Вече съм с нова прическа. Минах се с машинката 
Плитките ми са дълги 45см, ще си ги запазя, ако се наложи ремонт на перуката.
Плитките ми са дълги 45см, ще си ги запазя, ако се наложи ремонт на перуката.
- Публикувана: 11 юли 2025, 17:25 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2025, 18:17 ч.
Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 90
Възхищавам се на смелостта ви момичета!!! Аз съм в някаква фаза, в която си мисля че винаги ще остана така... Без коса, без вежди, мигли... Без сила... Последната една седмица съм в някаква дупка... Без посока, без надежда, без смисъл... Стария ми живот го няма... Нищо не се случва освен лечението ми... Сигурно ще отмине и ще си върна хубавото настроение... Но сега ми се струва невъзможно...
Широко отворени очи, повечето от нас са минали през същото чувство. Края на терапията винаги се усеща така. Само след няколко месеца всичко ще си дойде на мястото. Ще почувстваш енергия и сила. Дишай и прави медитация. А веждите и миглите за месец , месец и половина ще са по- хубави от преди! Кураж , вяра и търпение! Тези са уроците от това премеждие.
Ще пораснат миглите и веждите, споко.
Моите ги плескам с толкова спирала, че ми тежат 😅 Смятайте колко са пораснали и гъсти. Веждите ще се сгъстят бързо, все пак това са къси косъмчета и бързо се възстановяват.
И аз изпадах в такива дупки, нормално е. Гледах се колко съм изтощена и ревях, защото старото,лежерно съществуване го няма вече.
Кураж, момичета. И това ще мине ❤️
Моите ги плескам с толкова спирала, че ми тежат 😅 Смятайте колко са пораснали и гъсти. Веждите ще се сгъстят бързо, все пак това са къси косъмчета и бързо се възстановяват.
И аз изпадах в такива дупки, нормално е. Гледах се колко съм изтощена и ревях, защото старото,лежерно съществуване го няма вече.
Кураж, момичета. И това ще мине ❤️
haidi DZ вечерта ми биха дексаметазона и още тогава се почна, задух, замъглено виждане, но изкарах нощта. На сутринта - пак дексаметазон, алергозан, херцептин и още в първите минути на вливането на доцетаксела спрях да дишам. Та още две дози урбазон..
Да съм направела консултация с алерголог и тест. При първата нямаше такъв проблем, но и нямаше два пъти дексаметазон.
Да съм направела консултация с алерголог и тест. При първата нямаше такъв проблем, но и нямаше два пъти дексаметазон.
Аз така на втората ХТ спрях да дишам от доцетаксела. След товаа ми го наливаха на много бавна капка, разредена 1:1 с чиста банка (физиологичен разтвор) с трипътен абокат. Много е досадно, защото така банката тече поне 3 часа, но благодарение на това успяха да ми налеят и 6те пъти без дексаметазон и без урбазон даже.
Но непременно направи консултация с алерголог. Но можеш да ги помолиш да пробват така.
Момичета, направих чутовен алергичен шок на втората вливка. Къде могат да ми направят тест към дексаметазон?
В 18 ч. приключих вливката, поради същата причина..... Брутално беше 😰
Отпаднали ми е, сухота в очите и устата, ще пиша повече утре. Благодаря милички ❤️
Знам бе😁
Ама не ми стискаше...
Просто в жегата ми е добре с вързана коса на плитка. Перуката няма как да я държа така.
Но днес излязох с шапката с коса и тя държи по-прохладно.
Хубавото е, че мога да сменям шапките постоянно
Ама не ми стискаше...
Просто в жегата ми е добре с вързана коса на плитка. Перуката няма как да я държа така.
Но днес излязох с шапката с коса и тя държи по-прохладно.
Хубавото е, че мога да сменям шапките постоянно
Скрит текст: 
Аз пък миналия месец като ходих да се подстригвам и фризьорката ме пита дали одобрявам каква дължина ми оставя, и казах "режи, режи, повече режи, още нагоре". А само преди една година ревях като се гледах в огледалото, мажех я с какво ли не за да расте и си мислех, че само да порасне, няма да я пипам и ще и се радвам.
А сега викам "режи повече".
Даже, ако щете вярвайте, но мислех направо да кажа на ММ пак да ме мине с машинката, за да ми е леко на главата като миналата година, да не се потя толкова и да съхне за пет минути.
С това съчетание на жега и менопаузни горещи вълни хич не ми се струва, че точно косата ми е най-женственото нещо в мен.
