Защо Не емигрирахте?

Децата на местните ходят ли в частни училища?
Тук е много престижно детето ти да е в частно средно училище, таксите са около 5000 до 10000 евро, за мен потресаващо скъпо, но не коментирам, защото ако кажа нещо, отговорът е: нали не ги плащаш ти...
Чувам, че в Дания също средната и над средната класа си записва децата в частни училища, защото в държавните не давали домашни ( за да са щастливи децата), отделно имат много емигранти, които не могат да четат и пишат на датски и свалят нивото.
Преди две години в Натюр Хисторише Музиюм във Виена, имаше група деца с учителката, буквално чувах само: Ахмед и Мохамед...
Съгласна съм, че децата са скъпо удоволствие на всякъде по света. Аз имам неомъжени и без деца приятелки, те като ми се ядосват че нямам пари за да ходим един къде си, ми викат: ти ако нямаше деца колко пари щеше да имаш...е да де, ама децата са най-хубавото в живота...

Има държавни, субсидирани от държавата (плащат се такси) и  частни.
В общи линии  е по район.


"бездетна" е  есин от най грубите   епиети в българския език.
Учудвам се как жена , може да я използва за друга жена.

Как се казва за жена, която няма деца, за да не е обидно? Ще се поправя.

Жена без деца се казва, не бездетна жена. Първото е факт. Второто е характеристика с негативен нюанс.

В английска провинция, в британски лири:
Театър 18-70, зависи колко е търсено и хубаво представлението за горната граница, и разбира се на какви места; но ако се вземат далечни места, има евтини. Гостуват и известни пиеси и мюзикъли.
Опера  20-70
Koнцерт 50-300
Атракционни  паркове oколо 20-40, зависи от сезон, ден на седмицата, винаги почти има отстъпка за семейство и т.н., и ако се вземе в аванс или на промоция, може да е много достъпно
Ескейп рум  започва от 20 на човек
Кино около 10-12, но има евтино - кварталното ми кино има билети по £5 във вторниците и често ходя
Ресторант без алкохол започва от средно £35-45 на човек за тристепенно, с алкохол 70-80. В кръчма храната често е от сорта на £8-12 в квартални (например за хамбургер с гарнитура или порция готвено) и често има промоции тип 2за1, семейство от 4 ще се нахрани за средно £50-80 с няколко бири и безалкохолни. В скъпи кръчми бургер започва от £15, но порциите са огромни.
Коктейл в евтин квартален бар - £6, но е все едно аз съм го бъркала; в скъп бар в центъра на града £12-15, и е просто разкошен на вкус, отделно атмосфера и салтанати.

Забавленията на местните - много ходене по пътеки, чукари, природа. Посещения на исторически и туристически обекти и природни резервати. Много си ценят и пазят природата.
Обиколки по кръчми, естествено. Понякога правят pub crawl - събират се групата и почват да обикалят кръчми и във всяка пият по едно и продължават.
Доста хора, и аз също, държат парцел в ранчо - земя насред жилищния квартал, отделена за целта, управлява се от общината или кооперация на наемателите и срещу минимален наем човек чопли градинка.
Много хора доброволстват в свободното си време - в магазини за втора употреба, приюти за животни, скаутски организации и др.
Футбол и спортове карат много родители да висят на въздух всяка седмица, покрай мачовете на децата. На практика не познавам семейства, чиито деца да не тренират нещо в ранните години, често повече от един спорт, и така всички дишат въздух редовно

Поправих се.

Двцата са много скупо удоволствие.
За всичките спортове, които моите спортуват- около 230 на месец, без екипировката ( сърф, футбол, sup в момента, иначе в годините е имало и инвестиции за гребане, К2 сме купували, жиужицу- кимона, no- gui...,  муай- тай...). Отделно , за всичкото обикаляне по състезания- там е невъзможна сметката,само в жиужицу имат над 40 състезания  за 6 години, по 2- 3 годишно международни.
Частни училища има 2 вида в Португалия- в едните е съвсем частно, другите са  кооперативи( с общината или организация,  или фирма, или дори държавата- при специални условия)
Моите бяха в частно, кооперативно, до 7ми клас. Избягахме с 200.
Не е задължително да е много качествено образованието, само защото е частно.
Цените варират много,  предимно от годишната оценка на училището зависи, и от името му.
Може да е 100-150 на месец , може да е 800-1000.
И тук, не познавам семейство,  което да не виси по спортни събития,  поне веднъж в седмицата.

Аз така като ви чета, каквото при вас, това и у нас. Просто светът се е унифицирал и всички хора живеем по идентичен начин.
Вече,ако Тръмп анексира Гренландия, евросъюзът се разпадне и настане някакъв катаклизъм, вероятно ние пак ще сме потърпевши.

За отпуските реших да не се включвам, но този разговор ми е любопитен.

Живея в САЩ, дотук мога да направя сравнение между три различни щата - Вашингтон (ДиСи) и прилежащата му Северна Вирджиния, Мичиган и Охайо. Цените на удоволствията във Вашингтон като цяло са 30-40% по-високи от Охайо и 50% по-високи от Мичиган. Това ако сравняваме ябълки с ябълки, защото във Вашингтон естествено има театри, ресторанти, клубове и всякакви луксозни занимавки, които нямат еквиваленти в Мичиган и Охайо изобщо. Заплатите (медианата) в Кълъмбъс, Охайо, са 65 хиляди годишно на семейство, във Вашингтон са 110 хиляди, в Мичиган са около 50 хиляди. Данъците са различни, във Вашингтон са най-високи.

