Кадир няма да се промени.
Нимет нали щеше да си ходи?
Даде заповед да разберат плана на Кадир
Нимет нали щеше да си ходи?
Даде заповед да разберат плана на Кадир
- Публикувана: 5 юни 2025, 20:51 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 14:02 ч.
🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"СЪНЯТ НА ЕШРЕФ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-31
Кадир и Чийдем
– Обвиняват те в предателство.
– Абе, жено-полицай, защо разказа всичко?
– То поне да си обясним намеренията, Кадир... как да търсим решение без да кажем какво става?
– Както и да е. Както казах – това е, което имаме.
– А тази работа не е за шега.
– Да прегледаме ли отново плана?
– Няма какво да се преглежда. Това е планът.
– Или го изпълняваме, или всички заминаваме под онази черта.
– Май не ни разбра добре.
– Аз ви разбрах много добре, ама вие мен не разбрахте.
– Казвам, нямаме друг избор.
– Краят на тази работа няма да е като на другите, нали знаеш?
– Осъзнавам го.
– Но накрая така ще поднеса Ешреф в ръцете ви, че ще стане толкова лесно, че и ти ще се изненадаш.
– Имам един план.
– Но първо ми кажи това – как Ешреф разбра, че си срещу него? Как излезе това наяве?
– Параноичният тип сложил подслушвател в броеницата.
– Старият Ешреф...
– Какво общо има?
– Ти му беше дал да го направи.
– Подарил ми беше колие. Вътре сложил подслушвател.
– И с тези записи те заплашва, нали?
– Да кажем, че съм притисната до стената.
– Ако се отърва от тези записи, всичко друго ще тръгне като по конец.
– Кажи де!
– Проблемът е, че не знаем къде ги държи тия записи.
– Ще ги намерим. Само малко търпение.
– Обвиняват те в предателство.
– Абе, жено-полицай, защо разказа всичко?
– То поне да си обясним намеренията, Кадир... как да търсим решение без да кажем какво става?
– Както и да е. Както казах – това е, което имаме.
– А тази работа не е за шега.
– Да прегледаме ли отново плана?
– Няма какво да се преглежда. Това е планът.
– Или го изпълняваме, или всички заминаваме под онази черта.
– Май не ни разбра добре.
– Аз ви разбрах много добре, ама вие мен не разбрахте.
– Казвам, нямаме друг избор.
– Краят на тази работа няма да е като на другите, нали знаеш?
– Осъзнавам го.
– Но накрая така ще поднеса Ешреф в ръцете ви, че ще стане толкова лесно, че и ти ще се изненадаш.
– Имам един план.
– Но първо ми кажи това – как Ешреф разбра, че си срещу него? Как излезе това наяве?
– Параноичният тип сложил подслушвател в броеницата.
– Старият Ешреф...
– Какво общо има?
– Ти му беше дал да го направи.
– Подарил ми беше колие. Вътре сложил подслушвател.
– И с тези записи те заплашва, нали?
– Да кажем, че съм притисната до стената.
– Ако се отърва от тези записи, всичко друго ще тръгне като по конец.
– Кажи де!
– Проблемът е, че не знаем къде ги държи тия записи.
– Ще ги намерим. Само малко търпение.
Ааа, рускините са пуснали превод с колажи, започвам да ги пускам
- Пак ли тръгваш?
- Да, но този път идваш с мен
- Къде?
- Нямам представа...
- Виж, беше грешка.
- Знам, но красива грешка.
- Защо те нарече Шехзаде?
- Ами, отец Якуб ме назначи за свой наследник.
- Значи беше мафиот, а сега си шефът?
- Ами, може да се каже и така.
- Къде отиваме? Спри колата, да поговорим.
- Пак ли тръгваш?
- Да, но този път идваш с мен
- Къде?
- Нямам представа...
- Виж, беше грешка.
- Знам, но красива грешка.
