Ами ако детската градина прави децата ни не по–умни,а посредствени и ограничени

Чакай малко, нещо не се доразбрахме Наистина ми е любопитно проучването, каква филология, какви лични карти пък сега

Объркване на двете думи прОведено и прЕведено 

До колкото си спомням въпросната статия беше предмет на обсъждане в една друга тема във връзка с някакъв БГ "семеен специалист" и беше доста по-обширна... 

Не мога да говоря за другите деца - моето нито е по-агресивно, нито по-жестоко... за търсене на внимание и дума не може да става - беше си самостоятелна сега е още повече даже...

 Посредствен народ -бол, има тук-там и някой Нобелов лауреат(трябва да се проведе проучване кой ги е отгледал -дали мама или ДГ )
Масово наблюдавам деца, посещаващи ДГ да се бият, да крещят и да нервничат(даже в кризи изпадат) пред майките си.На пясъчника става ужастно-или пясък ще му хвърлят в очите, или ще му отскубнат ръката за някоя играчка и той не е от лесните, та не си дава играчките, но другото дете му крещи "искам аз да играя с еди си какво" а майката му се пльоснала на кафето и си мисли "да се оправя само" 

 Аз това го наблюдавах пък преди да тръгнат децата на ДГ

Ейййй, ле-леее ДА, бееее!!! Аууу много съм зле  Моля да ме извините! 

Айде де, не така... под "тъпее" имам предвид "скучае", а не че е тъп .
А на гости можеш да ме поканиш пак, но не да тестувам детето ти , а да ме черпиш с мляко с нес кафе .

Моето дете от как ходи на ясла наистина се промени в негативна насока. За сега не е научил нищо полезно от там. Затова пък се е разлигавил и е станал по-лош и непоносим. Там ги оставят да си правят квото си искат защото има и условия за това. А в къщи има много забранени неща и това го подлудява. И се научи да излиза много навън и сега изобщо не иска да стои в къщи. На мен ми е невъзможно да го извеждам. Определено пребиваването му в яслата е добре и за него и за мен. Но в къщи след това е ад. Сигурна съм, че в детска градина и училище покрай полезните неща децата научават и много вредни. Но др вариянт е да не ги срещаме с хора и изобщо да не ги социализираме. Освен това има деца, които мразят детски градини и такива, които обичат. Всяко дете трябва да се гледа според особеностите му, тъпо е да се правят сравнения и глобални изводи от единични случаи.
Аз лично едно че мразех детската градина, друго, че там нищо не научавах, а напротив - затъпявах. Каквото правеха др деца ми беше тотално безинтересно или бебешко. А в къщи си научавах много неща по собствено желание без никой да ме насилва или да ме учи. Баба ми и дядо ми са ме гледали. По-скоро баба ми. Тя освен да ми разказва приказки друго нищо не ме е научила. Поне имах кво ли не интересни книжки и сама си се занимавах. Имаше и гора и река в селото и изобщо мегдан за много бели. Всичко ми беше интересно с изключение на детската градина. Бях различна и нямаше как да ме направят по калъп като другите затова така се получаваше

   Но все пак зависи и от детската градина,и от родителите.Ние избрахме за децата си добра детска градина,но в свободното си време им обръщаме внимание,играем с тях,ходим навсякъде заедно и пр.Смятам че това също е от значение.А и нашите детски градини,нямат нищо общо с техните,слава богу...
   За Никифин-детето ти просто пораства,а и му липсва все пак твоето присъствие,но това ще отшуми,и ще видиш че ще откриеш повече положителни неща,от колкото отрицателни,във възпитанието което налагат в ДГ.

Зависи и от градината, и от децата.
Как да затъпеят, като в яслата имат всеки ден занимания - рисуват, лепят, изрязват, пеят, танцуват, учат стихчета, четат им книжки - станали са много по-любознателни и по-отворени към средата. Аз също мога да се занимавам по този начин с тях, но: 1. няма да е професионално; 2. ще са само двете и няма да могат да правят сравнение между себе си и другите деца, което е онази градивна конкуренция, която да ги подтиква да са "по-добри". Веднъж в седмицата в градината идва театър.
Децата се научават да общуват с повече хора.
Далеч по-нервни и избухливи бяха преди градината - тогава бяха по цял ден с мен. Ходехме в градинката, събирах ги с други деца, но те търсеха мен за всичко. Сега се научиха на самостоятелност - справят се сами с много неща. Преди се бореха за вниманието ми - сега отстъпват една на друга. Преди разрешаваха споровете с хапане и скубане - сега се "договарят".
Преди в компанията на други деца се опитваха те да се наложат; искаха всички играчки само за тях двете; отказваха да допуснат 3-то дете в игрите им - сега се включват в "групата" и играят (е, като стана въпрос за характер - Кика винаги иска да командва и да направлява игрите, но това няма нищо общо с градината - напротив - преди се налагаше със сила и удари, а сега се извинява, когато прекали). За мен най-важното е, че се социализират и се научават да общуват с хора - различни от мама, татко, баб, дядо и 2-3 приятелски дечица.
А в нашето свободно време - децата са нон-стоп с нас. Играем, ходим на разходки, четем книжки, говорим си, в неделя сме на куклен театър и т.н. - т.е. нашето внимание не им липсва.
Може би затова с удоволствие ходят на градина и там много им харесва. А във времето с нас е пълноценно, защото през времето вкъщи - 24 ч. с децата/през част от майчинството - аз не се чувствах пълноценна, което не се отразяваше добре нито на мен, нито на децата.
А гледането от баби и бавачки - не ми допада - да, занимават се много, обръщат им внимание, но това е само 1 човек (максимум 2-ма) наоколо, което не ми се струва достатъчно (по отношение на общуване, развитие и т.н.).
Сега нямам търпение да дойде есента, за да им започнат в градината и допълнителните занимания по избор (танци, плуване, език и подобни).