Приличен стандартен ресторант (не фаст фууд) в Кълъмбъс, Охайо е с цена 25-50 долара за основно ястие (ако включва риба или месо е горната граница), 10-15 долара за всяко предястие или гарнитура. Ние не пием, така че за питиета нищо не мога да кажа. Една такава вечеря за семейството е около 200-250 долара, петима сме. Във Вашингтон в сравним тип ресторант е около 300-400 долара. В Мичиган миналото лято беше около 150.

Ние ходим на балет редовно, момичетата ни се занимават с балет от четиригодишни. Имаме безплатни билети за някои постановки и отстъпка за другите. Последно миналия месец купувах пет билета, 300 долара, хубави места. Най-хубавите места вървят по 95 долара, следващите са 60-70, най-евтините са 35. Билетите за театрални постановки в нашия град са по-евтини, вървят между 25-55 долара. Във Вашингтон са по-скъпи, но и има много повече специални отстъпки, категории, дни в които билетите са по-евтини и така нататък. Кенеди Сентър имаше "безплатни съботи" доскоро, в момента не знам как е, можеше да се гледат балети и театър безплатно на съботното матине веднъж в месеца. Имаха и 10-доларови билети за ученици, студенти, военни, пенсионери, учители, и федерални служители. Практически всички театрални и балетни компании тук предлагат сезонни пакети, в които билетът за едно представление ти излиза по-евтино, но се ангажираш да отидеш поне на три-четири за сезона.

За концертите тук ми е трудно да определя цена. Ходили сме на поп-концерт за по 40 долара на човек, миналата година едното дете плати 180 долара. За класическа и историческа музика имаме абонаменти за концертни серии, с които билетите ни излизат по около 50 долара на човек, четири концерта на година.

Голямата ми болка е, че тук чуждоезиковото обучение е под всякаква критика, а аз не мога да си позволя да изпращам децата всяко лято в Европа да учат езици. Ако бяхме останали във Вашингтон щеше да е другояче, но в Кълъмбъс няма нито една свястна езикова школа, а в училищната система преподаването е много неравномерно. Гимназията на голямото дете има на всеки две години "езикова екскурзия" за учещите испански, която струва 6000 долара на дете за 10 дни и е чисто туристическа обиколка на Испания, без включено някакво обучение. Българско училище също нямаме.

Спорт, танци, музикални инструменти - има организирани от училище и безплатни. И трите деца свирят на инструмент от осемгодишни, безплатно (само инструментите купуваме), без амбиции, естествено. Двете момичета ходят на балет, таксата за обучение е 5000 долара за учебна година за всяка, отделно трика, пачки, чорапогащи. Палците са по 120 долара чифта, сменят се всеки месец. Малката ходи и на лека атлетика от училище, безплатно, само за маратонки и бутонки плащаме. Момчето ходеше на плуване, 150 на месец, сега превключи на фехтовка, 450 на месец, ще видим докога, той не е запален като сестрите си.

Общо-взето културно животът не е толкова пъстър, колкото в София или Бургас, но не е и съвсем зле, стига да можеш да си го позволиш.

От училищата правят екскурзии тук уж за език, но си е бошлаф работа, голямата ми успя да прекара 5 дена във Франция, без да каже една дума на френски, "Те", вика, "всички говорят английски тук, защо да говоря?" Езиковото обучение е мижи да те лажем, защото никой не си дава зор, всички като говорят английски по света, и само деца с истински интерес към езика проговарят чужд език сносно. Средната учи немски,  но нямаха екскурзия до Германия, те пък ходиха до Белгия и Франция по бойните полета от отдела по история. Средно £400 излиза такава екскурзия. Имат екскурзия за ски училище, която е нещо от сорта на £1200 за седмица ли, не помня, в Италия май, но там не се вреди, като има повече желаещи, теглят жребий. Правят и разни мини екскурзии през годините в рамките на деня и подобни, опитват се да не товарят с цени, но все пак е факт, имането на деца е свързано с много разходи, ако човек се опитва да им поощри развитието с извънкласни занимания.

Квебек, Канада препоръчвам😉
Моите диванета само български говореха, като дойдохме преди повече от 11 г.
Първо бяха в специален клас с други новопристигнали, като тях, уж да учат френски. Обаче, всички, някак си, си комуникираха по-комфортно на английски.😂
Аз, преместих после моите в училище, където бяха само местни. За 1-2 месеца вече шльокаха уверено на тукашен френски. Английският, някак си, го научиха, проговориха и прописаха сами. Кебекарите не поощряват много ученето на английски, но средата помага много - живеем на един мост разстояние от Отава, и английският си е навсякъде в ежедневието.
В резултат, и двамата владеят английски и френски. Завършиха гимназия на френски, сега са в колеж и учат на английски.
Учиха и испански в гимназията. Разбират, като им говорят, но те самите говорят само колкото да си изкарат боя. Помага, че сред приятелчетата им има такива от Латинска Америка. Ако имат желание, могат да практикуват. А, техните приятелчета поназнайват български😃
Много сме мулти-култи - забавно е!

Аз като млад родител съм амбициран нашата да я правим полиглот от ранна възраст. Амбицирам се от историята на Джоди Фостър с нейния почти като роден френски. Но с екскурзии не се постига такова ниво. Може би с френско говоряща бавачка.