- Защо те нарече Шехзаде?
- Ами, отец Якуб ме назначи за свой наследник.
- Значи беше мафиот, а сега си шефът?
- Ами, може да се каже и така.
- Къде отиваме? Спри колата, да поговорим.
- Значи, когато каза, че ме обичаш, и ти се развълнува?
- Да, случва се.
- Значи не ме обичаш?
- Разбира се, че ме обичам, не се опознахме добре, но после всичко започна да се върти. Аз съм спокоен човек, но твоят свят е съвсем различен. Въпреки че знам всичко това, няма нито един момент, в който да не мисля за теб! Как се случи. Не знам! Но преди да е станало твърде късно, трябва да се върнем назад, вече те викат!
- Купих къща в Силе преди 6 години, не знам защо. Но се оказа, че имах надежда, което означава, че все още мога да мечтая. Ако не искаш да ходиш, ще се обадя на някого и той ще те закара у дома.
- Но какво ще правим там?
- Винаги трябва да знаем резултата?
- Да ти кажа резултата? Ще бъда нещастна.
- Не си в настроение, какво не е наред?
- Обещай ми, че няма да кажеш на никого. Ешреф целуна Нисан и те си тръгнаха.
- Какво? Къде? Ами ако не се върне
? - Тогава всичко ще свърши.
- Да, случва се.
- Значи не ме обичаш?
- Разбира се, че ме обичам, не се опознахме добре, но после всичко започна да се върти. Аз съм спокоен човек, но твоят свят е съвсем различен. Въпреки че знам всичко това, няма нито един момент, в който да не мисля за теб! Как се случи. Не знам! Но преди да е станало твърде късно, трябва да се върнем назад, вече те викат!
- Купих къща в Силе преди 6 години, не знам защо. Но се оказа, че имах надежда, което означава, че все още мога да мечтая. Ако не искаш да ходиш, ще се обадя на някого и той ще те закара у дома.
- Но какво ще правим там?
- Винаги трябва да знаем резултата?
- Да ти кажа резултата? Ще бъда нещастна.
- Не си в настроение, какво не е наред?
- Обещай ми, че няма да кажеш на никого. Ешреф целуна Нисан и те си тръгнаха.
- Какво? Къде? Ами ако не се върне
? - Тогава всичко ще свърши.
Кадир при Якуб баба
– Докторът е вътре сега.
– Не ме искаше до себе си.
– Не иска да чуя какво казва докторът.
– Защо постъпва така този човек, Чемил аби?
– Нямам никаква представа.
– Много ни натъжава всички.
– Какво да направим, татко?
– Дори и да е започнал лечение, вече е твърде късно.
– Трудно ни е да го кажем, но...
– Постепенно се подгответе.
– Какво казваш, докторе?
– Не ме слуша.
– Какво да направя?
– Чакай, ще поговоря с него сега.
– Благодарим ви, докторе.
– Тате! Тате, стани, хайде отиваме в болницата.
– Тридесет и пет години.
– Сирота на сватбата — точно тридесет и пет години.
– Кадир! Какво видяхме, сине.
– Какви битки, какви войни, какви предателства.
– Видяхме всичко.
– И ние не сме малко преживели, тате.
– Вярно.
– Не се тревожи, аз вече се грижа за всичко.
– Той е брат ми.
– Дори да го видя, нека не си тръгва с отворени очи.
– Ти не мисли за нас.
– Мисли за своето здраве, тате.
– Кой тате?
– Щом си родител, ще се научиш да мислиш за себе си, Кадир.
– Ако мисли за себе си, той ще ми бъде баща.
– Прав си, тате.
– Докторът е вътре сега.
– Не ме искаше до себе си.
– Не иска да чуя какво казва докторът.
– Защо постъпва така този човек, Чемил аби?
– Нямам никаква представа.
– Много ни натъжава всички.
– Какво да направим, татко?
