Дистанционна работа

Още в началото на тази тема подчертах, че е въпрос на лично мнение и лично усещане. Аз не издържам хоумофис. Някой назад беше казал "Ама кой няма бюро у тях?". Ние. Ние нямаме бюро у нас. Няма място абсолютно никъде за бюро.
За мен не е опция да работя в леглото - леглото е моето място за отдих, четене, сън и... ей тия неща. Абсурд е да си пренеса работата там.
И, честно казано, всички приказки за свобода и рахат ми звучат като "аз се поскатавам и затова ми е много яко". По време на пандемията всички се скъсаха да се хвалят как готвят, перат, сушат, чистят и въртят къщата хоумофис. Ами... това не ми звучи като да се върши много работа. Но, пак казвам, това е мое мнение.
В момента дори и служителите в колцентър имат опции за хоумофис, така че който желае - може да работи дистанционно. Според мен обаче човек трябва да е наясно, че раят на прането в работно време си има и обратна страна.

Горе са го писали. И аз ще го напиша.
Дистанционно работя много повече, отколкото в офис - именно защото компютъра ми е на една ръка разстояние и защото никой не заключва офиса.

Това че работното време малко се размива, не значи, че работата не се върши. Редовно си храня детето в работно време. Но за сметка на това работя в извънработно време, за да си свърша задачките. Работата е свършена. Не виждам как бих могла да се скатая (а и нямам интерес да го правя).

Който има време да се скатава, ще го прави и в офиса. Мотаене около кафемашината, лафче с колеги, да пушим по цигара, обяд навън и т.н.
Важното е да се свърши каквото има за вършене, аз допълнителна работа няма да си изсмуча от пръстите за да си запълня чинно осемте работни часа. Ако си свърша всичко за 4 часа, другите 4 ще си върша мои си неща (като съм на линия ако излезе нещо непланирано).

Така е. Дистанционно е може да се скатаеш, защото работата теб чака.
Аз готвех и перях, докато работех ЙО. Сега съпругът ми наглежда момчетата. Ако се скатавахме, надали щяхме да имаме семейна кантора, да изглеждаме 5 деца и аз вече 5 години да съм "пенсионерка". Или поне не помня да имаме златна мина или петролен кладенец в задния двор. Все с бачкане ни се е получавало, пък аз ХО работех в един период и преди близо 30 години, когато хората не го бяха чували. Когато и двамата работехме, наистина не беше проблем да пуснем някой уред от копчето и пак повече успявахме да свършим, отколкото в офиса, защото в офиса има и странични дразнители - колеги, клиенти.
Това с възможността за скатаване е абсолютен мит.

Не съм се скатавала, даже напротив и по-рано съм почвала и съм довършвала до по-късно.

"Скатавала" съм се понякога в стил да отделя 3 часа за децата - да идем на лекар или на разходка. Е, после поне 3-4 съм доработвала, когато децата заспят.
В офис съм виждала как 3 часа стоят 2-3 колежки на приказка, че уж нещо обсъждат по работа, но междувременно си разказват за мъжете, децата, ваканцията и т.н. И в 17 часа стават и си тръгват, пък нали "и утре е ден".

За скатаването. Тези, които се скатават по принцип,  във офис им е още по добре. Те нали са на терен, започва се излишни разговори, кафе, вода, чай, да си стоплят закуската, после да отидат до колега в друг отдел...и то деня минал.

Това не е скатаване, а разпределяне и оползотворяване на времето, което няма как да се случи, ако работиш в офис.

Не искам да се връщам в офис наистина, освен ако не е хибрид и офисът не ми е на пешеходно разстояние, защото съм била такя и беше приятно да ходя и да се връщам пеша. Но пак не ми оставаше време за нищо друго, спях по-малко, по-малко време за мен и семейството, не тренирах тогава... само работа!

Брин, затова сложих кавичките.

Не се депресираш, но определено в даден момент ти се иска да си видиш колегите да се накиприш. Ако има хибрид може да е най добре - примерно веднъж седмично офис, през другото време от къщи.
Супер удобно е, можеш и да си сготвиш и да пуснеш 2 перални докато си правиш нещата. Пестиш време от път.

Това дали ще се депресира или не е до психиката на човека. За някои по-прекрасно от хоум офиса няма, за други е ада. Много зависи

Дистанционната работа е идеална за хора от интровертен тип.
Лично аз предпочитам да сменям от време на време схемата.
Преди няколко години 7 години подред работех само дистанционно, но в един момент започнах да усещам асоциализация и изолация, независимо, че съм постоянно онлайн или работех с лаптопа от кафенета, паркове, ресторанти.
В момента работя смесена схема – 4 часа офис работа, останалите часове (колкото аз реша) съм дистанционно. Става въпрос за различен вид дейности.
За мен този начин на разпределение към динамиката ми и начина на живот е оптимален към момента.
Така имам достатъчно лично време, но и не се отпускам твърде.
Все още съм твърдо за работа от дома или дистанционно. Плюсовете са много повече от минусите.

Хибридът обикновено е 2 дни офис, 3 хоум, работила съм и така, не е зле, обаче е малко.. докато свикнеш с едното, айде другото.. аз не обичам много така, обичам повече спокойстие и рутина. Когато си само хоум 3-4 дни ще тренираш, 1-2 ще почнеш от тренировки и ще сготвиш, или пазаруваш обедната, или ще четеш книга.
Аз съм интроверт, но си поддържам контакти с хора още от училище, от стари работи и си излизаме извън работа. В офис дори обедната не можеш да си починеш особено, все някой говори нещо, или климатика е много силен. Хоум офисът ти позволява да си разпределиш времето без да търчиш. Имала съм работа преди доста години, пътувах 45 мин с автобус...няма такава гадост, но тогава бях на 20 и някак имах сили да излизам дори след овъртайм, да уча в университет, да ходя на фотографски курс... сега нямам идея как съм имала сили, но помня че по едно време майка ми каза, че имам сенки под очите, аз нямах време да се погледна. Спокойствието в ежедневието е много важно.

Единственият минус, който мога да изтъкна на хоум офиса, е че ако обучението е дистанционно също е малко по-трудно... да не кажа доста,, но се свиква просто трябва повече време. Защото  в офис съм била прикачена към колега, просто към мен са прикачали, докато с хоум офиса някак е по-претупано,и най-лошото после нямаш кого да питаш, като пишеш те все имат работ.. но човек се учи, а може и да попдне на готини колеги. Всичко може, но най-вече трряба да се познава и да следва собствените си нужни и желания.

Какво пречи да се накиприш след работно време и да се виждаш с хора, които ти сама си избрала за компания, вместо с колеги, с които те е събрал шефът?