Мами, детето ми е на 1г и 3м и като цяло никога не е плакало за нас с баща му. Когато сме вкъщи ни търси постоянно за игри и т.н., но на улицата сякаш не ни познава... ходи при всички непознати, вдига ръце да я вземат и тича да играе и опознава всичко, но нас не ни иска. Ако я вземем от някой друг на улицата който я държи започва един рев... Онзи ден я изведох и си играеше с камъчета, дойде баща й от работа и тя все едно изобщо все едно го няма, той й говори а тя не го отрази. А вкъщи като го види винаги тича и се радва.. не знам на какво се дължи това безразличие към нас, когато наоколо има други хора
- Публикувана: 20 юни 2025, 16:30 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 20:44 ч.
Детето не ми обръща внимание
Това е само период, свикнала е с вас. Радвайте се, че имате дете, което е жизнено и любопитно към света и другите хора. Показва ви, че е достатъчно развито вече, за да общува със свои връстници и други хора в живота си.
Иначе ако го оставите при бабите за 3 дни естествено, че ще се радва после да ви види А ако го оставяте по-често, ще се усеща и ще започне да реве.
Иначе ако го оставите при бабите за 3 дни естествено, че ще се радва после да ви види А ако го оставяте по-често, ще се усеща и ще започне да реве.
Кой я е гледал до сега?
Това е само период, свикнала е с вас. Радвайте се, че имате дете, което е жизнено и любопитно към света и другите хора. Показва ви, че е достатъчно развито вече, за да общува със свои връстници и други хора в живота си.
Иначе ако го оставите при бабите за 3 дни естествено, че ще се радва после да ви види А ако го оставяте по-често, ще се усеща и ще започне да реве.
Иначе ако го оставите при бабите за 3 дни естествено, че ще се радва после да ви види А ако го оставяте по-често, ще се усеща и ще започне да реве.
Спокойно, период е, ще мине. Моята също имаше такъв период като малка. Отиваме в детски кът с приятелка и нейното дете, което е набор на моето и моето вдига ръчички приятелката ми да я вземе на ръце, държи нея за ръце и я води да и покаже куклите. Много ми беше гадно. Още един път се сещам, когато я взимах от ясла и тя хвана ръката на един непознат татко, който си водеше за ръка собственото дете и така вървяхме четиримата до колата ми.
И за мен е период. Помня първия ден, когато се върнах на работа, цял ден си мислех какво ли ми прави детенцето, а като се прибрах тя МФ гушна за секунда и си отиде при играчките. Очаквах , че вечер ще е залепена за мен, а тя грам не ме отразяваше. Обикновено от детска градина я вземаха баща й или дядо й. Редките пъти, когато я вземах аз си умирах от срам от учителките, не искаше да си тръгва и искаше да стоим до последно, докато затворят градината. С баща си и дядо си е правила същото. Общуваше без проблем и с деца , и с непознати възрастни. И дойде пубертета, коренно се промени и се затвори в себе си. Детето ви обича, просто са му по-интересни хората, които вижда по-рядко. Дано да си остане все така общително и спокойно.
Дъщеря ни е така - общува свободно с други хора, търси активно компания и навън се случва дори да не се огледа за мен или баща й. Такъв й е темпераментът. Енергична е, но има едно вътрешно спокойствие, не е тревожна. Оставяме я за около седмица или малко повече при бабите, ако пътуваме - няма драми, няма ревове.
Признавам си, че това не ме притеснява, а точно обратното. Радвам се, че детето е спокойно, има своята самостоятелност и не е залепено за нас. Надявам се, че като тръгне на детска градина, адаптацията ще е по-лесна.
Признавам си, че това не ме притеснява, а точно обратното. Радвам се, че детето е спокойно, има своята самостоятелност и не е залепено за нас. Надявам се, че като тръгне на детска градина, адаптацията ще е по-лесна.
Синът ми също никога не е плакал за мен, нито ме е търсел - където го оставях, там стоеше. Отдавам го това, че тръгна рано на ясла, на 6 месеца и дефакто винаги е бил отглеждан някъде с изключение на периодите, когато съм била в отпуск. По чужди хора не е ходел, но по деца да - случвало се е да види група деца, ученици и да тръгне след тях. Категорично отказваше да бъде воден за ръка. Едно време се радваше да ме види, сега е по-скоро “защо се прибираш толкова рано’, ‘няма ли да ходиш в офиса’ и ‘няма ли да излизаш тази вечер’. Затова съм си взела куче, което се разпада от щастие, като ме види. Вярно е обаче, че аз работя почти само от вкъщи и на практика винаги когато той е у дома, аз също съм у дома.
За мен пък това е по-добрият вариант. Големият ми син примерно не е особено контактен с други хора, той е от хората, които са си самодостатъчни. Като малък чудесно си играеше сам, предпочиташе да има малко приятели, и предпочиташе когато играе да е примерно само с 1-2 деца, а не в голяма група. Но по същия начин не ме е търсил и ако му кажа аз си тръгвам (с цел да го прибера) той ми казваше със студен тон, “добре,чао.” И ако тръгна, не му дремеше изобщо. Сега е в пубертета и само чака да излезем, за да е на спокойствие. Малкият е съвсем различен, той е лепка, не може да диша без мен, което е много натоварващо. Залепя се за мен и върви по цял ден след мен, вместо да си играе, примерно докато готвя, той стои до мен и ми се пречка. Иначе обича да играе с деца, но и аз трябва да съм там. Ако му кажа че аз си тръгвам и тръгна, той захвърля всичко, дори примерно, баща му да е там, и тръгва с мен. Всяка сутрин като го оставям на ясла плаче, защото не иска да се отделя от мен, а брат му плака само първите 2 дни и после само в първи ден след дълго отсъствие, и то не за мен, а защото не иска да ходи…