Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 89

Благодаря Ви, Marsian, явно жена Ви е по-силно алергична от мен. Ще погледна за акрилен маркер.

Не подценявайте алергичните реакции...моя близка направи алергичен шок от левкопласт.Имайте предвид,че алергичната реакция ще се засили,след продължителни и чести среща с алергена.

Здравейте, готини и с мото "горе главите, всичките.."
Аз малко позанемарих влизането в темата.. заради НВО-тата за 7ми клас, честно, голяма лудница е това с подреждането на училищата и "Ама ще ни стигнат ли точките"..  Казвам си и това ще мине, само потърпи, още няколко дена на екс
Стискайте палчета, че на татко на 3.07 ще му взимат биопсия от едно образувание на белия дроб - добре, че склони да иде.. да видим какво ще излезе и дай Боже да се лекува и излекува.. иначе е прав, здрав, силен, и се тревожа, че е чапат характер..

За лъчето и маркерите, и за лепенките хохо, аз също махнах лепенките бърже-бърже, че голяма Нерва си беше с тях.  Чертах се сама или мъжа ми ми помагаше, с поска маркери - никакъв проблем при къпане и тем подобни, за това препоръчвам.
Пазете се, обичайте де, наслаждавайте се ва готиното люто - аз още малко ще се потормозя покрай подредбата на желания на  големия, после ще разпускам

Здравейте,
Някой може ли да даде отзиви за Дървеница за лечение - Х, лъче и т.н.?
Предварително благодаря!

На практика не. Използваха една приставка на Да Винчи (която може да я има, но може и да я няма, в случая я бяха купили и нея, сто процента по настояване на д-р Иванов). С тази приставка се вижда лимфния поток като се вкара оцветващото вещество т.е. изпълнява ролята на гама сондата на други места.
Но самото рязане на тумора е направено със скалпел.
Иначе имам операция с Да Винчи, на миома през 2021-ва . 20 см, половин килограм, махната само с един малък разрез и няколко дупчици, след един месец вече правехме секс, а след два вече имахме разрешение за бебеправене. Има значение, разбира се, и майсторството на хирурга, но самият апарат позволява операциите да са по-малко инвазивни и възстановяването да е много по-бързо.
Радвам се, че има хора и в България, които не ги мързи да се розвиват, въпреки че и без нови знания и умения ще прибират парите на хората. Явно ги тика нещо отвътре и им се възхищавам.
Гинеколожката, която ми прави операцията имаше още 6 плюс моята в този ден и е на 60 години, но отдели време преди операцията да дойде при мен, да ми обясни отново какво ще направи, да ме успокои. Дори ме прегърна и каза, че ще се помоли за мен.
Казвам го, за да видите, че лекар може да е с опит, да се развива и да не е груб към пациентите си и да им крещи като питат нещо.
Не се примирявайте с нищо по-малко, от нас зависи да подкрепим добрите и любезни лекари.

Корморан, аз бях алергична към лепенките, казаха ми ако видя зачервяване да ги махна. Още на другия ден го направих. Всеки ден лягах в същата поза, в която ми правиха скенера и разчертаването и ММ ги повтаряше с обикновен перманентен маркер (и те такъв използваха). Като стана топло (почнах март и приключих май) и с горееите вълни от менопаузата, всичко почна да се размазва. Накрая припъшкваха, че съм ги изкривила, но избутах до края. Казаха ми, че ако все пак се изтрият, ще ме разчертаят наново на скенера, не е фатално.
Така че махай ги, не си съсипвай кожата и ги повтаряй всеки ден с маркер, какъвто и ще да е. Само гледай да е в позата, в която лежиш на уреда и са ти правили скенера, че максимално точно да се повтарят знаците.
(След махането на порта лекарят ми каза да слагам още десет дена водоустойчиви лепенки. Не се сетих и сложих. Още на следващия ден почна да сърби, и понеже не махнах веднага, стана червено по ръбовете и се обрина. Махнах веднага и сложих обикновени, пък се къпах една седмица на части криво ляво. Раната от операцията зарастна по-бързо, отколкото мина този обрив, хем мазах със судокрем и фенистил. Така че, не е шега работа.)

