Защо Не емигрирахте?

Ох, дразнел съм се, това беше вече повече от смешно.
Не сме от най-щастливите нации, доколкото ми е известно. Защо така, след като всичко най-хубаво е тук..
просто като пенсионер да си в България по желание, вместо където си живял десетилетия  е лудост, особено, ако се налага и минимално посещение на лекар и взимане на лекарства.

Не имигрирах, а имах тази възможност просто да не се прибера от САЩ, но знаех, че имам недовършена работа в България и, че ме очаква нещо... И то и така стана нещото е 10 години по-късно омъжена с три деца и сбъдване на мечти....

Никой не е казал,че тук е най-хубаво,нито е било,нито ще бъде... Фактори има всякакви за връщане и оставане. Но всички даваме реални примери,аз лично се радвам,че има и такива. Здравеопазването ни е тегаво,ама не и най-зле. Примери и затова мога да дам,но няма нужда. Нека не разводняваме занапред🙂

Това със средата може и да е малко преекспонирано. Вярно, сигурно е до човек, но ние вече на възраст клоняща към 60, сме останали почти без приятели и си ставаме все повече и повече самодостатъчни. Но ни харесва да има анонимност и спокойствие, чистота и дисциплина... В някое малко западно градче ги има тези неща, а там няма и много мигранти.

Говоря за Европа, САЩ не са моето.

Ле-леее, колко сме различни хората – съвсем сериозно, това си го казвам на всяка една почивка.
Даже с мъжа ми визуално си "заплюваме" кокетни къщички и си мечтаем колко ли уютно бихме си живели там.
За последно плакнахме очи в Денвър.

Доста ни е нисък индексът на щастие и ако не греша, най-нисък в ЕС.

Много забавна тема.
Особено в частта с етикетите за непрестижни работи, и гета
Аз, освен в Чикаго, друга Бг общност, от ранг и класа на румънските, китайските, и всякакви южно американски- не съм чувала.
Българинът е индивидуалист. Успява да се захване във всякаква среда, ако има капацитет за това.
Гастърбайтери има и в днешно време. Този мит , как след доста години в друга държава, установени с бизнес, къщи, имоти, коли, деца, семейства на децата... умирали да се  приберат в Бг- единици са тези.

Черна станция, ако ще купуваш нещо в Португалия- свиркай, насреща съм!

П.П. пробвах на шега астрокартографията-  Линия ☉MC (Слънце на MC) минава през Лисабон:

    Това ти носи възможности за видимост, професионално развитие и уважение в този град.

    Място, където можеш да блестиш, особено професионално.

Хващам се това, защото съм в чужбина и точно с тези нямам никакъв проблем. Е, кучето ми не е от българска порода, но е от български развъдник, пропътувало порядъчно хиляди км. натам и насам. А за българските танци, както наскоро коментирахме с един познат, който се върна към България, единственото хубаво нещо според него в града, в който бяхме и двамата, е групата по народни танци. Аз не споделям мнението му (има и други хубави неща). Сиренето, което купувам от турските магазини, е в пъти по-добро от това, което купувам в България.

Емигрирах, но скоро се връщам. Само поради една причина - аз и малката ми дъщеря цъфтим тук, ММ и голямата ми дъщеря бяха на другата крайност. Те се и върнаха вече. Ние с малката можем и в България. Това, заради което емигрирах, още е там и не знам как ще го преживя, сигурно ще свикна някак. Крепи ме, че поне ще си запазя работата и ще пътувам обратно веднъж месечно. Но зеленият, чист, подреден живот, трафикът, в който правилата се спазват, жилищата с паркоместа, елементарната логистика за деца в ранна училищна възраст, супер достъпните допълнителни занимания - спорт, музикален инструмент и т.н. ...ще ми липсват много.

Пак казвам - със сигурност тези неща, които съм изброила ги има и в чужбина, но ако например има група за танци, вероятно ще е една, не е пълно с школи както тук и да можеш да избираш.

