Защо Не емигрирахте?

  • 37 030
  • 1 274
  •   2
Отговори
# 1 260
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 269
Не съм чела закона, ето, научих нещо ново. Интересувала съм се само от другата страна на нещата и знам, че работещ за английски работодател работник може да работи извън страната,  стига да е за период от време, по-малък от 181 дена,  или половин година без един ден, и да си плаща данъците в Англия (а ако трябва да ги плаща и в другата страна, си е негов проблем). Мениджърът ми няма проблем да се работи от друга страна, защото ние сме ХО така или иначе, даже ми разказа за някакъв бивш колега, който обикалял света и работел в странни часове заради часовата разлика. Шефът вика, стига да си вършиш работата и да влизаш в срещите, няма проблем (по подразбиране за няколко седмици, не за постоянно, де.)

# 1 261
  • Мнения: 6 255
Така е, но да не забравяме  , че   испанският е  вторият най разпространен майчин език след китайския. Wink.

А защо преодоляването на акцента трябва да е главна цел? Почти е невъзможно възрастен човек да се отърве от акцента си без специално обучение,  както актьорите, но защо трябва да го прави, освен ако Холивуд не го зове, или както беше даден пример с политическа кариера? Аз нямам притеснения за произхода си, намирам за интересни разговорите "откъде е акцентът ти".
https://iskamdaznam.com/10-te-naj-govoreni-ezika-v-sveta/
Напротив, не е .Никога не съм твърдяла подобно нещо, само споменах, че   обикновеноза да говориш    един език брз акцент    тябва да започнеш да с него в ранна детска възраъст.
На мен личо моя аккент не ми пречи  ако  пречи на някого си е негов проблем.
Казуса  не беше дали акцента птечи на някого,   а дали може  да се овладее чужд  език до степен без акцент на всяка възраст.
Просто много хора, решиха   че е  необходимо да  подчертаят, че акцента не им пречи, нещо в коевто съм напълно убедена и не е необходимо да ми се обяснява
.

Света (както и форума) не се въртят около теб. Не е нужно да приемаш всичко толкова лично. Започна разговор за акцентите, говорим си. Не зная защо реши, че си центъра на разговора. Няколко пъти подчерта едно и също. Разбрахме те, но и ние имаме лични впечатления и компютър/телефон/айпад. Пишем си.

# 1 262
  • Мнения: 17 419
Не съм чела закона, ето, научих нещо ново. Интересувала съм се само от другата страна на нещата и знам, че работещ за английски работодател работник може да работи извън страната,  стига да е за период от време, по-малък от 181 дена,  или половин година без един ден, и да си плаща данъците в Англия (а ако трябва да ги плаща и в другата страна, си е негов проблем). Мениджърът ми няма проблем да се работи от друга страна, защото ние сме ХО така или иначе, даже ми разказа за някакъв бивш колега, който обикалял света и работел в странни часове заради часовата разлика. Шефът вика, стига да си вършиш работата и да влизаш в срещите, няма проблем (по подразбиране за няколко седмици, не за постоянно, де.)
Ако си локализиран в др страна, освен в страната където е работодателя ти, ти трябва работна виза. А самата компания трябва да има там данъчна и всякакви други регистрации свързани труда ( там инспекции по труда, служби или техни релевантни).

Например в някои държави  не можеш да отидеш в командировка и да влезеш с туристическа виза - напр Южна Африка, за да влезеш в офиса на фирмата си и да имаш например работна среща изискват работна виза.

# 1 263
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 269
Не съм сигурна как стои въпросът с европейски граждани в ЕС, защото там и работна виза не трябва. Ти, предполагам, имаш път със САЩ и законите му?

# 1 264
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 619
Аз имам акцент на исландски. Обаче интересното е, че английският ми вече е с исландски акцент. А не беше.

# 1 265
  • Мнения: 3 933
Аз имам акцент на исландски. Обаче интересното е, че английският ми вече е с исландски акцент. А не беше.

Еми нормално.

