Прибиране с “деца” от Англия в България

Много трудно начинание особено на тази възраст. България има система за обучение на чужденчета, но са неподготвени за български граждани с езикови затруднения.  И да ги вземат с наборите си мъката ще е голяма. Има опит с дете в трети клас. Преди да тръгнем за България взе материала за 1. И 2. клас по български с онлайн учител, научи се да чете, да пише. Ми как да ти кажа, въпрос на контролно за 3. клас:

Покажи я на децата. Ако разберат и отговорят представи си какво става в 7 клас и нагоре.
С две думи за образователната система и пригодността ѝ за българчета, учили и живяли в чужбина: не препоръчвам.

Много ме обнадежди )))) аз съвсем сериозно искам да се махна от тая държава. Разведох се преди година ииии не мога да го разкарам от къщата, а той не е никак ама никак добър човек. Не ми се иска да обяснявам тук глупостите които ми се случват

Познавам две такива деца, записаха ги в обикновени училища, там нивото е доста ниско, според това до кой клас са били в чужбина, за езика трябва сами да се оправят, едното дете така и не напредна, едвам му пишеха тройки, за да минава, последната година не можа да вземе матурата и така си остана с диплома до 10 клас, другото дете пък се справи много добре, почти отличник и вече е студент, така че е малко до амбиции и възможности на самото дете
Така че технически ги записват, пишете на мейл в Инспектората да ви кажат какви документи трябват, предполагам удостоверение до кой клас са учили в чужбина

Здравейте, и за двете деца ще Ви трябва превод и легализация на репорт или друг документ за завършеното образование във Великобритания. На 14 години обикновено си 8 клас в България. 17 годишното дете може би ще е 12 клас?
Това, което аз бих направила във Вашата ситуация, е да се обадя в училище, там, където живеете, и да говоря с някой от заместник директорите, обикновено те се занимават с приема на децата. Можете дс звъннете или да напишете мейл и до Министерство на образованието, също ще Ви отговорят и съдействат.

Съжалявам, че те обезсърчавам. Съжалявам и за нещата, които си преживяла и преживяваш. Сигурно се мислила всички варианти щом този ти е спасителния. Баба знае 2 и 200. Моят опит е такъв. Има сигурно много деца, които се справят и са се справили. В по-малка възраст е по-лесно, но много зависи и от характерите на децата. Големи са вече, имат среда, имат приятели, адаптацията трае по-дълго. Още със започване на годината се правят входящи тестове за нивото. Без значение от къде идваш ти поставят оценка и след това продължават да ти поставят оценки. Не е като това, което ти познаваш - да учат примерно една година език и да ги изпитват без оценки. Със сигурност има и сърцати и отдадени учители, мисля, че в по-малките до средни населени места е по-вероятно да попаднеш на такива. Отделно се учи по много различен начин, училището е организирано различно, комуникация и отношенията са различни, не на последно място културният шок. Ние всички бяхме положително настроени, силно мотивирани, детето постигаше отличен успех. Тия неща постепенно започнаха да се изпаряват и се върнахме там, от където дойдохме.
Но за друго иде реч - за училището. Във фийсбук има група на българи, завръщащи се от чужбина. Може би там ще ти дадат повече положителни мнения. Имай едно на ум, защото в групата се оставят само захаросаните мнения, а негативите се трият. Ще ти даде нереална представа колко много са доволните хора, но поне ще знаеш, че има доволни. Питай за конкретния град, в който ще се връщате. Ако има и други деца бих търсила контакт и
приятелства за моите. Успех!

На 17г най-вероятно ще е в 11кл. В Б-я обикновено се тръгва в 1 кл на 7г, което означава, че на 17г започват 11 кл. Вече зависи детето колко класа вече е минало в чужбина.

Моята ситуация беше обратната - от България към чужбина. Навремето бях на 14 г и трябваше да съм в 9 кл в БГ ( тръгнала съм на 6г). В чужбина ме върнаха в 6 кл заради езика.  Отделно имахме група само с деца от чужбина (различни класове), където имахме задължителни ежедневни часове по език (всички деца го говорихме устно езика, но дотам). Няма какво да се лъжем, трудно си беше и много трудно позволяваха минаване в по-горен клас (по средата на годината) заради езика. Много се борих да ме преместят поне в 7 кл. Накрая ми дойде в повече да съм две години назад и се върнах в БГ.

