Психолозите отхвърлили Ницше


Плочкаджията отхвърлил пианиста

Това, всъщност, не е никак малък повод. Колко пъти сме чели разкази, в които мъжът не си мърда пръста за общото домакинство и това в един момент неминуемо започва да тежи страшно много.
Аз писах по-назад как процедираме у нас – честно казано, не мога да си представя вариант, в който се грижа за пораснал мъж, като за малко дете. Да му пера, да му готвя, да го обгрижвам все едно не ми е равностоен партньор, а същество с умствени затруднения. Любопитно ми е тия мъже не изпитват ли поне капчица срам, че прехвърлят всичко на любимата жена, все едно е товарно животно...
А стига, бе)
Пак ли готвенето и чистенето?
В крайна сметка никоя не можа да обясни защо трябва да се ценят?
Да започнем с това - кое е ценно, кое има по-висока стойност, кое по-ниска?
Важи и за вещи, важи и за работа и за други дейности. За хора не важи, но за това, което правят, или не правят, важи.
Това, което е рядко, което малко хора могат да свършат, което се произвежда (вещи) или сътворява (произведения) трудно, от което няма за всички.
Домакинстването всеки може да го свърши, а спокойно се преживява и без него.
Няма как да има стойност.
Другия момент е, че нали уж го правите за себе си - обичате на вас да ви е чисто, изгладено, вкусно, подредено.
Мъжете нe бяxa ли са свини? За какво са им са на тях вашите важности? Ценното у жената, мъжът го вижда на друго място
