Бу, наистина се говори много и няма стигма, права си. Иначе стрес си има доволно навсякъде. Ама при проблеми от какъвто и да е подобен характер вече и в България почнаха да се усещат хората сякаш. Обаче наистина сме назад. Виждам го и аз.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
Еми не са по-различни от известните ти. Просто е малко по-уредено и не газиш в локви. Има тротоари и електронни услуги.
Освен това, в Милано имат различни проблеми от хората в Бивони например.
Не виждам нищо странно, че емигрантите мрънкат. За кратко време им се налага да се сблъскват с тромава и морално остаряла администрация, срещу която и живеещите в БГ мрънкат.
Освен това, в Милано имат различни проблеми от хората в Бивони например.
Не виждам нищо странно, че емигрантите мрънкат. За кратко време им се налага да се сблъскват с тромава и морално остаряла администрация, срещу която и живеещите в БГ мрънкат.
Явно си нямала взимане даване с гръцка администрация, затова си мислиш, че нашата е зле.
А и в днешно време администрацията е много по добре отколкото беше. Има възможности за онлайн услуги, да не са много и има спънки, но сме на светлинни години от това, което беше.
Maidenly, никой не е потвърдил казаното от теб, беше ти отговорено, че т.нар. разпределение е условно, после (следващите класове) можеш да се прехвърлиш в другата степен и пак да влезеш в университет. Дори и да не го направиш тогава, след завършването има курсове за "наваксване на матурата" и пак да влезеш в университет и т.н. Отделно има и държавни висши училища (не университети, но са равнопоставени), където също се учи бакалавър, магистър и т.н. мога много да напиша, но не мога да ти отделя толкова време, информацията е наистина много.
Потребителката colibri правилно отбеляза, че дори и да не си завършил универитет, това не означава, че си втора ръка, което беше насочено към твоето определение "бачкатори" и висшисти. Дори и да не завършиш университет, със съответното специализирано образование, можеш да работиш на гише в банка, да си редови счетоводител (за което в България искат виШУ) и т.н. Ако пък искаш да станеш след това портфолио мениджър в банката или одитор в одиторска компания, тогава можеш да продължиш да учиш и да надграждаш. Това важи за Швейцария, Германия, Австрия, които имат сходни системи, може и за други страни от Западна Европа.
Потребителката colibri правилно отбеляза, че дори и да не си завършил универитет, това не означава, че си втора ръка, което беше насочено към твоето определение "бачкатори" и висшисти. Дори и да не завършиш университет, със съответното специализирано образование, можеш да работиш на гише в банка, да си редови счетоводител (за което в България искат виШУ) и т.н. Ако пък искаш да станеш след това портфолио мениджър в банката или одитор в одиторска компания, тогава можеш да продължиш да учиш и да надграждаш. Това важи за Швейцария, Германия, Австрия, които имат сходни системи, може и за други страни от Западна Европа.
За Португалия не важи.
Всичките споменати, и още една камара други, са регулирани професии, което означава професионални организации ( орден на счетоводителите, орден на адвокатите...), която не само изисква определено образование ,понякога задължително магистър(за счетоводител, примерно, че дори и определен брой години стаж, за да си главен счетоводител на организации над определен размер), но и също организира задължителнигодишни курсове за новостите в професията, без които не може да се поднови годишната вноска, ерго губи се лиценз.
Става дума за много професии- инженери, лекари, счетоводители, ясно е. Но също- ел техници, газови и електрически системи за отопление, за санитарни води,, за фотоволтаици, за всякакви строителни работи...
Всичките споменати, и още една камара други, са регулирани професии, което означава професионални организации ( орден на счетоводителите, орден на адвокатите...), която не само изисква определено образование ,понякога задължително магистър(за счетоводител, примерно, че дори и определен брой години стаж, за да си главен счетоводител на организации над определен размер), но и също организира задължителнигодишни курсове за новостите в професията, без които не може да се поднови годишната вноска, ерго губи се лиценз.
