Съботно- разтоварваща: Какво разваля връзките в днешно време?

Сещам се една историята като приказка, дето внучка пита баба си как така е изкарала цял живот с дядото, а сега връзките са ден до пладне.
Бабата отговорила как едно време когато нещо се счупило веднага се търсил начин да се ремонтира, докато сега всичко се изхвърля и заменя с ново, никой нищо не ремонтира.
Има нещо вярно, в днешно време се живее на макс, никой не иска да прави компромис с нищо, соц мрежи и цялостно средата създават усещане за голям избор от нови партньори и винаги налично нещо по добро, което обаче е само на пръв поглед. Като че ли да си намериш сериозен човек май се оказва много по трудно. Това са ми наблюденията и то за около моето поколение, тия по малките изобщо няма да ги коментирам какво ще излезе от тях

Ако ти е зле във връзката, защо трябва да стоиш, да правиш компромиси и да не се надяваш, че някъде има нещо по-добро?!
Най-естественото нещо е да се надяваш на нещо по-добро. Уточнявам отново, че това, ако във връзката не си щастлив/а.
Защото често срещам тук във форума, че видиш ли всичко му е наред, пък се озърта за нещо по-добро и обикновено намира по-лошо или същото, обаче това, че видимо за околните всичко ти е наред, съвсем не означава, че всичко ти е наред...

С вещите си процедирам точно по този начин – пазя, внимавам, ремонтирам. Но хората не сме вещи, все пак. Големи компромиси не бива да се правят, в името на това за пред хората да имаш уж дългогодишна и стабилна връзка.

Нали се разбрахме, че живеем в настоящето.
Какви баби, какви 100 лв.
Подобно поведение е било приемливо за годините и времето на баба ти – без информация, интернет,, мобилност, джаджи.
В днешно време чакай да ти падне щастието отгоре, докато лепиш парчета.

Не съм Док МакСтъфинс и не поправям счупени същества! А когато някой човек е счупен, той започва да чупи и мен. Което няма да стане.
Още една мисъл из интернет - не мога да обичам човек, когото не харесвам ежедневно.

За големите компромиси ясно, за други проблеми също където ясно се вижда, че раздялата е по добрият вариант. Ама някои се разделят само от скука, от инат, че нещо сравнително дребно не им уйдисва, щото си мислят, че нещо по добро ги чака зад ъгъла или дори за наказание. И после се оказва, че далеч не са по щастливи, да не говорим какво се случва с децата ако има замесени такива и било далеч по добре да се изгладят проблемите.

За последните три години се наслушах на всякакви истории за раздели. Няма нито една, която да е била лесна и просто ей така!
Особено с деца.

Има една история, която бащата представи, че майката била много глезена и затова го е зарязала, още докато беше бременна. Обаче аз въпросният баща го познавам ужасно добре /НДП на БНД/ и мога да кажа, че много малко жени биха го изтърпели въобще.

Съгласна с последното мнение на rf22. Позната на 36 днес се раздели преди 5 г с партньор, с когото бяха 10 г заедно. Вярно че за 10 г нито се ожениха, нито дете, нито общ дом, но отстрани не изглеждаше с проблеми, всеки си знае какво е у тях..но в днешни дни тя казва, че съжалява, че са се разделили. А тогава беше по взаимно съгласие. Нормално е за 10г да не натрупва и скука сигурно, и да ти тежат някои неща повече, но трябва развитие и личностно също. И в крайна сметка за 5 г не е имала изобщо нов партньор.
Аз съм на мнение, че има ли още обич, и ако няма нещо непреодолимо не бива заради дребни неща да търсиш нови тръпки. Тя сподели тогава , че той не оценявал, че тя готви и чисти.

Това, всъщност, не е никак малък повод. Колко пъти сме чели разкази, в които мъжът не си мърда пръста за общото домакинство и това в един момент неминуемо започва да тежи страшно много.
Аз писах по-назад как процедираме у нас – честно казано, не мога да си представя вариант, в който се грижа за пораснал мъж, като за малко дете. Да му пера, да му готвя, да го обгрижвам все едно не ми е равностоен партньор, а същество с умствени затруднения. Любопитно ми е тия мъже не изпитват ли поне капчица срам, че прехвърлят всичко на любимата жена, все едно е товарно животно...

В 21 век всеки човек ( изключвам по-старото поколение) би трябвало да е водил самостоятелен живот поне за някакво време, т.е. може да пере, чисти и сготви нещо. Сега с толкова уреди и възможност да се пазарува по всяко време, битовизмите са улеснени много. Непонятно ми е как въобще това може да стои като някакъв проблем днес, че и да създава напрежение, че и връзки да се развалят. Ако някой се е набутал да слугува, за да се хареса, това си е негов проблем. Ако някой е решил, че ще впечатлява с външен вид, ами трябва да си го поддържа до край. Ако някой е решил да впечатлява с домакинстване, ще трябва да си  домакинства до край.

Това не зависи от техниката.
А от възпитанието на човека.

След една определена възраст, мъж, който да не може сам да си хигиенизира жилището и себе си и нещо поне елементарно да си сготви, за мен минава за абсолютен пърдухал.

10годишна връзка и жената над 30 ми се вижда напълно закономерна раздяла. Той има ли връзка и дете после?

Никаква представа, ако знаех щях да го кажа, защото щеше да е голям показател. А това с чистенето мисля, че сама си го е направила. Тя дори не искаше да бъде общо, а той да бъде благодарен, каквото и да значи това. В крайна сметка тя съжалява за него още, понякога нещо дребно ти прикипява... а и е било по взаимно съгласие раздялата, не само по нейно желание. Тоест съм само страничен наблюдател.

Защо да не е равностоен партньор? Вероятно прави нещо друго за двойката. Аз като не водя колата на гараж, не сглобявам библиотеката и не играя бадминтон с дъщеря ни, нито карам кънки със сина ни, не съм ли равностоен партньор?

Моят мъж не умее да пере и туй то. Майка му е същата. Аз винаги деля материите и цветовете, третирам петната, а той е слагал черни, вълнени чорапи с бели тениски. И децата забелязваха като ме няма. Нито обича, нито може да готви и като ни няма яде навън. Аз обожавам да готвя. От самото начало ми е предложил да ядем навън и да носи прането в химическото чистене, но за мене яденето навън е неприятно, а носенето на дрехи е по-тежко от пране, оростиране и преса за ризите.

Той има мания да маже пода с парцала и не можах да го отуча. Никакъв брой роботи не помагат.

А това за недооценяването - Има си хора, на които им боцка егото. Ако аз съм направила нещо, защото искам, не очаквам благодарност. Все пак никой не ме е карал да го правя. Страдащите от неблагодарност на партньора след децата трябва да се гръмнат. Затова наистина е по-удачно да живеят сами.

За никоя раздяла не съжалявам. Никога не бих се разделила с някого , защото имало по-добро. Щом съм била с него, значи не е имало. Когато се разделям изобщо не очаквам по-добро и даже друг мъж. Известно време седя сама, дори и да има кандидати.

А дамата, която съжалява, че се разделила след 10г е имала проблем с комуникацията с мъжа. Не, че аз нямам с моя или с друг, ами тя не е сложила картите на масата и не е изговорила очакванията си и желанията си. Ако аз исках общ дом, брак, дете, щях да го изкажа след около 2г връзка и да си кажа кога бих го искала. Ако до 6 месеца няма развитие, багажа и чао.