Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
Последно мнение: 20 юли 2025, 21:00 ч.

Защо Не емигрирахте?

20 632
560
1

# 30 30 юни 2025, 19:16 ч.

Мнения: 24 192

Защото си харесвам България.
Тук се чувствам на мястото си, харесва ми природата, животът, средата ми.
Бих емигрирала тепърва заради приключението и прищявката – но единствено в Япония, Бразилия или Аржентина.

# 31 30 юни 2025, 21:08 ч.

София
Мнения: 18 326

Не емигрирах, защото си харесвам София, дома си, роднините.
Като дете живях в чужбина с родители дипломати - с нетърпение си чаках ваканциите в София.
Докато бях студентка баща ми уреди да отида на гости на негова леля в Питсбърг. Намерението беше там да ме омъжат за някакво момче от семество на старите емигранти и така да не се водя невъзвращенка. И сега следва куриоза соц. БГ дава право на излизане на студентка без деца, без нищо тук. Да, ама не - в амер. посолство ме отрязаха, че в архивите на Държ. департамент се водя .... агент на КГБ. В периода 5 - 7 кл. съм живяла в Москва и съответно съм върл шпионин. ОК, разсърдих им се и не подновихме опитите. Като дойде демокрацията колеги редовно пускаха документи за Зелена карта, пробвах докато им попълвах документите - няколко пъти бях от избраните номера. Така и не се явих на интервю, не им искам Америката.
Някъде по Жан Виденово време тогавашното гадже набара някакви връзки да става израелски гражданин. Покани и мене с детето, но отказах категорично - аз дъщеря за войничка нямам.

Последна редакция: вт, 01 юли 2025, 10:57 от Не се сърди, човече

# 32 30 юни 2025, 21:26 ч.

Мнения: 5 884

Цитат на: happy doc в пн, 30 юни 2025, 16:37

Логично е, че ако си добре тука, няма да отидеш да береш ягоди и миеш чинии в чужбина.
А истината е, че там винаги си оставаш чужденец, втора ръка човек.
Имам много колеги (бивши), по света, много разкази съм чувала, добре са се устроили хората, но се усеща винаги отношението на месните.
Чужд си, не си тежиш на мястото.

Ами не е така. Може би защото Канада е емигрантска държава, но не се чувствам чужда. Нито пък има отношение от местните. Срещала съм и друго, но обикновено от посредствени хора, които умея да поставям на мястото им.
Когато аз заминах в чужбина, някои от вас не са били родени, други са били малки, но в началото на 90-те много малко хора бяха добре в България. Аз заминах да правя докторат, после пост-док в Канада и останах тук. Исках да се върна в България, но за съжаление по онова време имаше много пречки по признаване на образованието ми, трябвало да пиша автореферат на български, да си губя времето, като в същото време в чужбина имах много предложения.

Много даже си тежа на мястото! Е, след ковид пак отслабнах, но не съм лека.

Сега сериозно. Много често отношението на другите е отражение на ниско самочувствие. Ако ти се смяташ за различен и втора ръка човек, и другите ще те възприемат по този начин. Аз имам самочувствие на “успял” човек, защото си работя по специалността, имам хубаво семейство и уютен дом. На работа ме ценят и не се чувствам не на мястото си. Точно тук ми е мястото. Малко в опозиция на заглавието на темата, по-скоро написах защо емигрирах, но държа да поясня, че не всички емигрирали българи мият чинии или берат ягоди. Или ако работят това, което са учили ги пренебрегват.

# 33 30 юни 2025, 21:44 ч.

Мнения: 7 218

Хубаво е да поживееш някъде за разнообразие, но си сред чужди, даже и да са българи. В началото е интересно, но после си искаш стария начин на живот. В Либия беше изсипана половин България, но чужди хора, чужди порядки, училището беше българско, но не са децата с които си свикнал, изкарах една година и ме върнаха, после само на ваканцията.

# 34 30 юни 2025, 21:46 ч.

Мнения: 8 425

Има значение и от колко време си емигрирала. Едно е от 5- 8 години, съвсем друго е 20 .
Също така, дали си със семейството си или сам. Ти си живяла повече години там, отколкото тук - естествено, че ще я чувстваш тая чужбина повече от родната ти страна.

# 35 30 юни 2025, 22:04 ч.

Мнения: 3 050

Никога не съм мислила да живея другаде....
Сестра ми избра чужбина и там се чувства ок, но при мен никога не е стоял този въпрос.