Аелита 62, и ние си правим планове, просто всеки път добавям "ако доживея до тогава".
Но истината е, че няма гаранция и здравите хора дали ще си изпълнят плановете. За никого няма гаранция.
Да, имат повече свобода в главите си, за разлика от нас, но в крайна сметка резултатът е същия - пълна несигурност.
"Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове." Цитирам по памет, кой го беше казал...
Аз затова гледам да си правя вече до 5 годишни планове, лекарите все ще ме държат жива толкова, че да не си развалят статистиката на преживяемостта.
Аз за последните 5 години успях да се запозная с ММ, да направя 2 сватби, да имам дете, да преживея война и да преборя рак, и два пъти се местих през океана.
Че то си е цяла вечност...
Така че планирай и каквото стане. Никой не може да изпълни всичките си планове на 100 процента в този живот.

Анонимус78, стиснала съм палци, дано всичко е наред и да пишеш скоро за добър резултат!

Opossum, ще порастеш принцесата и ще се радваш на внуци! Амин.

Специално за теб, стихотворението, което е в рамка на стената ми, че да си го чета редовно:

Kormoran, исках да успокоя само, че ако трябва, те ще си ги начертаят наново, но щом другите имат опит с лично чертане, можеш да се довериш, знаеш. 🙂 Навсякъде се развалят апаратите за известно време явно. Обикновено за ден-два ги оправят. Някога има и профилактика пак за ден-два. След това се продължава.

Относно лепенки и маркиране при лъчетерапията - аз имам някакъв спомен, че при мен директно татуираха някакви точки и ги ползваха тях за ориентир, тоест не съм имала лепенки е маркери май в Сити, нищо не пазех като че ли. Преди 8 години беше и не помня…

Корморанче, спомням си, че когато бях на лъчетерапията ми бяха казали, че ако маркера тръгне да се изтрива да си го повторя с обикновен маркер. Отделно ми бяха татуирали точки, като при Олив. Така, че смело махай лепенката и само си ги дорисувай, за да ги поддържаш.

Благодаря ви, дами! Отново полезни и отзивчиви! Обадиха ми се, че машината е тръгнала, така че продължавам солариума🙂. Бъдете здрави!

Момичета, аз пак с въпрос. Месец, след като остригах с машинка косата си, тя е започнала да расте. Чела съм, че това се случва след края на ХМ, а на мен ми предстоят още 4 до 6 вливки. Въпросът ми е да оставям ли косата си да расте или да я острижа отново. Благодаря предварително!

Radmira, както я усещаш. Аз два пъти я стригах по време на химията. Преди това я бях подстригара по-късо. След първата вливка окапа сама и я офъках до голо. Не помня след кое вливане точно започна да расте, но хем растеше, хем капеше и не можах да я изтърпя - пак я офъках. После я оставих да расте и капе едновременно и дойде лъчето - пак под ножа 😁, защото изгоря, а и беше чисто бял и много рошав, неравен мъх. Всеки косъм се бореше за независимост, както се казва. 😁 Според мен, подстригването доста укрепва косъма.

Аз не съм я стригала след първия път, беше ми жал.
Вярно е, че първата коса беше странна, неравна и почти бяла, но после стана нормална. Боядисах се да скрия бялото с цвят, които е много близък до моя.
Миналата седмица се подстригах за втори път след като почна да расте и фризьорката изряза цялата тази първа коса, която стои като изгоряло. Вече остана само хубавата коса.
Не я боядисвам, макар и да имам повече бели косми от преди болестта, но не и толкова бяла, колкото почна да расте в началото. Бебка е още малка и не разбира, като стане по-голяма, ще почна, поне малко да не изглеждам като баба.

Аз през цялото време се постригвах до 2ри номер. Растеше като мъх, който после падаше и всичко ставаше в дребни косъмчета, затова я подстригвах. Последно я подстригах около месец след края на терапиите.

Някога с този форум споделях за преживяванията ми за заболяване на голямата ми дъщеря.
След това с него се преборих за мечтата ми за второ дете.
Сега, пак тук се надявам да преборя и това.
На 45 години съм. В момента съм на почивка. 8 дена. Два дена преди да заминем, отидох на профилактични прегледи, единият от които - мамограф. За 12 часа се сдобих с диагноза - рак на гърдата. Каква почивка карам - предполагам ви е ясно. Майната му. Прибираме се в събота срещу неделя, през нощта. Понеделник влизам за биопсия. Само черни и тежки мисли са ми в главата. Гледам сама дъщеричката ми на 10 г.,  с баща и сме в лоши  отношения вече години. И се чудя, ако се случи нещо дало ще я гледа. Сега за биопсията ще се грижи за нея, но дали ще е така и занапред. Кой ще помага на мен, ако се наложи. Усещам, че животът ми след броени дни ще се промени безвъзвратно и не мога да го възприема. Ужасена съм. Много съм ужасена..