В една друга тема има една дама, която си е с такава къса коса постоянно, по неин избор, ами привлекателна и женствена си е.
Аз също бих носила такава прическа, много къса, но имам безброй врътляци и не стои хубаво късата коса. Приличам на сплесната навсякъде четка.
Иначе ми харесват подобни прически, даже повече от прекалено дълги коси, особено на по-зряла възраст.
DZ, екстра ти е с тази шапка. Аз ако те видя, изобщо няма и да разбера.
Много хубаво решение, не съм се сетила миналата година да го приложа, а аз много обшчам шапки.
Момичетата с алергични реакции - случва се, просто усложнение. И то ще мине. Единия път ми вливаха и на мен до 7 часа паклитаксел на бавна капка с трипътник, защото бях направила реакция, щях да умра на стола, ама не от реакцията, ами ме хвана съклета. Аз имам и синдром на неспокойните крака и вливките едвам ги изтърпявах. Накарая остана една сестра с мен, всички други си тръгнаха, ужас беше, но и това отмина.
И при вас ще отмине, догодина ще го разказвате като нещо незначително.
Eyeswideopen, моментно е това чувство, макар да се съгласявам с теб, че е ужасно и всепоглъщащо. Права си да се оплакваш и да се чувстваш зле.
Просто си дай време и животът сам ще нахлуе при теб. Няма начин нищо да не се случва, освен лечението. Животът не е спрял просто ние се изолираме за малко, но няма как това да продължи. Постепенно ще си върнеш стария живот, дори и без да полагащ усилия. Ще има празници, концерти, почивки, а и много неприятни, досадни неща, които ще се върнат.
Дай си време, прави нещо, което ще ти е приятно поне малко от малко и не позволявай да ти казват, че трябва да правиш нещо насила. Нищо не трябва. Времето ще те излекува, не се насилвай да излизаш от зоната си на комфорт, само защото други хора така правят.
Животът ще те завърти наново много бързо, даже ще се чудиш как така е станало, че пак си в месомелачката на ежедневието и тичаш като неуморно хамстерче.
(Ох, момичета, аз давам съвети, ама и аз нещо съм много сдухана в последно време. Макар че при мен може би е синдромът на втората година майчинство, когато вече ти идва да пищиш от детски площадки и разговори за цвета на наакани памперси.)
А сега викам "режи повече".
Даже, ако щете вярвайте, но мислех направо да кажа на ММ пак да ме мине с машинката, за да ми е леко на главата като миналата година, да не се потя толкова и да съхне за пет минути.
С това съчетание на жега и менопаузни горещи вълни хич не ми се струва, че точно косата ми е най-женственото нещо в мен.
В една друга тема има една дама, която си е с такава къса коса постоянно, по неин избор, ами привлекателна и женствена си е.
Аз също бих носила такава прическа, много къса, но имам безброй врътляци и не стои хубаво късата коса. Приличам на сплесната навсякъде четка.
Иначе ми харесват подобни прически, даже повече от прекалено дълги коси, особено на по-зряла възраст.
DZ, екстра ти е с тази шапка. Аз ако те видя, изобщо няма и да разбера.
Много хубаво решение, не съм се сетила миналата година да го приложа, а аз много обшчам шапки. Момичетата с алергични реакции - случва се, просто усложнение. И то ще мине. Единия път ми вливаха и на мен до 7 часа паклитаксел на бавна капка с трипътник, защото бях направила реакция, щях да умра на стола, ама не от реакцията, ами ме хвана съклета. Аз имам и синдром на неспокойните крака и вливките едвам ги изтърпявах. Накарая остана една сестра с мен, всички други си тръгнаха, ужас беше, но и това отмина.
И при вас ще отмине, догодина ще го разказвате като нещо незначително.
Eyeswideopen, моментно е това чувство, макар да се съгласявам с теб, че е ужасно и всепоглъщащо. Права си да се оплакваш и да се чувстваш зле.
Просто си дай време и животът сам ще нахлуе при теб. Няма начин нищо да не се случва, освен лечението. Животът не е спрял просто ние се изолираме за малко, но няма как това да продължи. Постепенно ще си върнеш стария живот, дори и без да полагащ усилия. Ще има празници, концерти, почивки, а и много неприятни, досадни неща, които ще се върнат.
