- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Малко сте груби по темата за осиновяването! Аз пропуснах да го спомена, но Да, бих осиновила дете ,ако съм на възраст ,в която не мога да имам свое. Преди много години,бях омъжена и нямахме дете над 8 години. Проблемът беше в бившия, но той отказа да го приеме. Предложих му да си осиновим, отговорът беше: " Аз чуждо дете няма да гледам! " Факт, че копнеех да имам дете. Разведохме се ,не заради това, той се ожени повторно,подложи жена си на какво ли не и остана без дете.
Семейство от населеното ми място изгубиха и двете си деца в катастрофа. Мъжът почина от мъка. А жена му? Осинови поотраснало момиче и сега то осмисля живота й. Ген, болести. Глупости! То моето си е мое и пак е непредсказуем,а за избора ми на баща за него, направо ми иде да се самоизям. Гаранция никаква. Ако имах парите на авторката, бих осиновила и сега. Винаги съм мечтала за две деца.
Но, има и други случаи разбира се, жени, които робуват на предразсъдъци и остават бездетни. Всеки сам си преценява. Между това да остана без дете или да осиновя, предпочитам второто. Съдбата винаги те награждава , когато си преди всичко човек!
Семейство от населеното ми място изгубиха и двете си деца в катастрофа. Мъжът почина от мъка. А жена му? Осинови поотраснало момиче и сега то осмисля живота й. Ген, болести. Глупости! То моето си е мое и пак е непредсказуем,а за избора ми на баща за него, направо ми иде да се самоизям. Гаранция никаква. Ако имах парите на авторката, бих осиновила и сега. Винаги съм мечтала за две деца.
Но, има и други случаи разбира се, жени, които робуват на предразсъдъци и остават бездетни. Всеки сам си преценява. Между това да остана без дете или да осиновя, предпочитам второто. Съдбата винаги те награждава , когато си преди всичко човек!
Може ли цитат на нещо грубо по темата за осиновяването? За цитат питам, защото не мога да отговарям за нечии неверни тълкувания.
_____
Аха, фрау Данна точно за външния вид и болестите говореше. Психологическите черти нямат нищо общо с гените, не, как може такава тъпотия и простотия...
_____
Аха, фрау Данна точно за външния вид и болестите говореше. Психологическите черти нямат нищо общо с гените, не, как може такава тъпотия и простотия...
Може ли цитат на нещо грубо по темата за осиновяването?
_____
Аха, фрау Данна точно за външния вид и болестите говореше. Психологическите черти нямат нищо общо с гените, не, как може такава глупост...
_____
Аха, фрау Данна точно за външния вид и болестите говореше. Психологическите черти нямат нищо общо с гените, не, как може такава глупост...
Е ми и аз познавам щастливи осиновители, естествено, че има. Това не знам как доказва, че гените нямат значение за психическите черти, а само за външност и болести, че който твърди друго, е невеж простак, че е неправилно да държиш на биологично собствено дете, с твоите гени, и там каквито умности се изсипаха.
Говорим за рисковете, а те не са никак малко. На всеки перфектен случай, има 20 сигурно проблематични. Около мен има доста такива, деца с поведенчески, умствени и подобни проблеми, в следствие на лошия живот, който са водили биологичните им родители и съответно и проблемите, които са имали. Чудят се после на кой да го метнат това дете, за да си починат. Иначе и аз имах осиновена съученичка, никой не знаеше, че е такава, даже тя самата го разбра като беше вече в университет (заради заболяване, което и откриха, за щастие не сериозно, но наследствено). Имаше и си има много силна връзка с родителите, но пак говорим за осиновяване в един по-минал период.
Аз дори не твърдя, че са толкова много проблемните. Перфектно няма, на 20 проблематични се падат според мен повече от 20 нормални, мнозинството случаи сред хората, вкл. на осиновявания, са повече или по-малко най-обикновени, в рамките на нормата, тя затова е норма; и пак това, че смея да твърдя, че наследствеността има значение за характера и децата като цяло приличат на биологичните си родители не само външно (под биологични разбирам генетични), ме превърна в носител на типично българска простотия ли беше.
Не значи, че са задължително техни копия, и не значи, че средата и възпитанието са без всякакво значение. Ако някой схваща по някакъв, де да знам, опростенчески, елементарен начин тези думи и се мята с обиди да ги оспорва - за чужди неразбирания не отговарям.
Не значи, че са задължително техни копия, и не значи, че средата и възпитанието са без всякакво значение. Ако някой схваща по някакъв, де да знам, опростенчески, елементарен начин тези думи и се мята с обиди да ги оспорва - за чужди неразбирания не отговарям.
Като учител все повече забелязвам бум на деца с проблеми. Не осиновени! Биологични. Аутизъм- тежка форма, хиперактивност, дефицити във внимание.
Генетиката мутира все повече и повече за огромно съжаление. Хайде аутизмът е вродено заболяване. А останалите? И не е само по вина на родителите. До неправилен начин на живот ли, до стрес, до нерационално хранене, нз. Тъжно е , но е факт. И жалкото е,че няма как да помогнем в тези случаи в редово училище.
Генетиката мутира все повече и повече за огромно съжаление. Хайде аутизмът е вродено заболяване. А останалите? И не е само по вина на родителите. До неправилен начин на живот ли, до стрес, до нерационално хранене, нз. Тъжно е , но е факт. И жалкото е,че няма как да помогнем в тези случаи в редово училище.
Лъвица, аз и сега не казвам нещо различно.
Обсъждам разликата между родено и осиновено.