Джи, извинявай, стъпвала ли си в детска градина?
Никой не твърди, че поумняват. Но ти твърдиш, че вероятно ще станат посредствени и ограничени...Не е ли пресилено?
Аз имам възможност да си гледам децата, но не искам. По причините, изброени от azaf, да не повтарям.
Хайде сега да ми кажеш защо децата ми ще станат посредствени и ограничени.

Всъщност наистина си зависи от детската градина и даскалките. Аз като цяло съм ЗА детските градини, въпреки, че се изказах малко негативно за тях. Пропуснах да кажа, че детето ми наистина що се отнася до хранене стана по-самостоятелно. И ако майката не се занимава достатъчно с детето определено детска градина е по-добрия вариант. Иначе в къщи при добро желание от двете страни може да се научат много повече и полезни неща, като същевременно вредните, които неизбежно попиват в градината ще им убегнат. Наистина не може да се глобализира - всеки си преценява според собственото си дете и собствените си възможности и такива за хубава детска градина. За мен и моят син яслата за сега е доста изгоден вариант

И аз не съм съгласна с такива генерализации.  Азаф по-горе е написала неща, които са много близко до моите наблюдения.

Като чета разни неща за развитието на детето, виждам че преобладаващото мнение е, че до 2 годинки детето е най-добре да се гледа one-to-one, т.е., детето да има връзка/внимание/комуникация с един човек в ролятя на "гледач". След 2 години развитието на детето изисква свикване/общуване в група, и развитие на съответните социални умения. Това, разбира се, не значи, че детето трябва да е на градина от сутрин до вечер, но много майки тряба или искат да работят редовно време (т.е., не на половин ден, например). Тогава става важно да се избере градина, където има най-добри възможности за развитието на детето- да рисува/пее/танцува и подобни, но и среда, където агресия абсолютно не се толерира и на децата не се позволяват нито обидни думи, нито собственическо/агресивно поведение. Ако едно дете е в такава среда, не виждам как това ще породи агресия.

Само един пример. Голямата ми (4г) е на Монтесори пред-училище, малката (1г9м) я гледа гледачка в къщи. Малката е по-агресивна, защото се отбранява от кака си.

Какви са вредите от градината, че аз нещо не разбирам? Ако е добра и подходяща такава разбира се.

Отделно аз смятам и дъщеря ми е живия пример, че едно дете се развива прекрасно, когато за него се грижат много хора и е поставено в различни ситуации. НО... когато това е направено така както следва.

Откакто се е родила я водя съвсем съзнателно на най-различни места, среща се с най-различни хора, но има неща, които следват своите стериотипи в живота й. Неща, които й дават сигурността, от която се нуждае. Смея да твърдя, че дори и отглеждано от един човек, детето може да е несигурно, агресивно и неправилно отглеждано.

Истината е в МЕТОДА и НАЧИНА на отглеждане и ако той е унифициран, повечето хора, само ще донесат нови неща на детето, няма да му вземат.

Дъщеря ми не само не е станала агресивна от градината, не е придобила 'вредни' навици или 'лоши' думи, но е научила много нови неща, които аз не бих се сетила да направя. В градината например поне веднъж в седмицата 'играят' театър, за което аз не бих се сетила, а и нямам материалите... Миналата седмица садиха цветя. Нещо, което аз не правя, нито пък бих научила детето си.

Децата се учат от новото, от различното... какво НА ПРАКТИКА правят майките, които сами отглеждат децата си? Защото принципно могат и да учат детето да рисува, да го водят тук и там, да му показват нови неща... но това е само теория. Повечето се ограничават с 1-2 разходки в близкия парк,  четене на книжки, филмчета...

След проведения спор на Кю с една видна съфорумка, установих следното:
1. Майките на децата, които ходят на градина, никога няма да са достатъчно обективни, за да признаят, че те не се развиват добре.
2. Майките на децата, които НЕ ходят на градина никога няма да признаят, че възпитанието и обучението в къщи НЕ превъзхожда заниманията в градината.
3. Най-добра преценка може да се направи след разделянето на близнаци - единият се отглежда в къщи, а другият - в градина. Моля, кандидатите за експеримента да се подредят на опашка!

Независимо от горното, продължавам да мисля, че не може да се говори "по принцип".