Дай си време, прави нещо, което ще ти е приятно поне малко от малко и не позволявай да ти казват, че трябва да правиш нещо насила. Нищо не трябва. Времето ще те излекува, не се насилвай да излизаш от зоната си на комфорт, само защото други хора така правят.
Животът ще те завърти наново много бързо, даже ще се чудиш как така е станало, че пак си в месомелачката на ежедневието и тичаш като неуморно хамстерче.
(Ох, момичета, аз давам съвети, ама и аз нещо съм много сдухана в последно време. Макар че при мен може би е синдромът на втората година майчинство, когато вече ти идва да пищиш от детски площадки и разговори за цвета на наакани памперси.)
Добро утро!
DZ, докторът каза, че не се случва хич рядко това, но прекрасно знаят какво да правят. Но е доста шокиращо, когато се случи. А и не знаех, че се случва такова нещо, не бях срещала инфо, че е възможно и не бях подготвена информативно.
Относно косата, гледам, че я коментирате - понеже винаги съм била с дълга коса и ми е психическа бариера. Няма да го преживея леко, но... ще ми се наложи. Може пък наистина да се харесам и преоткрия предимството на късата прическа
Днес съм добре, засега.
Вчера отидох в Надежда в 7., вливките започнаха чак в 12ч.
Пурво ми пуснаха таргетнага + таргетната инжекция.
След това дойде ред на химията - Docetaxel.
Пусна го сестрата и ме пита как съм. Отговорих - добре и тя се обърна и отиде да погледне банките на другите жени.
И докато се обърне за част от секундата се появи остра режеща и пареща болка ниско долу в корема, Секунда след това ми изсъхна устата. Заболяха ме гърдите. Цялото ми тяло пламна. Това за 2-3 секунди. Аз не мога да говоря. Взех да се душа. И само размах ръце към сестрата, тя веднага дойде и ме пита какво усещам. Казах и, че не знам, че ми е много лошо и не мога да дишам. Спря системата и веднага дойде докторът. Аз цялата се тресях, не мога да говоря. Биха урбазони. Спря всичко след 5 минути. Но корема продължи. Биха ми нещо и за него. След час не можех да спра да се треса и ми биха диазепам. След час и половина решиха да правим втори опит. Смениха накрайника на абоката и започнаха двойна вливка с физ р-р и химия. Намалиха капката на химията наполовина и това + физ р-р и всичко беше ок. Единствено парене и сухота в устата.
Не знам, но това беше абсолютен кошмар. А отидох с толкова положителна настройка...
Не мога да не похваля сестрите и докторът. Той идва да ме проверява през 15 минути. При повторния опит той и една сестра стояха до мен 10 минути, за да се уверят, че всичко ще започне добре.
Обясниха ми, че не е рядко срещано явление, случвало се. Но е меко казано неприятно.
Последните три часа вливки бях сама в стаята.
Снощи, когато се прибрах бях доста отпаднала. И тази безкрайна сухота в очите и устата..
Днес съм по - добре, но отново сухотата ме мори.
Малко се чудя обаче за моят цикъл. Трябваше да ми дойде днес. Вчера, след като направих реакцията и се успокоиха нещата, отидох до ВЦ и имах зацапване. Когато се прибрах, пак имах леко. Днес - нищо. Да не би да спира цикъла тази химия. И дори да е стартирал?!
Абе, каквото и да беше - мина. Повтарям си - една мина, ще избуташ още 5. Това е положението.
Прегръдки на всички! 🌸❤️
DZ, докторът каза, че не се случва хич рядко това, но прекрасно знаят какво да правят. Но е доста шокиращо, когато се случи. А и не знаех, че се случва такова нещо, не бях срещала инфо, че е възможно и не бях подготвена информативно.
Относно косата, гледам, че я коментирате - понеже винаги съм била с дълга коса и ми е психическа бариера. Няма да го преживея леко, но... ще ми се наложи. Може пък наистина да се харесам и преоткрия предимството на късата прическа
Днес съм добре, засега.
Вчера отидох в Надежда в 7., вливките започнаха чак в 12ч.
Пурво ми пуснаха таргетнага + таргетната инжекция.
След това дойде ред на химията - Docetaxel.
Пусна го сестрата и ме пита как съм. Отговорих - добре и тя се обърна и отиде да погледне банките на другите жени.