– Дори и да е започнал лечение, вече е твърде късно.
– Трудно ни е да го кажем, но...
– Постепенно се подгответе.
– Какво казваш, докторе?
– Не ме слуша.
– Какво да направя?
– Чакай, ще поговоря с него сега.
– Благодарим ви, докторе.
– Тате! Тате, стани, хайде отиваме в болницата.
– Тридесет и пет години.
– Сирота на сватбата — точно тридесет и пет години.
– Кадир! Какво видяхме, сине.
– Какви битки, какви войни, какви предателства.
– Видяхме всичко.
– И ние не сме малко преживели, тате.
– Вярно.
– Не се тревожи, аз вече се грижа за всичко.
– Той е брат ми.
– Дори да го видя, нека не си тръгва с отворени очи.
– Ти не мисли за нас.
– Мисли за своето здраве, тате.
– Кой тате?
– Щом си родител, ще се научиш да мислиш за себе си, Кадир.
– Ако мисли за себе си, той ще ми бъде баща.
– Прав си, тате.
Ешреф и Нисан в кухнята
– Знаеш, че нямам много опит в такива неща.
– Да ти кажа аз какво трябва да направиш?
– Няма да е зле.
– Ела при мен.
– Идвам.
– Ела.
– Дойдох.
– Прегърни ме.
–???? .
– Лук.
– Като режа лук, много се разчувствам.
– Да ти кажа ли нещо?
– Кажи.
– Не мисля, че има друга жена на този свят, която повече заслужава да бъде обичана.
– Ако си го казал и на друга жена, ще те убия.
– Кълна се, току-що ми хрумна. Наистина.
– Казваш, че не си добър в такива неща, ама…
– …в пробождането си доста добър.
– Послушах сърцето си.
– Нали казваше, че не бие?
– Казах, че понякога прави пауза.
– Сега ти задавам онзи въпрос.
– Според мен не го задавай.
– Не знам какво да кажа, Шюкрю.
– Ние там не сме само двама.
– Тук, освен теб и мен, няма никой друг.
– Да ти повярвам ли?
– Поне за днес.
– Ще се справя с останалото.
– В тази история няма „останалото“.
– А в началото?
– Утре правиш крачка към съвсем нов живот.
– И в него за мен няма място.
– Това, което наричат „последна нощ“ – е точно това.
– Има ли начин да те накарам да млъкнеш?
– Кажи.
Ииии прекъсна... Но пък мак имаме целувка ❤️❤️❤️
– Знаеш, че нямам много опит в такива неща.
– Да ти кажа аз какво трябва да направиш?
– Няма да е зле.
– Ела при мен.
– Идвам.
– Ела.
– Дойдох.
– Прегърни ме.
–???? .
– Лук.
– Като режа лук, много се разчувствам.
– Да ти кажа ли нещо?
– Кажи.
– Не мисля, че има друга жена на този свят, която повече заслужава да бъде обичана.
– Ако си го казал и на друга жена, ще те убия.
– Кълна се, току-що ми хрумна. Наистина.
– Казваш, че не си добър в такива неща, ама…
– …в пробождането си доста добър.
– Послушах сърцето си.
– Нали казваше, че не бие?
– Казах, че понякога прави пауза.
– Сега ти задавам онзи въпрос.
– Според мен не го задавай.
– Не знам какво да кажа, Шюкрю.
– Ние там не сме само двама.
– Тук, освен теб и мен, няма никой друг.
– Да ти повярвам ли?
– Поне за днес.
– Ще се справя с останалото.
– В тази история няма „останалото“.
– А в началото?
– Утре правиш крачка към съвсем нов живот.
– И в него за мен няма място.
– Това, което наричат „последна нощ“ – е точно това.
– Има ли начин да те накарам да млъкнеш?
– Кажи.
Ииии прекъсна... Но пък мак имаме целувка ❤️❤️❤️
Препоръчани теми