Всеки гледа от неговата камбанария, мен ме устройва България за момента, затова и съм тук. Нямам за цел да убеждавам никого да се връща тук или пък да емигрира. Няма универсално най-хубаво място за живеене.

Една школа с три различни групи - начинаещи, средно напреднали и сценични изяви, още една школа има в недалечен град с подобна организация, отделно се организират семинари с известни хореографи от България 2-3 пъти годишно, отделно 2 големи събития годишно в наети зали…не е като да няма. Не са десетки клубовете и няма как да бъдат, но не е като да липсва алтернатива.

Когато станахме гаджета с мъжа ми, той работеше извън България при много добри условия и искаше да замина при него. При мен лесно можеше да се получи, защото работя в международна компания с офиси по цял свят и нямаше проблем да се прехвърля на работа там. Аз обаче съм много превързана към семейството и приятелите си. Нито по-високите доходи, нито по-сигурната среда, нито което и да е друго неоспоримо предимство, за мен не можеше да изкупи загубените моменти с близките ми. Събиранията със семейството ми, разходките под ръка с баба ми, женските вечери с приятелките ми от детинство, игрите между сина ми и племенниците ми и т.н. за мен са безценни и по никакъв начин не могат да се заменят с видео връзки и телефонни разговори. Никога не съм съжалявала за избора си да остана в България. Мъжът ми също не съжалява за решението си, че се прибра в България заради мен след доста години в чужбина.

Много сте ми странни с довода в какво се били превърнали западните държави с пришълците от Близкия и Средния изток. Като дойдете в България, ще се сблъскате с такива шумни, смрадливи, бутащи се и неприятно изглеждащи маргинали, че преждеспоменуваните ще ви се видят като извадени от Короната и Костюмари.

Смущаващото и притеснително при мигрантите в западните държави е склонността им да ходят на групи, което ги прави дръзки и склонни към агресия. Особено ако ти се налага да се движиш рано сутрин или късно вечер е доста неприятно да те следят с поглед, даже и нищо да не правят.

Защото с мъжът ми живеем достатъчно добре тук.Преди няколко години бяхме на гости при сестра ми в Лондон за Коледа.Всичко много ми хареса(най-вече отношението на хората към синът ни аутист, отношение за което тук мога само да мечтая, въпреки че напоследък има светлина в тунела). Замислих се дали там няма да ни бъде по-добре, отколкото тук,но се оказа че чисто финансово тук за нас е рай(в семейството влизат около 7000 лв/месечно и не търпим никакви лишения като аз на практика не работя,а съм личен асистент на големия,в Англия по онова време заплатата на мъжът ми щеше да е около 4000 паунда и то ако има късмет да го наемат това,което работи, което определено нямаше да ни стига-за 10 дни без кой знае какви разхищения похарчихме 1200 паунда,а аз тъй или иначе не мога да работя, защото от почти 18 години вече си седя вкъщи и съм изгубила всякакви трудови навици,не мога да търпя хора около себе си,камо ли пък някой да ми е шеф,и дотам беше идеята ми за мигриране)...Като цяло никога не ме е теглело навън.През 2001 покойните ми родители и сестра ми заминаха за Испания,а аз останах тук, защото не можех да си представя да живея някъде, където приятелите и любимата ми баба ги няма.А когато бях бременна с големия ММ го поканиха да работи в Англия--в неговия IT сектор,но не като инжинер,а да копае и слага оптика,на което той се изсмя и категорично отказа (а и заплащането беше малко,а той от време оно си е добре платен,2004 като се запознахме вземаше 800 лв в Плевен, огромна заплата за онова време,после година по-късно в София започна с 1800, което също бе много прилично заплащане).Та щом тук ни е добре финансово няма никакъв смисъл да ходим навън.А и да не забравяме,че имам нужда от помощ за големия и тук това го правят напълно безвъзмездно свекъра и свекървата...

Не ми се влиза в подробности и с примери, понеже меко казано такава тема не е бон тон, но има разлика.