Става дума за много професии- инженери, лекари, счетоводители, ясно е. Но също- ел техници, газови и електрически системи за отопление, за санитарни води,, за фотоволтаици, за всякакви строителни работи...
За хубавите и приятни длъжности, в чужбина си наемат местни. Взимат емигранти за позиции, за които не могат да наемат местни.
Аз конкретно не съм велик специалист, та да размитат за мен. Ако отида, ще почна нещо, което е тежко и за което няма желаещи. И в България наемаме чужденци, ама щото няма българи. Конкретно за Пернишката болница, лекари от Судан и Индия, защото местните не искат.
Аз конкретно не съм велик специалист, та да размитат за мен. Ако отида, ще почна нещо, което е тежко и за което няма желаещи. И в България наемаме чужденци, ама щото няма българи. Конкретно за Пернишката болница, лекари от Судан и Индия, защото местните не искат.
За хубавите и приятни длъжности, в чужбина си наемат месни. Взимат емигранти за позиции, за които не могат да наемат месни.
Малко след като заминахме, кандидатствах и ме взеха на административна работа, не кой знае каква, но тук по-далечни познати реагираха с "ау, как си намерихте такава хубава работа!" Толкова е разпространен тоя мит, че всичко емигранти чистят тоалетни и бършат задници... С времето станах малък мениджър, после смених работата и вече от години си работя по специалността, завършена в България, нито е било трудно да ме наемат, нито е имало спънки някакви заради това, че съм емигрант. Емигранти около мен бол, и повечето работят квалифицирана работа, най-често по специалността си. И познавам доста местни, които бършат задници като санитари, те си харесват професията, а аз определено не я намирам за срамна или недостойна работа.
Това с администрацията е голям мит. Хем не съм им фен, може да се види какво съм писала за тях.
Детето засега е емигрант.
Всичко административно се движи с един електронен подпис от чужбина. И това от години.
По Коледа си дойде, записа часове за няколко вида лекари - на частно. Това нещо в чужбина ще му се получи много рядко. За 3 дена успя да си уреди няколко прегледа по коледно време.
Всяка държава си има плюсове и минуси.
Голяма част от приятелите ви емигранти работят Това, което и тук. Лекарят си е лекар, архитектът е архитект и т.н. не са чистачи и берачи на ягоди. А последните поколения емигранти са завършили и чуждестранни университети та им е още по-лесно. Имат диплома, познати и т.н.
Европа е малка днес си емигрант утре може да не си.
Какво има да му се мери на живота тук или там като е толкова динамично.
Детето засега е емигрант.
Всичко административно се движи с един електронен подпис от чужбина. И това от години.
По Коледа си дойде, записа часове за няколко вида лекари - на частно. Това нещо в чужбина ще му се получи много рядко. За 3 дена успя да си уреди няколко прегледа по коледно време.
Всяка държава си има плюсове и минуси.
Голяма част от приятелите ви емигранти работят Това, което и тук. Лекарят си е лекар, архитектът е архитект и т.н. не са чистачи и берачи на ягоди. А последните поколения емигранти са завършили и чуждестранни университети та им е още по-лесно. Имат диплома, познати и т.н.
Европа е малка днес си емигрант утре може да не си.
Какво има да му се мери на живота тук или там като е толкова динамично.
Аз пък на мита, че отиваш в чужбина, разтварят червения килим и те посрещат със шампанско, не го вярвам.
В моята работа всички са връзкари. Аз се вмъкнах на временен договор, без никаква надежда за постоянен. Просто в оня момент им трябваше човек и нямаха друг кандидат. Чакаха си една да се върне от Канада, плащаха си и здравни осигуровки и си я водеха на неплатен отпуск.
В крайна сметка тя се върна, но си направи частен бизнес и мястото и се оваканти.
Част от екипа шеста година не може да ме приеме и не забравят, да ми напомнят аз какъв късмет съм имала.
И само си представям, да отида някъде без да имам университетско образование в съответната държава и как ще ме гледат.
