За жалост и аз наблюдавам такава тенденция сред българите в чужбина. Едните толкова ги е страх да не би детето да не говори български, че всячески му “помагат” като живеят и общуват само с българи, ходи на българско училище, държат го повече в българска среда, че накрая детето съвсем не говори добре езика и не е интегрирано в порядките на страната.
Другите пък уж да му изпишат вежди започват от малко да му говорят на един лош, развален местен език, че накрая става така, че детето хем не говори български, хем са му объркали местния език.
Правилото е “един родител - един език”. Българите говорят само български, останалите чуждия.
Много важно е да се знае, че за детето е голям пример и много важно родителите му свободно да говорят езика. Мозъкът на многоезично дете не функционира като на възрастен учещ език
Относно “бъркането” на езиците - нищо не бъркат. Просто има по-лесен и предпочитан и по-труден и непредпочитан език. Личните ми наблюдения са, че при пълна интеграция местния език става доминантен и предпочитан.
Другите пък уж да му изпишат вежди започват от малко да му говорят на един лош, развален местен език, че накрая става така, че детето хем не говори български, хем са му объркали местния език.
Правилото е “един родител - един език”. Българите говорят само български, останалите чуждия.
Много важно е да се знае, че за детето е голям пример и много важно родителите му свободно да говорят езика. Мозъкът на многоезично дете не функционира като на възрастен учещ език
Относно “бъркането” на езиците - нищо не бъркат. Просто има по-лесен и предпочитан и по-труден и непредпочитан език. Личните ми наблюдения са, че при пълна интеграция местния език става доминантен и предпочитан.
