. Явно,ти имаш други примери,ама мит чак, не е😃 Незнам защо те дразни,аз им се радвам на хората и да, щастливи са,че са тук🙂

Общи условия

Активация на акаунт