В моята работа всички са връзкари. Аз се вмъкнах на временен договор, без никаква надежда за постоянен. Просто в оня момент им трябваше човек и нямаха друг кандидат. Чакаха си една да се върне от Канада, плащаха си и здравни осигуровки и си я водеха на неплатен отпуск.
В крайна сметка тя се върна, но си направи частен бизнес и мястото и се оваканти.
Част от екипа шеста година не може да ме приеме и не забравят, да ми напомнят аз какъв късмет съм имала.
И само си представям, да отида някъде без да имам университетско образование в съответната държава и как ще ме гледат.
Мисля, че тук говорим за две различни истини, които не си противоречат, а се допълват.
Хората, които живеят в България, имат пълното право да се дразнят, когато някой отвън им обяснява какво е зле – защото те плащат цената всеки ден. Това не е теория, това е живот.
Но хората, които живеят навън, също имат легитимна гледна точка, защото виждат как могат да работят институции, какво е нормално и какво не. Това не е високомерие, а сравнителен опит — макар че понякога, за съжаление, се усеща и арогантност.
И още нещо което за мен е важно – и държавите, в които сме емигрирали, също се променят. Някои неща вървят към по-добро, други не чак толкова. Никъде няма застинало съвършенство. Въпреки това за много от нас тези места вече са дом – за мен например Германия е дом, без това да отнема нищо от връзката ми с България.
Емигрантът не е враг на България, защото критикува.
Останалият не е наивник, защото не си е тръгнал.
Проблемът започва, когато едните използват България, за да оправдават избора си, а другите – за да си присвояват морално превъзходство.
Истината е, че държавите се оправят бавно, а човешкият живот е кратък.
Затова някои чакат, други тръгват.
И двете струват понякога скъпо.
Хората, които живеят в България, имат пълното право да се дразнят, когато някой отвън им обяснява какво е зле – защото те плащат цената всеки ден. Това не е теория, това е живот.
Но хората, които живеят навън, също имат легитимна гледна точка, защото виждат как могат да работят институции, какво е нормално и какво не. Това не е високомерие, а сравнителен опит — макар че понякога, за съжаление, се усеща и арогантност.
И още нещо което за мен е важно – и държавите, в които сме емигрирали, също се променят. Някои неща вървят към по-добро, други не чак толкова. Никъде няма застинало съвършенство. Въпреки това за много от нас тези места вече са дом – за мен например Германия е дом, без това да отнема нищо от връзката ми с България.
Емигрантът не е враг на България, защото критикува.
Останалият не е наивник, защото не си е тръгнал.
Проблемът започва, когато едните използват България, за да оправдават избора си, а другите – за да си присвояват морално превъзходство.
Истината е, че държавите се оправят бавно, а човешкият живот е кратък.
Затова някои чакат, други тръгват.
И двете струват понякога скъпо.
Логично е, че ако си добре тука, няма да отидеш да береш ягоди и миеш чинии в чужбина.
А истината е, че там винаги си оставаш чужденец, втора ръка човек.
Имам много колеги (бивши), по света, много разкази съм чувала, добре са се устроили хората, но се усеща винаги отношението на месните.
Чужд си, не си тежиш на мястото.
А истината е, че там винаги си оставаш чужденец, втора ръка човек.
Имам много колеги (бивши), по света, много разкази съм чувала, добре са се устроили хората, но се усеща винаги отношението на месните.
Чужд си, не си тежиш на мястото.
Като живяла над 30 години в чужбина мога да те уверя, че това не е истината. За някои сигурно важи, но не за всички. Познавам десетина българи тук, които заедно с мен изобщо не се вписваме в описанието ти.
Много пъти съм го казвала - емиграцията не е за всеки. За мен беше правилният избор в размирно време за България, но за други не би било. Имам две сестри и те избраха да останат в България. Съжаляват за избора си днес, но децата им са студенти в чужбина и сигурно ще си останат там.
Емигрантите не са само тия, дето отиват там уж да печелят пари, но никога не стават част от обществото и общуват само с други българи. Емигрантите са и другите - които стават част от обществото и не се връщат веднъж в годината, за да идат на лекар и зъболекар.