Аз самата съм родила дете от ДЯ - т.е. генетично чуждо, но знам, че е от съпруга ми, че е брат на останалите ми деца и най-вече знам какво съм правила преди и по време на бременността. И това, че донорката е преминала през тест за 100 от най-често срещаните генетични болести. Да, пак има риск от нещо неизвестно, но малко хора са готови на пълната неизвестност дали няма цял живот да обречеш себе си и близките си.
Писах и в онази тема, че в нашето семейство има предаващи се определени генетични проблеми, които са напълно безобидни при следене, но покрай тях съм наясно какво е да се притесняваш постоянно при по-сериозно проблем.
Да, гените нямат общо психологически, но имат физически и най-вече общо има поведението на жената, която носи детето. И огромна е разликата с 1 дарена клетка с желание и отговорност клетка, от която се създава живот и неяснотата как е заченато и износено едно дете.
В случая реакцията ми е основно към изразните средства и определенията.
И да, за мен лично няма значение чии са гените, износени и родени от мен, но има значение, че са общи със съпруга ми и с децата ми. Това писах и в онази тема, затова не си противореча. И в тази тема го писах по-напред.
Имам психологическа граница детето да е мое биологично, не генетично.
В онази тема коментирахме клетка и шансът чрез нея някой да има свое дете, тук коментираме вече родено (неясно от кого, по какви причини и след какви обстоятелства) човешко същество и това, че много от радетелите на осиновяването пишат за помощ, благородство, добър старт и т.н.,което аз използвам относно осиновяването на домашни любимци. Осиновяването на дете е много повече и това, че някои хора не са/сме склонни дори да обмислим подобен вариант, не ни прави тъпи, незапознати, прости и т.н.
Аз не съм против осиновяването. Аз не бих го направила. Особено при съвременното състояние на репродуктивната медицина, когато почти няма как да не може човек да има биологично свое дете (дори да не е генетично).
Обсъждам разликата между родено и осиновено.
Аз самата съм родила дете от ДЯ - т.е. генетично чуждо, но знам, че е от съпруга ми, че е брат на останалите ми деца и най-вече знам какво съм правила преди и по време на бременността. И това, че донорката е преминала през тест за 100 от най-често срещаните генетични болести. Да, пак има риск от нещо неизвестно, но малко хора са готови на пълната неизвестност дали няма цял живот да обречеш себе си и близките си.
Писах и в онази тема, че в нашето семейство има предаващи се определени генетични проблеми, които са напълно безобидни при следене, но покрай тях съм наясно какво е да се притесняваш постоянно при по-сериозно проблем.
Да, гените нямат общо психологически, но имат физически и най-вече общо има поведението на жената, която носи детето. И огромна е разликата с 1 дарена клетка с желание и отговорност клетка, от която се създава живот и неяснотата как е заченато и износено едно дете.
В случая реакцията ми е основно към изразните средства и определенията.
И да, за мен лично няма значение чии са гените, износени и родени от мен, но има значение, че са общи със съпруга ми и с децата ми. Това писах и в онази тема, затова не си противореча. И в тази тема го писах по-напред.
Имам психологическа граница детето да е мое биологично, не генетично.
В онази тема коментирахме клетка и шансът чрез нея някой да има свое дете, тук коментираме вече родено (неясно от кого, по какви причини и след какви обстоятелства) човешко същество и това, че много от радетелите на осиновяването пишат за помощ, благородство, добър старт и т.н.,което аз използвам относно осиновяването на домашни любимци. Осиновяването на дете е много повече и това, че някои хора не са/сме склонни дори да обмислим подобен вариант, не ни прави тъпи, незапознати, прости и т.н.
Аз не съм против осиновяването. Аз не бих го направила. Особено при съвременното състояние на репродуктивната медицина, когато почти няма как да не може човек да има биологично свое дете (дори да не е генетично).
Благодаря за отговора, мисля, че разбрах позицията ти, въпреки че ми се струва малко променена от предишната тема.
За мен тя юлистрира колко различни сме хората. За мен например генетичното е много важно, така съм го чувствала винаги. За теб явно то също е важно, но така нареченото "биологично" също е приемлив и желан вариант. За други хора пък осиновяването е такъв, като далеч не само хора, които нямат или не могат да имат генетично техни деца се възползват от него. Даже във форума съм срещала хора, на които винаги им е било мечта да осиновят. Инстинктът за продължаване на собствения ген е много силен, но има и други инстинкти. Ничий избор не е общовалиден.
Не бих живяла с човек, когото не обичам. Моя позната на 45 забременя инвитро с донор и си гледа сама детето, може и да е егоистично за някои, но аз бих взела същото решение в такава ситуация. Бих и осиновила, но смятам, че това е далеч по-трудно. Мой родител е осиновен, имах прекрасни баба и дядо - всичко даваха за мен, за него също, стигна до много високо ниво в кариерата си и винаги са ни подкрепяли, бяхме изключително близки, дори много повече от баба и дядо по друга линия. Но да, аз например, нямам представа за генетични аномалии назад и ми беше една идея притеснено, когато забременях за пръв път.
Всичко е от значение.
И генетичната конфигурация и възпитанието, средата, образованието.
И аз съм последния човек, който би пренебрегнал генетиката, произхода и прочее.
Но аз не разбирам защо се зави към дете на всяка цена.
Защо се пренебрегва възможността за щастлив живот с партньор, отколкото под формата на самотна майка.
И генетичната конфигурация и възпитанието, средата, образованието.
И аз съм последния човек, който би пренебрегнал генетиката, произхода и прочее.
Но аз не разбирам защо се зави към дете на всяка цена.
Защо се пренебрегва възможността за щастлив живот с партньор, отколкото под формата на самотна майка.