# 36 30 юни 2025, 22:18 ч.

Мнения: 9 255

Аз винаги съм си мечтала да живея в чужбина. Тази възможност ми се отвори малко по- късно, но не пречи. Чувствам се добре тук, където съм. Не се чувствам и никога не съм се чувствала втора ръка.

# 37 30 юни 2025, 22:22 ч.

София
Мнения: 6 653

По мое наблюдение подобни емоции идват първо отвътре и после - от околните.

# 38 1 юли 2025, 00:32 ч.

Мнения: 13 329

Емигрирах и се върнах. Това е едно от най-правилните решения в живота ми. Това е МОЕТО място!
Хората сме много по-свързани с "корена" отколкото ни се иска и предполагаме.

# 39 1 юли 2025, 00:39 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 13 517

Заради много тежък здравословен проблем. Просто нямаше начин да остана.
Докато съм жива няма да си простя, че не запазих зелената си карта, а сигурно беше възможно. Сега вече се появи фактор много възрастни родители и няма как. Тук вече всичко ме дразни и като нищо един ден ще си взема шапката, въпреки възрастта, в която вече е късно за емиграция.

# 40 1 юли 2025, 07:13 ч.

Мнения: 4 441

Изпуснах момента. После вече беше много по-трудно. Надявам се да имам възможността в по-късна възраст да живея там, където ми е хвърлен пъпа (образно казано).

# 41 1 юли 2025, 09:27 ч.

София
Мнения: 6 653

Цитат на: The Iron Lady в вт, 01 юли 2025, 00:39

Скрит текст:

Един приятел си хвана шапката на 70 и отиде в Австралия...

# 42 1 юли 2025, 09:32 ч.

Мнения: 22 098

Не ми е стоял изобщо въпроса за емиграция, никога. Дори не ми е минавала такава мисъл, по най-различни причини.

# 43 1 юли 2025, 09:42 ч.

Мнения: 1 879

Ох, имах възможност да отида в САЩ (даже ходих на два пъти за по месец, на гости, с рекламна цел (до Сан Франциско - градчетата из силиконовата (в Маунтин Вю и Купертино живеех по-точно), като ме развеждаха до Лас Вегас и Лос Анжелис на юг, а в другия край до Бостън и Ню Йорк, и въобще цялото крайбрежие от Кейп код до Роуд Айлънд), живях половин година в Гърция (Атина и Патра) и Виена (на студенстки обмен). Където и да бях нямах тъпрение да се кача на самолета за София...Не е за мен навън, тук се чувствам у дома...И не е до работа и средства, защото навън мога да имам доста по-платена , и в пъти по-интересна работа, поне това видях. Но не мога да се отърся от чувството, че съм на чуждо място, не мога да се отпусна.

# 44 1 юли 2025, 10:06 ч.

Мнения: 1 026

Не възприемам емиграцията като нещо много генерално и сакрално, едва ли не някаква супер голяма крачка, която като направиш - и край, животът ти се променя из основи. Може би защото съм учила и работила в различни държави, когато още не беше масово и "модерно", и за мен това са житейски етапи, на които гледам прагматично, а не емоционално. Същото е и с мъжа ми, имаме доста сходен бекграунд, оттам и почти еднакви виждания за живота.

Решихме да отгледаме тук децата си отново по чисто прагматични причини. Но сме ги възпитавали като космополити, като граждани на света - владеят езици, учат, работят и пътуват по цял свят, имат много приятели от всякакви националности, и при добри възможности (независимо дали в личен, или в професионален план), ще се възползват от тях, независимо за коя точка на света става въпрос.

Планираме да останем тук още пет-шест години, да довършим някои неща, които сме започнали, и след това ще се преместим в любимата ни страна. Знаем езика, имаме приятели, харесваме начина на живот и отношения, имаме и известни инвестиции и идеи за работа.

Идеята за емиграцията като някаква тежка драма с дъх на болезнена носталгия и колективен рев на "Облаче ле бяло" ми е по-скоро слави-трифоновски-кич, който в началото беше забавен, вече е просто жалък.

Препоръчани теми

⚠️"Скритата истина в една детска градина" ⚠️

Политиката в България - Епизод седми, част втора

С какво ви дразнят хората? - тема №2

Войната в Украйна 3

Причина:

Причина: