Преди 7-8 години бях изпаднала втвойта ситуация. На сина ми , който сег, ние го осиновихме на 6 месеца, значи той е на бил на 9-10 г. съседско дете му казало че е осиновен. Това не го научих веднага, а след около 1 месец. След това въпросното дете е правило същите тези грозни изяви , но синът ми е реагирал по детски с бой. Това го казва майка ми. Аз все още не мога да си обясня, защо той не дойде веднага , да ми каоже за първия път. Но до ден днешен момчето, което е казало, на сина ми, е крайно неприятно за него. Като имаш предвид , че сина ми е много контактен,, дружелюбен. За него няма значение етнос, религия, цвят на кожата. Явно думите ти си осиновен , казани преди 9 години, са се запечатали и всеоще се помнят. Но той упорито мълчи, поне за сега. Друго искам да споделя, че едни от най добрите му приятелчета са също 2 осиновени деца. Не зная дали той знае, аз поне не съм казвала и никога няма да кажа, или го води някаква интуиция, или те самите са споделили с него .
- Публикувана: 31 март 2007, 14:35 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 08:42 ч.
За обречените деца и хорското бездушие!!!
Преди 7-8 години бях изпаднала втвойта ситуация. На сина ми , който сег, ние го осиновихме на 6 месеца, значи той е на бил на 9-10 г. съседско дете му казало че е осиновен. Това не го научих веднага, а след около 1 месец. След това въпросното дете е правило същите тези грозни изяви , но синът ми е реагирал по детски с бой. Това го казва майка ми. Аз все още не мога да си обясня, защо той не дойде веднага , да ми каоже за първия път. Но до ден днешен момчето, което е казало, на сина ми, е крайно неприятно за него. Като имаш предвид , че сина ми е много контактен,, дружелюбен. За него няма значение етнос, религия, цвят на кожата. Явно думите ти си осиновен , казани преди 9 години, са се запечатали и всеоще се помнят. Но той упорито мълчи, поне за сега. Друго искам да споделя, че едни от най добрите му приятелчета са също 2 осиновени деца. Не зная дали той знае, аз поне не съм казвала и никога няма да кажа, или го води някаква интуиция, или те самите са споделили с него .
Преди няколко месеца наше съседче след като доста време игра в къщи с моето дете го попита - ти купено ли си? Краката ми омекнаха, сина ми явно не обърна много внимание на въпроса но аз доста се ядосах а съпруга ми направо побесня. Според мен детето не е виновно а родителите които коментират пред него. Съпруга ми също е осиновен но досега никой нищо така не му е казвал, явна във възпитанието на днешните деца нещо куца.
Истината е, че възпитанието не само на децата липсва, но основно на родителите им.
Осиновяването все още е голям клюка и всеки държи да сподели какво е научил.
От хора над 25 години научихме по най-елементарен клюкарски начин за осиновени деца.
Репликата беше: Ама вие знаете ли, че еди кой си е осиновен?
Само не знам какво се очаква ние да кажем или да реагираме. Може би да разпитаме за подробности
Може би е добре родителите да се опитат да обяснят на детето си, че неговоти приятелче е осиновено, ако осиновителите са съгласни и детето знае, но в противен случай го смятам за неуместно и супер нетактично
Осиновяването все още е голям клюка и всеки държи да сподели какво е научил.
От хора над 25 години научихме по най-елементарен клюкарски начин за осиновени деца.
Репликата беше: Ама вие знаете ли, че еди кой си е осиновен?
Само не знам какво се очаква ние да кажем или да реагираме. Може би да разпитаме за подробности
Може би е добре родителите да се опитат да обяснят на детето си, че неговоти приятелче е осиновено, ако осиновителите са съгласни и детето знае, но в противен случай го смятам за неуместно и супер нетактично
За истинските родители-да,но за истинско име-??? Аз, самата докато не се сблъсках с този проблем в съда не знаех,че съществува,т.е. не бях сигурна дали трябва да остане това име или да си измислим ние друго.
Всъщност,не ги оправдавам.Незнам!Може и да греша.Тези въпроси се коментират в много семейства,но не за да бъдат осведомени децата какво е това осиновяване и кои деца са осиновени,а по скоро за клюки.
И все пак си мисля,че единствено родителите-осиновители имат право да коментират тези толкова лични въпроси с децата си,а не непознати хора.Винаги децата ни са атакувани,когато между тях и други деца възникнат дразги и спорове.Могат ли нашите деца непрекъснато да се чувстват уязвими??? И защо....???Не им ли стига болката,която преживяват, та трябва допълнително някой още да ги тормози по този жесток начин???Само не ми казвайте,че така стават по-силни.Тези приказки отвън им причиняват такава силна болка..............чета я в очите на моето момиченце.
..............объркана съм!
Всъщност,не ги оправдавам.Незнам!Може и да греша.Тези въпроси се коментират в много семейства,но не за да бъдат осведомени децата какво е това осиновяване и кои деца са осиновени,а по скоро за клюки.
И все пак си мисля,че единствено родителите-осиновители имат право да коментират тези толкова лични въпроси с децата си,а не непознати хора.Винаги децата ни са атакувани,когато между тях и други деца възникнат дразги и спорове.Могат ли нашите деца непрекъснато да се чувстват уязвими??? И защо....???Не им ли стига болката,която преживяват, та трябва допълнително някой още да ги тормози по този жесток начин???Само не ми казвайте,че така стават по-силни.Тези приказки отвън им причиняват такава силна болка..............чета я в очите на моето момиченце.
..............объркана съм!
wij si lichnite
izwinete za latinicata, no nqma kirilica tuk
Позволих си да извадя една прекрасно свършена работа от Теа по въпроса. Лично аз много обичам да си я препрочитам от време на време. Имаше някъде и същото за 20 неща които осиновените деца не искат да бъдат казвани за тях и едното беше да не ре разказва наляво и надясно, че са осиновени ...
20 НЕЩА, КОИТО ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА ИСКАТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ДА ЗНАЯТ
1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”
3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”
4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.
5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.
6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”
7. „Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”
8. „Имам нужда да зная истината за своето зачеване и раждане, както и истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”
9. „Страхувам се, биологичната ми майка ме е изоставила, защото съм бил „лошо бебе”. Нуждая се от вас, за да ми помогнете да се освободя от този отровен срам.”
10. „Страхувам се, че и вие ще ме изоставите.”
11. ”Може да изглеждам „по-цялостен”, отколкото всъщност съм. Нуждае се от вас, за да ми помогнете да разкрия онези невидими, скрити кътчета от душата си и да обединя всички елементи на своята идентичност.”
12. „Имам нужда да придобия увереност в себе си, чувство за лична сила.”
13. „Моля ви, не казвайте, че изглеждам или реагирам точно като вас. Имам нужда от това да признавате и уважавате нашите различия.”
14. „Оставете ме да бъда себе си... Но не ме оставяйте да се отчуждя от вас.”
15. „Моля ви, уважавайте чувствата ми спрямо осиновяването ми. Не казвайте на другите хора, че съм осиновен, без аз да знам за това.”
16. „Рождените ми дни може да бъдат трудни моменти за мен.”
17. „Фактът, че не знаем медицинската ми история, може да е стресиращ на моменти.”
18. „Страхувам се, че може да се окажа прекалена тежест за вас.”
19. „Когато показвам страховете си като предизвикателно поведение спрямо вас, моля ви, бъдете до мен, бъдете мъдри...”
20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”
от книгата "Twenty Things Adopted Kids Wish Their Adoptive Parents Knew", Sherrie Eldridge
1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”
3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”
4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.
5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.
6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”
7. „Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”
8. „Имам нужда да зная истината за своето зачеване и раждане, както и истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”
9. „Страхувам се, биологичната ми майка ме е изоставила, защото съм бил „лошо бебе”. Нуждая се от вас, за да ми помогнете да се освободя от този отровен срам.”
10. „Страхувам се, че и вие ще ме изоставите.”
11. ”Може да изглеждам „по-цялостен”, отколкото всъщност съм. Нуждае се от вас, за да ми помогнете да разкрия онези невидими, скрити кътчета от душата си и да обединя всички елементи на своята идентичност.”
12. „Имам нужда да придобия увереност в себе си, чувство за лична сила.”
13. „Моля ви, не казвайте, че изглеждам или реагирам точно като вас. Имам нужда от това да признавате и уважавате нашите различия.”
14. „Оставете ме да бъда себе си... Но не ме оставяйте да се отчуждя от вас.”
15. „Моля ви, уважавайте чувствата ми спрямо осиновяването ми. Не казвайте на другите хора, че съм осиновен, без аз да знам за това.”
16. „Рождените ми дни може да бъдат трудни моменти за мен.”
17. „Фактът, че не знаем медицинската ми история, може да е стресиращ на моменти.”
18. „Страхувам се, че може да се окажа прекалена тежест за вас.”
19. „Когато показвам страховете си като предизвикателно поведение спрямо вас, моля ви, бъдете до мен, бъдете мъдри...”
20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”
от книгата "Twenty Things Adopted Kids Wish Their Adoptive Parents Knew", Sherrie Eldridge
Благодаря ви момичета! 
Не можете да си представите/всъщност, май можете/колко успокояващо ми действат вашите думи!Понякога имам силна нужда да споделя с някой моите притеснения,а те не са никак малко и съм много щастлива,че в този форум имам тази възможност.
Всички вие сте абсолютно прави,че не децата са виновни,когато говорят за или с осиновените деца, а техните родители.Това,което виждат и чуват в техните семейства е поведението - пример,на който ние така силно искаме децата ни да подръжават.Зная също,че децата са любопитни и всичко,което им е чуждо им е интересно и любопитно.Ако на това тяхно любопитство родителите им отговорят с адекватна реакция ще е чудесно,но.....Моля се, единствено да ви има, за да ми помагате и да си помагаме взаимно и детето ми да е силно за да може поне отчасти да преодолее болката,така впита в неговото сърчице!
Благодаря!
Не можете да си представите/всъщност, май можете/колко успокояващо ми действат вашите думи!Понякога имам силна нужда да споделя с някой моите притеснения,а те не са никак малко и съм много щастлива,че в този форум имам тази възможност.
Всички вие сте абсолютно прави,че не децата са виновни,когато говорят за или с осиновените деца, а техните родители.Това,което виждат и чуват в техните семейства е поведението - пример,на който ние така силно искаме децата ни да подръжават.Зная също,че децата са любопитни и всичко,което им е чуждо им е интересно и любопитно.Ако на това тяхно любопитство родителите им отговорят с адекватна реакция ще е чудесно,но.....
Истината е, че възпитанието не само на децата липсва, но основно на родителите им.
Благодаря!
Препоръчани теми