В БГ пък имахме съученичка (туркиня), която дойде някъде около 7-8 кл без изобщо да говори български. Не са я връщали назад като мен. Сложиха я в клас според годините, но имаше задължителни допълнителни часове по български поне 2-3 пъти в седмицата (дали не беше и всеки ден). Самото училище й предостави този вариант срещу заплащане. За една година си научи езика и чак тогава започнаха да я изпитват наравно с нас.
Но това едва ли се случва в повечето училища. Най-вероятно вие ще трябва да плащате за частни уроци, за да могат децата да наваксат бързо с езика (особено за 17-годишното ще е много трудно, защото предстои завършване). Бройте, че в най-добрия случай въпреки уроците ще има една година адаптация (тоест училищните резултати няма да са на ниво).

Добре трябва да си помислите дали да направите тази стъпка. Интересът на децата трябва да бъде преди всичко. Имам познати, които решиха да се връщат, но децата им, на възрастта на вашите приблизително, се обръщат към агенция закрила на детето и предпочетоха да отидат в приемно семейство, но да останат в Германия.  Сега големият е студент, а малката 11 клас и отношението с родителите им е ледено.

То няма да има резултати. (Пак аз с моя оптимизъм). Децата говорят български, но така както се пишат въпросите и се формулират е неразбираемо за тях. Това е проблема. Никой няма да мине и да им разясни с думи прости какво значи въпроса “Запиши приспособленията на животното от снимката”. Те не разбират какво е приспособление и как животно може да го има. Примерно. Както казах още в първия пост има програми за чужденци. Нашите деца не са чужденци и най-лесно е да се каже, че родителите са виновни, че децата не можели да говорят и разбират. На училището му трябва програма. Без програма спусната от МОН училищата вдигат ръце и милите не знаят какво да правят. Деца, говорещи английски помагат и превеждат на деца с много лош български.

Това беше и случаят на братовчедка ми. Тя беше някъде пред завършване на средно образование. Родителите й се върнаха в България, тя обаче отказа и си остана в чужбина.

За 14-годишното преходът ще е една идея по-лесен. Но да се озовеш в 11 кл с български, който се владее само на устно ниво, ще е голямо предизвикателство. Когато връстниците му ще се борят за успех за завършването, той/тя ще се бори тепърва да наваксва.

Първо, от позицията на родител. БМ имаше предложение да се преместим в друга държава с децата, когато голямата беше на 16, малкия на 10. Голямата беше влязла с 300 зора в хубава гимназия. Твърдо отказах.
От позицията на учител. В България няма система за такива деца. Единствената опция е да ги запишете на училище и да посещават частен учител за българския. Даже бих препоръчала цялото лято.

В последните предложения за промени в законодателството мисля, че беше заложено да има 1  междинна година за деца, връщащи се от чужбина. Това е някакъв вариант за по-малките, ако бъде прието. Вашите обаче вече са твърде големи и системата в българските училище ще ги смели и излюе. Намерете друг начин да се разберете с таткото. За този много сте закъснели - ще се отървете от таткото и ще съсипете психически децата със сблъсъкът им с БГ образованието. Освен ако нямате пари за частно училище от типа на Англо-Американското в София.

Ако някой си е вкъщи няма как да го изгониш.
Собствеността си е собстветост и те не влияе от характера.

Много трудна ситуация, съчувствам за положението в което се намирате.
Но също съм скептична за розовото бъдеще на записване на деца на тази възраст в българско училище, ако са само с говорим български. Наистина системата не е пригодена за такива случаи. Вероятно ще изкласят някак в някой забутан техникум или СОУ, но академично ще се върнат много назад и трудно се се впишат в университет в бъдеще. Ако е много страшно положението ви сега, бих обмислила преместване в рамките на държавата в която сте, докато децата завършат средното си образование. После ще имат повече възможности за развитие където и да решите да се местите, дори и да се връщате в БГ.

Обмислете частно училище, ако имате финансовата възможност. Не кое да е, а проучете такива, които работят с подобен профил ученици.
И една вметка - аз не знам друга държава, в чиято образователна система можеш да хвърлиш едно 17-годишно дете, което не владее езика добре и то да се адаптира много лесно. И там ще е супер трудно, лесно няма да бъде никъде на тази възраст. Най-вероятно ще пропусне минимум една година, а и след това няма да е пей сърце, а ще трябва да се полагат много, много усилия.