Защо Не емигрирахте?

Моите са родени в Бг, говорят го но с брутален испански акцент. Голямата пише с грешки, въпреки че има 2 класа изкарани в училище в Бг. Малката чете, но не може да пише. При майка българист, голям срам, нали?!

Тарти, не е срам с 2 класа само.
Живеещи в България висшисти с претенции, пишат като първолаци. Все по-често срещано е, за съжаление.

Нивото на владеене на езика на родителите при емигранти второ поколение зависи основно от родителите им - от техните усилия, време, нерви, инат, разбирания, приоритети и по-малко от децата, от обстоятелствата, от късмета.
Виждала съм всякакви случаи на българчета в чужбина с отличен, чудесен, приемлив, посредствен, никакъв български - родителите са основния фактор за нивото на езика по произход. Истории разни, оправдания разни, възможности разнообразни.

Можеш да добавиш и в Норвегия в тая категория. Тук диалекти много и на някои се гледа с недобро око. По-скоро човек рискува да го счетат за по-малко умен, ако говори така. Обикновено диалекти в дълбоката провинция.

И Португалия !
Мадейра, Азорите, Миньо и най-западните части на Алентежо...
До такава степен ги смятат за по-малко умни, че им отделят по 1% места в държавните университети.
Един вид- признават, че почти са изоставили образованието в тези райони .
За PALOP  отделни 1% места

Във всички страни, над които имам наблюдения, диалектите са за местна и домашна употреба, и винаги има някакви вътрешни шеги и закачки от една област към друга, или към някое характерно произнасяне.
Презумпцията е, че възпитаните и образовани хора знаят кога да говорят книжовно, и кога могат да си позволят волности.

Що се отнася до диалект - абсолютно, но акцент не винаги е възможно. Не очаквам дори високо образован шотландец от Глазгоу да говори с received pronounciation. Виж, ако са учили в Англия може би, но иначе си говорят с с тежък акцент.

Тези дни гледах филм, от който разбрах, че даже и в жестомимичните езици има "диалекти". Полицаите разбрах, че момче ги лъже от кой град е, защото в Глазгоу, Бристол и Лондон (може да не съм уцелила градовете) показват по различен начин 10.

Ние пък планираме да поживеем няколко години в България с децата. Причината е, че добре живеем там и мисля, че е добре за децата да имат и това преживяване. Доста чужденци живеят в София. Гледам да мисля с "и", а не с "или", когато става дума за това къде ми се живее. За мен това е идеята на ЕС и смятам, че философията ми отразява и личните ми избори -- в смесен брак съм, говорим няколко езика вкъщи, децата ми ходят на две училища. Определено не се виждам да живея само в една държава, ние официално сме с две домакинства.
За акцент и двамата не са с идеален български, но баткото е доста приличен, има софийски акцент. Малкото е по-зле граматически, но пък много обича България. За мен стандартите между България и ЕС доста са се изравнили и икономически причини за емиграция няма сериозни поне сред младите. Вече други лични причини винаги ще има и емигранти има от всяка нация. Но големият екзодус за България приключи. Вече ние със смесените бракове и деца да му мислим, защото винаги ще сме разкрачени ) поне аз. Обичам България, родината си и родината на децата ми, но имам привързаност и към Германия и обичам някои аспекти от живота ми там, въпреки, че изобщо не се оценявам като емигрант, а по-скоро като случайно и временно пребиваващ.

На колкото повече места има възможност да живее човек, толкова е по добре. За мен поне е така. Знам, че има хора, които не обичат даже до съседни град д идат, докато аз не мога да съм само на едно място.

А не ви ли е стресиращо за децата това местене?
Имат си приятелска среда, спорт, гаджета, компания и хоп нова държава, нови хора, не познаваш никой, нов език, ново училище и нови изисквания.

Моите обичат почивките в Бг.
За тях Бг е почивка.
Но не искат да живеят там.

Йелоу, ами ние няколко години живяхме в едно градче в Германия и частично в София (вкл цяла учебна година в София) и беше супер и си поддържаха приятелствата и тн, но сменихме града в Германия по служебни причини и това много повече отряза създадените приятелства на децата и ги натъжи. 
Според мен, проблемите стават по-големи с напредването на възрастта на децата, когато приятелствата стават по-важни. Но в Германия много хора сред нашите колеги мигрират вътрешно по служебни причини.
Все пак според мен, в някаква възраст е хубаво да не се местят много родителите. Примерно за нас ще е нещо около 10-11 г до 18-19, когато ще искаме да сме уседнали, за да могат децата да живеят само на едно място да имат възможност за дълготрайни приятелства и истинско усещане за корен. Чукне ли малкото 19, обаче, all bets are off )

Като стана въпрос за диалекти, големият ми син, който никога не е говорил с диалект, при преместването си в Северна Германия беше толкова травмиран, че сам се насили да започне да говори с имитация на бадешки диалект. Баща му е от северна Германия, а сред приятелчетата му никой не е говорил така, градината му беше в унито, отново основно е слушал и говорил хохдойч. Проговори го по чисто емоционални причини постфактум. До ден днешен, смятам, че това преместване беше голяма грешка --просто реших да подкрепя баща им. Смятам, че диалектите са важни и носят колорит.

За акцента, много българчета, расли в чужбина, говорят с някакъв акцент, използват и несвойствени за езика изрази, намирам го за нормално. От определен момент нататък, външната среда е по-важна за езика от семейството и за тези българчета Б.Е. няма как да е на нивото на дете, расло в България.

Децата ни никога не са имали проблем с местенето, но сме се съобразявали с етапите в училище и със средата, винаги оставайки ориентирани за дълъг период около образованието им. Местенията са ставали при нова образователна степен обикновено. В рамките на годината пък основното местоживеене е на едно място, я на останалите сме уикендите на едното/кратките ваканции на второто/лятната ваканция на третото и т.н.
Даже големите също се преместиха другаде и си организират по сходен начин живота.

Определено..

Но има и хора , които говорят  без акцент  на повече от един.

Разбира се,  не съм сред тях, имам си разпознаваем акцен, на езиците, които говоря,

Работя в мултикутална среда и акцентите не ми пречат, дори бих лазала, че ме обогатяват.До сега акцента ми не ми е попречил.

Детето харесва  България,  ходи с удоволствие, но целта на пътуването е да се види  близките.
Нямаше желание да учи в България, нито да прави Еразмус там, въпреки, че пише прилично и няма акцент, Вярно речниковия  и запас на български е доста скромен и е доста далеч от терминологията с която  би се наложило да борави.
Дали би емигрирала да живее там в някакъв момент не се наемам да каажа.
Определено  проявава интерес да живее извън родината си,  но не е споменавала България.