Страшно е като си помислим, че тези деца са бъдещето. Правя всичко възможно дъщерите ми да имат нормално детство, интереси и да не са зомбита.
- Публикувана: 15 юни 2025, 21:18 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2025, 14:06 ч.
Екранни деца
Олееее, пък аз съм се затръшкала за моя 13-годишен тийн и все гледам как да ограничавам все повече и повече.
На 3 години без никакъв проблем бих му прибрала телефона. И какво като изпадне в истерия?! Най-много да повърне от много рев. А пък вземането на куче в този случай изобщо няма да коментирам. Някои хора имат толкова сбъркани представи за живота, че чак учудващо.
На 3 години без никакъв проблем бих му прибрала телефона. И какво като изпадне в истерия?! Най-много да повърне от много рев. А пък вземането на куче в този случай изобщо няма да коментирам. Някои хора имат толкова сбъркани представи за живота, че чак учудващо.
Не могат изведнъж да му отнемат телефона .
Това не може да е сериозно за дете на 3 г с екранна зависимост. И го твърдя ксъо човек , който има познания по въпроса. Ако в това е препоръка от лекар, то бих я нарекла неадекватна. Принципът на този тип терапия гласи, че за да има подобрение трябва да има влошаване. Поведението е като наркотично пристрастяване , но не променя химичните процеси и няма нужда от онази поддържаща химия. Затова се спира от раз. И тъй като родителите носят вина, трябва И те самите да понесат непривтността, като изтърпят това влошаване.
Да,точно така е.
Психологът е казал да се отнеме телефона.
Родителите пробват,но детето изпада в истерия.
И пак му го дават.
Затова изпратиха детето на село .
Надяват се,че бабата ще се справи с проблема и детето ще забрави за телефона,след като е цял ден на двора.
Не знам какво става в момента с детето и как се справя бабата ,но ми е интересно дали бабата ще успее.
Тези родители са олигофрени за мен. Не стига, че нищо не могат да направят, даже влошават положението си.
Не можели да му вземат телефона, който изобщо не е трябвало да му се дава и да се стига до положението в което са.
Взели куче, за да се утеши 3 годишно, все едно е играчка, после ще има дертове и с кучето, може да се пусне на улицата в един момент.
Сега се прехвърля отговорността на бабата! Е там съвсем ще стане мазало вече. Не мога да си представя какво ще е е след няколко години.
Трябва да пишат книга, как не трябва са се отглежда дете тези хора..
Не можели да му вземат телефона, който изобщо не е трябвало да му се дава и да се стига до положението в което са.
Взели куче, за да се утеши 3 годишно, все едно е играчка, после ще има дертове и с кучето, може да се пусне на улицата в един момент.
Сега се прехвърля отговорността на бабата! Е там съвсем ще стане мазало вече. Не мога да си представя какво ще е е след няколко години.
Трябва да пишат книга, как не трябва са се отглежда дете тези хора..
Страшно е като си помислим, че тези деца са бъдещето.
Страшно е като помислим до каква степен са незаинтересовани родителите.
И на мен ми е изключително странно, когато светът се управлява от 3 годишно, понеже то не искало или изпадало в истерии. Все пак колкото и да валидираме детски чувства е хубаво на 2-3 да се поставят базови граници за какво трябва и какво не трябва.
Не могат изведнъж да му отнемат телефона .
Това не може да е сериозно за дете на 3 г с екранна зависимост. И го твърдя ксъо човек , който има познания по въпроса. Ако в това е препоръка от лекар, то бих я нарекла неадекватна. Принципът на този тип терапия гласи, че за да има подобрение трябва да има влошаване. Поведението е като наркотично пристрастяване , но не променя химичните процеси и няма нужда от онази поддържаща химия. Затова се спира от раз. И тъй като родителите носят вина, трябва И те самите да понесат непривтността, като изтърпят това влошаване.
Да,точно така е.
Психологът е казал да се отнеме телефона.
Родителите пробват,но детето изпада в истерия.
И пак му го дават.
Затова изпратиха детето на село .
Надяват се,че бабата ще се справи с проблема и детето ще забрави за телефона,след като е цял ден на двора.
Не знам какво става в момента с детето и как се справя бабата ,но ми е интересно дали бабата ще успее.
Вината не е на детето. Вината е на родителите. И въобще, когато дете има поведенчески проблем на възраст 2,3 и до момент в който то е способно да осъществи вербална комуникация се консултират отглеждащите. Защото техните действия или бездействия са довели до този проблем.
Проблемът в случая е че дори бабата има здравословен авторитетен модел на възпитание тя ще свърши ВРЕМЕННА работа - докато детето е с нея. Връщайки се при родителите, нейната полза се нулира. Детето няма самоконтрол нито автокорекция на тази възраст. Каузата е загубена.
Страшно е като си помислим, че тези деца са бъдещето.
Страшно е като помислим до каква степен са незаинтересовани родителите.
И на мен ми е изключително странно, когато светът се управлява от 3 годишно, понеже то не искало или изпадало в истерии. Все пак колкото и да валидираме детски чувства е хубаво на 2-3 да се поставят базови граници за какво трябва и какво не трябва.
Разбира се, то вината е тяхна. Някои са дори не толкова незаинтересовани, колкото невежи. Мислят си, че като бутнат таблет на малко дете, то ще стане програмист. Да не изостава. Абсолютни глупости.
А пък да се съобразявам с капризите на малко дете, просто нямам думи. Но то ако родителите имаха здрав разум изобщо нямаше да се стигне до там. Психологът е преписвал на изпити предполагам.