Хаха..
А аз не можах да "разведа" децата от здравната каса документално и дистанционно, макар да съм пратила всички изискуеми и неизискуеми документи- продължават да ги водят длъжници. Та това ще е една от срещите с Голиат, които сме запланували.
Като живяла над 30 години в чужбина мога да те уверя, че това не е истината. За някои сигурно важи, но не за всички. Познавам десетина българи тук, които заедно с мен изобщо не се вписваме в описанието ти.
Много пъти съм го казвала - емиграцията не е за всеки. За мен беше правилният избор в размирно време за България, но за други не би било. Имам две сестри и те избраха да останат в България. Съжаляват за избора си днес, но децата им са студенти в чужбина и сигурно ще си останат там.
Емигрантите не са само тия, дето отиват там уж да печелят пари, но никога не стават част от обществото и общуват само с други българи. Емигрантите са и другите - които стават част от обществото и не се връщат веднъж в годината, за да идат на лекар и зъболекар.
Не знам какви са тия емигранти, които ще си отделят ценните дни от отпуска, за да ходят по лекари! На лекар се ходи, когато имаш нужда, спешно състояние, или профилактично ( задължително по закон), но не и в 2тв седмици отпуска, когато си отишъл в Бг да разпуснеш и наваксаш нещо покрай роднини и имоти...
За мен, продължават тези митове , защото един тъмен етнос, виси на социалните по Европата... и естествено няма достатъчно достъп до здравеопазване.
А аз не можах да "разведа" децата от здравната каса документално и дистанционно, макар да съм пратила всички изискуеми и неизискуеми документи- продължават да ги водят длъжници. Та това ще е една от срещите с Голиат, които сме запланували.
Логично е, че ако си добре тука, няма да отидеш да береш ягоди и миеш чинии в чужбина.
А истината е, че там винаги си оставаш чужденец, втора ръка човек.
Имам много колеги (бивши), по света, много разкази съм чувала, добре са се устроили хората, но се усеща винаги отношението на месните.
Чужд си, не си тежиш на мястото.
А истината е, че там винаги си оставаш чужденец, втора ръка човек.
Имам много колеги (бивши), по света, много разкази съм чувала, добре са се устроили хората, но се усеща винаги отношението на месните.
Чужд си, не си тежиш на мястото.
Като живяла над 30 години в чужбина мога да те уверя, че това не е истината. За някои сигурно важи, но не за всички. Познавам десетина българи тук, които заедно с мен изобщо не се вписваме в описанието ти.
Много пъти съм го казвала - емиграцията не е за всеки. За мен беше правилният избор в размирно време за България, но за други не би било. Имам две сестри и те избраха да останат в България. Съжаляват за избора си днес, но децата им са студенти в чужбина и сигурно ще си останат там.
Емигрантите не са само тия, дето отиват там уж да печелят пари, но никога не стават част от обществото и общуват само с други българи. Емигрантите са и другите - които стават част от обществото и не се връщат веднъж в годината, за да идат на лекар и зъболекар.
За мен, продължават тези митове , защото един тъмен етнос, виси на социалните по Европата... и естествено няма достатъчно достъп до здравеопазване.
Tombob,
тъпо е да си пишеш постовете с ChatGPT. Поне покажи някаква собствена мисъл, пък каквото излезе.
тъпо е да си пишеш постовете с ChatGPT. Поне покажи някаква собствена мисъл, пък каквото излезе.
Ясно. „Тъпо е“ е силен анализ, признавам.
Когато няма аргументи по текста, най-лесно е да се сложи етикет „ChatGPT“. Само че дори да е писано с перо от 1890, пак остава въпросът: кое точно не е вярно в написаното? И кое точно според Вас „не може“ да е мое мнение, по какъв критерий го решавате?
Вероятно е по-удобно, когато светът е само „ние“ и „вие“. Аз не съм в нито един лагер, виждам аргументи и от двете страни.
Препоръчани теми