И понеже заключиха една друга тема за бебешки имена (скараха се)  и някои се тръшкаха какви едва ли не отвратителни имена се давали, човек като поживее там дето има хора дошли отвсякъде почва да свиква и да му се виждат нормални всякакви имена. А ако не си поживял в такава среда, може да се чудиш "боже как някой ще кръсти дъщеря си Утсаги, или сина си Утшав".

# 1 266
  • Down south
  • Мнения: 9 483
Обичам темите, в които се засяга акцента. Пишат се много интересни мнениея, имайки предвид че пишат български говорящи от различни краища на света, усвоили различни езици.

Говоря с акцент на всички езици, които ползвам и едва ли някога ще изчезне.
Веднъж една дама каза нещо, което никога няма да забравя - ако някой говори с акцент на даден език, това значи, че говори повече от един.
Факт.

# 1 267
  • София
  • Мнения: 19 218
Дейли ме изпревари.
Моето мнение е същото.
Предпочитам да говоря няколко чужди езика с акцент, отколкото само един без.

# 1 268
  • Мнения: 20 815
Само от българи съм срещала претенции за акцента и поставянето на знак на равенство между владеенето на езика и преодоляването на акцента. Говоря ежедневно с хора от цяла Европа. С малки изключения всеки говори с акцент. Кой осмива собствения си акцент, кой се налага да повтори някоя дума, но никой никога не се изказва с такова пренебрежение за чуждия акцент, каквото съм срещала у нас.

# 1 269
  • Мнения: 4 719
То и подигравките с диалекта и поставянето на знак за равенство между него и умствения капацитет пак само в България съм го срещала. На повечето места се радват на разнообразието в езика и никой не поставя условия да се отървеш от диалекта. Може ако ти искаш, но няма натиск.

# 1 270
  • София
  • Мнения: 3 157
И аз малко се притеснявах от акцента си, после взе да не ми пука толкова. Говоря 2 чужди езика много добре, а съм учила още няколко, плюс един, на който знам 100тина думи, но ми стигат за общуване с родата.  За мен е по-неприятно да имаш акцент и да се стараеш толкова много да го прикриеш, че чак се получава ново звучене. Всички чужденци, с които общувам по работа и не само, не се стараят да говорят английски без акцент от родния си език, стараят се отсрещният да ги разбере.
И все пак, най-фрапиращи за мен бяха стюардите и пилотите на Аерофлот. Когато летях с тях ( преди години, разбира се), имах чувството, че нарочно се стараеха английският им да звучи възможно най-руски Grinning

# 1 271
  • Мнения: 1 319
Акцентът не е константа. Когато използваме един език само писмено, напълно нормално е правилното произношение да позакърнее малко, и обратно - ако общуваме с носители на езика ежедневно, се понамества по един начин, а ако сме изцяло потопени в езиковата среда - по съвсем друг. Малко на "огледален" принцип е, в повечето случаи съвсем несъзнателно копираме това, което чуваме. По същата логика, по която и българският на трайно живеещи в чужбина започва да звучи "дървено", особено ако не се ползва.

Всеки един език е жив и се развива непрекъснато, не е математика.

# 1 272
  • София
  • Мнения: 19 218
Че то уж на един език говорим в България, но понякога ми е трудно да разбера всичко, когато говоря с варненци или петричани, примерно.
Да се обръща внимание точно на тази страна на общуването говори за мен зле за този, който се вторачва.

# 1 273
  • Мнения: 8 402
О, ей тука застъпи мотиката Joy
На мен не са ми правили забележка как говоря български,  ни ние вкъщи само на български говорим.
Но, виж на децата ми- да.
Не знам какво се очаква, всъщност от тях - те надминаха моите очаквания. Оправят се абсолютно сами в Бг, за мен това е показателно и достатъчно.
Въпросът е, дали се прави, от някои, нарочно.
Аз нямам уж проблем с акцент на български,  на прима виста, но понякога ми липсва дума Confused естествено, за момента  смрънквам и търся заместител. Примерно  по- официален език,  нещо което не ползвам.

# 1 274
  • Мнения: 4 719
Аз лично изобщо нямам очаквания деца живеещи в чужбина да говорят бг. Струва ми се нормално да не го. Все пак нито има българи около тях, нито живеят в бг среда. Много по трудно е за тях.

Общи условия

Активация на акаунт