Болката се забравя, а усещането е неповторимо. Леко раждане! 
- Публикувана: 2 апр. 2007, 14:44 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 17:13 ч.
Проблемите които сте имали докато сте раждали!!!
Първо ми изтекоха водите , а нямах никакви контракции. Сложиха ме на системи , получих малко контракции, но пък никакво ракритие. И накрая се наложи секцио.
Най-ужасното беше слагането на катетъра!!!
успех-дано да попаднеш на добър екип 
. Добре, че екипът беше добър и ми се разминаха някои екстри, хората бяха търпеливи. Леко раждане! 
Да раждаш в Благоевград е просто кошмарно.Аз попаднах на пияния Бръчков(не го наричам доктор,защото за мен той не е такъв).Същинското ми раждане продължи 1,5 часа и той не си мръдна пръста,даже когато тоновете на детето се губеха.Само каза:"Оставете го детето то си знае пътя".
Накрая даже не ме заши и сега съм обезобразена.
Желая ти леко раждане и дано непопаднеш на пияният" доктор"
Накрая даже не ме заши и сега съм обезобразена.
Желая ти леко раждане и дано непопаднеш на пияният" доктор"
Не съм имала никакви проблеми - и двата пъти съм раждала без уговорки. Не съм се сблъсквала с лошо отношение - тъкмо обратното и не е имало нищо, което да ме смути или притесни.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
За твое утешение - при раждането на сина ми бях с пълно разкритие, но нямах напъни. Въпреки това ме караха да напъвам - и при опитите ми леглото стана цялото мокро
Аз не съм усетила нищо, усетих само мокрия чаршаф - нямаше реакция от страна на лекарите, само казаха да се смени бельото и толкова, а мен ме отведоха в родилна зала. Споменът въобще не предизвиква каквито и да е емоции у мен - просто си е част от раждането. Когато нещата си вървят естествено, се случват естествени неща - толкоз.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
За твое утешение - при раждането на сина ми бях с пълно разкритие, но нямах напъни. Въпреки това ме караха да напъвам - и при опитите ми леглото стана цялото мокро
Аз не съм усетила нищо, усетих само мокрия чаршаф - нямаше реакция от страна на лекарите, само казаха да се смени бельото и толкова, а мен ме отведоха в родилна зала. Споменът въобще не предизвиква каквито и да е емоции у мен - просто си е част от раждането. Когато нещата си вървят естествено, се случват естествени неща - толкоз. Не съм имала никакви проблеми - и двата пъти съм раждала без уговорки. Не съм се сблъсквала с лошо отношение - тъкмо обратното и не е имало нищо, което да ме смути или притесни.
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
Донякъде си е въпрос и на твоя нагласа, затова приеми раждането и всичко, което се случва по време на него, като естествено (викането, ако ти се вика; изпускането - независимо или благодарение на клизмите; и т.н.).
С първото дете като ме караха да напъвам аз казвам на докторката: ''Ще се наакам ако напъна по-сериозно''. А тя ме гледа и се смее: ''Момиченце, ти първо това ще направиш и тогава ще излезе бебето''.
А на мен и двата пъти не са ми правили клизма и останах с впечатлението, че вече не се прави.
Лекарката се мислеше за Господ, на когото пречи някаква лигла, която защо ли вика - все едно я боли! 
Натискаше ми корема така че дъха ми спираше и ме обвиняваше, че викам. На всичкото отгоре не съм напъвала както трябва - еми да, аз като че ли всеки ден раждам, та знам! Санитарката беше много недоволна, че трябва да чисти ( да е учила за секретарка ) и ме "заобича" чак след като мъжа ми донесе няколко пълни чанти. Единствено съм очарована от ВСИЧКИ акушерки, които не съм вярвала, че ще са толкова добрички. Това много помага психически, особено като стоиш много време в болницата (12 дни) сам самичка и не знаеш какво да правиш това малко човече!
Натискаше ми корема така че дъха ми спираше и ме обвиняваше, че викам. На всичкото отгоре не съм напъвала както трябва - еми да, аз като че ли всеки ден раждам, та знам! Санитарката беше много недоволна, че трябва да чисти ( да е учила за секретарка ) и ме "заобича" чак след като мъжа ми донесе няколко пълни чанти. Единствено съм очарована от ВСИЧКИ акушерки, които не съм вярвала, че ще са толкова добрички. Това много помага психически, особено като стоиш много време в болницата (12 дни) сам самичка и не знаеш какво да правиш това малко човече!
Не мисли за лошото им отношение.Знам за какво става дума аз родих февруари второто си дете и знам какви за в Благоевградската болница.За радост и с двете раждания имах уговорка с Динов и Слава на Бога нямах никакви проблеми.Иначе при престоя ми в болницата се нагледах на какви ли не неща по отношение на персонала, но искам да ти кажа че не всички се отнасят лошо има и доста съвестни акушерки, които си гледат работата добре.На мен акушерка ми беше Катето и искам да ти кажа че е страхотен човек.
Желая ти леко раждане и дано да попаднеш този път на свестен персонал.
Желая ти леко раждане и дано да попаднеш този път на свестен персонал.
Милата, на мен неприятното беше това,че една от сестрите не можа да ми сложи системата като хората, защото аз исках над китката, а тя взе че на самата киткаме бодна и ръчкаше зверски,и ми спука вената и викна една нейна колежка с думите: "абе, ела да й я сложиш ти, че са й много тънки вените" - на кривата ракета космосайкрив 
другата за 1секунда ми сложи иглата безда ме ръчкаи то точно където исках.Инъче екипът ми беше страхотен и не съм имала проблеми други. Дано сега всичко да е наред с теб! 
другата за 1секунда ми сложи иглата безда ме ръчкаи то точно където исках.Инъче екипът ми беше страхотен и не съм имала проблеми други. Дано сега всичко да е наред с теб! 
Раждах дълго и трудно.Пъпната връв беше омотанна няколко пъти около врата и ръчичката на бебето и се наложи да го връщат няколко пъти.Накрая не можех да напъвам и съм много благодарна на лекаря, че с натискане по корема ми помогна.
Лоши спомени нямам,освен от една санитарка която почти ме изгони при изписването защото трябвало да чисти.
Надявам се сега бебо да няма проблеми с излизането!!!
Лоши спомени нямам,освен от една санитарка която почти ме изгони при изписването защото трябвало да чисти.
Надявам се сега бебо да няма проблеми с излизането!!!