И докато се обърне за част от секундата се появи остра режеща и пареща болка ниско долу в корема, Секунда след това ми изсъхна устата. Заболяха ме гърдите. Цялото ми тяло пламна. Това за 2-3 секунди. Аз не мога да говоря. Взех да се душа. И само размах ръце към сестрата, тя веднага дойде и ме пита какво усещам. Казах и, че не знам, че ми е много лошо и не мога да дишам. Спря системата и веднага дойде докторът. Аз цялата се тресях, не мога да говоря. Биха урбазони. Спря всичко след 5 минути. Но корема продължи. Биха ми нещо и за него. След час не можех да спра да се треса и ми биха диазепам. След час и половина решиха да правим втори опит. Смениха накрайника на абоката и започнаха двойна вливка с физ р-р и химия. Намалиха капката на химията наполовина и това + физ р-р и всичко беше ок. Единствено парене и сухота в устата.
Не знам, но това беше абсолютен кошмар. А отидох с толкова положителна настройка...
Не мога да не похваля сестрите и докторът. Той идва да ме проверява през 15 минути. При повторния опит той и една сестра стояха до мен 10 минути, за да се уверят, че всичко ще започне добре.
Обясниха ми, че не е рядко срещано явление, случвало се. Но е меко казано неприятно.
Последните три часа вливки бях сама в стаята.
Снощи, когато се прибрах бях доста отпаднала. И тази безкрайна сухота в очите и устата..
Днес съм по - добре, но отново сухотата ме мори.
Малко се чудя обаче за моят цикъл. Трябваше да ми дойде днес. Вчера, след като направих реакцията и се успокоиха нещата, отидох до ВЦ и имах зацапване. Когато се прибрах, пак имах леко. Днес - нищо. Да не би да спира цикъла тази химия. И дори да е стартирал?!
Абе, каквото и да беше - мина. Повтарям си - една мина, ще избуташ още 5. Това е положението.
Прегръдки на всички! 🌸❤️
И моят цикъл спря след първата химиотерапия. Лекарствата убиват бързоделящите се клетки, а яйчниковите фоликули са такива, затова спира цикъла. 6 месеца след края на химиотерапията пак се завърна. По принцип се счита,че цикълът може да се завърне до 3 години след химиотерапията, може и никога повече да не се завърне. Всичко зависи от резерва с който влизате в химията. Ако имате яйчников резерв, химията унищожава някаква част от него, но може да остане достатъчно да овулирате, ако сте в пременопауза, по малко вероятно да се върне. Но божа работа.
Има алергични реакции към химиотерапиите, да,но не се настройвате, другият път всичко може да е наред. Може 3 вливки нищо да ви няма, и на четвъртата да имате реакция, може на първата да имате реакция, и после нищо да ви няма.
Моя позната седя 12-14 часа, докато и влеят химията, на много,много бавна капка, така минават "под" имунната система, лъжат я и тя не регистрира лекарството. И пак ще кажа, пийте по 3 литра вода. Лекарствата седят до 3 дни в тялото, ако пиете вода, излизат по бързо.
Има алергични реакции към химиотерапиите, да,но не се настройвате, другият път всичко може да е наред. Може 3 вливки нищо да ви няма, и на четвъртата да имате реакция, може на първата да имате реакция, и после нищо да ви няма.
Моя позната седя 12-14 часа, докато и влеят химията, на много,много бавна капка, така минават "под" имунната система, лъжат я и тя не регистрира лекарството. И пак ще кажа, пийте по 3 литра вода. Лекарствата седят до 3 дни в тялото, ако пиете вода, излизат по бързо.
Момичета, алергичните реакции по време на химия са често срещани, за жалост. След такава, каквато описвате със задух и пр., ме сложиха на урбазон през устата до края на цикъла. Съветът ми е да споделяте при консулта преди вливка всичко, което ви притеснява, и да подсещате деликатно за предишната реакция, ако трябва. Има значение за капката вече знаете, може да назначат междинна разреждаща банка и премедикация с противоалергични.
Относно АГ специалист и друг път съм писала. Оперирана съм от доц. Танчев (Токуда) по други причини (не мутации) - тотална лапароскопска хистеректомия. Силно препоръчвам отвсякъде. Много е страшно преди операцията, знам, но се оказва после, че няма ли рак, всичко доста по-леко се понася.
Относно АГ специалист и друг път съм писала. Оперирана съм от доц. Танчев (Токуда) по други причини (не мутации) - тотална лапароскопска хистеректомия. Силно препоръчвам отвсякъде. Много е страшно преди операцията, знам, но се оказва после, че няма ли рак, всичко доста по-леко се понася.