Е, да ама все пак не могат само да ме дондуркат. От 1 пак ме чакат празници с много гости - малкия е именник, после има рожден ден - ще трябва да търпя родата на баща му... Що се вкиснах така - обърках ти темата извинявай 
- Публикувана: 30 март 2007, 20:16 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2007, 22:36 ч.
Самотно ми е тази вечер
Това са периоди - и в началото след раздялата е напълно нормално да са честички.
Всичките ми приятелки са несемейни - или непопаднали на подходящ партньор, или той не иска още да се обвързва...
- та имам голямото предимство като свирна да имам някой насреща - и понеже свиркам много рядко и те веднага се отзовават щото сега им е паднало да ме видят без дребоса. 
Всичките ми приятелки са несемейни - или непопаднали на подходящ партньор, или той не иска още да се обвързва...
- та имам голямото предимство като свирна да имам някой насреща - и понеже свиркам много рядко и те веднага се отзовават щото сега им е паднало да ме видят без дребоса. 
дечко днес има имен ден:) 
Значи и аз ще ти отговоря не си сама.И аз ходя на работа и си гледам двете деца и аз не мога да чуя дори новините вечер.Живея и с родителите ми които не мога да се оплача много ми помагат, но има вечери ,в които искам някой дори само да ме прегърне.Да ми каже нещо мило, дори само да ме хване за ръката .Самотата е страшно нещо .Не съм сама имам две прекрасни дечица но сърцето ми кърви.И въпреки всичко гледай напред и се усмихвай повече,вярвай ,че след трудните моменти идва и щастието.Късмет!
Бърди, твоя пост ме върна близо три години назад - време, което просто искам да изчезне. Аз с 3-4 месечно бебе на ръце, генетичния материал бавно-бавно се изнизва - разбирай - 2-3 пъти в седмицата се появява вечер да пренощува в съседната стая....Такава самота като тогава не съм усещала никога в живота си...бебето малко - реве, врещи, комуникация на ниво примати....Ужас не а ужас....Мразех уикендите защото тогава и телевизията ставаше отвратна....И досега като ми каже някой "бебе" първата ми асоциация бяха кошмарните зимни нощи на самота....Но преминава с времето, някак се нагласих да не ми е самотно. Както казва Jaly некак меткам дребната да спи и тогава - здравей живот 
Ако няма домашна работа - оооо, стари вестници, забравени книги и тонове ДВД-та, които чакат да бъдат изгледани.....
А и последно - това вече е идея - като се постопли времето - какво пречи да се правят паркови срещи с децата, а за мамите - бира? Е, тогава всички хем ще бъдем с дребосите, хем ще се поразведряваме малко? Давам тон за песен - стопли ли се времето - на бира в някой парк?
Ако няма домашна работа - оооо, стари вестници, забравени книги и тонове ДВД-та, които чакат да бъдат изгледани.....А и последно - това вече е идея - като се постопли времето - какво пречи да се правят паркови срещи с децата, а за мамите - бира? Е, тогава всички хем ще бъдем с дребосите, хем ще се поразведряваме малко? Давам тон за песен - стопли ли се времето - на бира в някой парк?
на бира в някой парк?
Да, да, да!
Morgana, за колко време го преболедува това състояние?
Може би за половин зима и половин пролет....как звучи само...няма да забравя зимата на 2004 - адски студен февруари, беше дъждовно до април чак...Ама после като стана времето хубаво и излизах до парка да се виждам с разни други мами беше значително по-добре....Може би същото това лято на 2004 ми беше ужасно тъжно и се чувствах като най- пре_________а голяма бяла птица, понеже генетичния се дигна на море за 4 дни, а аз ревах сама с дребната в къщи...Май тогава окончателно му теглих майна и приключих с усещането за самота!
Аз затова и предлагам да се пие бира на въздух, за да минават уикендите по-леко! А и като има повече деца за дребните е супир - изморяват се и вечер лягат рано....а ние може да си цоцаме бира и да си дуднем по нета 
Аз затова и предлагам да се пие бира на въздух, за да минават уикендите по-леко! А и като има повече деца за дребните е супир - изморяват се и вечер лягат рано....а ние може да си цоцаме бира и да си дуднем по нета
Моргана-аз съм така в момента май 
Хем днес бях на разходка с дребната, но буца ми е заседнала.Гледам-хората ме гледат с умиление-такова ми е мъничко бебето, личи си, че се радват, а е и празник-цветя навсякъде.А аз-сама.Сам самичка.Мълча и мълча и мълча.Срещнах една позната-тя с голямото, малкото и съпруг-на разходка неделно-празнично.Докривя ми.Казват-ауу, ма как добре изглеждаш, а аз-смачкана отвътре и употребена...Иначе се гримосах, лакирах, тесни дънки нахлузих, обиците, които Той ми донесе от Чехия сложих....за себе си уж, ма не си повярвах особено.
Хем днес бях на разходка с дребната, но буца ми е заседнала.Гледам-хората ме гледат с умиление-такова ми е мъничко бебето, личи си, че се радват, а е и празник-цветя навсякъде.А аз-сама.Сам самичка.Мълча и мълча и мълча.Срещнах една позната-тя с голямото, малкото и съпруг-на разходка неделно-празнично.Докривя ми.Казват-ауу, ма как добре изглеждаш, а аз-смачкана отвътре и употребена...
Иначе се гримосах, лакирах, тесни дънки нахлузих, обиците, които Той ми донесе от Чехия сложих....за себе си уж, ма не си повярвах особено.