Работна среда, благоприятна за изневяра

Много неприятно, бих се чувствала по същия начин  и бих поставила условие да си търси нова работа 



Да и аз така мисля. Единствено изключвам случаите в които колегите са приятелски семейства и се събират заедно с половинките си

А ти на колко такива лично си присъствала? И как точно оценяваш доколко са полезни?
Присъствието на тях не е задължително. Освен това, ми е странна тази логика: ако са поканени половинките , ще идем защото е на аванта, ама понеже не са поканени, ще е проблем, че ме ангажират в извънработно време.
В дълбока заблуда си. И това донякъде отговаря на предишния ми въпрос. Едно е да чакаш САМО тези мероприятия, за да се веселиш, друго е да се радваш И на тези мероприятия.


Защото се налага да комуникирам служебно не само с хора, с които искам.  И защото от безпроблемното ми сътрудничество с тях зависи успешното ми представяне, кариерата ми, заплатата ми ако щеш.

въобще не се чувствам овца, заради това, че използвам всяка възможност да подобрявам отношенията си с колектива и да правя работата си по-приятна.

Съгласна съм и аз! Единственото, което е кофти, е, че е задължително (в нашата фирма всеки казва предварително ще идва или не,  никой никого с нищо не задължава, особено през уикенда).

Това са глупости - явно просто не си попаднала на хубав колектив. Човек и сам може да си организира партита с приятели, това не пречи да ходи и на фирмените. С много от моите колеги сме и приятели и дали фирмата ще плаща за купона или ние - няма значение. Хич не сме нещастни по тоя повод

Искам да попитам *SV* защо намесва авантата тук?
По принцип фирмените купони се плащат от фирмата, но в някои случаи има възможност да си доплатиш за стята и да си вземеш и половинката.
*SV*, омъжена ли си?

Защо ли имам усещането, че знам къде работи мъжа ти дори знам кой е той  

Абсолютно е така. Работила съм на такова място където често имаше фирмени купони, голяма част от колегите ми бяха семейни( аз тогава мома) . Еми такова чудо на чудесата не бях виждала. Уж интелигентни хора, а бяха като развързани. Миличка определено има за какво да се притесняваш ....

"Да си доплатиш", много точно си го написала. Ето това е авантата. Защо тогава не си отидете през следващия уикенд, само  с половинката, на изцяло свои разноски, без да се съобразявате с фирма, колеги, колежки? Все пак фирмените "купони"  (както ги наричате макар, че въобще не са такива и имат съвсем различни цели) за по 2-3 дни са максимум 2 пъти годишно, не е чак толкова много време без половинката. 


Да, омъжена съм, с дете.

Да ти кажа мъжът ми работи в подобна среда-на всичко отгоре даже е и нещо като шеф, а аз стоя в къщи и гледам децата. Понякога, когато съм скапана от монотонността на ежедневието и грижите около децата и на мен ми имнават подобни мисли, но не допускам да се поддавам, защото казвам си -правя всичко, което мога за себе си в конкретната ситуация да изглеждам добре, правя всичко което се изисква от мен и за него и за децата, всичко останало е въпрос на ситуация, късмет и най-вече до човек. Вярвам му и предпочитам да е така. В живота всичко се връща. По-скоро ти пожелавам да преодолееш себе си !

Така описана ситуацията и на мен не ми харесва, но... Едва ли можеш да повлияеш на фирмата да си смени фирмената политика, така че ти остава само да поработиш над себе си. Първо, спри да се самонавиваш, мисли по-позитивно и второ, щом се чувстваш уморена и не добре облечена, промени нещата -  прехвърли малко домашна работа и на мъжа си, все пак домът е общ, храната също и се обличай така, че да се чувстваш хубава и добре, независимо дали вкъщи или навън.

Моят мъж пък работи на място, на което жените са кът - военен е. На неговия кораб специално няма нито една дама, та ми е спокойно.
Аууу, дали пък да не взема да се притеснявам дали няма да обърне резбата?
Без майтап, има наистина благоприятни и неблагоприятни среди, важното обаче е човекът да си има морални устои и семейни ценности и да не ги престъпва!

Много сериозно трябва да се замислиш по въпроса

По темата: Баща ми е преподавател в СУ. По едно време преди години питах майка ми не се ли притеснява от този факт. Тя ми отговори "Изобщо даже не се и замислям по темата. Ако седна да се притеснявам за всяка студентка в полезрението му, ще трябва по цял ден само за това да си мисля."

 Мисля си, че излишно се тревожиш - ако има да става нещо, то ще стане със или без твоите притеснения. Или може да не стане нищо, така че не се тормози предварително

Определено сме различни, права си. Фирмата ни плаща подобни мероприятия във заведения и хотели, които са далеч под моите индивидуални финансови възможности. Съответно не могат да ме задържат с "хайде да ги заведем да хапнат и пийнат та да са ни по-верни". Не могат и да си помислят дори за такъв вариант. Това не се отнася само за мен, а за една много голяма част от колегите ми. 
Не разбирам за какво трябва да се дореждам до шефа си, явно това са си някакви чужди виждания за успешно напредване в кариерата.  Дали са българи или чужденци, дали са мениджъри на малки или на големи компании, няма никакво значение. Лекета има навсякъде. Доказателство за това са всички раздухани случаи за сексуален тормоз на работното място, и сигурно сума си още останали неизвестни.  И ще има лекета, докато има подчинени, готови да "напредват" по този начин.

Но вече много се отдалечихме от темата, ако искаш да продължиш спора, регистрирай се и пиши на лични.

На авторката на темата (не съм сигурна дали си ти или е друга) бих препоръчала да мисли по-позитивно, да не е толкова черногледа, но все пак и да не е наивно вярваща. Ако ситуацията е "черна" само в нейните очи, това със сигурност означава, че мъжът й е подложен на много сериозен натиск от една страна заради това че страни от екипа, а от друга страна - заради страха на съпругата. Това е постянно напрежение и в работата, и в семейството, което при всички случаи пречи и на работата му и на семейния му живот и рано или късно излиза от контрол.
А като жена ще споделя, че съпругът ми също ходи по такива мероприятия заедно със неговите колеги. Той също е на висок пост и има хубави, млади и необвързани колежки. Това обаче не ме тормози, защото имам достатъчно висока оценка за себе си и достатъчно доверие в него. Гордея се, че го разбирам и го подкрепям, вместо да спъвам реализацията му заради свои си страхове и въображаеми сценарии за любовници, изневери и други подобни.